№ 2627
гр. Варна, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501490 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Ж.
ИГ. М., чрез адв.Т. против Определение № 5517 от 25.05.2022 година,
постановено по гр.дело № 2321/2022 година на ВРС, с което е било
прекратено производството по делото.
В жалбата се съдържат оплаквания против прекратителното
определение, като се твърди, че то е неправилно и не отчита всички изложени
обстоятелства.Излага се, че съдът е постановил неправилен съдебен акт, т.к.
от приложените писмени доказателства е станало ясно, че Р Узбекистан не
отговаря на писмата на молителя; че Консулска служба към МВнР на Р
България отчита въпроса като частно правен и че не е получен никакъв
отговор от страна на узбекските власти.По същество отправеното към съда
искане е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдо
– производствените действия.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната частна жалба се
явява неоснователна и съображенията са следните:
С искова молба, депозирана пред ВРС молителя М. е настоял съдът да
приеме за установено по отношение на Община – Варна и Община – град
Добрич, че Ж. ИГ. М. е бил осиновен от Игор Георгиев М., починал на
27.12.2014 година, като молителя се явява негов син и наследник.
От обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че молителя е
бил роден от връзката на лицето Деян Желев Добрев и Димка Йорданова
Иванова, както и че не познава биологичния си баща.След развода между
неговите родители Иванова се запознава с Игор М. и двамата сключват брак,
заминават за Узбекистан, където молителя е бил осиновен при условията на
непълно осиновяване.Семейството се завръща в България, а по – късно се
отправя към ФР Германия, където се ражда и брата на молителя Кай – Уве
М..Излага още, че документа по осиновяването му е бил изгубен, като опита
му да се снабди с дубликат не е дал положителен резултат, т.к. узбекските
1
власти н отговарят.
С Определение № 2364 от 01.03.2022 година съдът е оставил
производството без движение, като е дал нарочни указания и е разяснил
смисъла на нормата на чл.548 от ГПК.Поискал е да се представят документи
от органите на Държавата, където е настъпил фактът, Удостоверение от
МВнР, че органите на чуждата Държава са отказали да разгледат молбата или
че няма възможност да се отправи такова искане.В изпълнение на тези
указания е било приложено Удостоверение за раждане на молителя и
документ за заплатена д.т.
С ново Определение № 3208 от 22.03.2022 година ВРС отново е дал
такива указания, но този път ги е изброил поименно и е задължил молителя да
ги представи, като условие за допустимост на производството.Тогава са били
представени Удостоверение от Генералното Консулство на Руската
Федерация и съответното искане на М..
С трето по реда си Определение № 4024 от 09.04.2022 година съдът
отново е оставил производството без движение, визирайки държавата
Узбекистан, а не Руската Федерация.Тогава са били представени писма
адресирани до Консулските служби на Узбекистан в Москва и в Истанбул,
Турция, както и писмо от МВнР на Р България.
Приемайки, че указанията му не са били изпълнени, ВРС е прекратил
производството по делото.
Виждането на настоящия съд е следното:
Макар и да е охранително, съдебното производство за установяване на
факти по чл. 548 ГПК и следващите, притежава особености, които го
доближават до исковото производство. На първо място, молбата
задължително се разглежда в открито заседание, на което освен молителя се
призовават и лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани
от подлежащия на установяване факт, както и прокурорът /чл. 438, ал. 1 ГПК,
отм./. Без да са същински насрещни страни в производството, тези лица могат
и да оспорят твърдения от молителя факт. Решението подлежи на обжалване
по общия ред.
Съдебната теория и практика на съдилищата приемат
безпротиворечиво, че молбата по чл. 542, ал. 1 ГПК е за установяване на
правно значими факти, за които законодателят постановява, че следва
задължително да бъдат удостоверени с документ, но документът не е
съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без
да има възможност да бъде възстановен. Молбата се разглежда по реда на
глава Петдесета от ГПК и производството е охранително. Предмет на
установяване е самия факт, че документът не е съставен и не може да бъде
съставен или е бил унищожен или изгубен, което е условие да се разпореди
съставянето му.
Представянето на визираните в чл. 548 ГПК документи е положителна
процесуална предпоставка, относно допустимостта на молбата за
установяване на факти, настъпили в чужбина.От материалите по делото е
видно, че трикратно на молителя е била предоставяна възможността да
2
представи нужните документи, съвсем конкретно описани от решаващия съд
– касае се за документи, издадени от чуждата държава, Удостоверение от
МВнР на Р България, че органите на чуждата Държава са отказали да
разгледат молбата или че няма възможност да се отправи такова искане.
Според чл. 548 от ГПК, за да се прецени допустимостта на молбата,
следва към нея да се приложи писмен документ, издаден от компетентния
орган - в случая от лицето по гражданско състояние в Узбекистан, че
молителя не може да се снабди с необходимия й документ или със
заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято
територия е настъпил фактът, т. е. че молителя не може да се снабди с акт за
осиновяване, издаден от длъжностното лице по гражданско състояние - било
защото такъв изобщо не е съставян или по други причини. Молителя, според
чл. 548 ГПК, изр. 2, може да докаже факта, че е съставен акт за осиновяване
и/или че такъв не може към настоящия момент да бъде съставен от
длъжностното лице в посочената държава, и чрез представяне на
удостоверение от Министерство на външните работи, че органите на чуждата
държава са отказали разглеждане на молбата му или че няма възможност да
се отправи такова искане. Без представяне на тези документи, както правилно
е приел и районният съд, не може да се прецени допустимостта на молбата за
разглеждане на самото производство.
От представените документи – Удостоверение от МВнР на Р България,
Кореспонденция на Генералното Консулство на Руската Федерация и
представените запитвания към Консулствата на Узбекистан в Москва и
Истанбул, не може да се направи извод, че органите на чуждата държава са
отказали разглеждане на молбата и/или че няма възможност да се отправи
такова искане; нито, че Министерство на външните работи е декларирало, че
органите на чуждата държава са отказали разглеждане на молбата.На
въпросните документи липсва, каквато и да било дата, още повече, че не е
налице никаква кореспонденция или поне опит за такава с държавата
Узбекистан.Няма данни молителя да е към самото Външно или Вътрешно
министерство на Узбекистан, да се направи извода, че тази Държава не
отговаря на опитите му да се сдобие с процесния документ.При тези данни,
според въззивния съд би било неуместно и да се определя нов срок за
изпълнение, т.к.отпочвайки делото, молителя реално не разполага с нужните
документи, определящи неговата допустимост.
Няма пречка, снабдявайки се с предвидените от закона писмени
доказателства, той да сезира съдилищата отново.
С оглед на горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5517 от 25.05.2022 година,
постановено по гр.дело № 2321/2022 година на ВРС, осемнадесети състав, с
което е било прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
3
съобщаването, пред състав на Върховен Касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4