Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

01.12.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 17 септември

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.   ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1219 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-0256-000708 от 15.07.2019 г. на ***РУ – ***към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП и чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 20 лв.; глоба в размер на 20 лв.; глоба в размер на 20 лв.; глоба в размер на 20 лв.;, глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 50 лв., за извършени нарушения по чл. 70, ал. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира допълнителни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си.

Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН - ДОПУСТИМА е.

Разгледана по същество се явява  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 19-0256-000708 от 15.07.2019 г. е издадено от ***РУ – ***при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 256655, от който е видно, че:

На 29.06.2019 г. в 21:35 часа в ***в посока гр. ***управлява собствения си товарен автомобил „***“, с ДКН ***с неизвестна/ръкописно написано – неосветена/ табела с ДКН. Без светлоотразителна жилетка, светлоотразителен триъгълник, аптечка и пожарогасител“. Спукано ляво стъкло за обратно виждане.

-Нарушение на чл. 70, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са *** на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител *** и в същия е отразено, че заема длъжността ***, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

По визираното в т.1 от НП административно нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗДвП:

След извършена служебна проверка, съдът констатира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване между фактическото описания на нарушението в АУАН-а и НП-то и дадената в тях правна квалификация. Посочената за нарушена в АУАН разпоредба - чл. 70, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП/…управлява собствения си товарен автомобил „***, с ДКН ***с неизвестна/неосветена/ задна табела с ДКН./, а от описаното в НП-то, въз основа на отново същата фактическа обстановка е посочено, че жалбоподателят е нарушил – чл. 70, ал. 1 от ЗДвП - /…управлява собствения си товарен автомобил „***“, с ДКН ***с неизвестна задна табела с ДКН/.

За да предизвикат целените с издаването им правни последици, АУАН- и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат изначално определени от закона реквизити.

Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да бъдат включени в АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни съображения, наложили постановяването на конкретния акт.

Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и интересите на гражданите и организациите - страни в административно-наказателното производство.

Тази гаранция се проявява в две насоки.

С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата, съображенията въз основа на които административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание.

По този начин лицето, сочено като нарушител разбира за какво точно е ангажирана административно-наказателната му отговорност, а това от своя страна способства за изграждането на определена линия на защита.

От друга страна, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда.

Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното постановление или противоречието в същите /разминаване между фактически основания на нарушението и дадената правна квалификация/ съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.

В този смисъл следва да е налице пълно съответствие между описаното в АУАН-а и НП-то административно нарушение от фактическа страна и дадената му правна квалификация.

Недопустимо е ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя при допуснато несъответствие между факти и правната норма, под която се подвеждат.

Следва да се посочи, че в конкретния случай посоченият и коментиран дотук порок се допълва от обстоятелството, че в атакуваното НП е посочена само една правна квалификации на описаното нарушение- чл. 70, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, разминаването между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация във всички случаи води до накърняване правото на защита на жалбоподателя, защото го лишава от възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се защитава- срещу фактите, така както са описани в обстоятелствената част на НП или срещу съставомерните факти, които следват от състава на вмененото му нарушение с посочената правна квалификация.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че допуснати нарушения от страна на административно-наказващият орган са съществени нарушения на процесуалните правила, които нарушават правото на защита на санкционираното лице, тъй като не е било в състояние да узнае за какво нарушение е наложено административното наказание и съответно да защити надлежно правата си. Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено на формално основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

По отношение на вменените нарушения по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и ангажираната административно наказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 185 от ЗДвП:

От изложеното в обстоятелствената част на акта и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели *** и ***се установява, че АУАН-а, а впоследствие и обжалваното Наказателно постановление са издадени по повод извършена проверка  на водач на товарен автомобил „***“ с ДКН № ***. Посочените свидетели в показанията си заявяват, че при извършената от тях проверка е установено, че автомобилът не е бил оборудван със светлоотразителна жилетка, светлоотразителен триъгълник, аптечка и триъгълник.

Съдът счита, че в случая следва да кредитира показанията на показанията на свидетелите *** и ***като обективни, безпристрастни и логични, още повече, че последните са наясно с наказателната отговорност, която носят по реда на чл. 290 от НК.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че жалбоподателят *** е извършил нарушения по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; чл.139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и следва да носи административно-наказателна отговорност по тези текстове от закона.

Описаните деяния по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; чл.139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП в съставения против жалбоподателя АУАН в тази част съдържат всички обективни и субективни признаци на административните нарушения по посочените по-горе текстове и по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват състави на административни нарушения по ЗДвП, за които жалбоподателят е бил санкциониран.

Предвид на горното, наказващият орган правилно е наказал жалбоподателя за посочените нарушения налагайки му административни наказания с обжалваното НП.

Правилно на жалбоподателя е наложено наказание по чл.185 от ЗДвП-глоба в размер на 20 лева,за всяко едно от деянията по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; чл.139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, която е с фиксиран размер, поради което административно-наказващият орган е определил един законосъобразен и справедлив размер на наказанията.

Изложеното сочи, че в тази част наказателното постановление се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По визираното в т.6 от НП административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

Съдът счита, че по несъмнен начин се доказа и нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на *** е наложено административно наказание глоба в размер 50 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП.

 Както от показанията на разпитаните пред съда свидетели, така и от отразеното в АУАН-а се установи, че на управляваният от жалбоподателя товарен автомобил „***“ с рег. № ***е било налице спукано ляво стъкло за обратно виждане, което прави на практика автомобила техническо неизправно МПС по смисъла на закона.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя  пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В конкретния случай товарният автомобил, управляван от жалбоподателя, е с неизправно ляво стъкло за обратно виждане, което не се оспорва по делото.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно по пункт втори, трети, четвърти, пети и шести, и като такова следва да бъде потвърдено изцяло в тази част, а по отношение на пункт първи, в тази му част същото следва да бъде отменено по изложените по-горе съображения.

Водим от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0256-000708 от 15.07.2019 г. на ***РУ – ***към ОДМВР – Плевен,а именно, както следва:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № наказателно постановление № 19-0256-000708 от 15.07.2019 г. на ***РУ – ***към ОДМВР - Плевен, в частта с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП е наложил на ***, ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 20 лв., за извършени нарушения по чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0256-000708 от 15.07.2019 г. на ***РУ – ***към ОДМВР - Плевен, в останалата му част, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП; чл. 185 от ЗДвП и чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, е наложил на ***, ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 20 лв.; глоба в размер на 20 лв.; глоба в размер на 20 лв.;, глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 50 лв., за извършени нарушения по чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП; чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: