№ 10034
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110151015 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове по чл. 331, ал. 2 от КТ за заплащане на
обезщетение при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя за
сумата от 17 392 лева и по чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 1305,01 лева,
представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 25 работни дни за работни дни
за 2022 год.
Ищецът-Л. В. Л. излага в исковата молба, че е бил в трудови правоотношения с
ответника в периода от 19.11.2014 год. до 01.09.2022 год., по силата на които е
изпълнявал длъжността „заместник изпълнителен директор“ на „НСБ“ ЕАД. Сочи, че
трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № ЧР-22-39/24.08.2022 год.,
на основание чл. 331, ал. 1, т. 1 от КТ, която му е била връчена на 25.08.2022 год.
Поддържа, че ответникът не му е платил дължимото обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение по предложение на работодателя в размер на 17 392 лева,
както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1305,01 лева /в
открито съдебно заседание състояло се на двадесет и осми март, на основание чл. 214
от ГПК е допуснато изменение досежно размера на предявените искове/.
Ответникът-„НСБ“ ЕАД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва искoвете. Оспорва трудово правоотношение да е било прекратено на
основание чл. 331, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение представлявала предложение на работодателя за прекратяване на
договора, но то не било изрично прието от ищеца, поради което Л. Л. е следвало да
1
продължава да изпълнява трудовите си задължения, като се позовава на разпоредбата
на чл. 331, ал.1, т.3 от КТ. Посочва, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание наложено наказание „уволнение“, тъй като ищецът не се е явил на работа и
не е продължил да изпълнява задълженията си, въпреки че е знаел за отпадане на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал. 1 КТ и е
отказал даде обяснения по чл. 193, ал. 3 КТ. Оспорва иска с правно основание чл. 224,
ал. 1 от КТ по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Със Заповед №ЧР-22-39/24.08.2022 год. на изпълнителния директор на „НСБ“
ЕАД трудовото правоотношение с Л. В. Л. е прекратено на основание чл. 331 от КТ,
считано от 01.09.2022 год.. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплати
обезщетение, на основание чл. 331, ал.2 от КТ-четирикратния размер на последното
получено месечно брутно трудово възнаграждение, платимо в срок от 1 месец от датата
на прекратяване на трудовия договор.
От докладна записка от С.Х.И.-Зам. изпълнителен директор на „НСБ“ ЕАД до
изпълнителния директор на „НСБ“ ЕАД от 11.10.2022 год. се установява, че
обезщетението по чл. 331, ал.2 от КТ, към дата 06.10.2022 год. не е платено.
На 12.10.2022 год. от работодателя са изискани обяснения от Л. В. Л. относно
неявяването му на работа в периода от 03.10.2022 год. до 07.10.2022 год.. Искането е
връчено на Л. В. Л. на 20.10.2022 год.
Със Заповед №22-39-1 от 01.11.2022 год. на изпълнителния директор на „НСБ“
ЕАД на Л. В. Л.е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.
188, т.3 от КТ вр. с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ и чл. 187, т.1 от КТ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
По иска с правно основание чл. 331, ал.2 от КТ.
Страните не спорят, че между тях е съществувало безсрочно трудово
правоотношение.
Съгласно чл. 331 от КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на
работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение в
размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно
брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на
обезщетението. Законът определя 7-дневен срок, в който работникът или служителят
може да приеме писмено предложението, в противен случай то се смята, че не е
прието. Предвидената в закона възможност за прекратяване на трудовото
2
правоотношение едностранно от работодателя с обезщетение е израз на доброволния
характер на трудовото правоотношение. По своята правна природа то представлява
съглашение, по силата на която се прекратява едва съществуваща правна връзка. (чл. 8,
ал. 1 от ЗЗД). Липсата на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 331 от КТ означава, че изразената воля не съответства на
действителната.
В случая работодателят е отправил до служителя предложение за прекратяване
на трудовото правоотношение по реда на чл. 331, ал.1 КТ чрез издаване на заповед N
ЧР-22-39/24.08.2022 год., в която се съдържа уговорката работодателят да заплати на
ищеца четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение и представляващо обезщетение по чл. 331, ал.2 КТ. Съгласно чл. 331,
ал.3 от КТ плащането на посоченото обезщетение следва да се извърши в срок от един
месец от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Върху заповедта е
положен подпис на работника от дата 25.08.2022 год., което обуславя извод, че е
изразено съгласие за приемане на отправеното до него предложение. Именно във
връзка с постигнатото съгласие за работодателя е възникнало задължението да заплати
уговореното обезщетение в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение.
По делото не се спори между страните, че в едномесечния срок от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е изпълнил
задължението си да плати уговореното обезщетение. Последицата от неизпълнение на
това задължение е възстановяване на трудовоправната връзка в състоянието й преди
постигането на съглашението по чл. 331, ал.1 КТ, т. е. основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение се смята за отпаднало /чл. 331, ал.3 КТ/. С
възстановяването на съществуващото трудово правоотношение - се възстановяват и
всички поети по него права и задължения, включително и задължението на работника
да се яви на работа. Това е така, защото задължението на работодателя - в едномесечен
срок от дата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 331,
ал.1 от КТ - да заплати уговореното обезщетение по ал.2 е установено със закона. При
неизпълнението му - пак по силата на закона отпада основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение и работникът е длъжен да се яви на работа, без да е
необходимо той да бъде изрично уведомяван за това /в закона не се съдържа изискване
за уведомяване/. В този смисъл е Определение № 659 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 242/2011 г., III г. о., ГК.
С отпадане на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331,
ал.1 КТ отпада и правото на обезщетение /Решение № 729 от 18.11.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 320/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
В случая, поради неплащане от работодателя на обезщетението по чл. 331, ал.2 КТ до
изтичането на едномесечния срок по чл. 331, ал.3 КТ /от прекратяване на трудовото
3
правоотношение/, по силата на чл. 331, ал.3 КТ се счита за отпаднало основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал.1 КТ, а с отпадане на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, отпада и правото на
обезщетение по чл. 331, ал. 2 от КТ.
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 331, ал.1 т.1 от
КТ следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 224 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл.
177 от КТ, а именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на
трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-
малко 10 работни дни. С оглед достигнатите правни изводи по иска с правно
основание чл. 331 от КТ, а именно, че трудовоправната връзка е вазстановена в
състоянието й преди постигане на съглашението по 331, ал.1 от КТ, то неоснователен
се явява и иска за плащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
По разноските
С оглед изричната претенция на ответника и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. В. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, //////, чрез адв. С. против “НСБ“ ЕАД, ЕИК /////, със седалище и адрес на
управление: гр. София, /////, искове с правно основание чл. 331, ал.2 от КТ за сумата от
17 392 лева /седемнадесет хиляди триста деветдесет и два лева/, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя и
чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 1305,01 лева /хиляда триста и пет лева и една
стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван отпуск за 25 работни дни за
работни дни за 2022 год., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Л. В. Л., ЕГН ********** да
заплати на “НСБ“ ЕАД, ЕИК ///// сумата от 100 лева (сто лева), представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5