Решение по дело №223/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 412
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Николай Янков Господинов
Дело: 20207170700223
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 412

 

гр.Плевен, 06.07.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                         КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                         

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 223 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 73 от 07.02.2020 год., постановено по НАХД № 2611/2019 год., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 454495-F498872 от 31.07.2019 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Скорпио“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от Р.Р.Х. с ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ.

Против горното решение в законоустановения срок е постъпила касационна жалба от „Скорпио“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от Р.Р.Х., в която се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Касаторът твърди, че от доказателствата по делото е установено обстоятелството, че сумата от 244,78 лв. е взета от представляващия дружеството непосредствено преди проверката и с горното не е причинена вреда на бюджета, във връзка с което се развиват доводи, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.  С жалбата се представя и ново писмено доказателство, а имено заверено копие от вносна бележка. В заключение се иска да бъде отменено обжалваното решение на РС- Плевен и да бъде постановена отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – В. Търново, офис Плевен, се представлява от юрк. Н. М., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за неотносимост на представеното от касатора ново писмено доказателство. Прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение на РС- Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на РС- Плевен е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

От така оформената касационна жалба е видно, че жалбоподателят твърди противоречие на оспорения съдебен акт със събраните  по делото гласни доказателства, както и неправилно приложение на материалния закон. Не се оспорва, че към момента на проверката е установената отрицателна разлика между разчетената наличност по документи и фактическата касова наличност  в размер на „ -244,78“ лева. Твърди се, че сумата е взета от представляващия дружеството касатор, тъй като е била необходима за извършване на вноска в банка.

Съдът намира, че обстоятелството, поради което е била налична разлика между фактическата наличност и разчетената такава по документи е ирелевантно за правния спор, а представеното писмено доказателство от касатора е неотносимо към него. Съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.  За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването ѝ с точност до минута. По делото е установено, че към датата на извършената проверка осигуреното в обекта фискално устройство, модел „Д. плюс“ е имало техническата възможност за въвеждане на касовите наличности в началото на деня посредством операция „Служебно въведени“. Установено е и че сумата  244, 78 лв. не е била регистрирана във фискалното устройство посредством операцията „Служебно изведени“. Ето защо правилно РС- Плевен е приел за доказано, че е осъществено нарушението, за което е съставено обжалваното НП.

Касационната инстанция напълно споделя доводите на РС- Плевен за липса на основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Касае се за нарушение, което е на формално извършване. За съставомерността на деянието не е необходимо настъпване на имуществена вреда за бюджета, поради което липсата на такава не е аргумент, който следва да бъде съобразяван при преценката за приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е релевантен към размера на имуществената санкция и е намерил отражение при определяне на същата, която е в размера на предвидения от законодателя минимум.

С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че доколкото оспореното решение е постановено от родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството, то същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 07.02.2020 год., постановено по НАХД № 2611/2019 год. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                 2./п/