РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Бургас, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232100101296 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на З. И. Д., ЕГН **********, от ***
и Д. С. Д., ЕГН ********** от ***, действаща чрез майка си З. И. Д. против ЗАД“ОЗК-
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света
София“ 7, ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров да
бъде осъден ответникът да заплати следните суми: на З. И. Д. сумата от 50000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 21.04.2023г., сумата от 1374.83 лева лихва
за забава за периода от 26.04.2023г. до 18.07.2023г., ведно със законната лихва от
19.07.2023г. до изплащането, сумата от 198.50 лева обезщетение за имуществени вреди,
сумата от 2.38 лева за периода от 14.06.2023г. до 18.07.2023г., ведно със законната лихва от
19.07.2023г. до изплащането, на Д. С. Д. сумата от 150000 лева за неимуществени вреди от
посоченото ПТП, сумата от 4124.50 лева лихва за забава за периода от 26.04.2023г. до
18.07.2023г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до изплащането, сумата от 1658.50
лева обезщетение за имуществени вреди, сумата от 19.38 лева лихва за забава за периода от
14.06.2023г. до 18.07.2023г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до изплащането.
В исковата молба се твърди, че на 21.04.2023г. на пътя за с.Зидарово е настъпило
ПТП с л.а.“Форд Мондео“, рег. № *******, водачът на което поради несъобразена скорост е
напуснал пътното платно и се е блъснал в метална еластична предпазна ограда и бетонни
колове. Ищците, пътници в автомобила, са получили средни телесни повреди: З. И. Д. е
получила счупване на долен край на лъчевата кост на горен крайник и охлузвания по цялото
тяло и главата, а Д. С. Д. е получила счупване на долен крайник, повърхностни травми на
корема, долната част на гърба и таза, отстраняване на далак и охлузвания по цялото тяло и
главата. З. Д. е лекувана чрез наместване, поставяне на превръзка и гипсова имобилизация
на горен ляв крайник. Д. е подложена на операция за отстраняване на далак и операция на
долен крайник. Поставена е фиксация с помощта на титаниев еластичен пирон. Органите в
корема са ревизирани поетапно, направени са три лаважа с топъл физиологичен разтвор,
поставен е тръбен дрен в ляв хипохондриум, коремната кухина е възстановена послойно.
Твърди се, че виновен за ПТП-то е водачът на автомобила С. Д., който грубо е нарушил
1
правилата за движение и така са причинени телесните увреди на ищците. Автомобилът е
застрахован по ГО при ответника. Ето защо ищците имат правото да претендират направо от
застрахователя обезщетенията за понесените вреди. Ищците предявили претенция за
обезвреда, но въпреки протеклата кореспондеция ответникът не се е произнесъл по нея.
Заявява се, че ищцата З. след изписването си от болницата е имала нужда от помощ и грижи
за своето обслужване и хигиена. Животът й се променил в отрицателна посока, има
постоянни болки в лявата ръка, отоци и подуване и все още се чувства като инвалид.
Емоционалното и психическото й състояние е влошено, усеща безсилие, несигурност и
безпомощност, страда от посттравматично стресово разстройство. Направила е и
имуществени разходи от общо 198.50 лева за прегледи, изследвания и копия от медицински
документи. Детето Д. е претърпяло операция по отстраняването на далака и операция на
долен крайник. Детето е изпитвало в продължение на дни неописуема болка в корема и
долен десен крайник. При Д. се забелязват признаци на тревожност и притеснение.
Възстановителният период продължава и е налице тенденция към скъсяване на крайника.
Детето ще има и видими загрозяващи белези от операцията на корема и десния крак за дълъг
период от време. Липсата на далак ще доведе до увеличаване вероятността от поява на
инфекции и възпаления на различни органи. Д. изживява много тежко периода на
възстановяване, болките и страданията й са интензивни. Платени са и 1658.50 лева за
операция, прегледи и изследвания. Причинените вреди трябва да се обезщетят от
застрахователя. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че претенцията е
недопустима, тъй като не е изтекъл законният срок от предявяване на искането пред
застрахователя. Управлението на автомобила е станало без знанието и без съгласието на
неговия собственик и затова лицето, което е било водач на МПС, не е ползвало същото на
законно основание. Налице е изключение от покритите рискове на ГО. Оспорва се
твърденият механизъм на ПТП и съставеният констативен протокол. Не е налице деликт от
страна на водача на автомобила. Не се обосновава негово противоправно поведение и
причинната връзка между поведението му и вредите. Налице е съпричиняване на вредите
понеже ищцата не е била с предпазен колан, а детето е било без система за обезопасяване.
Това е допринесло за настъпване на вредите. З. е отказала освен това да бъде
хоспитализирана, за да бъде проведено адекватно лечение и това е повлияло на периода на
оздравителния процес. По отношение на детето не са спазени лекарските препоръки за
активно проследяване на здравословното състояние и извършване на контролни прегледи
най-малко два пъти следващия месец. Прави се възражение и за прекомерност на търсените
обезщетения. Оспорват се и исковете за имуществени вреди с мотив, че няма данни за
лицето, на което са издадени касовите бележки и фактурите.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Всички писмени
доказателства, сред които протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и др.
установяват по несъмнен начин, че на 21.04.2023г. ищците като пътници в л.а.“Форд
Мондео“, рег. № ******* са претърпели ПТП, тъй като водачът на автомобила е загубил
управлението върху него, вследствие на което процесното МПС е напуснало пътното
платно, преминало е през канавка и се блъснало в телена ограда. Така на двете ищци са
причинени телесни увреждания.
2
По случая е било образувано досъдебно производство срещу виновния водач на
автомобила. То обаче е било прекратено на основание чл.343, ал.2 НК по искане на
пострадалите лица.
Според чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая обаче,
предвид прекратяване на досъдебното производство, не се е стигнало до издаването на
присъда от наказателен съд. Ето защо съдът, за да установи механизма на ПТП и чия е
вината за настъпване на инцидента /обстоятелства, спорни по делото/ е назначил
изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза. Тя е изградила изводите си въз основа
на материалите, събрани в прекратеното досъдебно производство.
Експертизата доказва фактите по настъпване на инцидента. Вещото лице е
установило, че на 21.04.2023г. на околовръстен път на 1 км. от с.Извор е настъпило
самостоятелно ПТП, поради това, че С. А. Д. – шофьор на л.а.“Форд Мондео“, с рег. №
*******, собственост на Мик Индустриал ЕООД, е изгубил контрол върху автомобила. На
ляв завой автомобилът напуснал пътното платно и се блъснал в предпазна метална ограда
/мантинела/, преминал през дясна канавка, ударил се в крайпътно дърво и съборил три броя
бетонни колове и 20 м. телена ограда. При ПТП са пострадали пътниците З. И. Д. и Д. С. Д.,
а автомобилът е тотално унищожен. Двете ищци пътували на задната седалка на колата. З.
седяла на задна дясна седалка, а детето Д. било поставено на задна лява седалка, легнало на
детска възглавничка, без детско столче или друга Система за обезопасяване на деца. На ляв
завой на пътя от с.Извор към с.Зидарово водачът на автомобила С. Д. заспал и така загубил
контрол върху автомобила. Колата напуснала пътното платно, ударила се в дясна мантинела,
преминала през десен банкет и през дясна канавка, скъсала телена ограда на частен имот,
при което били съборени 3 бетонни колове. След това процесното МПС се ударило в дънера
на широколистно дърво. Причината за произшествието била загубата на контрол над
автомобила от страна на водача, който поради преумора и мигновено заспиване напуснал
пътното платно и се ударил в крайпътна мантинела, канавка, дърво и телена ограда на
частен имот. Няма данни за внезапно възникнала техническа неизправност на автомобила.
Предвид експертизата, съдът намира за доказано противоправното поведение на
водача на процесния лек автомобил. Той е управлявал автомобила през нощта, след като е
бил много уморен и умората е станала причина да заспи зад волана и да изгуби контрол
върху превозното средство. В следствие на това автомобилът напуснал пътя, ударил се в
крайпътна мантинела, преминал през канавка, ударил се след това в дърво и в телена ограда
на частен имот. Инцидентът е причинен изцяло от действията на водача на автомобила,
който поради преумора е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Тези
действия са деликтни по смисъла на чл.45 ЗЗД, като вината на водача, освен че се
предполага, е и установена от фактите по делото.
От ПТП-то са причинени телесни травми на двете ищци, пътували в автомобила. За
тях свидетелстват всички медицински документи по делото, съставени по повод лечението
3
на увредите.
Изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещо лице ортопед е установила, че
в резултат на процесното ПТП ищцата З. е получила фрактура на лява лъчева кост дистално
и луксация на лява лакетна става, а ищцата Д. е получила руптура на далак и фрактура на
бедро – диафиза. Счупването на лъчевата кост в дисталната част трайно затруднява
движенията на горния крайник за срок по-голям от един месец и при консервативно лечение
отзвучава за срок от два-три месеца. Фрактурата на бедрото при дете на година и десет
месеца, третирана остеосинтезирано интрамедуларно с еластичен пирон зараства за срок от
45 дни до 2 месеца, като се затруднява движението на долния крайник за срок по-голям от
един месец. Детето Д. е претърпяло операция, при която е извършена спленектомия, т.е.
отстранен е далакът й. По отношение на фрактурата на дясното бедро е извършена кръвна
репозиция с интрамедуларна остеосинтеза. Възстановяването след счупване на дисталната
част на предмишницата и луксация на лакътната става отнема около 2-3 месеца.
Възстановяването на фрактурата на бедрената кост на дете е около 2 месеца, като настъпва
пълно възстановяване. З. е лекувана консервативно с репозиция и гипсова имобилизация. Тя
е отказала хоспитализация. След операциите детето Д. е с белези на корема и дясното бедро.
След изписването от болницата кракът на Д. е бил обездвижен и тя не е търпяла болки.
Трудно обаче е било обслужването й, понеже е била постоянно на легло. Според вещото
лице, травмите затрудняват нормалната физическа дейност на З. за срок около 3 месеца, а на
Д. за срок около 2 месеца. Фрактурите подлежат на възстановяване. Направените разходи за
Д. от 1658.50 лева и за З. от 198.50 лева са във връзка с проведеното лечение.
Изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещо лице хирург е установила, че
претърпените травми може да бъдат в следствие на ПТП. Д. е получила руптура на слезката
и фрактура на бедрото, които травми са тежки, водят до значима кръвозагуба и налагат
спешно оперативно лечение, за да се запази живота на лицето. Без лечение травмите биха
довели до смърт. Извършено е отстраняване на далака, което представлява трудна
интервенция, свързана с допълнителна кръвозагуба. Възстановяването от травмата на далака
е от няколко седмици на няколко месеца в зависимост от възрастта и съпътстващите
заболявания. В случая не са настъпили усложнения и детето е изписано 7 дни след
операцията. Няма данни в коремната кухина в резултат на операцията да са се образували
сраствания. Коремната стена след операцията се възстановява изцяло след около 4-6 месеца.
Кожата претърпява преустройство за около 2 години след травмата, като остават белези.
Според вещото лице, отстраняването на слезката, особено при малки деца води в 20% до
50% от случаите до значими нарушения в имунния отговор, като така се повишава рискът от
развитие на инфекции на дихателните пътища и белия дроб. При Д. е налице оперативен
цикатрикс на раната заради извършената операция. Операциите с широк разрез на корема
причиняват значима болка и страдание, както и ограничение на подвижността на индивида.
Обичайно срокът на преодоляване на болката и ограничаването на движенията след
операцията при децата е около 3-4 седмици. През този период се налага да се използват
различни болкоуспокояващи медикаменти. Понастоящем няма ограничение в подвижността
4
на коремната стена. Направените разходи, представени в разходните документи, са били
необходими във връзка с лечението, а сумата е адекватна на извършените дейности и
закупените продукти.
Предвид експертизите, налага се безспорен извод, че настъпилите телесни
увреждания са в пряка причинна връзка със станалото ПТП. Следователно те са следствие от
деликтното поведение на водача на автомобила. Той е виновен за инцидента и е действал
противоправно.
Съдът обаче намира, че са основателни възраженията на ответника за съпричиняване
на ПТП-то от страна на ищците. Съдебно-автотехническата експертиза е установила по
безспорен начин, че ищците не са били обезопасени при пътуването си в автомобила към
момента на процесното ПТП. Водачът на автомобила и ищцата З. са били без поставени
обезопасителни колани. Детето Д. не е било поставено в детско столче. Така са нарушени
чл.137а, ал.1 ЗДвП /относно задължението за ползване на обезопасителен колан/ и чл.137б
ЗдвП /относно задължението в автомобила да има система за обезопасяване на дете/. Тези
законови нарушения са съпричинили получените от ищците телесни травми. Според вещото
лице по САТЕ, при преминаването на автомобила през неравен терен и ударите в
мантинелата, в канавката, в дървото и в телената ограда, детето е паднало на пода под
седалката. Експертът е категоричен, че ако З. е имала предпазен колан, тогава тялото се
прибира към облегалката и ръцете не могат да се ударят в твърди предмети от интериора на
купето на автомобила. Ако детето е било поставено в детско столче, то не би изпаднало от
задната седалка на пода и не би получило процесните увреждания.
В съдебно заседание вещото лице ортопед по съдебно-медицинската експертиза е
заявило, че при правилно поставени предпазни колани не би трябвало да настъпят увреди на
ръцете и краката. Ако детето е било поставено в обезопасително столче, нямало е да получи
процесните травми, а именно счупено бедро и отстранен далак.
В съдебно заседание вещото лице хирург по съдебно-медицинската експертиза е
заявило, че далакът може да бъде увреден дори и при правилно поставен колан, като това
зависи от скоростта на удара, от позиционирането на детето спрямо удара, от силата, която
действа и от посоката. Рискът от увреждане на далака обаче е много по-малък, ако детето е
било обезопасено в колата. На всички деца с отстранен далак се препоръчва ваксина спрямо
капсулосъдържащи бактерии.
Следователно, за БОС е ясно, че след като ищците не са ползвали обезопасителен
колан, респ. детско столче, те са допринесли за настъпване на телесните си повреди. Това
съпричиняване трябва да се определи на по 50% за майката и за детето. Съпричиняването от
страна на З. не е малко, понеже при ползване на колан, вероятно е нямало да удари ръката си
в интериора на купето и да я счупи, защото в този случай тялото се прибира към облегалката
и ръката не може да се удари в твърд предмет. Това е категоричният извод на вещото лице
по САТЕ. От своя страна вещото лице ортопед също е заявило, че при правилно поставен
колан не би трябвало да настъпят процесните увреди. При това положение съдът намира, че
съпричиняването на З. е голямо, в размер на 50%.
5
По отношение на детето Д. експертът по САТЕ е на мнение, че ако тя е била
поставена да седи в детско столче, не би изпаднала от задната седалка върху пода на
автомобила и не би получила уврежданията. На пръв поглед, на тази категоричност на
експерта по САТЕ опонира до известна степен мнението на вещото лице хирург, според
който и при правилно поставен колан далакът може да бъде увреден при известни
обстоятелства, но рискът от такова увреждане е много по-малък, ако детето е било
обезопасено в автомобила. След като обаче рискът от настъпване на уврежданията е много
по-малък, то БОС намира, че съпричиняването при Д. също е значително, в размер отново
на 50%. Касае се за много малко дете, което според закона трябва да се вози в автомобила,
поставено в обезопасително столче именно, за да се избегнат евентуални травми. В случая
това не е спазено и е довело до телесните увреждания.
При това положение съдът намира, че са осъществени всички елементи на
деликтния състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Водачът на автомобила е
нарушил правилата за движение и от това е последвало настъпване на телесните повреди на
двете ищци. Извършен е деликт по смисъла на гражданския закон. Има съпричиняване от
страна на пострадалите, но това не влияе върху деликтната отговорност на шофьора.
От деликта са причинени както имуществени, така и неимуществени вреди.
По отношение на имуществените вреди вещото лице ортопед е посочило, че
направените разходи от 1658.50 лева за детето Д. и от 198.50 лева за майката З., са във
връзка с проведеното лечение. НЗОК не заплаща остеосинтезния материал, отделно са
заплатени суми за образни изследвания, гипсова имобилизация, контролен преглед и препис
от медицинска документация. потребителската такса се заплаща от пациента. Вещото лице
хирург също е посочило, че направените разходи, представени в разходните документи, са
били необходими във връзка с лечението, а сумата е адекватна на извършените дейности и
закупените продукти. Ето защо разходите за лечение трябва да се обезщетят от
застрахователя. Неоснователно е възражението му, че няма данни за лицето, на което са
издадени касовите бележки и фактурите. Очевидно е, че фактурите и боновете са издадени
във връзка с процесните телесни повреди и разходите са за тяхното лечение.
По отношение на неимуществените вреди, съдът намира следното:
Както стана ясно, от процесното ПТП ищцата З. е получила фрактура на лява лъчева
кост дистално и луксация на лява лакетна става, а ищцата Д. е получила руптура на далак и
фрактура на бедро – диафиза. Детето Д. е претърпяло операция за отстраняване на
разкъсаната слезка, както и за извършване на кръвна репозиция на дясното бедро. З. е била
лекувана консервативно, чрез репозиция и гипсова имобилизация. Св. Б., майка на З. и баба
на Д., е заявила, че е видяла ищците на мястото на инцидента, след като линейката била вече
пристигнала. З. била много зле, била уплашена, плачела. Само повтаряла “Майко, ръката ми,
Д.“. В болницата Д. била веднага оперирана, понеже далакът й бил пукнат. З. не била
оперирана, но сложили гипс на ръката й. След изписването от болницата свидетелката два
месеца се грижела за ищците. З. не можела да направи нищо, понеже ръката й била счупена.
Свидетелката я къпела и обличала. Детето много плачело, било нервно. Не можело да стои
на едно място, посягало да хапе и скубе свидетелката. З. била стресирана, ходела на
психолог и вземала хапчета. Това продължило около 3-4 месеца. Променила се в
6
общуването с близките, постоянно избухвала, викала и плачела. Св. Б., баща на З., е заявил,
че в линейката на път за болницата и майката, и детето били стресирани. З. плачела, ръката
й била увита с бинт. Още същия ден оперирали Д. заради далака й. В болницата двете били
две седмици. След това два месеца З. не можела да си гледа детето. Грижите поели
свидетелят и съпругата му. Детето било изнервено, не можело да спи, стряскало се. З. и сега
е стресирана и ръката отново я боли.
Следователно, неимуществените вреди на ищците, причинени от ПТП-то се
доказват изцяло по делото.
По отношение на размера на неимуществените вреди:
По този въпрос, законът повелява обезщетението да се определя от съда по
справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдебната практика е приела, че справедливостта не е
абстрактна категория, а следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай, като се
вземат предвид обективните факти в случая. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая при
определяне на обезщетението съдът взема предвид както свидетелските показания, така и
писмените доказателства по делото, които, преценени в съвкупност, навеждат на извод, че
справедливият и целесъобразен размер на обезщетението кореспондира със сумата от 15000
лева за З. и 120000 лева за Д.. По отношение на ищцата З., ясно е от показанията на
свидетелите, че е била много стресирана след инцидента и плачела. Ръката й била
бинтована, не можела сама да се обслужва, като майка й я къпела и обличала. Била
стресирана и нервна, викала и плачела. От друга страна също според свидетелите, ищцата е
била в такова положение около два месеца, т.е. за сравнително кратък период. Това
кореспондира и със становището на вещото лице за срока, необходим за заздравяване на
ръката. Няма спор, че към момента З. е възстановена от травмата, макар и ръката да
продължи да я наболява. Следователно, ръката е възстановена, няма дълготрайни вредни
последици за нея. Касае са за млад човек на 24 години, с млад и здрав организъм, който се е
възстановил бързо. Разпитаните свидетели не са дали впечатления за понесени страдания,
които да са по-интензивни и силни от обикновено. Страданията и неудобствата са били
такива, каквито по принцип са характерни за нормалния ход на оздравителния процес. Няма
настъпили усложнения. Ищцата явно се е стреснала от случилото се, но този стрес е
нормален, предвид инцеидента /съдът не обсъжда становището на специалиста по клинична
психология, понеже то представлява частна експертиза/. Ето защо БОС намира, че
понесените от тази ищца неимуществени вреди следва да се обезщетят със сумата от 15000
лева, която сума покрива изискването на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетение. По
отношение на детето Д., то е пострадало много повече, тъй като в резултат на ПТП е бил
оперативно отстранен далакът му, отделно е счупено бедрото на крака му. Д. безспорно е
претърпяла болки и страдания от тези травми. Тя е била оперирана по повод и на двете
увреждания. Според вещото лице, след операцията крайникът е бил обездвижен и детето не
7
е търпяло болки, отделно поради малката си възраст Д. не е имала тези неудобства от
обездвижването, характерни за възрастен човек. Няма данни за някакви усложнения, кракът
е възстановен. Експертизата е посочила, че такава травма зараства за около два месеца,
който срок не е голям. Ето защо съдът намира, че за счупения крак се полага обезщетение от
20000 лева. Що се отнася до далака, същият е отстранен, тъй като е бил с разкъсване.
Загубата на слезката представлява тежка телесна повреда. Детето ще живее цял живот без
този орган. Според експертизата, отстраняването на слезката, особено при малки деца, води
в някои случаи до значими нарушения в имунния отговор и така се повишава рискът от
развитие на инфекции, предимно на дихателните пътища и на белия дроб. Така че се касае за
сериозна по своето значение травма. От операцията на детето са останали белези, с които ще
живее занапред. От друга страна вещото лице е посочило, че възстановяването от тази
травма може да е в рамките от няколко седмици до няколко месеца. В случая детето е
изписано от болницата сравнително бързо, само 7 дни след операцията. Няма настъпили
усложнения от операцията. Детето се е възстановило за около 3-4 седмици. Всичко това
мотивира съда да счита, че справедливото обезщетение за загубата на далака възлиза на
100000 лева. Следователно, за двете травми, следва да се присъди общо обезщетение от
120000 лева. Касае се за тежки травми, със значителна кръвозагуба, които биха довели до
смърт без лекарска намеса.
Според чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. В случая не е спорно, че ответникът е
застраховател на деликвента по силата на сключена застрахователна полица, която е
действала до 09.03.2024г. и е била сключена за процесното МПС. Следователно случилото
се на 21.04.2023г. произшествие попада в обсега на застрахователния договор. Ето защо
ответното застрахователно дружество по силата на чл.432, ал.1 КЗ отговаря за изплащане на
обезщетението, дължимо на ищците като увредени лица. Неоснователно е възражението, че
управлението на автомобила е станало без знанието и без съгласието на неговия собственик
и затова лицето, което е било водач на МПС, не е ползвало същото на законно основание. В
тази връзка съдът съобразява показанията на св.Е., който е заявил, че неговата фирма е била
собственик на процесното МПС. Свидетелят познава водача Стоян Ангелов Добрев и му
услужил с автомобила, за да може да пренесе свои вещи. Свидетелят изрично е заявил, че
Стоян е управлявал с негово съгласие колата. При това положение управлението на
процесното МПС е било със съгласието на неговия собственик и водачът го е ползвал на
законно основание по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ. Затова застрахователят трябва да отговаря
за изплащане на обезщетението.
По отношение на претенциите за лихвата за забава върху обезщетенията, съдът
намира следното:
Търси се законната лихва за забава върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ,
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 26.04.2023г. до
изплащането за обезщетенията за неимуществени вреди и законната лихва за забава върху
8
главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция – 14.06.2023г. до изплащането за обезщетенията за имуществени
вреди. Според чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Следователно, чл.429, ал.3 КЗ дава възможност на
увреденото лице да търси от застрахователя лихвите, които са дължими от застрахованото
лице и които са свързани със забавата на това лице, а не на застрахователя. В случая ищците
са изпратили извънсъдебна претенция до застрахователя да им заплати дължимите суми за
обезщетения за неимуществени вреди. Този документ е получен от застрахователя на
26.04.2023г. Отделно ищците са изпратили и извънсъдебна претенция за изплащане на
обезщетения за имуществени вреди, като този документ е получен от застрахователя на
14.06.2023г. Последвал е отказ за заплащане на сумите. Следователно, 26.04.2023г. и
14.06.2023г. са датите, на които застрахователят е уведомен от увредените лица и от тази
дата той дължи да заплати лихвите за забава. Ето защо, в случая ответникът дължи върху
главниците за неимуществени вреди законна лихва за забава от 26.04.2023г. до изплащането,
а върху главниците за имуществени вреди законна лихва за забава от 14.06.2023г. до
изплащането.
Като беше казано, в полза на З. се дължи обезщетение от 15000 лева за
неимуществени вреди и 198.50 лева за имуществени вреди. Предвид съпричиняването от
50%, тези суми трябва да се намалят наполовина. Ето защо следва решение, с което
ответникът застраховател се осъди да заплати на тази ищца 7500 лева за неимуществени
вреди и 99.25 лева за имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от
горепосочените дати до датата преди завеждане на делото, изчислени от съда по реда на
чл.162 ГПК, както следва: 206.23 лева лихва върху главницата за обезщетение за
неимуществени вреди и 1.19 лева лихва върху главницата за обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законните лихви върху главниците от завеждане на делото до изплащането.
В останалата си част исковете трябва да се отхвърлят като неоснователни.
В полза на Д. се дължи обезщетение от 120000 лева за неимуществени вреди и
1658.50 лева за имуществени вреди. Предвид съпричиняването от 50%, тези суми трябва да
се намалят наполовина. Ето защо следва решение, с което ответникът застраховател се
осъди да заплати на тази ищца 60000 лева за неимуществени вреди и 829.25 лева за
имуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от горепосочените дати до датата
преди завеждане на делото, изчислени от съда по реда на чл.162 ГПК, както следва: 1649.80
лева лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди и 9.91 лева лихва
върху главницата за обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху
главниците от завеждане на делото до изплащането. В останалата си част исковете трябва да
9
се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищците принципно имат
право на разноски, но не са сторили такива.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника съдебно – деловодни разноски в размер общо на 8395
лева, съразмерно на отхвърлената част от иска. За да изчисли разноските, съдът първо
намали адвокатското възнаграждение на ответника на 12000 лева с ДДС, който размер се
преценява за справедлив предвид сложността на делото, след което редуцира разноските
предвид на отхвърлената част на претенцията.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, доколкото ищците са получили безплатна адвокатска
защита, ответникът трябва да се осъди да заплати на адв. Димитров адвокатско
възнаграждение от 7528.38 лева, в която сума е включен и ДДС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка
на БОС такса от 2811.83 лева и 203.38 лева за експертизи.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“ 7, ет.5, представлявано от Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на З. И. Д., ЕГН **********, от *** сумата от
7500 лева /седем хиляди и петстотин лева/ главница, представляваща обезщетение за
понесени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 21.04.2023г., изразяващи се в болки,
страдания и неудобства, като гражданската отговорност на причинителя на ПТП е
застрахована при ответния застраховател, сумата от 206.23 лева /двеста и шест лева и
двадесет и три стотинки/ законна лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ,
считано от уведомяването с извънсъдебна претенция – 26.04.2023г. до 18.07.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2023г. до окончателното изплащане,
сумата от 99.25 лева /деветдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП на 21.04.2023г.,
изразяващи се в разходи за лечение, като гражданската отговорност на причинителя на ПТП
е застрахована при ответния застраховател, сумата от 1.19 лева /един лев и деветнадесет
стотинки/ законна лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от
уведомяването с извънсъдебна претенция – 14.06.2023г. до 18.07.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.07.2023г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 7500 лева обезщетение за неимуществени вреди до
целия претендиран размер от 50000 лева, за горницата над 206.23 лева законна лихва до
целия претендиран размер от 1374.83 лева, за горницата над 99.25 лева обезщетение за
имуществени вреди до целия претендиран размер от 198.50 лева, за горницата над 1.19 лева
законна лихва до целия претендиран размер от 2.38 лева.
10
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“ 7, ет.5, представлявано от Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на Д. С. Д., ЕГН ********** от ***,
действаща чрез майка си З. И. Д., ЕГН **********, сумата от 60000 лева /шестдесет хиляди
лева/ главница, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени
от ПТП на 21.04.2023г., изразяващи се в болки, страдания и неудобства, като гражданската
отговорност на причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, сумата от
1649.80 лева /хиляда шестстотин четиридесет и девет лева и осемдесет стотинки/ законна
лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с
извънсъдебна претенция – 26.04.2023г. до 18.07.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.07.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 829.25 лева
/осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП на 21.04.2023г., изразяващи се в
разходи за лечение, като гражданската отговорност на причинителя на ПТП е застрахована
при ответния застраховател, сумата от 9.91 лева /девет лева и деветдесет и една стотинки/
законна лихва върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с
извънсъдебна претенция – 14.06.2023г. до 18.07.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.07.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 60000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия претендиран
размер от 150000 лева, за горницата над 1649.80 лева законна лихва до целия претендиран
размер от 4124.50 лева, за горницата над 829.25 лева обезщетение за имуществени вреди до
целия претендиран размер от 1658.50 лева, за горницата над 9.91 лева законна лихва до
целия претендиран размер от 19.38 лева.
ОСЪЖДА З. И. Д., ЕГН **********, от *** и Д. С. Д., ЕГН ********** от ***,
действаща чрез майка си З. И. Д., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД“ОЗК-застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ 7,
ет.5, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров сумата от
общо 8395 лева /осем хиляди триста деветдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“ 7, ет.5, представлявано от Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати на адв. Николай Николаев Димитров, ЕГН
********** от гр.София, пл.“Позитано“ 2, ет.3 на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от
7528.38 лева /седем хиляди петстотин двадесет и осем лева и тридесет и осем стотинки/
адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“ 7, ет.5, представлявано от Александър Петров
Личев и Румен Кирилов Димитров да заплати по сметка на БОС сумата от 2811.83 лева
/две хиляди осемстотин и единадесет лева и осемдесет и три стотинки/ такса за уважените
искове и сумата от 203.38 лева /двеста и три лева и тридесет и осем стотинки/ разноски за
експертизи.
11
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12