РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Б....., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б....., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20222120202615 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Образувано е по жалба на "В......" ЕАД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление: гр.
Б.....,ж.к. „П.....“, ул. "Г... В....." № ...., представлявано от инж. Г.Й. Т... срещу Наказателно
постановление № 73/13.07.2022 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
"Черноморски район", с което на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.
201, ал. 2 от Закона за водите е наложено на "В....." ЕАД, ЕИК ........, административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева за нарушаване на чл.48, ал.1, т.11
във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.204 от Закона за водите.
В жалбата се излагат възражения, които могат да бъдат систематизирани като относими към
процесуалната изправност на издаденото наказателно постановление досежно неговата
непълнота и отсъствието на задължителен реквизит по см. чл.57, т.5 ЗАНН-датата, на която
е извършено нарушението. Посочва се, че нарушението се изразява в действие и се счита за
довършено, когато действието „ползване,над допустимия годишен обем, определен в
разрешението“ е било извършено. Наказващият орган не е посочил датата, на която
отговорното лице не е изпълнило посоченото условие от разрешителното, което обуславя
невъзможност за точно дефиниране на началния момент на давностните и преклузивни
срокове и съставомерността на деянието.Поставят се възражения,че наказващият орган не е
указал прецизно обема на извършеното водовземане за ТК1 , ТК1а, ТК4, ТК5, с който е
допуснато отклонение от условията в разрешителното, т.к. обемът на превишаване на
разрешените количества за водовземане следва да бъде определен към секундата, в съотв. с
което се индивидуализира размерът на санкцията по чл.200,ал.1, т.1 ЗВ.
Представено по делото е писмено становище от БДЧР, в което са изложени аргументи за
спазване на материалния и процесуалния закон при издаване на процесното наказателно
постановление, като се поддържат фактическите положения в НП, че нарушението по
чл.48,ал.1, т.11 от Закона за водите, свеждащо се в неизпълнение на условие от издадено
разрешително №200 487/28.09.2006 г.в частта „Разпределение на разрешено водно
количество“ във вр.с т.15 от Раздел „Условия на водовземането“, е извършено от
жалбоподателя, който е превишил разрешения годишен воден обем.Поддържа се,че
нарушението е осъществявано в периода 01.01.2021 г-31.12.201 г., тъй като по своята
1
същност е осъществено със самото годишно водовземане над разрешения обем съгласно
Разрешителното-280 000 куб.м.
В съдебно заседание жалбоподателят "В........." ЕАД, редовно и своевременно призован,
изпраща процесуален представител юрк.Б........, който настоява за отмяна на атакуваното
наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по подробни
съображения, които ще изложи в писмени бележки. Писмени бележки в предоставения срок
на са постъпили.
В с.з.упълномощеният процесуален представител на Басейнова дирекция „Черноморски
район“ юрк.П. Н... оспорва жалбата като неоснователна с доводи за процесуална
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и съответствие с материалния
закон, като описанието в НП на нарушението, извършено от титуляра на разрешителното е
правилно и последователно.По същество се иска от настоящата инстанция в рамките на
предоставените й правомощия да потвърди атакуваното наказателно постановление.
Процесното НП е получено от дружеството-жалбоподател на 14.07.2022 г., видно от
отбелязването на приложеното към делото известие за доставяне (л.6 от делото), а жалбата е
постъпила в БДЧР с вх.№ 07-00-371(А2)/22.07.2022 г. Ето защо съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в 14-дневния срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН във връзка с чл. 84 от ЗАНН. В обсега на възложената на РС-Б..... проверка и
анализ на доказателствения материал в корелация с направените от страните възражения и
твърдения и с оглед дължимата проверка на правилността и законосъобразността на
атакуваното НП на осн.чл.84 ЗАНН вр.чл.314 НПК, съдът,намира,че жалбата,разгледана по
същество, е основателна.
Съдът намира за изяснена следната фактическа обстановка:
На 04.05.2022 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение
против "В......" ЕАД за това, че при разрешен годишен воден обем в размер на 280 000 куб.
м. за питейно-битово водоснабдяване съгл.т. 15, раздел „Условия на водовземането“ от
Разрешително №200 487/28.09.2006 г. за периода 01.01.2021 г. -31.12.2021 г. са добити 306
798 куб.м., което е надвишаване параметъра на водовземане с 26 798 куб. м. В АУАН
деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ вр.чл.200, ал.1, т.1,
б.“а“ ЗВ. Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление №
73/13.07.2022 г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, в което
нарушението е квалифицирано по чл.48, ал.1,т.11 от Закона за водите и на осн. чл.200, ал.1,
т.1, б.а ЗВ и чл.200, ал.4 ЗВ- в условията на повторност на „ВиК“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Дружеството-жалбоподател е титуляр на Разрешително №200 487/28.09.2006 г. за
водоползване на подземни води чрез водовземни съоръжения към Помпена станция
"Т..........", както следва: Тръбен кладенец ТК-1 с място на водовземане в имот № 000252 в
землището на с.Т......, Тръбен кладенец Т......с място на водовземане в имот № 000250 в
землището на с. Т...... Т....... ТК-4 с място на водовземане в имот № 000213 в землището на
с.Т..... Т........ Т5- с място на водовземане в имот №000206, в землището на с.Т......., както и
водовземно съоръжение от Помпена станция „Д......., както следва: Т....... от ПС „Д......“ с
място на водовземане в имот №..........в землището на с.Т.......Определената максимална
норма на средногодишния дебит в Раздел „Разпределение на разрешеното водно
количество“ за с.Т....., с. Ч....., П......., К..... и Д........ е в размер на 280 000 куб. м./година, от
които 250 000 куб.м./година за водовземните съоръжения от ПС „Т.......“ ТК1, ТК1а, ТК4,
ТК5 /общо до 681 куб.м./ден/ и 30 000 куб.м./година за ТК 4 от ПС „Дебелт /общо 86
куб.м/ден/. В т.15 от разрешителното е вменено условие за водоползване "Да спазва и да не
нарушава параметрите на водоползването" (проектни дебити, разрешени водни количества и
максимално допустими понижения на водното ниво).
Съгл. разрешителното сред задълженията на титуляра по т.11 е да води специален дневник
за провеждане на мониторинг на добитите водни количества ежемесечно по т.7.1 и на
водните нива по време на работа на помпите т.7.2. Данните от тези измервания се записват в
специален дневник, който титулярът е задължен да съхранява за целия срок на действие на
разрешителното и да предоставя на контролиращия орган или оправомощено от него
длъжностно лице при извършване на проверка.
На 21.03.2022 г. е била извършена контролна проверка на място и по документи по
2
изпълнение условията на разрешителното. Според отразяванията във водения от
дружеството-жалбоподател дневник (т.11 вр.т7.1 и т.7.2 от Разрешителното), за периода
01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. ползваният общ годишен воден обем на питейно-битово
водоснабдяване на с.Т........48 340 куб.м., за с.К.......- 68 049 куб.м. ,за с.П........-84 916
куб.м.,за с.Ч. -173 569 ку......б.м. е бил 306 798 куб.м. при разрешен годишен лимит от общо
280 000 куб.м. В хода на проверката, извършена от К. П. – гл.експерт в БДЧР, бил съставен
Констативен протокол № Б-120/21.03.2022г., в който са отразени показателите за деня на
водомерите от хранителните тръбопроводи, водоснабдяващи с.Т.......,с.К......, с.П.......,
с.Ч......... В декларацията на жалбоподателя по чл. 194б от ЗВ е посочен общият годишен
обем на водовземане от подземни води съгл.цит. разрешително 306 798 куб.м. , като в
систематизиран табличен вид е представено индивидуално водоползване за с.Т.......,с.К.........
с.П......, с.Ч......... съобразно показатели по измервателни устройства.
На 04.05.2022 г. в гр.Б..... и в тримесечния давностен срок по чл. 34, ал.1, изр.2 от ЗАНН, на
дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 40 за извършено административно
нарушение по чл. 48, ал.1, т.11 ЗВ вр.чл.200, ал.1, б.а ЗВ– за надвишаване параметъра на
водовземане с 26 798 куб. м. - неизпълнение на условие в издаденото разрешително
/превишен лимит за 2021 г./. На същата дата и срещу подпис на упълномощен представител
на дружеството инж.Р........ К....... бил връчен препис от акта.
В срока по чл. 44 ЗАНН не е подадено възражение от дружеството-жалбоподател.
На 13.07.20222 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН,
но в давностния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН,
наказващият орган издал процесното наказателно постановление №73/13.07.2022 г., което
било връчено на жалбоподателя на 14.07.2022 г.
При така изяснените фактически положения съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобр. очертаващата
компетентността му разпоредба по чл.201, ал. (2) ЗВ, предписваща,че наказателните
постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите или
оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на басейновите дирекции и в
срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. На свой ред съставеният АУАН №40/04.05.2022 г. също е
издаден от компетентното длъжностно лице-актосъставител с оглед приложената по
преписката Заповед №192/20.07.2021 г. на Директора на басейнова дирекция „Черноморски
район“ и по арг.на чл.201, ал.1 ЗВ.
Съдът намира, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на
административното нарушение, така и наказателното постановление са съставени в
противоречие с изискванията на чл. 42, от ЗАНН, съответно на чл. 57 от ЗАНН и при
неспазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на
наказанието, установени в раздел II-IV от ЗАНН. При съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 42, т. 3, т.4, т.5 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, и т.6 от ЗАНН, тъй като част от непълнотите в описнанието на
фактическото съдържание на нарушението в АУАН, обуславящо конкретно квалификацията
на нарушението по чл.200, ал.1, т.1, б.“А“ ЗВ, са пренесени в НП. По отношение на друга
част от изначалните дефицити в АУАН е направен недопустим опит за компенсирането им
чрез прибавяне на съществени фактически обстоятелства, непредявени с първоначалното
административнонаказателно обвинение. В заключение съдът намира, че в АУАН и НП не
се съдържа вътрешно съгласувано, с изискуемия се съдържателен идентитет относно
съществените фактически елементи на нарушението описание на същото, което да е пълно,
ясно и точно и да изчерпва обективните характеристики на нарушението и обстоятелствата,
при които това нарушение е извършено. Посоченото съществено процесуално нарушение е
лишило субектът, сочен като нарушител, респ. неговия законен представител да разбере,
какво нарушение се твърди, че е извършил и съответно за какво нарушение е наказан, за да
упражни правото си на защита.
На първо място, в АУАН се твърди,че при извършена проверка на място и по документи на
21.03.2022 г. относно изпълнение на условията на Разрешително №200 487/28.09.2006 г. с
3
титуляр ВиК Б..... ЕАД за водовземане от подземни води с цел питейно-битово снабдяване е
констатирано,че при разрешен годишен воден обем от 280 000 куб. м. през 2021 г. са
добити 306 798 куб. м. , което съставлява нарушаване параметъра на водовземане с 26 798
куб.м. /9,57 %/ и представлява нарушение на т.15 от Раздел „Условия на водовземането“ от
цит.разрешително, което е квалифицирано като нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ
вр.чл.200, ал.1, т.1 б. „А“ от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по
реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е
регламентирана в чл. 200, ал.1, т.1, б."а" от ЗВ - имуществена санкция от 150 лева до 1 000
лева за юридическото лице, което ползва води в отклонение на предвидените условия в
разрешителното или договора с количество до 1 литър на секунда. Констатираното
количество на водоползване в отклонение на разрешителното, определено с точност до
величината на литър в секунда, влияе на съставомерността на осъщественото
административно нарушение по букви а, б, в и г на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, а същевременно
има отношение и към размера на санкцията. В случая абсолютно неясно е защо, с оглед
установените при проверката и декларирани от санкционираното лице потребени количества
вода, отнесени към общото разрешено количество и разрешеното количество за всяка една
от помпените станции „Т.......“ и „Д....., наказващият орган е преценил, че се касае до
отклонение на предвидено условие в разрешителното с количество до 0,85 литър на секунда,
субсумирано под санкционната алтернатива на чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ЗВ. В случая
непосочването в АУАН на съществена характеристика на нарушението, квалифицирано по
чл.200, ал.1, т.1, б.а ЗВ, отклонението на водоползването от условията на разрешителното с
точност до количество надвишени литри в секунда, придружено с недопустимото й
добавяне за първи път и едва в НП, съставлява неизпълнение на задължителните
минимални стандарти за ясно и непротиворечиво описание на фактическия състав на
нарушението и за процесуално съответствие на обвинението, възведено в АУАН,с
фактическата рамка на обвинението в НП и със закона.
Следва да се посочи, че в случая консумацията от водовземните съоръжения,
водоснабдяващи селата Т...., П...., К. и Ч.........., се отчита чрез монтирани на хранителните
тръбопроводи след НР към селата на отделни водомери съгл.Констативен протокол №Б-120,
чиито показатели са обективирани, както в КП №Б-150/21.03.2022 г., съставен от
актосъставителя, така и в дневниците за ежемесечно потребление за 01.01.-31.12.2021 г.,
предоставени от дружеството жалбоподател, в изпълнение на условията за отчетност по
т.11, вр.т. 7 от Разрешително №200 487/28.09.2006г. Задължение за наказващия орган е да
докаже всички елементи от фактическия състав на нарушението и да обоснове размера на
наложената от него санкция.
В констативния протокол е записано,че водата от всички водоизточници постъпва в ЧР на
ПС „Т........., описано е, че с.Д..... се снабдява от деривация „Ясна поляна“, в контраст с което
в АУАН и НП е залегнало фактически несъответно обвинение, експликиращо обща
констатация ,че в тръбните кладенци, числящи се към ПС „Т.......“ и ТК4 към ПС „Д..... е
допуснато надвишение в параметъра на водовземане с 26 798 куб. м. в нарушение на т.15
Раздел „Условия на водовземането“ съгл. разрешителното. В АУАН, в обстоятелствата,
описващи фактическото съдържание на нарушението е закрепено,че проверката относно
изпълнение на условията на разрешителното е извършена на място на 21.03.2021 г., докато в
НП за първи път се разширява формата и предмета на проверката, като се застъпва,че „на
21.03.2021 г. е извършрена проверка на място и по документи, постъпили в БДЧР“. На трето
място, в АУАН и НП, въпреки че е посочен цифром параметърът по разрешителното за общ
средногодишен дебит за селата Т.....,П....., Ч...... К...., Д....., описанието на възприетото
нарушение е лишено от минимална диференциация с цел индивидуализиране на неговите
съществени съставомерни елементи.Вместо това се съдържат общи словесни конструкции:
"неизпълнение на условие от издадено разрешително, свързано с разрешен годишен воден
обем на ползваните води", "не е изпълнило условие от издадено Разрешително №200
487/28.09.2006 г. в частта Разпределение на разрешеното водно количество“, във вр.с т.15 от
Раздел „Условия на водовземането“ към същото, като е превишило разрешения годишен
воден обем за 2021 г.“ Липсата на индивидуализация на конкретно допуснатото превишение
4
над разрешените годишни норми за ПС „Т.......“ по водовземни съоръжения –ТК1, ТК1а,
ТК4 и ТК5 и за водовземното съоръжение ТК4 в ПС „Д..... предвид диференцирания подход
на определяне максималния дебит на водовземните съоръжения в Раздел „Максимално
допустимо експлоатационно понижеие във водоизточника“ /от ПС „Т.......“ ТК1-10 л/сек.;
ТК1а -10 л/сек. ТК4-10 л./сек. ТК5 -10 л/сек. и от ПС „Д..... – ТК4- 6 л./сек./ според съда
затруднява извършване на преценка относно съставомерността на деянието. Съдът намира,
че е нарушено право на защита на санкционираното лице, тъй като в наказателното
постановление не е указан обемът, с който е надвишен разрешеният такъв за водовземане,
дори да се приеме че за преценката дали е извършено нарушение следва да се отчете общото
разрешено количество за водовземане от петте съоръжения и общото отчетено количество.
/в т.см. Решение № 187 от 2.02.2015 г. на АдмС - Б..... по к. а. н. д. № 2130/2014 г./
Неизпълнението на това задължение, обуславя увреждащи дефицити на обвинителната теза,
които съществено ограничават правото на защита на наказания субект. Липсата на
индивидуализация на нарушението от Раздел „Условия на водовземането“ - т.15 от
Разрешителното във вр.с неизпълнение на условие в частта „Разпределение на разрешеното
водно количество“ при стриктно съобразяване на структурата на регулиране на нормите за
годишно потребление е довела до вменяване в НП на поведение, свързано с общо
"превишаване на разрешения годишен воден обем за 2021 година", поради което и от тази
гледна точка е неясна за съда волята на административно-наказващия орган относно, как е
извършен подбора на правната квалификация чрез посочване на санкционната норма – по см
.чл.200, ал.1, т.1 б. „А“ ЗВ, изискващ изчисляване количеството надвишен дебит до
литър/секунда.
На следващо място, във вр. с обективираната единна и непротиворечива практика в Решение
№ 393/25.09.2017 г. по к. а.н.д. № 461/2017 г. по описа на Адм.съд – Плевен, Решение №
2086 от 6.12.2012 г. на АдмС - Б..... по к. а. н. д. № 1558/2012 г. и Решение № 1393 от
22.06.2015 г. на АдмС - Варна по к. н. а. х. д. № 1106/2015 г. Решение № 2627 от 17.11.2014
г. на АдмС - Варна по к. н. а. х. д. № 2947/2014 г. съдът намира, че НП и АУАН не съдържат
посочване на дата на извършване на нарушението.
Съгл. чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават като по аналогичен начин в
чл.42, ал.1, т.3 ЗАНН е предписано изискване към задължителното съдържание на АУАН,
което следва да включва дата на извършване на нарушението. В издаденото наказателно
постановление липсва дата на извършеното нарушение. АНО е посочил освен датата на
издаване на НП-13.07.2022 г., още датата на извършване на проверка по документи и на
място от контролните органи на БДЧР -21.03.2021 г., която е и дата на установяване на
нарушението, но не е посочена конкретната дата, на която дружеството е извършило
административното нарушение, за което е санкционирано. По същият начин в АУАН се
съдържа датата на съставянето му -04.05.2022 г. и датата на извършване на проверка на
място- 21.03.2022 г. За дата, на която нарушението е довършено, респ. извършено, е
възприет подход, внасящ една недопустимо широка неопределеност 01.01.2021 г.-
31.12.2021г., която е фактически и юридически несъвместима с регулираното в
разрешителното разрешено водоползване в условието „Разпределение на разрешено водно
количество“-280 000 куб. м. годишно, от които 250 000 куб. м. за ПС „Т....“ и 30 000 куб.м .
за ПС „Д......“. Защитният довод на юрк.Николова, че изискването за посочване на дата на
извършване на административното нарушение е изпълнено с посочването на периода, през
който е констатирано, че дружеството-титуляр извършва водовземане-календарната 2021г.,
за който период е регистрирано превишение в разрешения годишен воден обем, съдът
намира за неоснователен. В конкретния случай добиваните водни обеми от водоизточниците
се измерват посредством монтирани водомери, както следва водомер с ф.№********** за
с.Т......., водомер с ф.№********* за с. Полски извор, водомер с ф. №********** за с.К.........,
водомер с ф. №********** за с.Черни връх, като монтираните водомери имат за цел да
отчитат ползваните водни обеми за разрешените цели на водовземане съгл. въведените с
Раздел „Условия на водовземането“ т.2 и т.3 по горецит.разрешително.Следователно,
контролните органи са имали не само възможност, а и задължение да установят момента, в
който са достигнати от наказаното дружество допустимите/разрешените, съгласно
Разрешителното годишни водни обеми 250 000 куб. м. за ПС „Т....“ и 30 000 куб.м. за ПС
5
„Д......“, съответно- да установят момента на превишаване на тези обеми. Този момент би
могъл да се установи с точност най-малкото до месеца, в който е извършено водовземане в
превишение на разрешените количества. Не би могло да се приеме твърдението на
представителя на БДЧР, че е достатъчно в НП да се посочи годината - 2021 г., като период,
за който се отнася нарушението, тъй като това би означавало, че нарушението е извършвано
през цялата 2021 г.В настоящия случай изпълнителното деяние, с което се извършва
вмененото на санкционираното дружеството административно нарушение, представлява по
своята същност действие - не изпълнява условията в издаденото му разрешително, като
действие се свежда в допуснато нерегламентирано отклонение на предвидените условия в
разрешителното с количество 26 798 куб. м. над общо разрешените за 2021 г. 280 000 куб. м.
Разрешеният воден дебит е достигнат в един определен момент, на една конкретна дата и
нарушенията са извършени в деня, в който този допустим, разрешен дебит от 280 000 куб.м.
годишно е надвишен, а не през цялата 2021 г. Съгласно издаденото Разрешително за
водовземане дружеството има право да водовзема до този разрешен обем годишно, поради
което, считано от 01.01.2021 г., до момента, в който дружеството е надвишило този
разрешен годишен воден обем, то не е било в нарушение на посочените в обжалваното НП
разпоредби. Визираното в НП административно нарушение за 2021 г. съответно е
извършено именно в момента, в който количествата за разрешените цели са превишени. Ето
защо само с отбелязването в НП на годината, за която се отнася нарушението - 2021 г., е
нарушено изискването на чл.57, ал.1,т.5, предл.2 ЗАНН, а именно: липсва посочване на
датата на извършване на нарушението, тъй като изпълнителното деяние на нарушението не е
осъществявано през цялата 2021 г.
Изискването за обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законодателят е въвел за защитата на правата и
интересите на субектите - страни в административно-наказателното производство. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които
административно-наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна
административна санкция, което очертава фактическата и правна рамка, в която
лицето,чиято юридическа отговорност е ангажирана, да организира защитата.
Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да се
опише фактическата обстановка. Изискването за пълно описание на относимата към състава
на нарушението факология означава конкретност и отстраняване на основанията за
съмнение, а не и на прецизиране чрез допълване и дописване на нови факти и обстоятелства,
по които административно привлеченото лице не е имало възможност да се защити при
предявяването на АУАН. Ето защо, критериите за изчерпателно и пълно изписване на
описанието от фактическия състав на изпълнителното деяние на административното
нарушение не могат да се смесват, нито да компенсират на по-късен етап, при издаване на
НП допуснатата неопределеност, или неточност при при установяване на нарушението чрез
дописване на нови обстоятелства, които съществено подменят съдържанието на акта, или
както в настоящия случай внасят усложнение чрез допълнително противоречие. Става
въпрос за въведеното за първи път във фактическата част на НП пояснение, че съгласно
отбелязването в дневниците на дружеството ползвател- превишението на водоползването е
започнало след 31.09.2021 г. Така внесения фактически детайл не санира пропуска, свързан
с поддържаното в мотивите на НП и в АУАН от обективна страна,че нарушението е
извършено в периода 01.01.2021 г.-31.12.2021 г., а единствено засилва противоречивостта в
процеса на формиране на убеждението на АНО относно датата на нарушението и
затормозява правото на защита на засегнатото лице.
Не на последно място, в АУАН не е описан като част на нарушението от обективна страна и
утежняващият квалифициращ признак „повторност“ на нарушението, обосновал
правоприлагането на чл.200, ал.4 ЗВ, като този признак за първи път е установен едва с НП.
За разлика от наказателния процес в административно-наказателното производство
диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две
отделни нормативни разпоредби, като повторността в конкретния случай е елемент от
санкционната норма, а не от материалноправното съдържание на нарушението, т.е. фактите
въз основа на които са установени субектът, обектът, и обективната страна на деянието са
едни и същи. Аргумент в полза на това становище е и нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН,
която дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато
6
е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Така за нарушение на
материалноправната норма на 48, ал.1, т.11 ЗВ в санкционната норма на 200, ал.1, т.1, б.“а“
ЗВ е предвидена имуществена санкция при водоползване в отклонение на предвидените в
разрешителното условия в диапазон 150-1000 лв., а в ал.4 от същата разпоредба е
предвидено драстично завишаване размера на санкцията за нарушение по чл.200. ал.1 и
ал.2, извършено в условията на повторност- от 1000 лв. до 50 000лв. Следователно, касае се
за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма –48, ал.1,т.11 ЗВ вр.чл.200,
ал.1, т.1, б.“а“ ЗВ, за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието
или съответно липсата на квалифициращи белези. Когато тези белези не са били предявени
на административно привлеченото лице в съставения му АУАН, този пропуск действително
представлява процесуално нарушение. Самостоятелно, това нарушение, при надлежно,
несъмнено и пълно доказване на нарушаването на материално-правната норма от страна на
жалбоподателя, не съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, а единствено за изменение на определената при утежнената хипотеза на
чл.200,ал.4 ЗВ санкция в благоприятена за нарушителя перспектива, по пътя на
преквалифициране на деянието по основния състав.
Действително дружеството жалбоподател е допуснало нарушение на чл.48, ал.1.,т.11 ЗВ,
като степента на превишаване на водното количество над разрешеното водоползване винаги
следва да бъде привеждана /чрез ясни изчислителни механизми за всички страни в
административно-наказателния процес/ в съответствие с установените норми на превишение
/литри в секунда/ в санкционната разпоредба на чл. 200 от ЗВ. Водните ресурси на страната
не са неограничени природни богатства и тяхното безконтролно потребяване, извън
разрешените количества, може да нанесе непоправима вреда на подземните водни басейни.В
случая обаче описаните по-горе нарушения са особено съществени и обуславят отмяна на
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено в разрез с
процесуалните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 , и чл. 53 от ЗАНН.
Предвид изхода на спора и своевременното направено искане за присъждане на разноски, на
дружеството жалбоподател се дължат разноски за извършеното процесуално
представителство от юрисконсулт Константин Белев в съотв. с нормативно установеното в
чл.27е НЗПП възнаграждение, като съдът определя съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото, възнаграждение в размер на 100 лева
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 73/13.07.2022 г. на Директора на Б...... Ч..........., с
което на "В..............." ЕАД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр. Б....., ж.к.
„П....“, ул. "Г... В... В..." № ...., представлявано от инж. Г... Й... Т......., на основание чл. 200,
ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.200, ал.4 от Закона за водите е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за
водите.
ОСЪЖДА Б.... "Ч......., представлявана от директора инж. Я.... Д...... да заплати на
„В....." ЕАД, ЕИК..........., седалище и адрес на управление: гр. Б...., ж.к. „П....“, ул.
"Г..В....В...." № ...., представлявано от изп. директор инж. Г.... Й....Т....... сумата от 100. 00
/сто/ лева, представляваща сторените пред районния съд разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б..... в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
7
Съдия при Районен съд – Б.....: _______________________
8