Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 10.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесети октомври
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното
от съдия Алексиева
гр. дело № 10777
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „А.Б.“ ЕООД срещу В.А.Д., с която предявява иск по
реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземане
по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15575/2019 г. по описа на СРС, 25 състав,
което вземане е с правно основание чл.234, ал.3, т.2, вр. с т.1 от КТ във
връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.03.2019
г. в негова полза срещу ответника били издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от
същата дата за общата сума от 40 132,99 лв., ведно със законната лихва от
18.03.2019 г. до изплащане на вземането и 2878,66 лв. разноски по делото.
Твърди, че на 19.07.2019 г. получил от СРС определение, от което е видно, че
длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, поради което и в
законоустановения срок ищецът предявява настоящия иск.
Ищецът твърди, че на 01.03.2017
г. между страните е сключен трудов договор № 51, въз основа на който ответникът
постъпил на работа при ищеца, а на 24.03.2017 г. договор за придобиване на
квалификация на основание чл.234, ал.1 от КТ с нотариално удостоверяване на
подписите. Твърди се, че по силата на втория договор ответникът се задължил да
придобие лиценз за летец пилот, командир на въздухоплавателни средства
/самолети марка „ЧЕСНА“. Твърди се, че ответникът поел и задължението да
възстанови на ищеца разходите за обучение, както и да плати неустойка в размер
на 10% от стойността на обучението в случай, че трудовия договор от 01.03.2017
г. бъде прекратен по негова вина преди изтичане на срока по т.8 от договора от
24.03.2017 г., а именно: три години, считано от датата на явяването му на
работа след завършване на курса на обучение. Твърди се, че на 24.03.2017 г.
между страните е подписан и Анекс № 1, също с нотариално удостоверяване на
подписите, с който е констатирано, че разходите на ищеца по договора са в
размер на 33 621,79 лв. На 21.04.2017 г. е подписан Анекс № 2 с нотариално
удостоверяване на подписите, с който е констатирано, че ищецът е направил
допълнителни разходи за обучението на ответника в размер на 3265,40 лв. Твърди
се, че след завършване на обучението, ответникът постъпил на работа за
изпълнение на трудовите му задължения, съобразно сключения трудов договор, но
преди изтичане на срока, с предизвестие от 09.01.2019 г. ответникът прекратил
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.326 от КТ след изтичане на 30-дневния
срок на предизвестието. Твърди се, че прекратяването на трудовото
правоотношение между страните е оформено със Заповед № 20/13.02.2019 г., на
същата дата е подадено и уведомление до НАП.
На основание на горното за ищеца
е възникнало правото да получи сумите от 32 458,07 лв.-направени от
дружеството-работодател разходи за обучение съобразно Анекс № 1/24.03.2017 г. с
рег. № 1659/24.03.2017 г. за заверка на подписите на нотариус А.И.-В., с район
на действие РС-София, с рег. № 460 на НК, сумата от 1 163,72
лв.-командировъчни, съобразно Анекс № 1/24.03.2017 г. с рег. № 1659/24.03.2017
г. за заверка на подписите на нотариус А.И.-В., с район на действие РС-София, с
рег. № 460 на НК, сумата от 3265,40 лв., от която 488,09 лв.-разходи за
самолетни билети от София до Лондон за полет на дата 02.04.2017 г. в 13,05 часа
и от Лондон до София за полет на дата 19.0.2017 г. в 21,55 ч., 1613,61
лв.-разходи за хотелски престой от 02.04.2017 г.-19.04.2017 г. в хотел the
Gatwick White House Hotel, 901,91 лв.-разходи за кола под наем от фирма
Interrent за периода от 02.04.2017 г.-19.04.2017 г., 261,80 лв.-разходи за
гориво на колата под наем, които разходи са удостоверени съобразно Анекс №
2/24.04.2017 г., рег. № 2238/24.04.2017 г. за заверка на подписите на нотариус А.И.-В.,
с район на действие РС-София с рег. № 460 на НК, сумата от 3245,80
лв.-неустойка по чл.11 от договора за придобиване на квалификация. Поддържа се,
че страните са уговорили срок за изпълнение на задължението за заплащане на
горните суми, а именно: пет работни дни, считано от датата на прекратяване на
трудовото правоотношение.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца гореописаните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 27.03.2019 г. по ч.гр.д. № 15575/2019 г. по описа
на СРС, 25 състав.
Разпореждането, с което е
допуснато незабавно изпълнение на заповедта, е отменено, а издаденият изпълнителен
лист обезсилен, с влязло в сила на 07.10.2019 г. Определение № 23139,
постановено по ч.гр.д. № 11975/2019 г. по описа на СГС, Първо гражданско
отделение, ЧЖ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
депозира отговор чрез процесуалния си представител адвокат М., надлежно
упълномощен с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените
искове, както по основание, така и по размер, като неоснователни и недоказани.
Ответникът не оспорва фактите, че
е бил назначен с трудов договор № 51/01.03.2017 г. като втори летец-пилот в
ищцовото дружество за изпълнение на длъжността „летец пилот“, КИД-31537005,
НКПД-5223 с място на работа: гр. София, бул. „******, както и че на 24.03.2017
г. е сключил договор за придобиване на квалификация на основание чл.234 КТ,
според който ответникът се задължава да премине курс за придобиване на
квалификация летец пилот, командир на самолет CESSNA CITATION. Всички останали
твърдения на ищеца оспорва. Твърди, че никога не му е издавано разрешително от
ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, поради което и срок по чл.8 не
е започнал да тече. Твърди се, че ответникът е изпълнявал трудови функции при
ищеца, които обаче не са свързани с договора за обучение за квалификация.
Твърди се, че направените от ищеца разходи не се установяват, тъй като в
подписания между страните Анекс № 1 се говори за бъдещи плащания, които не се
установяват по никакъв начин. Оспорва изцяло размера на посочените и в двата
анекса разходи и суми, като твърди, че такива не са извършени от ищеца. Заявява
възражение за нищожност на претендираната неустойка, поради противоречие с
добрите нрави. Твърди, че през месец юни 2018 г. ищцовото дружество е продало
единствения си самолет, с което практически е лишило ответника от възможността
да изпълнява каквито и да е полети и задълженията си като служител на ищеца.
Практически дружеството не е осъществявало летателна дейност, а ответникът не е
притежавал лиценз за командир и такъв никога не е бил заявяван от дружеството.
Твърди, че е искал прекратяване на трудовото правоотношение по вина на
работодателя-чл.327, ал.1, т.10 от КТ, но с цел за търсене на имуществена
облага, ищецът е отразил в трудовата книжа основание за прекратяване по чл.326,
ал.1 от КТ, във връзка с което между страните е налице спор, по който е
образувано гр.дело № 21615/2019 г. по описа на СРС, 64 състав.
В съдебно
заседание ищецът поддържа така предявените искове чрез своя процесуален
представител, като моли съда да постанови решение, с което да го уважи изцяло. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове
по подробни съображения изложени в писмени бележки, представени по делото.
Претендира разноски съобразно представен списък. Заявява възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 18.03.2019 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на
което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 15575/19 г. по описа
на СРС, 25 състав, срещу ответника В.А.Д. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, допуснато е
незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист.
На 09.05.2015 г., е постъпило
възражение от ответника че не дължи процесните суми. Видно от удостоверение по
изпълнително дело № 20198460400182 по описа на ЧСИ О.М., към датата на подаване
на заявлението-09.05.2015 г. на ответника-длъжник не е връчена покана за
доброволно изпълнение, поради което съдът приема, че възражението е подадено в
срок.
Настоящият иск е предявен на 15.08.2019
г., в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е
процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Не е спорно, а и от представените
писмени доказателства се установява, че между страните на 01.03.2017 г. е
сключен трудов договор № 51, по силата на който ответникът е приел да
изпълнява, считано от 01.03.2017 г. длъжността летец пилот, с място на работа:
гр. София, бул. «Акад.Иван Гешов» № 2Е.
На 24.03.2017 г. страните са
сключили и договор за придобиване на квалификация по силата на който,
ответникът е приел и се е задължил да премине курс за придобиване на
квалификация летец пилот, командир на самолет CESSNA CITATION, като вида, мястото, времетраенето, формата и цената на
обучението, както и разноските състоящи се в самолетни билети, разходи за
сухопътен транспорт, хотелски престой, тренировки за базови полети, разходи за
обучителни полети, храна, разходи за инструктор, издаване на бревети,
медицински прегледи, допълнителни обучения, свързани с главното и други, ще
бъдат уговорени между страните с допълнителен нотариално заверен анекс към
договора. Ищцовото дружество се е задължило да заплати изцяло със свои средства
и за своя сметка разходите по обучението. Ответникът се е задължил да премине
курса на обучение, да положи успешно както всички междинни /теоретичен и
практически/ изпити, така и финалния изпит /теоретичен и практически/ и да
придобие лиценз /разрешително/ за летец пилот, командир на въздухоплавателни
средства /самолети/ марка „ЧЕСНА“. Ответникът се е задължил още след завършване
на курса на обучение да се яви и да започне работа в срок от три работни дни,
считано от датата на получаване на разрешителното и да изпълнява задълженията
си по трудов договор № 51/01.03.2017 г. за срок не по-малко от три години,
считано от датата на явяването му, срещу уговореното в трудовия договор
възнаграждение и при останалите условия на същия. Страните са уговорили, в
случай, че след приключване на обучението си, ответникът се откаже да се яви и
да изпълнява трудовите си задължения от трудовия договор, както и ако този
договор бъде прекратени преди изтичане на срока, то той е длъжен да възстанови
напълно на ищцовото дружество всички сторени от него разходи за обучение, както
и да заплати неустойка в размер на 10% от стойността на обучението и стойността
на причинените на дружеството допълнителни вреди в срок до пет работни дни,
считано от настъпване на основанието им за плащане.
На същата дата- 24.03.2017 г.
страните са подписали Анекс № 1 към договора, съобразно който ответникът в
качеството си на обучаващ се е съгласил да премине курс на обучение за
придобиване на квалификация летец пилот командир на самолет CESSNA CITATION към
дружеството CAE STS
Limited-BATS
Великобритания, който ще се проведе от 03.04.2017 г. до 18.04.2017 г. в Burgess Hill, West Sussex Великобритания. Ответникът се е
съгласил, че разходите, които ще бъдат направени от дружеството са следните:
курс към CAE STS
Limited-BATS Великобритания-17 900 щатски долара, които се равняват на 32
458,07 лв. по фиксинга на БНБ към датата на подписване на анекса,
командировъчни за 17 дни по 35 евро дневно-общо 595 евро, които се равняват на
1 163,72 лв. по фиксинга на БНБ към датата на подписване на анекса, или общо
сума в размер на 33 621,79 лв. За останалите разходи по смисъла на т.2 от
договора, страните са се съгласили да бъдат включени в общата сметка на разходите
по т.2 от анекс № 1, като обучаващият се ще бъде уведомен за тях в срок от пет
работни дни след завръщането си в България, във връзка с което между страните и
на 21.04.2017 г. е подписан Анекс № 2. Страните са потвърдили съдържанието на
Анекс № 1 като към разходите по т.2 са добавили следните суми: 488,09 лв. за
самолетни билети от София до Лондон за полет на дата 02.04.2017 г. в 13:05 часа
и от Лондон за София за полет на дата 19.04.2017 г., 21:55 часа, 1613,61 лв. за
хотелски престой от 02.04.2017 г. до 19.04.2017 г. в хотел The Gatwick White House Hotel, намиращ се в Horley, Великобритния, 901,91 лв. за кола под наем от фирма Interrent за периода от 02.04.2017 г.-19.04.2017 г., 261,80
лв. за гориво за колата под наем, или общо сума в размер на 3265,40 лв.
На 09.01.2019 г. ответникът е
депозирал в ТРЗ и Личен състав на ищцовото дружество предизвестие, с което и на
основание чл.326 от КТ е предизвестил работодателя си, че след изтичане на
законовия срок от 30 дни, прекратява трудовото си правоотношение с дружеството.
Със Заповед № 20/13.02.2019 г. и
считано от същата дата, на основание чл.326, ал.1 от КТ, трудовото
правоотношение между страните е прекратено.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на ССчЕ, се установява, че на 28.03.2017 г.
от „А.Б.“ ООД по сметката на CAE STS Limited-BATS Великобритания са преведени 17 900 щатски долара, с
левова равностойност 32 239,87 лв., за което е издадена фактура № 335GUKC006622PB.
Вещото лице установява, че общият
размер на осчетоводените разходи за обучение, командировъчни /пътни, нощувки и
дневни/ и транспорт с рента-а-кар и горива, възлиза на сумата от 37 235,92 лв.
Вещото лице установява още, че разликата между установената от експертизата
сума-37 235,92 лв. и претендираната от ищеца-36887,20 лв., е резултат от
курсова разлика.
Пред настоящата инстанция е
разпитан свидетеля М.Д.Д., който установява, че ответникът преустановил
летателна дейност през 2018 г., тъй като самолетът, на който изпълнявал полети,
вече не бил наличен.
Свидетелят Е.Г.Е.установява, че
след средата на 2018 г. ответникът не е летял, защото не е имал самолет, ако
един пилот не лети три месеца, той губи правото да се качи на самолет. Ако не
лети шест месеца, трябва да поднови лиценза си, а ако не лети една година губи
лиценза си.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени по-горе.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
От
правна страна:
Искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, а отговорността на ответника намира своето правно
основание в чл.234, ал.3, т.2 от КТ във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от
който произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и
той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.
От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички
възражения срещу вземането.
Юридическият факт, от който се претендира отговорността
на ответника е договор за повишаване на квалификацията на работника или
служителя, с който договор се определят професията и специалността, по която
работникът или служителят ще се обучава; мястото, формата и времето на
обучението; финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. С
този договор страните могат да уговарят и задължение на работника или служителя
да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;
отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на
задълженията по предходната точка.
Съобразно утвърдената съдебна практика,
макар договорът за повишаване на квалификацията на работника или служителя да е
трудов, по отношение на въпросите, свързани с неговото изпълнение и последици,
са приложими общите договорни правила-решение № 160 по гр. д. № 617 по описа за
2010 г. от 7.6.2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО на ВКС.
Ищецът твърди неизпълнение от страна на ответника на
задължението му за работа през уговорения срок за задължителна работа-чл.8 от
сключения между страните договор за придобиване на квалификация от 24.03.2017 г.
На така предявеното основание
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло по следните
съображения:
Със събраните по делото писмени доказателства,
както и със заключението на неоспорената ССчЕ, безспорно по делото се установи,
че ответникът е бил на обучение във Великобритания на издръжката на своя
работодател, в периода от 03.04.2017 г.-18.04.2017 г.
По този начин и със съгласието и участието си в съответното обучение,
предложено му от работодателя, ответникът е изразил волята си да повишава квалификацията
си по съответната специалност, по която работи и страните са постигнали
съгласие относно мястото, формата и времето на обучението, както и за
финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.
Установи се, че във връзка с
обучението на ответника, ищцовото дружество е направило разходи, изразяващи се
в заплатените от него цени на курс към CAE STS Limited-BATS Великобритания,
командировъчни за 17 дни, за самолетни билети от София до Лондон за полет на
дата 02.04.2017 г. в 13:05 часа и от Лондон за София за полет на дата
19.04.2017 г., 21:55 часа, за хотелски престой от 02.04.2017 г. до 19.04.2017
г. в хотел The Gatwick White House Hotel, намиращ се в Horley, Великобритния,
за кола под наем от фирма Interrent за периода от 02.04.2017 г.-19.04.2017 г.,
за гориво за колата под наем.
Ищецът обаче не доказа ответникът
да е придобил лиценз /разрешително/ за летец пилот, командир на
въздухоплавателни средства /самолети/ чарка «ЧЕСНА». В отговора си ответникът
изрично заявява, че такова разрешително никога не е издавано. Това твърдение на
ответника не е оспорено от ищеца до най-късния възможен момент след подаване на
отговора, а именно първото по делото открито съдебно заседание. Ответникът не
носи доказателствена тежест за установяване на отрицателни факти, а доколкото
ищецът не е заявил обратното, че е издадено такова разрешително, съответно не е
ангажирал доказателства, то съдът приема за установен твърдения от ответника
отрицателен факт- липса на лиценз /разрешително/ за летец пилот, командир на
въздухоплавателни средства /самолети/ чарка «ЧЕСНА».
При липса на такова разрешително,
основателно е възражението на ответника, че тригодишният срок за започване на
работа по т.8 от договора, не е започвал да тече.
На следващо място и с оглед
събраните по делото доказателства, се установи, че ищецът-работодател не е
осигурил условия за работа по специалността на ответника в периода, в който
обвързва работника да престира труда си.
С приетото по делото писмено
доказателство-писмо от Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, ГД «Гражданска и въздухоплавателна администрация» с рег.№
50-00-351 от 10.12.2019 г., неоспорено от ищеца, се установява, че за периода
от 01.03.2017 г. до 13.02.2019 г., дружеството «А.Б.», не е разполагало със
собствени въздухоплавателни средства. В този период дружеството е разполагало с
въздухоплавателно средство наето на сух лизинг, което е притежавало валидни
удостоверения за летателна годност в периода от 22.12.2016 г. до 21.12.2017 г.
и в периода от 21.12.2017 г. до 20.12.2018 г., но същото е отписано от
Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства на Република България на
27.07.2018 г. Установява се, че с договор от 12.06.2018 г. същият е продаден на
чуждестранно дружество. Установява се, че в периода от 27.07.2018 г. до
25.01.2019 г. ищцовото дружество не е разполагало нито със собствено, нито с
наето въздухоплавателно средство, притежаващо валидно удостоверение за
летателна годност. Този факт напълно кореспондира с показанията на свидетелите,
които установяват, че от средата на 2018 г. ответникът не е летял.
Предвид горното настоящият
съдебен състав намира, че виновната страна за неизпълнението на уговорено
задължение по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, не може да търси обезщетение поради
неспазено обещание на работника за работа за определен срок.
Така мотивиран съдът намира, че
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на процеса и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи направените от ответника разноски в
размер на сумата от 2 300 лв., от която: 300 лв.-депозит вещо лице и адвокатско
възнаграждение 2000 лв., съобразно договор за правна защита и съдействие от
23.01.2020 г.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК иск от „А.Б.“
ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** против
В.А.Д., ЕГН **********,***, за установяване на вземане по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 15575/2019 г. по описа на
СРС, 25 състав, което вземане е с правно основание чл.234, ал.3, т.2, вр. с т.1
от КТ във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумите от 32 458,07 лв. /тридесет и
две хиляди четиристотин петдесет и осем и 0,07 лв./-направени от
дружеството-работодател разходи за обучение съобразно Анекс № 1/24.03.2017 г. с
рег. № 1659/24.03.2017 г. за заверка на подписите на нотариус А.И.-В., с район
на действие РС-София, с рег. № 460 на НК, сумата от 1 163,72 лв./хиляда сто
шестдесет и три и 0,72 лв./-командировъчни, съобразно Анекс № 1/24.03.2017 г. с
рег. № 1659/24.03.2017 г. за заверка на подписите на нотариус А.И.-В., с район
на действие РС-София, с рег. № 460 на НК, сумата от 3265,40 лв. /три хиляди
двеста шестдесет и пет и 0,40 лв./, от която 488,09 лв.-разходи за самолетни
билети от София до Лондон за полет на дата 02.04.2017 г. в 13,05 часа и от
Лондон до София за полет на дата 19.0.2017 г. в 21,55 ч., 1613,61 лв.-разходи
за хотелски престой от 02.04.2017 г.-19.04.2017 г. в хотел the Gatwick White
House Hotel, 901,91 лв.-разходи за кола под наем от фирма Interrent за периода
от 02.04.2017 г.-19.04.2017 г., 261,80 лв.-разходи за гориво на колата под
наем, които разходи са удостоверени съобразно Анекс № 2/24.04.2017 г., рег. №
2238/24.04.2017 г. за заверка на подписите на нотариус А.И.-В., с район на
действие РС-София с рег. № 460 на НК, както и за установяване на сумата от
3245,80 лв./три хиляди двеста четиридесет и пет и 0,80 лв./-неустойка по чл.11
от договора за придобиване на квалификация от 24.03.2017 г.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.
София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на В.А.Д., ЕГН **********,***300 лв. /две хиляди и
триста лв./ разноски направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: