Определение по дело №364/2024 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 1215
Дата: 17 септември 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247270700364
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215

 

Шумен, 17.09.2024 г.

Административният съд - Шумен - , в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА
   

като разгледа докладваното от съдията Христинка Димитрова административно дело364/2024 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от „Байфа“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Смядово, представлявано от Н.Б  депозирана чрез адв.Д. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП № 21-0307-000144/26.07.2021г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, РУ Велики Преслав. С обжалвания акт на „Байфа“ АД с ЕИК ********* е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, а именно – „прекратяване на регистрацията на товарен автомобил Ситроен Берлинго с рег. № [рег. номер]“ за срок от 6 месеца, считано от 28.08.2024г.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена въз основа на незаконосъобразен акт, несъответства на императивните изисквания за съдържание на акта, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорващият сочи, че заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ. Счита, че възпроизвеждането на съдържанието на съставения срещу водача АУАН не покрива изискването за мотивираност на заповедта, тъй като липсвали каквито и да било съображения за законовото основание за ангажиране отговорността на собственика на автомобила. Твърди, че в АУАН, а впоследствие и в ЗППАМ, нарушението не е описано пълно и ясно, не са посочени всички елементи от обективната и субективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. В жалбата се релевират доводи за издаването на същата в нарушение на материалния закон. Оспорващият сочи, че дружеството е предоставило управлението на собствения си автомобил на Н. Б., притежаващ „синя карта на ЕС“ №*********, разрешение за пребиваване до 28.02.2027г., правоспособен водач, притежаващ СУМПС, издадено от РТурция, валидно за съответната категория до 14.05.2029г. Водачът на автомобила не притежава разрешение за дългосрочно пребиваване в РБългария, каквото е изискването на чл.162, ал.2 от ЗДвП. Същият притежава разрешение за пребиваване на основание чл.33к от ЗЧРБ за 4 години, като служител на „Байфа“ АД. Посоченото разрешение за пребиваване не дава статут на постоянно и дългосрочно пребиваващ чужденец на територията на РБ, което да му вменява задължението за замени СУМПС с българско такова. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта се сочи, че дори и водачът да е нарушил разпоредбата на чл.162, ал.2 от ЗДвП, административната санкция за това нарушение не предполага налагането на ПАМ на собственика. Навеждат се доводи за несъответствие на заповедта с целта на закона.

Въз основа на изложените аргументи моли за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Със съпроводително писмо рег. № ДА-01-2130/13.09.2024г. ответната страна представя административната преписка по издаване на обжалвания акт.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - „Байфа“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Смядово, представлявано от Н. Б.и ответник - полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, РУ Велики Преслав.

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на посочените в него материално правни основания.

С придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, административният орган е направил искане за допускане на гласни доказателства – разпит на М. М. В. – инспектор при РУ Велики Преслав, актосъставител и . А. Г. – мл.пол.инспектор в РУ Велики Преслав, очевидец при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН. Съдът намира искането за допускане на гласни доказателства, чрез разпита на посочените лица за допустимо и относимо към предмета на спора, поради което същото следва да бъде уважено.

Водим от горното съдът


ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство както следва:

оспорващ - „Байфа“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Смядово, представлявано от Н. Б.;

ответник - полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, РУ Велики Преслав.

НАСРОЧВА АД № 364/2024г. по описа на ШАдмС за 23.10.2024г. от 11,00 часа, за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.

УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

УКАЗВА на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в съдебното производство.

УКАЗВА на ответната страна, че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, както и че са налице материално – правните предпоставки, визирани в чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ за следващо съдебно заседание М. М. В. – инспектор при РУ Велики Преслав и Т. Атанасов Г. – мл.пол.инспектор в РУ Велики Преслав, при режим на довеждане от ответната страна.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.

 

 

Съдия: