Р Е Ш Е Н И
Е
гр. С., 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 1950 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 274199 ОТ 13.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 14735/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 168 състав, З. „А.“ АД е осъден
да заплати на Е.К.Д., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 2 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от травматично увреждане на здравето от настъпилото на
01.09.2018 г. ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва
от 13.03.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението, както и сумата от
120 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК – разноски по делото, като искът е
отхвърлен за разликата над уважения размер от 2 00 лв. до пълния предявен
размер от 8 000 лв. ищецът е осъден за заплати на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 397, 50 лв., представляваща разноски по делото.
Ответникът е осъден за заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 182, 0 лв. – разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Е.К.Д.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че размерът
на дължимото застрахователно обезщетение е определен в нарушение на принципа на
справедливостта, установен в чл.52 ЗЗД. Ищецът е получил тежки увреждания от
процесното ПТП – контузия на главата в ляво париетално, контузия на шията,
сътресение на мозъка. Изпитвал е силно главоболие, гадене, отпадналост, бил е
зашеметен, не е можел да се придвижва самостоятелно, имал световъртеж и шум в
ушите. Шията му е била обездвижена за дълъг период от време. Бил е приет в
болница. Назначено му било медикаментозно лечение, което е продължило и след
изписването му. Оплакванията му продължавали и понастоящем. Съдът не е
съобразил, че претърпените травматични увреждания са се отразили изключително
тежко и върху психиката му. След инцидента станал по – нервен и избухлив. И
понастоящем изпитвал главоболие и трудно се съсредоточавал. След изписване от болница не е могъл да се
грижи за детето си, тъй като самият той е имал нужда от грижи. ПТП се отразило
на психиката му. С определеното от СРС обезщетение в недостатъчна степен са
взети предвид претърпените неимуществени вреди, страдания и неудобства във
времето, както и тяхната продължителност. Съдът не е съобразил и лимитът на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност, който е 10 000 000 лв.,
конкретните икономически условия в страната, както и съдебната практика по
подобни случаи. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи
изцяло предявения иск и му присъди сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение в полза на представлявалия го по делото адвокат за
оказаната безплатна правна помощ.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от ответника З. „А.“ АД. В проведеното открито
съдебно заседание във въззивното производство оспорва жалбата. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита,
че решаващият съд правилно е определил размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му
присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ. Ищецът твърди, че на 01.09.2018 г. е пострада в резултат на
ПТП, настъпило в гр. С.. Управлявал мотопед „Кинко Пипъл 250“, с рег. № ********,
като се движил по бул. „Христо Ботев“, с посока от ул. „Струга“, към ул.
„Козлодуй“. В района на кръстовището с ул. „Клокотница“ движещият се в същото
платно за движене лек автомобил марка „Шкода“, модел “Октавия“, с рег. №********,
управляван от И.В.Х., предприел маневра „завиване на ляво“, при наличие на
пътен знак „Г-1“ „Движение само направо след знака“, отне му предимството и
станал причина за настъпилото ПТП. В резултат на пътния инцидент получил тежки
травматични увреждания - контузия на
торса от дясно, обширни охлузвания и кръвонасядания на десните крайници,
охлузване на лява глезенна става. По страничната повърхност на дясната мишница
на границата между средна и долна трета имал обширно охлузване, съставено от
множество надлъжно и косо разположени жлебовидни драскотини, покрити с
надигната тъмнокафеникава коричка. На гърдите от дясно по предната мишнична
линия имал ограничено мораво кръвонасядане с кафеникава периферия, както и в
дясната надпубисна област. По предната повърхност на дясното му коляно и
горната трета на дясната подбедрица получил обширно охлузване. Такива
охлузвания има и по гръбната повърхност на дясното стъпало. Имал дълбоко
охлузване на лявата глезенна става. Изпитвал силни болки в дясната раменна
става, движението му било ограничено. Накуцвал с десния крак и ограничено
движение на снагата предимно при завъртане наляво, поради изразен болков
синдром в дясната половина гръдния кош. Твърди, че и понастоящем търпи болки и
страдания, както и не е напълно възстановен. Собственикът на лекия автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“, е сключил застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество, която е валидна от 28.10.2017 г. до 27.10.2018 г. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника сумата от 8 000 лв. –
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП, заедно със законната лихва, считано от 01.09.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор по делото ответникът оспорва предявения иск. Признава
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. №********.
Оспорва, че водачът на посочения автомобил има вина за настъпилия пътен
инцидент, тъй като липсват убедителни доказателства за това. Оспорва механизма
на ПТП, както и претърпените от ищеца неимуществени вреди. В условията на
евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение е завишено по размер. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
Видно от представения по делото
констативен протокол № К-568, съставен от СДВР-Отдел „Пътна полиция“, на
01.09.2018 г., около 11.15 ч., в гр. С.,*** в района на кръстовището с ул.
„Клокотница“ е настъпило ПТП между лек автомобил и мотоциклет. Участници в
инцидента са лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. №********,
собственост на „Лидъл България“ и управляван от И.В.Х. и мотоциклет марка
„Кинко Пипъл 250“, с рег. № ********, собственост на Г.Ж.Е.и управляван от Е.К.Д..
Като обстоятелства и причини за
настъпилото ПТП в протокола е удостоверено, че на 01.09.2018 г., около 11.15 ч.
първото МПС се е движило в гр. С.,*** с посока от ул. „Струга“ към ул.
„Козлодуй“ и та кръстовището с ул. „Клокотница“, при наличие на пътен знак Г-1
от ЗДвП – Движение само направо, при извършване на маневра „завиване на ляво“ е
реализирал ПТП с попътно движещото се от лявата му страна второ МПС. Пострадал
от инцидента е водачът на мотоциклета Е.К.Д., с работна диагноза – рана с
контузия на гръдния кош в ляво. Пострадалият е прегледан и освободен от болница
ИСУЛ. В протокола е удостоверено, че за лекия автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“ е представена застрахователно полица по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество.
Съгласно представеното
съдебномедицинско удостоверение № 312.09/2018 г., издадено от съдебвомедицински
кабинет, съставено от доц. Д-р А.А., дм, специалист по съдебна медицина,
ръководител Катедра по съдебна медицина и деонтология на МУ – С., на 03.09.2018
г., в 12.15 ч. е извършен преглед на ищеца. Същият е съобщил за настъпилия на
01.09.2018 г. пътен инцидент, във връзка с който му е оказана спешна медицинска
помощ от екип на ЦСМП и в ИСУЛ. При прегледа и представената медицинска
документация на ищеца са установени следните травматични увреждания на ищеца:
контузия на торса от дясно, обширни охлузвания и кръвонасядания на десните
крайници, охлузвания на лява глезенна става. Тези травматични увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети по механичен удар и
тангенциалното действие на същите и в комплекс могат да се получат по начин и
време, съобщени в предварителните сведения.
С молба вх. № 18645/23.11.2018 г.
ищецът е отправил искане до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
настъпилото на 01.09.2018 г. ПТП.
От заключението на вещото лице
инж. Й.Й.по изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза, се установява,
че механизмът на ПТП е следният: на 01.09.2018 г., лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“, с рег. №********, се движил по бул. „Христо Ботев“, с посока
от ул. „Струга“ към ул. „Козлодуй“ и на кръстовището с ул. „Клокотница“, при
наличие на пътен знак Г-1 от ЗДвП, указващ движение само направо, водачът
извършва маневра за завой наляво и реализира ПТП с попътно движещия се от
лявата му страна мотоциклет „Кимко Пипъл 250“, с рег. № ********. по делото
няма данни, на база на които вещото лице да определи скоростта на движение на
мотопеда преди и по време на настъпване на произшествието. Максималната
скорост, с която може да се направи ляв завой от водача на лекия автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“ е 30 км/ч. В конкретната пътна обстановка може
да се направи извод, че скоростта на лекия автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“ към момента на първоначалното съприкосновение е била не повече от
20-25 км/ч. преди настъпването на произшествието водачът на лекия автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“ се е движил по бул. „Христо Ботев“ и на
кръстовището с ул. „Клокотница“ водачът
е предприел маневра за завой наляво. Мотопедът „Кимко Пипъл“ се е движил вляво
от лекия автомобил с посока направо. В района на местопроизшествието пътното
платно на бул. „Христо Ботев“ е съставено от две платна, разделени помежду си с
трамвайно трасе. По посоката на ориентация на двете превозни средства пътното
платно е съставено от две ленти, разделени помежду си с единична прекъсната
линия. Хоризонталната маркировка и на двете ленти указва посока за движение
направо. Вертикалната маркировка на мястото на произшествието се състои от
пътен знак Г-1, указваш посока за движение направо и знак Б-3, указващ за път с
предимство. Вещото лице приема, че предотвратимостта на произшествието се
намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двете
превозни средства в момента на удара и от разстоянието между тях в момента, в
който водачът на лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ е предприел
маневра за завой наляво. Поради липса на изходни данни, вещото лице не може да
определи дали водачът на мотопеда е имал техническа възможност са предотврати
произшествието чрез аварийно задействане на спирачната уредба. Водачът на лекия
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако при наличие на пътен знак Г-1, указващ посока
за движение направо, не е предприемал маневра за завой наляво.
Пред СРС е изслушана и
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц.Г.– специалист по
съдебна медицина. От заключението се установява, че на 01.09.2018 г. ищецът е
получил следните травматични увреждания: контузия с кръвонасядания и обширни
охлузвания по страничната повърхност на дясната мишница на границата между
средна и долна трети и по задната повърхност на дясна предмишница в горната
половина; контузия с ограничени по площ кръвонасядания на гърдите от дясно по
предната мишнична линия и в дясната надпубисна област и данни да ограничени
движения на снагата предимно при завъртане наляво поради изразен болков синдром
на гръдния кош; обширни охлузвания по предната повърхност на дясното коляно и
горната трета на дясната подбедрица и по гръбната повърхност на дясното
стъпало, с косо отчупване на нокътя на палеца на десния крак; дълбоко
ограничено охлузване на външния ляв глезен с данни за травма на дясна глезенна
става (отчита се накуцваща походка с десния крак); данни за травма на дясната раменна става (ограничаване на обема на движение в ставата поради
изразен болков синдром). Вещото лице
приема, че установените травми отговарят да са причинени по време и начин,
съобщени в исковата молба – при тангенциален удар между пострадалия като
моторист и попътно движещ се лек автомобил с последователно падане и
приплъзване на моториста спрямо терена. Във връзка с получените травми на ищеца
е назначена аналгетична терапия за дома. С оглед вида на уврежданията вещото
лице приема, че се е налагало същите след инцидента да бъдат обработвани и
санирани. Поначало след подобни на установените мекотъканни увреждания
придружаващите ги болки и страдания отшумяват до 2-3 седмици. Вещото лице
приема, че до четвъртата седмица след инцидента обширните наранявания са
заздравели без последствия. Евентуални персистиращи оплаквания към настоящия
момент могат да се свържат само с недиагностицирани по – тежки увреждания. При
липса на представени по делото медицински документи, проследяващи състоянието
на пострадалия с изследвания, дори и към момента да се установят отклонения и
оплаквания, не би могло да се приеме, че при него има настъпили по – тежки
увреждания от ПТП и/или усложнения във връзка с тях. Травмите при пострадалия
са водели до силни болки, усилващи се при движения на снагата и крайниците,
което е документирано в медицинските прегледи. Именно това е наложило
предписване на аналгетична терапия. Вещото лице приема, че възстановителния
период след инцидента е протекъл в рамките на средностатистическите срокове –
до четвъртата седмица след инцидента. От причинени само мекотъканни увреждания
не може да се очаква продължаващо за по – голям период от време възстановяване.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел И.В.Х. се установява, че е участвал на настъпилото на 01.09.2018
г. произшествие. Около обяд се движил със служебен автомобил марка „Шкода“ по
бул. „Христо Ботев“ с посока от Централна гара към бул. „Сливница“, посока ул.
„Клокотница“. Спрял на кръстовище със светофарна уредба. При зелен сигнал на
светофара подал ляв мигач и започнал маневра „завой наляво“. Тогава усетил, че
се случва нещо и спрял. Установил, че в задната врата на автомобила се е
блъснал моторист. Спрял автомобила и излязъл. Мотористът бил на земята.
Свидетелят му оказал първа помощ. Изчакал да дойде полиция и бърза помощ. Преди
удара се движил в колона в лява от две лени, не бил първа кола. Свидетелят не
видял знаци. Върху светофара имало изображения за посоката на движение.
Впоследствие разбрал, че ляв завой не е разрешен, но по време на маневрата не
знаел това. Сблъсъкът с моториста настъпил върху трамвайната лента.
Пред СРС е разпитан и свидетеля И.М.А..
От показанията му се установява, че е бил очевидец на процесното ПТП, което
настъпило на 01.09.2018 г. на бул. „Христо Бонев“, в дясната лента за движение.
Пред него имало лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, бял цвят.
Автомобилът не бил нито лявата, нито в дясната лента, свидетелят не могъл да го
задмине. На кръстовището, регулирано със светофар, посоченият автомобил
започнал да извършва ляв завой. Чул звук от спирачки, погледнал встрани и видял
как син мотор тръгнал да бяга в насрещното, за да не се удари в автомобила. В
този момент последният продължавал да завива наляво и моторът се ударил в него.
На светофара било указано, че е разрешено преминаване направо и надясно.
Времето била слънчево и сухо. Произшествието настъпило по обяд. Лекият
автомобил не бил в една лента за движение – десните му гуми били в лентата на
движение, на която бил свидетеля. Мотопедът бил в дясна лента и се движил
направо. Мотоциклетистът се опитал да премине вляво, но не успял, защото
автомобилът му затворил пътя.
От показанията на свидетеля П. К.Д.
– брат на ищеца, се установява, че последният е пострадал при ПТП през 2018 г. –
в края на август, началото на септември. Имал охлузвания по лицето, рамото,
гърдите и краката. Накуцвал след инцидента. Когато го докарали до дома му,
ищецът не можел да слезе сам от автомобила. Бил прегледан в болница. Искали да
го оставят под наблюдение, защото припаднал на самото местопроизшествие и
лекарите се съмнявали за вътрешни наранявания и повторни припадъци. След
инцидента накуцвал с десния крак. Не можел да вдига тежко с дясната ръка. Имал
проблеми при студено време, при напрягане в кръста. Дясното рамо било много
слабо, не можел да работи добре. Ищецът спрял да управлява мотор. Не искал да
шофира сам. В деня на инцидент техен приятел докарал ищеца в дома на свидетеля,
който се намирал на 50 км. От С.. Останал при него 4 дни, след което се прибрал
в С.. След слизане от автомобила ищецът припаднал. Дъщеря му се уплашила.
Съпругата му ползвала болничен, за да може да се грижи за него. Докато били
заедно ищецът припадал няколко пъти. Ищецът не можел да става сам, както и не
можел да ползва дясната си ръка. След като се прибрал в С., ходил 4 пъти на
прегледи в болница „Токуда“. Лекарите се съмнявали за нараняване на мозъка и му
предписали силни лекарства, които не му действали добре. Близо2 седмици не
ходел на работа. След това ходил с момче, което да му помага. Ищецът имал фирма
за доставка на плодове и зеленчуци. Когато дошъл на село, тениската и
панталоните на ищеца били скъсани. Промили раните му, тъй като имал охлузвания.
Рамото му било отекло, цялата била охлузена. Държал ръката си на възглавница.
Десният му крак също бил отекъл и го болял. Дълго време не можел да си легне на
дясната страна. Когато дошъл на село, приемал болкоуспокояващи лекарства.
Предписали му лекарства и за мозъка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подаденa в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, че
към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“, рег. №******** е застрахована при ответника по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка
е отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази
застраховка, съгласно втората алинея на чл.477 КЗ са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично
писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването
на моторното превозно средство.
През време на действието на
застрахователния договор – на 01.09.2018 г., е настъпило ПТП, причинено от
водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина
за настъпилото ПТП е неизпълнение на задълженията на виновния водач,
регламентирани в чл.13, ал.1 ЗДвП да съобрази поведението си с даденото
предписание с пътен знак Г-2, указващ движение само направо, като е предприел
маневра „завиване на ляво“. Доколкото не е оборена установената в нормата на
чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина, са налице предпоставките за ангажиране и на
гражданската отговорност на виновния водач.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Предвид обстоятелството, че
гражданската отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи
заплащането на застрахователно обезщетение на пострадалото лице за претърпените
от него имуществени вреди.
Във въззивното производство не се
спори относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, в каквато насока е влязлото в сила съдебно решение в частта, с която
е уважен предявеният иск. Спори се относно размера на дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение.
Жалбоподателят поддържа, че съдът
не е съобразил установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД.
Справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при
деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (решение № 16 от 06.03.2012
г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и др.)
В резултат от настъпилото на 01.09.2018 г.
ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания в различни анатомични области – дясна
мишница, контузии по гърдите от дясно, дясно коляно и горна трета на дясна
подбедрица, дясно стъпало, външен ляв глезен, дясна глезенна става, дясна
раменна става. Ищецът е получил кръвонасядания, охлузвания и травматични
увреждания, наложили оказването на спешна медицинска помощ, както и провеждане
на аналгтична терапия поради силния болков синдром. От значение е също така и
обстоятелството, че след инцидента е отчетена накуцваща походка с десния крак
поради трявмата на дясната глезенна става, както и ограничаване на обема на
движение в ставата поради изразен болков синдром. Ищецът се е нуждаел от чужда
помощ в ежедневието си, която му е оказвана от неговата съпруга. Това се е
отразило негативно на ежедневните му занимания, както и е създало съществен
физически дискомфорт и неудобства. Лечебният и възстановителен период при ищеца
е продължил около 30 дни, с оглед получените кръвонасядания и охлузвания, които
удължават обичайния период за възстановяване. След инцидента ищецът не
управлявал мотоциклета си, предвид преживените емоционални и физически
неудобства, както и се притеснявал да шофира сам. С времето болките при ищеца
са отшумели, като не са налице усложнения и трайни последици от уврежданията.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя,
че съдът неправилно не е съобразил получената контузия на главата, контузия на
шията и сътресението на мозъка. Такива вреди не са заявени от ищеца с исковата
молба, както и не са установени по делото. Съдът не възприема показанията на
разпитания по делото свидетел Д. за получени от ищеца припадъци след инцидента,
проведени 4 броя прегледи за това в болница „Токуда“ и назначена медикаментозна
терапия за това. В тази им част показанията са изолирани и не се подкрепят от
ангажираните по делото доказателства, включително и от представената медицинска
документация, съставена непосредствено след инцидента. В останалата им част
съдът възприема показанията на свидетеля Д., тъй като са логични и
последователни, свидетелят лично е възприел обстоятелствата, за които е
разпитан, както и кореспондират с останалите доказателства по делото.
По изложените съображения, съобразявайки се с принципа
на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа
обстановка към момента на настъпване на ПТП, както и задължителните указания,
дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на 6 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за
претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното
ПТП травми (определение № 352/22.04.2016 г. по т. д. № 3141/2015 г. на ВКС, ТК,
І ТО).
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да отмени в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за сумата над 2 000 лв. до 6 000 лв., като искът
следва да се уважи в този размер, а решението в останалата обжалвана част
следва да се потвърди.
По разноските по производство:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 80
лв. – сторени разноски във въззивното производство, по съразмерност.
В полза на адв. С.К.Н. следва да
се присъди сумата от 510 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на жалбоподателя в настоящото производство, на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв.
Тъй като ответникът по жалбата е
защитаван в настоящото производство от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8
вр. с ал.3 ГПК следва да му се присъди сумата от 33, 33 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство, по съразмерност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от още 240 лв., представляваща
сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с уважената част от иска.
Обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, с която в тежест на ищеца е възложена сумата над 132, 50 лв.
до 397, 50 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в
полза на адв. С.К.Н. следва да се присъди сумата от още 447, 50 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството
пред СРС.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 274199
от 13.11.2019 г., постановено по гр. д. № 14735/2019 г. по описа на СРС,
II ГО, 168
състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Е.К.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ – за заплащане на сумата над 2 000 (две хиляди) лв. до 6
000 (шест хиляди) лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от травматично увреждане на здравето от настъпилото на
01.09.2018 г. ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва
от 13.03.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението, както и В ЧАСТТА,
с която Е.К.Д., ЕГН **********, е осъден за заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата над 132, 50 (сто тридесет
и два лева и петдесет стотинки) лв. до 397, 50 (триста деветдесет и седем лева и
петдесет стотинки) лв., представляваща разноски по делото, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД,
ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на Е.К.Д., ЕГН **********,*** – адв. С.К.Н.
– К., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от още 4 000 (четири
хиляди) лв.,
представляваща разликата над 2 000 (две хиляди) лв. до 6 000 (шест хиляди) лв. - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка настъпилото на
01.09.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане,
да заплати сумата от 80 (осемдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени разноски във въззивното производство по съразмерност,
както и сумата от още 240 (двеста и четиридесет) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***,да заплати на адв.
С.К.Н. – К., с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 510 (петстотин и десет) лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във
виззивното производство по съразмерност, както и сумата от още 447, 50 (четиристотин
четиридесет и седем лева и петдесет стотинки) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред СРС,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.К.Д., ЕГН **********,*** – адв. С.К.Н. – К., да
заплати на З. „А.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, на основание чл.78, ал.8 вр. с
ал.3 ГПК, сумата от 33, 33 (тридесет и
три лева и тридесет и три стотинки) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
274199 от 13.11.2019 г., постановено по гр. д. № 14735/2019 г. по описа
на СРС, II ГО, 168
състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението, в частта, с която е уважен предявеният иск, е влязло в сила,
като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.