№ 282
гр. Варна, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900228 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от С. Й. К., с ЕГН
**********, с адрес: ********, със съдебен адрес: ******, чрез адв.Б. Б., против ЗД “Бул
Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс
Баучър“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., действащи чрез адв.М. Г., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 150000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание от смъртта на майка й К.Т.С., починала в следствие от ПТП настъпило на
30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 Варна-Добрич по вина на водача на лек автомобил марка
“Мерцедес“, модел “ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****, който към датата на инцидента е бил
застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
сумата от 622лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от същия
инцидент, изразяващи се в направата на разходи за погребението на починалата, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на увреждането-30.10.2020г. до
окончателното им изплащане. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова сметка,
по която евентуално доброволно да бъде преведено претендираното обезщетение, а имено
сметка с IBAN ********.
В исковата молба се твърди, че на 30.10.2020г. ищцата пътувала с лек автомобил
“Рено Канго“, с рег.******* заедно със семейството си в посока от с.Полковник Дяково към
гр.Варна, като нейният брат управлявал автомобила, а майка им К.Т.С. стояла на задната
седалка в ляво. Твърди се, че всички пътници в автомобила били с поставени предпазни
1
колани. Сочи се, че около 17:00 часа в участъка 7-8 км по път II-29 Варна-Добрич, до пътен
възел “Аксаковска панорама“ било реализирано ПТП между автомобила, в който пътувала
ищцата и насрещно движещият се л.а.“Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****. Сочи се,
че в резултат от удара между автомобилите, пострадали всички пътуващи в л.а.“Рено
Канго“, с рег.******* и в частност, че майката на ищцата е починала. Твърди се, че с
Присъда №50 от 13.09.2022г. по НОХД №746/2022г. на Окръжен съд Варна, която е
потвърдена с Решение №4 от 11.01.2023г. по ВНОХД №318/2022г. на Апелативен съд
Варна, е постановено, че вината за гореописаното ПТП се носи от водача на л.а.“Мерцедес
ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****, както и че същият е причинил по непредпазливост смърт
на К.Т.С.. Поддържа се, че към датата на процесното ПТП за л.а.“Мерцедес ЦЛК 200
Компресор“, с рег.*****, с ответника е имало сключена застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, с начална дата на покритие-14.01.2020г. и крайна дата на
покритие-13.01.2021г. Твърди се, че предвид пряката причинна връзка между виновното
поведение на водача на л.а. с рег.***** и настъпилите общественоопасни последици-
смъртта на майката на ищцата и с оглед наличието на застрахователно покритие от страна
на ответника, последният отговоря за причинени от застрахованото лице имуществени и
неимуществени вреди на ищцата. Сочи се, че в следствие от процесното ПТП ищцата е
загубила своята майка и в тази връзка е преживяла изключително големи страдания. Твърди
се, че наред с травматичните увреждания, които са й нанесени при инцидента, ищцата е
трябвало да организира погребението на своята майка. Поддържа се, че кончината на
нейната майка, се отразява изключително негативно на психичното състояние на ищцата.
Твърди се, че ищцата винаги е разчитала на помощ от майка си, каквато и е била оказвана в
продължение на много години при отглеждане на двете й деца, в домакинството и на
непрекъснатата физическа близост, разговорите и съветите, който й е давала. Твърди се, че с
оглед здравословното състояние на починалата, тази връзка би продължила още много
години, от което ищцата е лишена поради неправомерното поведение на застрахованото при
ответника лице. Поддържа се, че и понастоящем, повече от три години след инцидента,
ищцата не може да преживее загубата на своята майка и по предписание на психиатър
приема “Лексотан“, “Дианксид“ и мента, глог и валериана. Поддържа се още, че предвид
претърпените вреди в полза на ищцата се дължи справедливо обезщетение в размер от
150000лв., ведно с лихвите за забава от деня на деликта. Твърди се, че при определяне на
обезщетението следва да се отчете, че ищцата няма принос за настъпване на ПТП, т.е. че не
е налице съпричиняване, съответно че няма основание за намаляване на обезщетението по
реда на чл.51, ал.1 от ЗЗД. Също така следва да се съобрази и разпоредбата на чл.492, ал.1 от
КЗ регламентираща лимитите на ЗГО, а именно че при две или повече лица, сумата за
обезщетението е 10000000 лева, като се сочи относима съдебна практика. На следващо
място се твърди, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 622лв.,
представляващи ½ от направените разходи за погребението на майка й, които също
подлежат на обезщетяване от застрахователя. Сочи се, че във връзка с доброволното
уреждане на отношенията с ответника, на 10.05.2022г. било изпратено уведомление-
претенцията към застрахователя, като до този момент няма отговор, въпреки че тримесечния
2
срок по чл.496, ал.1 от КЗ за произнасяне по претенцията е изтекъл.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на
застрахователен договор покриващ отговорността на водача на лек автомобил “Мерцедес
ЦЛК 200 Компресор“, с рег.***** към датата на инцидента. Не се оспорва настъпването на
ПТП в резултат от което е настъпила смъртта на К.Т.С., противоправността на Д.ието и
виновността на дееца-водача на л.а. с рег.*****. Оспорва се дължимостта и размера на
претендираното от ищцата обезщетение и механизмът на ПТП, като се поддържа
възражение за съпричиняване на вредоносният резултат, тъй като пострадалата К.Т. не е
била с поставен обезопасителен колан в момента на пътнотранспортното произшествие, с
което същата е допринесла за настъпването на вредите. Оспорва се и претенцията за
заплащане на лихва за забава от претендираната от ищцата дата. Поддържа се, че липсват
доказателства за родствена връзка между починалата и ищцата, в резултат от което не е
доказана легитимацията на последната да получи обезщетение. На следващо място се
поддържа, че претенцията на ищцата не отговаря на икономическата конюнктура в страната
и вредата, като размера на търсеното обезщетение се явява прекомерен. Развити са подробни
съображения за приложението на критериите, обективирани в чл.52 от ЗЗД при определяне
на размера на обезщетението, като се сочи относима съдебната практика. По отношение на
възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата К.Т.С., се поддържа, че
ако тя бе с поставен предпазен колан, като пътник на задна седалка в л.а.“Рено“, с
рег.*******, е щяло да се избегнат или ограничат травмите й до степен неопасна за живота.
На следващо място се прави възражение за съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД,
тъй като към момента на процесното ПТП водача на л.а.“Рено“, с рег.******* се е движил
със скорост от 74 км/час при максимално разрешената скорост в пътния участък, в който е
реализирано ПТП от 60 км/час. Ето защо се поддържа, че водачите на двата катастрофирали
автомобила, в условията на независимо съизвършителство причиняват смъртта на К.С..
Твърди се, че при съизвършителство е наличие на солидарност, като отговорността по
законова презумпция е по равно, респективно приложимо е правилото на чл.499, ал.7 от КЗ
съответно отговорен се явява и застрахователя по застраховка ГО на автомобилистите на
другия съизвършител като отговорността му е солидарна. Сочи се, към датата на процесното
ПТП за л.а.“Рено“, с рег.******* е имало валидна застраховка “ГО на автомобилистите“ със
Застрахователно акционерно дружество “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД. Твърди се още, че
при наличие на солидарна отговорност между застрахователите, поради извършен деликт в
условията на съизвършителство по смисъла на чл.53 от ЗЗД, отговорността за вредите
следва да се разпредели по равно, както между деликвентите, така и между застрахователите
им. На последно място се поддържа, че претенцията за лихва за забава считано от датата на
деликта, е неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл.380 от КЗ и чл.497 от КЗ.
Развити са подробни съображения за приложимата нормативна уредба, като се поддържа, че
в случая застрахователят не дължи законната лихва за забава. Твърди се, че макар и да е бил
сезиран с претенция по реда на чл.380 от КЗ, то лихва не се дължи на основание чл.497, ал.1
от КЗ, защото не са му били представени изисканите от него на 18.08.2022г. допълнителни
3
документи от увреденото лице по реда на чл.106. ал.3 от КЗ.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените в
отговора на исковата молба възраженията на ответника и се развиват насрещни такива за
дължимост, и справедливост на претендираното обезщетение, като се сочи относима
практика. Относно доводите за съпричиняване се поддържа, че починалата е седяла в ляво
на задната седалка в автомобила с поставен предпазен колан и по никакъв начин с
поведението си не би могла да спомогне за собственото си увреждане или да допринесе за
настъпилите вреди. Оспорва се възражението за съизвършителство по смисъла на чл.53 от
ЗЗД, като се сочи, че скоростта на движение на лек автомобил “Рено Канго“ в момента на
удара е 54-55 км.ч., т.е. под максимално разрешената скорост в пътния участък. Освен това
за водача на автомобила “Рено Канго“ не е съществувала техническа възможност да
предотврати произшествието.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа вече
изложените оспорвания и съображения за неоснователност на претенциите, като доразвива
съображенията си за съпричиняване на вредоносният резултат и за съизвършителство на
Д.ието.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявените искове и
моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, чрез постъпила писмена молба от процесуалният му представител,
оспорва предявеният иск, поддържа отговорите и възраженията си. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна, следното:
Установява се от материалите по приобщеното към настоящото дело НОХД
№746/2022г. на Окръжен съд Варна, че с влязла в сила на 20.09.2023г. присъда, водачът на
лек автомобил марка “Мерцедес“, модел “ЦЛК 200 Компресор“, с рег.***** е признат за
виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на смъртта К.Т.С., тъй като е
предизвикал ПТП с л.а.“Рено Канго“, с рег.*******, настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км по
път II-29 Варна-Добрич. Установява се още, че водачът на лек автомобил с рег.***** е
признат за виновен и за причинени на ищцата средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на лявата раменна кост, обусловило трайно затрудняване движенията на лявата
ръка за период около 4-5 месеца и счупване на напречните израстъци на първи и втори
поясни прешлени, както и счупване на гръдната кост, които съвместно и поотделно са
обусловили трайно затруднение на снагата за период, по-дълъг от един месец.
От представените преписи от Удостоверение за наследници и Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки с изх.№3/07.03.2022г., издадени от общ.Крушари, обл.Добрич
се установява, че ищцата е дъщеря на починалата К.Т.С..
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на
процесното ПТП-30.10.2020г., с ответното дружество е съществувало валидно облигационно
4
правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек
автомобил “Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****, със срок на покритие от
14.01.2020г. до 13.01.2021г. Също така, че застрахователят е сезиран с претенция по реда на
чл.380 от КЗ от ищцата, по която няма произнасяне за плащане на обезщетение.
Установява се от приложените към исковата молба фактури и касови бележки за
извършени плащания на 07.11.2020г. и 08.11.2020г. в полза на Погребална агенция “Сълзи
от рая“ ЕООД и на “Обреди“ ЕООД, че непосредствено след инцидента, са направени за
погребение в общ размер от 1254.30лв.
От приложената по делото медицинска документация-Амбулаторни листове
№001477/22.07.2021г. и №001393/13.07.2021г., Епикриза ИЗ №95/06.01.2022г., изготвени в
МБАЛ “Св. Анна“-гр.Варна, е видно, че след инцидента, ищцата е била диагностицирана със
“Смесено тревожно депресивно разстройство“, за чието лечение е назначена
медикаментозна терапия. Видно е още, че на 06.01.2022г. ищцата е била приета в отделение
“Нервни болести“ при МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна с оплаквания за пристъпи на световъртеж
и изтръпване в дясната половина на лицето и главата, където след проведени изследвания и
лечение, е изписана на 10.12.2022г.
По делото са представени преписи от водена между страните кореспонденция по
повод предявена на 10.05.2022г. от ищцата извънсъдебна претенция до застрахователя за
изплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение в размер от общо 210622лв.,
като с отговор от 13.05.2022г. ответното дружество е отправило искане за представяне на
допълнителни документи.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза, което
се кредитира от съда като компетентно и добросъвестно дадено, и неоспорено от страните,
се установява, че първоначално преживените шок и стрес от ищцата в резултат от
процесното ПТП, са се трансформирали в психотравма, която не е преодоляна и към
настоящия момент, като е налице продължително персестиране на симптоматиката,
характерна за тревожно и потиснато /депресивно/ състояние. Според вещото лице
психичното състояние на ищцата, се характеризира с повишена тревожност и потиснатост,
като и понастоящем то е сериозно повлияно от смъртта на майка. В съдебно заседание
вещото сочи, че умерената депресия, от която страда ищцата е нормално явление предвид
претърпяното стресогенно явление. Сочи още, че за съжаление състоянието на ищцата след
инцидента не търпи положителна динамика, за което е нужно да се приложи адекватно
лечение и помощ от психотерапевт.
От заключението на назначената Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, което се цени от съдът като компетентно и добросъвестно дадено, и
кореспондиращо с останалите, приобщени по делото доказателства, се установява, че
причината за смъртта на К.С. е тежка гръдна травма, изразяваща се в двустранен
хемопневмоторакс, пневмоторакс в ляво, разкъсване левия бял дроб, фрактура от 1-во до 11-
то десни и от 2-ро до 7-мо леви ребра, счупване на 8-ми гръден прешлен. Според вещите
лица е налице пряка причинно-следствена връзка между описаните травматични
5
увреждания, получени от К.С. при ПТП на 30.10.2020г. и настъпилата смърт. Основна
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а.“Мерцедес“, с
рег. ******, който се е движил с по-висока скорост от позволената и от критичната за
процесния пътен участък. Заключението на експертите е, че към момента на реализиране на
ПТП К.Симеонова, е била без поставен предпазен колен, което е довело до настъпване на
фаталния резултат. В резултат от съприкосновението между автомобилите участвали в ПТП,
тялото на пострадалата Симеонова се е преместило напред и наляво към точката на удар,
което е значително по-малко вероятно при правилно поставен колан, какъвто има монтиран
в автомобилът, в който е пътувала. В открито съдебно заседание вещите лица поясняват
заключението си, като сочат, че установените травматични увреждания довели до смъртта
на Симеонова не биха се реализирали, ако тя е пътувала с поставен обезопасителен колан.
Според вещите лица, при правилно поставен предпазен колан, биха настъпили различни по
характер и степен травматични увреждания, които не биха довели до фатален изход.
По искане на ищцата по делото са разпитани свидетелите К.Т. К.-Ф. и Х.Н.Н., чиито
показанията съдът кредитира в частта, в която са базирани на непосредствени впечатления и
съдържат данни за наведените от страните факти, имащи значение за спора и при отчитане
на възможната им заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК.
Свидетелката Красимира К.-Ф., която е дъщеря на ищцата, сочи, че след като е узнала
за процесното ПТП, заедно с баща си е посетила Спешно отделение на Окръжна болница-
Варна, където били приети пострадалите от произшествието. Твърди, че ищцата е била в
много тежко състояние, с фрактури на лява ръка, прешлени, ребра и гръдната костица, като
изминали няколко дни преди да научи за смъртта на своята майка. Когато узнала по
случайност за смъртта на майка си, ищцата преживяла новината изключително тежко и
изпаднала в шок, последван от тежка депресия. По време на престоя си в болницата се
разболяла от “Covid“, като едва десет дена след изписването й, е хоспитализирана във
Военна болница Варна с двустранна пневмония. Свидетелката сочи, че ищцата изпаднала в
тежко депресивно разстройство, като месеци след изписването й от болницата не е
напускала дома си и преустановила нормалния си начин на живот. Предписаните лекарства
не помогнали за подобряване на състоянието й, поради което ищцата започнала да посещава
психиатър. Последният й предписал по-тежки медикаменти, които според показанията на К.-
Ф., влошили състоянието на майка й, поради което била хоспитализирана във Военна
болница. Сочи, че травмата, преживяна от събитието, не е отминала и към настоящия
момент, независимо от проведените лечения. Ищцата и починалата й майка били в
изключително близки отношения, като прекарвали по-голямата част от времето си заедно.
След инцидента ищцата спряла да работи и известно време след това се пенсионирала. По
думите на свидетелката до настоящия момент ищцата не шофира, а лявата й ръка е все още
обездвижена, в резултат от получените травми и преживените страдания.
В показанията си свидетелката Х.Н.Н., семейна приятелка на ищцата, сочи, че в
резултат от смъртта на К.С., С. К. изпаднала в тежка депресия, като не могла да се съвземе
от състоянието на шок за продължителен период от време, въпреки постоянно приеманите
6
успокоителни. Вследствие на напрежението ищцата развила постоянни главоболия и
световъртеж, а едната й ръка е започнала да се парализира. Сочи още, че след инцидента
ищцата не е шофира и се е страхува да се вози в автомобил, дълго време е отсъствала от
работа и малко по-късно се е пенсионирала. Според свидетелката ищцата и нейната майка,
са имали силна емоционална връзка, а семейството им е било сплотено и единно.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед разпоредба на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка “Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в
тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай, както бе е изложено по-горе, е безспорно, че към датата на
процесното ПТП-30.10.2020г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно лек
автомобил “Мерцедес ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****, със срок на покритие от
14.01.2020г. до 13.01.2021г. като водача и собственик на застрахования автомобил, е ползвал
същия на законно основание. Наред с това, са налице са и елементите от фактическия състав
по чл.45 от ЗЗД- извършено виновно противоправно Д.ие, причинна връзка между Д.ието и
вредоносния резултат, които обстоятелства са установени с влязъл в сила съдебен акт-
присъда, постановена в производството по НОХД №746/2022г. по описа на Окръжен съд
Варна, като съобразно чл.300 от ГПК, те са задължителни за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от Д.ието, относно Д.ието, неговата противоправност и
вината на дееца.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, е доказана по основание.
Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди при
съблюдаване на критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието
на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото
7
лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи;
отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна
способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
На първо място в разглежданият случай, следва да се има предвид, че смъртта
поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването
от една страна невъзвратими и от друга най-големи, поради което за това житейско
събитие, следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, спрямо
този за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди. От друга страна следва да се
отчете напредналата възраст на починалата, както и вида на родствената й връзка с ищцата,
доколкото загубата на родител е обичайно житейско явление.
На следващо място, следа да има предвид, че от събраните по делото доказателства се
установи, че внезапната и неочаквана смърт на К.С. е дала трайно негативно отражение
върху психичното здраве на ищцата. След инцидента животът на ищцата се е променил
коренно в негативен аспект, изразяващ се в шок и стрес, като същата е развила и остро
депресивно състояние, налагащо системната употреба на медикаменти. Впоследствие
негативните психически изживявания са довели до проявление на различни психосоматични
реакции-световъртеж, сърцебиене и изтръпване на лицето и тялото. Наред с това ищцата се
е затворила се е в себе си, прекъснала е социалните си контакти и е загубила увереност в
способността да шофира и да упражнява професията си. В обобщение скръбта и мъката са я
направили тревожна, депресивна, постоянно мислеща за случилото се, които негативни
емоции са засегнали дълбоко и трайно психиката, и емоционалното й състояние.
С оглед гореизложеното, като съобрази вида, характера и степента на травмите
претърпени от ищцата, периодът, през който събитието е предизвикало негативните
психически и физически преживявания, цялостното отражение на претърпяната загуба
върху емоционалната сфера на пострадалата, обстоятелството, че към настоящият момент
оздравителният процес не е приключил, съдът счита, че за репариране на претърпените
неимуществени вреди, е необходима сумата от 100000лв.
Относно претенцията за имуществени вреди, съдът намира, че същата е основателна,
предвид факта, че представените разходно оправдателни документи установяват разходи за
погребални и траурни услуги в общ размер от 1254.30лв. Въпросните разходи са извършени
непосредствено след инцидента и документите за плащането им се намират в държане на
ищцата. Ето защо и предвид правилата на житейската логика, е обосновано да се приеме, че
това са разходи сторени от двете деца на починалата, които са заплатени по-равно от
наследниците. В този смисъл претенцията на ищцата за сумата от 622лв. се явява доказана.
При така определените размери на обезщетенията, следва да се разгледат
възраженията на ответникът за наличието на основания за редуциране им, поради наличие
на съизвършителството от страна на водача на л.а.“Рено“, с рег.*******, който се е движил
8
със превишена скорост и на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
изразяващо се в липсата на поставен предпазен колан към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Първото от двете възражения на ответника е ирелевантно за спора, доколкото касае
вътрешните отношения между съизвършителите застрахователите им/ и не засяга правата на
пострадалата, която може да претендира пълно обезщетяване от всеки от тях на основание
чл.53 от ЗЗД.
Основателно обаче се явява възражението за съпричиняване, тъй като според
заключението на КСМАТЕ, получените от К.С. травми, съпоставени с установения
механизъм на ПТП, водят до несъмнен извод за липса на поставен предпазен колан, което е
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Също така се обуславя и извод, че при поставен
обезопасителен колан, получените увреждания биха били от различен характер и вероятно
не биха довели до фатален изход.
С оглед горното съдът приема, че е налице причинно-следствена между поведението
на пострадалата, която е пътувала без предпазен колан и настъпилата в резултат на това
смърт, съответно че е налице принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
като размерът на този принос е 50 %.
Ето защо гореопределените размери на обезщетенията, следва да се намалят
наполовина, респективно претенцията за неимуществени вреди да се уважи до размера от
50000лв., а тази за неимуществени вреди до размера от 311лв., като за разликата до
150000лв. и до 622лв. исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Относно акцесорната претенцията за присъждане на мораторна лихва, съдът приема,
че началният момент на забавата, е сезирането на застрахователят, който съгласно чл.429,
ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка “Гражданска отговорност”, считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, включително чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума
/в този смисъл Решение №167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о., Решение
№128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и др./.
По делото липсват данни за уведомяване на застрахователят от застрахования,
поради което в разглежданият случай меродавна е датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която според приетите доказателства е
13.05.2022г.
По изложените съображения, следва да се уважи искането за присъждане на законна
лихва върху обезщетенията за вреди, считано от 13.05.2022г., съответно да се отхвърли за
периода от датата на деликта-30.10.2020г. до 12.05.2022г.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата се
9
дължат деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, но поради липса на
доказателства за направени такива, разноски не следва да се присъждат.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се полагат деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част, чиито общ размер според доказателствата и списъка по
чл.80 от ГПК възлиза на 12260лв. Изчислени при посочените параметри дължимите в полза
на ответника разноски са в размер на 4095.10лв.
Във връзка с освобождаването на ищцата от заплащане на държавни такси и
разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати
дължимата за производството държавна такса, изчислена върху уважената част от
предявените искове, чиито размер възлиза на 2050лв., както и 350лв. за сторени разноски от
бюджета на съда, или общо сумата от 2400лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да
заплати на С. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: ********, сумата от 50000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат от смъртта на майка й К.Т.С., починала вследствие от ПТП, настъпило
на 30.10.2020г. на 7-8 км. по път II-29 Варна-Добрич, по вина на водача на лек автомобил
марка “Мерцедес“, модел “ЦЛК 200 Компресор“, с рег.*****, който към датата на инцидента
е бил застрахован при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и сумата от 311лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
в резултат от същия инцидент, изразяващи се в направата на разходи за погребението на
починалата, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 13.05.2022г.-
датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 50000лв. до
претендираните 150000лв. и иска за имуществени вреди за разликата над 311лв. до
претендираните 622лв., както и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на деликта-30.10.2020г. до сезирането на застрахователя-12.05.2022г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. Й. К., с ЕГН **********, с адрес: ******** да заплати в полза на ЗД
“Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучър“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., сумата от 4095.10лв.,
представляваща деловодни разноски, изчислени съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучър“ №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Варна, сумата
10
от 2400лв., представляваща сбор от дължимата държавна такса за уважената част от
исковете и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11