Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пловдив,
25.07.2011г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XVI
гр. с., в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2488 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
по чл.32, ал.2 ЗС, предявени от Д.А.М. и М. А. М. против А.Н.М., Н.П.М., М.И.М.,
Н.А.М., М.И.М. и С. Д. Г..
Ищците
твърдят, че с НА № *** от 28.12.1993г., том ***, дело № ****/1993г., са дарили
на дъщеря си С.Г., недвижим имот: 680/780 ид. части
от дворно място, находящо се в ****, ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда – източната част, като са си запазили правото на
ползване върху него. Сочат и че А., Н. и М. М. са собственици на 100/780 ид. части от същото дворното място, ведно със западната
част на къщата, а Н. и М. М. – ползватели, както и че между съсобствениците
съществува спор относно начина на ползване на двора. Предвид това, молят Съда
да постанови решение, с което да разпредели същото. Претендират разноски.
Ответниците
М. оспорват претенцията. Излагат съображения, че процесното
дворно място съставлява обща част на етажната собственост, както и че ползването
му вече е било разпределено. Молят Съда да отхвърли иска. Претендират разноски.
Ответницата
Г. счита искането за основателно.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
От
представените по делото писмени доказателства се установяват посочените в
исковата молба квоти на страните в съсобствеността върху процесния недвижим
имот, а именно: 680/780 ид. части от дворно място за С.Г.,
като носител на правото на собственост и Д. и М. М. – ползватели, и 100/780 ид. части за А., Н. и М. М., като собственици и Н. и М. М.,
като носители на правото на ползване.
Тук
следва да се посочи, че в производството по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, което
има характер на спорна съдебна администрация, Съдът се произнася единствено с
оглед на представените по делото от страните документи, отразяващи правата им в
съсобствеността и не може да разглежда претенции за установяването на различни
от удостоверените с писмените доказателства квоти.
Видно
от приложения НА за покупко-продажба на недвижим имот № *** от 19. 04.1961г.,
том ***, дело № ***/1961г. на нотариус при ПНС, е, че Д.М. е продал на Н.М.
100/780 ид. части от процесния имот, като му е
учредил и право на строеж досежно своите ид. части от него, т. е. следва да се приеме, че по
отношение на дворното място не е възникнал режим на етажна собственост и възражението
на ответниците М. в тази насока е неоснователно.
Неоснователни
са и възраженията им за недопустимост на производството поради наличието на
споразумение за ползването на имота. По делото не е представено писмено такова,
а и съществуващото фактическото положение не съставлява доказателство за това.
Последното е обусловило воденето на множество дела между страните включая и
искането за промяната му по съдебен ред. И тъй като съсобствениците не могат да
постигнат съгласие относно реалното разпределение на ползването върху имота,
същото ще следва да бъде определено от Съда, съгласно разпоредбата на чл.32,
ал.2 от ЗС.
По
делото са приети две заключения на вещото лице по допуснатата СТЕ В. а К., в
които са предложени четири варианта за разпределение на реалното ползване на
имота. Съдът намира, че целесъобразно при това разпределяне би било от една
страна да се осигури достъп на всеки от съсобствениците до ползваните от него
обекти в дворното място, а от друга относителна самостоятелност на дяловете им.
Следва да се има предвид и че дворното място ще се ползва от носителите на
правото на ползване, а не от собствениците, които не разполагат с това
правомощие – собствеността им е “гола”. Ответниците Н. и М. М. – съпрузи, са си
запазили общо правото на ползване върху припадащата им се част от имота, поради
което следва да им се разпредели един, общ дял за реално ползване. В тази
връзка и искането на А., Н. и М. М. за определяне на самостоятелни дялове се
явява неоснователно. Неоснователни са и претенциите на ищците да ползват заедно
с ответниците находящият се в северозападната част на имота вход. Същите
разполагат със самостоятелен такъв в североизточната част на двора. Не е
необходимо, също така, дяловете да са точно с площ според квоти в
съсобствеността, като несъответствието би могло да бъде компенсирано по реда на
чл.31, ал.2 от ЗС. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че единственият
подходящ вариант се явява четвъртият, обективиран в
скицата към допълнителното заключението на вещото лице, прието в съдебното
заседание на 07.06.2011г. Предявеният по делото иск следва да бъде уважен, като
се разпредели реалното ползване върху процесното
дворно място, съобразно същия.
С
оглед характера на производството – на спорна съдебна администрация, страните
не си дължат разноски.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ реалното ползване на
дворното място, находящо се в ***, съгласно варианта, обективиран
в допълнителното заключение на вещото лице В.К. по СТЕ, прието в съдебното
заседание на 07.06.2011г. – четвърти,
както следва:
За Д.А.М.,
ЕГН ********** и М.А.М., ЕГН **********,***, като носители на право на ползване,
и С.Д.Г., с ЕГН: **********,***, като собственик – дял I,
застроено и незастроено дворно място с площ от 487.34 кв. м., обозначен с
буквите В-Г-Д-Е-Ж-И-К-Л-М-Н-О-П-Р-В на скицата към заключението и колориран в червен цвят;
За Н.А.М.,
ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********,***, като носители на правото на
ползване, и А.Н.М., ЕГН **********, Н.П.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН ************,***,
като собственици – дял II, застроено и незастроено
дворно място с площ от 292.66 кв. м., обозначен с буквите А-Б-В-Р-П-О-Н-М-Л-К-И-Ж-З-А
на скицата към заключението и колориран в жълт цвят.
СКИЦАТА към
горното заключение, приложена на
л.77 от делото
представлява неразделна част от настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двусед-мичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала.
АД