Решение по дело №160/2019 на Административен съд - Ямбол

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 177/16.7.2019г.                                  гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На трети  юли                                                                2019 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                              

Секретар В. Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 160 по описа на 2019 година.

          За да се произнесе, взе предвид следното:     

          Производството по делото е по реда на  чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл. 108, ал.1, т.3 и чл.118 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/.

          Образувано е  по жалба на  „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Елхово, ул.”**” № *, представлявано от управителя Я.М.Г.  против Решение № 2153-28-8/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987/22.02.2019г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –Ямбол.

        В жалбата се твърди, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане за  отмяна на решението като незаконосъобразно и отмяна на разпореждането.

        В съдебно заседание, за оспорващия редовно призован се явява управителя на дружеството Я.Г.  и процесуален  представител адв. В. от АК-Бургас, която поддържа жалбата и направените в същата и*,  с присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на същите. Представя писмени бележки.

       Ответната страна - редовно призована, не изпраща процесуален представител. От редовно упълномощения такъв юрисконсулт С. е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата. Плетендира се за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на представляваното учреждение, като прави възражение за прекомерност на  заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

       Заинтересованите страни Н.Г.С. и С.И.С., своевременно и редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

       ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:   

       По делото не се спори, че по силата на сключен трудов договор № 9 от 06.04.2016г. И. С.С. *** е заемал длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил 12,5 и повече тона във „*” ООД, като дружеството към датата на настъпилата злополука е работодател и осигурител на С.. На същия е зачислен т.а. модел „*“ с рег.№ *, собственост на ЕТ“*-Я.Г.“ гр.Елхово, който по силата на договор от 30.12.2015г. е отдаден под наем  на „*” ООД.

      На 05.02.2019г. в ТП на НОИ –Ямбол е постъпило писмо с вх. № 1029-28-122#2 от директора на ТП на НОИ –Бургас, с което на адм. орган е предоставен протокол № 5103-02-1/18.01.2019г. за резултатите от извършеното разследване на смъртна злополука, станала с И. С.С. на 31.07.2018г. при осигурител „*” ООД гр.Елхово, ведно с възражения на управителя на дружеството. Назначената със заповед  на директора на ТП на НОИ –Бургас комисия е установила и в процесния протокол е записала следното: „ На 01.01.2013г. в гр. Бургас е сключен договор между „*“ ЕООД гр.Бургас като наемател и И. С.С. като наемодател, по силата на който наемателят наема, а наемодателя предоставя т.а.  „*“ с рег.№ *, като приема да изпълнява превоз на стоки. С рамков договор № 934 от 12.09.2007г. товародателя „* България“ЕООД гр.Бургас възлага на превозвача „*“ ЕООД да извършва срещу възнаграждение превози на дървесина от определено назначение  до територията на предприятията на  товародателя.“ Комисията е установила, че за времето от 01.07.2018г. до 30.07.2018г. И. С. е превозвал дървесина с процесния автомобил до „* България“ЕООД гр.Бургас общо осем пъти, като курсовете на 25.07.2018г., на 26.07.2018г. и на 27.07.2018г. са изпълнявани по поръчка на „*“ ЕООД по сключения на 01.01.2013г. договор.

      В раздел пети от протокол № 5103-02-1/18.01.2019г. комисията е записала следното: „ На 31.07.2018г. в 15,31ч. И. С.С. като шофьор на т..а.„*“ с рег.№ * с ремарке рег.№ У 0709ЕЕ е доставил дървесина от с. Дервиш могила в „* България“ЕООД гр.Бургас, като е установил автокомпозицията на работната плошадка за разтоварване. С. слязъл от товарния автомобил и стоял на безопасно разстояние от същия на около 6 м. Около  17, 00 часа покрай товарния автомобил  преминал челен товарач, управляван от работник на „* България“ЕООД, който прегазил С. и същият е починал на място от получената политравма.“

        В протокол № 5103-02-1/18.01.2019г. комисията изрично е записала, че няма подадена декларация за трудова злополука  от осигурителя „*” ООД в ТП на НОИ –Ямбол.

      На 22.02.2019г. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Ямбол по повод постъпилия сигнал с вх. № 1029-28-122#2 /05.02.2019г., на осн. чл. 108, ал.1, т.3 от КСО  е издал Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987 до „*” ООД, в срок от 5 дни „ да декларира настъпила на 31.07.2018г. злополука с лицето И. С.С. по реда предвиден в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки”. Предписанията съдържат предупреждение, че при неизпълнение ще бъде съставен АУАН по реда на чл. 350, ал.1, във вр. с чл. 349 и чл.349а от КСО, като е посочено и отговорното длъжностно лице за изпълнението – управителя на дружеството.

      На 05.03.2019г. оспорващият по делото е подал жалба с вх.№ 1054-28-2 против дадените Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987/22.02.2019г.  до директора на  ТП на НОИ-Ямбол. След като е разгледал жалбата последният е издал оспореното Решение № 2153-28-8/03.04.2019г., с което е оставил същата без уважение.

      Решението е получено от управителя на дружеството на 08.04. 2019г. с писмо с обратна разписка, а жалбата е депозирана чрез адм. орган до АС –Ямбол с вх.№ 2103-28-6/19.04.2019г.

      При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално допустима, като подадена  срещу акт подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 108, ал.1, т.3, изр. последно от КСО, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява  неоснователна по следните съображения:

        Предмет на осъществявания съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 2153-28-8/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987/22.02.2019г. на  инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Ямбол дадени на  осн. чл. 108, ал.1, т.3 от КСО  на *” ООД, в срок от 5 дни да декларира настъпила на 31.07.2018г. злополука с лицето И. С.С. по реда предвиден в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.

 

 

        Обществените отношения касаещи трудовите злополуки са регламентирани в разпоредбите на глава пета от КСО и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/НУРРОТЗ/, приета на осн. чл. 57, ал.3 от КСО с  ПМС № 263/30.12.1999г., обн. ДВ бр.6/2000г., изм. бр.18 от 10.03.2015г. в сила от 01.01.2015г., изм. бр.28 от 4.4.2017г. в сила от 01.01.2017г.

       Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, като липсата на някоя от посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

         Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен административен орган по чл. 117, ал.3 от КСО вр. с чл. 108, ал.1, т.3 от КСО, а именно За Директор на ТП на НОИ Ямбол, съгласно приетата по делото Заповед № 1016-40-607/19.05.2016Г. в рамките на предоставените му от закона правомощия. Съгласно чл. 108, ал.1, т.3 от КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, като задължителните предписания се обжалват по реда на глава осма.

 Процесното решение е изготвено в установената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила, с посочване както на фактическите, така и правните основания за издаването му. Не може да бъде споделен наведения в жалбата довод за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на административния орган, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, така както го задължава разпоредбата на  чл. 35 от АПК. Този и останалите доводи в жалбата биха били релевантни за спора, ако адм. орган се е произнесъл с изричен акт, че злополуката е трудова, което в случая не е така. Предмет на спора в настоящото производство не е  налице ли е трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, а дадени задължителни предписания за деклариране на трудовата злополука. Съдът следва да осъществи контрол за законосъобразност именно на Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987/22.02.2019г. на  инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Ямбол, както и на акта с който същите са потвърдени - Решение № 2153-28-8/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.

Както бе посочено в случая задължителните указания са издадени, след като в ТП на НОИ- Ямбол е постъпил протокол № 5103-02-1/18.01.2019г. за резултатите от извършеното разследване от органите на ТП на НОИ -Бургас на смъртна злополука станала с И. С.С. на 31.07.2018г. и доколкото в същия се съдържат данни, че злополуката е трудова. Тъй като това обстоятелство е подлежало на деклариране с декларация по образец, съгласно НУРРОТЗ от страна на осигурителя, но такава не е подадена, което изрично е посочено в процесния протокол, то инспектора по осигуряването при ТП на НОИ е упражнил правомощието си по чл. 108, ал.1, т.3 от КСО. Тук е мястото да се посочи, че декларацията за настъпила трудова злополука има само уведомителен характер за органите на НОИ, след което предстои изпълнение на процедурата  по разследване, което да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе с изричен акт за характера на злополуката, който акт ще подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

         Настоящият съдебен състав не констатира оспореният административен акт да е издаден в противоречие с материално правни норми или в несъответствие с целта на закона.

        Съгласно чл.57, ал.1 от КСО, в редакцията на ДВ бр.7 от 2012г. действала в случая към 31.07.2018г., осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.   С разпоредбата на 66, т.2 от КСО законодателят е вменил и друго задължение на всеки осигурител - да уведомява незабавно териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Инспекцията по труда и други компетентни органи за всяка смъртна трудова злополука, за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Видно от доказателствата по делото оспорващият не е изпълнил  тези свои задължения, което е продиктувано от разбирането му, че процесната злополука  не е трудова. Поведението на последния е в разрез и с  разпоредбата на чл. 3, ал.1  от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, съгласно която, когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец, утвърден от управителя на НОИ, и обнародвана в "Държавен вестник", като декларацията се вписва в регистъра за трудовите злополуки в предприятието. В ал.2 на същия текст изрично е записано, че „ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице подава декларацията по ал. 1 и когато при разследването на злополуката, извършено от контролните органи на НОИ, е установено, че злополуката има характер на трудова. В този случай декларацията се подава в срок 3 работни дни от предписанието на контролния орган на НОИ”. В Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987/22.02.2019г. дадени на  осн. чл. 108, ал.1, т.3 от КСО  на „*” ООД, инспектора по осигуряването при ТП на НОИ-Ямбол е определил  5 дневен срок в който дружеството да декларира настъпилата на 31.07.2018г. злополука с лицето И. С.С., съобразявайки се с последвалата промяна в чл. чл.57, ал.1 от КСО, в сила от 01.01.2019г.         

       Предвид изложеното съдът счита, че като е оставил без уважение жалбата на „*” ООД  против Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987/22.02.2019г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Ямбол с оспореното Решение № 2153-28-8/03.04.2019г., директорът на ТП на НОИ-Ямбол е постановил законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Ето защо подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

        При този изход на делото и с оглед правилото на чл.143, ал.4 от АПК оспорващия следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл.79, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

        Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,  ЯАС, втори административен състав

 

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

      ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Елхово, ул.”**” № *, представлявано от управителя Я.М.Г.  против Решение № 2153-28-8/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-І-28-00528987/22.02.2019г. на инспектор по осигуряването при ТП на НОИ –Ямбол.

 

 

     ОСЪЖДА  „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Елхово, ул.”**” № *, представлявано от управителя Я.М.Г., да заплати на ТП на НОИ-Ямбол сумата от 100/сто/ лева, представляваща разноски по делото.

 

      Решението  подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.   

 

      Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете