Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.04.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седми март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 5844 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 318936 от 22.01.2018 г., постановено по гр.дело № 1607/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70 състав, е признато за
установено по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ, че Д.Д.Х.- Ж., ЕГН **********, и И.М.Ж., ЕГН **********,
дължат солидарно на „Т.-С.“-ЕАД, ЕИК *******, сумата от 364,72 лв.,
представляваща незаплатена част от цената на доставена през периода от
01.08.2013 г. до 30.04.2016 г., топлинна
енергия до топлоснабден имот- апартамент 9, находящ се в гр.София, ж.к.“ *********,
с аб.№ 149233, ведно със законна лихва, считано от 29.09.2016 г. до
окончателното изплащане, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 70,93 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главницата през периода от 01.10.2013 г. до 20.09.2016 г., за които вземания по
ч.гр.дело № 54425/ 2016 г. по описа на СРС, 70 състав на 05.10.2016 г. е
издадена заповед по чл.410 ГПК, като е отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ, за разликата
до пълния предявен размер от 663, 13 лева, а иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, за горницата до пълния предявен размер от 72,90 лв. и за
30.09.2013 г., като неоснователни. С решението на съда са осъдени на основание
чл.78, ал.1 ГПК, Д.Д.Х.- Ж., ЕГН **********, и И.М.Ж., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на „Т.-С.“-ЕАД, ЕИК *******, сумата от 402,84 лв.- разноски
в производството по чл.422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата 227,69 лв.- разноски
в производството по ч.гр.дело № 54425/ 2016 г. по описа на СРС, 70 състав. С
решението на съда е осъдена „Т.-С.“-ЕАД, ЕИК *******, да заплати на И.М.Ж., ЕГН
**********, сумата 16,47 лв.- разноски в
производството по чл.422 ГПК, сторени пред СРС.
Срещу
решението на СРС, 70 с-в е постъпила въззивна жалба от „Т.-С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.С.Д. с искане
същото да бъде отменено, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни
искове за главница за разликата над 364,72 лв. до пълния предявен размер от 663,13
лв. и за мораторна лихва за забава за разликата над 70,93 лв. до пълния
предявен размер от 72,90 лв., и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат
уважени предявените искове в обжалваната част. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемите страни- ответници И.М.Ж.
и Д.Д.Х.- Ж. оспорват жалбата, като неоснователна, по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят
съда жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове,
в частта в която същите са отхвърлени за главница за разликата над 364,72 лв.
до пълния предявен размер от 663,13 лв. и за мораторна лихва за забава за
разликата над 70,93 лв. до пълния предявен размер от 72,90 лв. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените
искове, в частта в която са отхвърлени за главница за разликата над 364,72 лв.
до пълния предявен размер от 663,13 лв. и за мораторна лихва за забава за
разликата над 70,93 лв. до пълния
предявен размер от 72,90 лв., са правилни и
законосъобразни, в съответствие на материалния закон.
В
настоящия случай, основния довод изложен в жалбата, досежно обстоятелството, че
първоинстанционният съд не е изчислил правилно дължимите от ответниците суми за
доставена топлинна енергия за исковия период от време, съдът намира за изцяло
неоснователен. Съдът приема, че първоинстанционният съд е изчислил правилно
размера на дължимите от ответниците суми, като е взел предвид заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза, както и събраните по
делото доказателства. Безспорно установено е обстоятелство, че заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза е прието от
първоинстанционният съд, като неоспорено от страна на ищеца в съдебно заседание,
проведено на 26.10.2017 год. В това съдебно заседание е присъствал процесуален
представител на въззивника- ищец. Същият не е оспорил заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза и не е възразил по нейното приемане.
В настоящия случай въззивникът- ищец не е оспорил заключението на вещото лице
по допусната съдебно- техническа експертиза по предвидения за това ред -
чл.200, ал.3, изр.2 ГПК, нито е ангажирал други
допустими доказателствени средства, които да го опровергават, поради което и
предвид необходимостта от специални знания за които е назначено вещото
лице-топлотехник, настоящата инстанция възприема изцяло заключението на СТЕ и установеното с нея изчисляване на припадащия се
дял на ответниците от ТЕ. Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло, като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно- техническа експертиза. Като се е позовал на същото в
мотивите на обжалваното решение, СРС, 70 с-в, след като е взел предвид размера
на реално потребеното от страна на ответниците
количество топлинна енергия, при съобразяване с изравнителните сметки
през процесния период е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Съдът
намира, че дължимата сума за реално потребената топлинна енергия за процесния
имот е тази, която е отразена по заключението на съдебно- техническата
експертиза, получена след приспадане на сумите за възстановяване от
изравнителните сметки, тъй като именно изравнителните сметки установяват какъв
е действителният размер на задълженията на потребителя за реално доставената
през този период топлинна енергия. При постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Всички останали доводи изложени във
въззивната жалба, като неотносими към предмета на спора не следва да бъдат
обсъждани от настоящата въззивна инстанция.
С оглед на така
изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в обжалваната им част
се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени
от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за
настоящата инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски,
такива не следва да се присъждат и на въззиваемите страни- ответници по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 318936 от 22.01.2018 г., постановено по
гр.дело № 1607/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.