Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 15.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2268 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 506052/11.10.2018г. по
гр.д. № 26160 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав А.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***
осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с
адрес: *** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 601,46лв.,
ведно със законната лихва от 27.04.2017г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 3 в
гр. София, ж.к. „Люлин”, ул. ********за периода от 01.04.2014г. до 30.04.2015г.;
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 490,14лв., като неоснователни са отхвърлени
исковете за главница за горница над 601,74лв. до предявен размер от 787,54лв. и
за периода от 01.10.2013г. до 31.03.2014г., както и иска за 108,26лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на сумата от 787,54лв. за
периода от 30.11.2013г. до 16.06.2016г.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5175483/31.10.2018г. по регистъра на СРС от
ищеца - Т.С.”ЕАД, ЕИК ********в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило
е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че сумите не са погасени по давност, те били по
фактура от 31.07.2014г., поради което и тригодишния срок до подаването на
исковата молба не бил изтекъл.
Вземанията за топлинна енергия и за дялово разпределение ставали изискуеми от
публикуване на фактурата на интернет-страницата на ищеца, което било установено
по делото. Дяловото разпределение било изготвено от третото лице-помагач и
възнаграждение за същото било фактурирано от ищеца, поради което и била настъпила
суброгация. Приложими били общи условия от 2014г. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на възизваемия за разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете – А.К.П., ЕГН **********
чрез особения представител е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част било правилно. Задължението
било погасено по давност, не дължал плащане на суми, за които иск бил отхвърлен
и подробни съображения бил изложил в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2008817/27.04.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: ***
срещу А.К.П., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да
осъди ответника да му заплати сумата от 787,54лв., ведно със законната лихва от 27.04.2017г. до изплащането
й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3 в гр. София, ж.к.
„Люлин”, ул. ********за периода от
01.10.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от 108,26лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на сумата от 787,54лв. за периода от 30.11.2013г.
до 16.06.2016г., както и разноските по делото. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в
имота, потребил такава в количества и на стойност за които е предявен иск,
дължал и стойност на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните
били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът - А.К.П., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор чрез назначения му по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил исковете. Навел е твърдения,
че не дължи сумите за главница до 26.04.2014г. поради погасяването на
задълженията по давност, лихвата върху тази главница не се дължала поради
недължимост на главницата, отделно лихвата до 26.04.2014г. също била погасена
по давност. Договорът не съдържал параметри за качество и количество на
услугата, положението на потребителя спрямо доставчика било неравноправно. Не
се дължали лихви върху главници, които не било установено че се дължат.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 195/14.10.2008г., съгласно който Г.Н.Г.е дарила на
сина си А.К.П. ***.
По делото е приета неоспорена от
страните молба-декларация, носеща подпис за автора й, съгласно която на
27.11.2009г. ответникът е поискал от ищеца да открие партида на негово име за
процесния имот и е декларирал, че домакинството се състои от 3 – ма членове .
Приет е неоспорен от страните
констативен протокол, носещ подпис за представител на ищеца и на ЕС на сградата
гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ******, съгласно който към 19.11.2010г. има
техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинната
енергия в сградата, но договор за същото етажните собственици не са сключили.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 2008г., съгласно чл. 33 от
които задълженията за плащане на енергията следва да се платят в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени от
ДКЕВР с Решение от 03.02. 2014г. , съгласно чл. 33 от които задълженията за плащане на енергията
следва да се платят в 30-дневен срок след публикуване на фактурата на
интернет-страница на ищеца.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по техническата експертиза вещото лице е посочило, че в
имота за периода имало доставка само на енергия за горещо битово водоснабдяване
и стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за процесния период
била 648,84лв., от които за периода от
01.10.2013г. до 30.04.2014г. 297,13лв., а за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. 351,71лв.За месец април
2014г. по фактури били начислени 31,46лв.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца, съгласно което обобщена фактура за сумата от 509,35лв. е издадена юли
2014г., а за сумата от 351,71лв. обобщена фактура е издадена септември 2015г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за заплащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди в имот в сграда - етажна собственост, отделно и
обезщетение за забава на плащане на същото.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ
и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено и че
ответникът е потребител на топлинна енергия в имота за процесния период и
отговаря пред ответника за заплащане на цялото количество доставена енергия в
имота. Решението на районния съд в частта, в която искове са уважени не е
обжалвано и обвързва съда с сила на пресъдено нещо за обстоятелството, че за
процесния период страните са били обвързани от валидно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия. Това обстоятелство се установява и от приети по делото
нотариален акт, заявление-декларация.
Доколкото по делото се установи, че ищецът е
публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, че
ищецът е доставял енергия в сградата, то съдът приема за установено по делото,
че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието
съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г. и от 2014г., одобрени от
ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата от Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна
система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са
определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства по делото е установено, че през процесния период за имота потребената топлинна
енергия в размер на общо 648,84лв. Това
се установява от приетото по делото неоспорено от страните заключение по
техническата експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено,
неопровергано от събраните по делото доказателства. При така възприето съдът
приема, че правилно районният съд е приел, че валидно възникнало вземане на
ищеца към ответника за доставена топилна енергия в имота през процесния период
е до размера от общо 648,84лв.
Спорен въпрос по делото е дали задълженията за
доставена топлинна енергия в периода от
01.10.2013г. до 31.03.2014г. и за лихва върху тях са погасени по
давност. Тези вземания са периодични и
са погасяват по с кратката 3-годнишна давност по чл. 111 от ЗЗД, за което
ответникът е направил възражение в срок. Оплакванията във въззивната жалба са обосновани с твърдения, че срокът на погасителната давност
за тези вземания започва да тече от издаване на фактурата по изравнителната
сметка, което било юли 2014г. Съдът
приема твърденията на въззивника за неоснователни. Моментът на издаване на
фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да
промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на
енергията и на следващия месец са издавани ежемесечните фактури, съобразно чл.
33 от Общите условия. Издаването на фактура за тях по-късно - през юли 2014г.,
която включва и начислени задължения за други месеци без да се сочи конкретно
потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от който
започва да тече погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена
топлинна енергия в определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа
от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове
извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за
това вземане. Да се приеме за основателен този довод би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният
момент на погасителната давност, което противоречи на целите на института на
погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност
е определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането, съответно
от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици, като твърденията на ответника за
изискуемостта, обосновани с изпадането в забава, са неоснователни. В случая
разпоредбата на чл. 33 от ОУ сочи изискуемост на месечното вземане, което не е
обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно. При така възприето и
като съобрази дата на подаване на исковата молба – 27.04.2017г.,
то съдът приема, че правилно районинят съд е приел, че вземанията за топлинна
енергия, възникнали до 31.03.2014г. включително и лихвата върху тях са погасени по давност.
По делото не е установено ищецът
да е публикувал на страницата си в интернет фактурите, издавани след влизане в
сила на ОУ от 2014г., поради което и правилно районният съд е приел, че по
делото не е установено ответникът да е изпаднал в забава на плащането на
главницата.
При така възприето решението на
СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника , въззиваемият не е направил разноски по делото
пред СГС и такива не му се следват.
При служебна проверка на делото
съдът констатира, че в една част от мотивите на решението районният съд е
посочил размер на сумите, за които иска за главница е приет за основателен, който
е различен от посочената сума в диспозитива. Това съдът приема, че е грешка, за
отстраняване на която е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК, но не
препятства провеждане на въззивно производство по депозираната жалба и
постановяване на решение по нея, доколкото
предметът на въззивното дело е решението на СРС в частта, в която са
отхвърлени искове за конкретни суми, за които е изявена воля от СРС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
506052/11.10.2018г. по гр.д.№ 26160 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви
състав в обжалваната част, с която са
отхвърлени исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: ***
срещу А.К.П., ЕГН ********** с
правно основание чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на сумите, както следва: горница над 601,74лв. до предявен размер от
787,54лв. и за периода от 01.10.2013г. до 31.03.2014г., като
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 3 в гр. София, ж.к. „******”,
бл. ******; за сумата от 108,26лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на сумата от 787,54лв. за периода от
30.11.2013г. до 16.06.2016г.
Решението е окончателно.
УКАЗВА на СРС, че в част от мотивите на решението и в диспозитива на решението на СРС са посочени различни размери на сумите, за
които иска за главница е основателен, поради което СРС следва да прецени
необходимостта от провеждане на производство по чл. 247 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.