РЕШЕНИЕ
№ 336
Гр. Пловдив,
07.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря С. К. и прокурор Ваня Христева, като разгледа административно дело №3307 по описа на съда за 2019 година, докладвано от
председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на С.К.Д.,ЕГН**********,
постоянен адрес ***, депозирана чрез адв. Т.А. против Областна
дирекция на МВР- гр. Пловдив, ЕИК129009870. Претенцията е да бъде осъден
ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди общо в размер на 600.00
лева, в резултат на отмяната по съдебен ред на наказателно
постановление /съкр.НП/ №19-1030-003817, издаден от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Пловдив и представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване по АНД №3833/2019г. по описа на Районен
съд-Пловдив- I наказателен състав разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение, в едно със законната
лихва. Претендират се и направените по настоящото дело разноски.
Ответникът ОД на МВР -Пловдив, чрез
писмен отговор на процесуалния си представител гл. юрисконсулт И. П.
изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. По същество счита
същият за недоказан и моли да бъде отхвърлен.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият в производството прокурор при
Окръжна прокуратура – гр.Пловдив дава заключение за основателност, доказаност и обоснованост на предявения иск, поради което
счита, че следва да бъде уважен.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна:
С НП №19-1030-003817, издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- гр.Пловдив, ищеца е бил привлечен към
административно – наказателна отговорност за две административни нарушения на
чл.6 1.1 ЗДвП, като на осн. чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба в размер на 100.00 лева“ и на осн. чл.183 ал.2 т.2 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба в размер на 20.00 лева“. Недоволен от това произнасяне, ищеца
е обжалвал акта по съдебен ред. В хода на образуваното и проведено съдебно
производство по АНД №3833/2019г по опис на Районен съд- Пловдив-I наказателен състав той е ангажирал
защитник- адвокат А., с който е сключил договор за правна защита и съдействие
от 06.06.2019г., в който е посочено, че е договорено
адвокатско възнаграждение в общ размер 600.00 лева, по 300 лева за всяко
отделно административно нарушение, която сума е изплатена изцяло в брой при
подписване на договора. Така скл. договор е
представен заедно с подадената жалба преди първото по делото съдебно заседание на
09.07.2019г., когато от защитника е постъпило допълнително становище и същият е
участвал в тях. Със свое решение №1742/30.09.2019 първоинстанционният
съд е отменил електронния фиш като незаконосъобразен поради наличие на
съществени процесуални нарушения на проведения административно – наказателен
процес. Решението не е било обжалвано по касационен ред и е влязло в сила на
08.11.2019г.. По делото са приложени материалите по АНД №3833/2019г на РС-Пловдив,
по които на л.20 е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 06.06.2019г., сключен между ищеца и адвокат А..
При така изяснената фактическа обстановка, като прецени становищата на
страните и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
Искът е предявен от надлежна страна и срещу надлежен ответник, като същият
е процесуално допустим. Разгледан по
същество, той е основателен по следните
съображения :
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение
за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно
решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално
легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска. По аргумент на чл.204
ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се обуславя от
наличието на административен акт, отменен по съответния ред. В случаят всички
тези тези обективни предпоставки са налице. По своята същност предявеният иск
следва да бъде съобразен с правната рамка, определена с Тълкувателно
постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год., издадено по ТД № 2/2014г
на ВКС - ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Съгласно същото, дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и
представлява санкционираща управленска дейност. НП, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване е административна. За
квалифициране на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа
на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Изведени
са мотиви, че разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не следва да се тълкува
ограничително по приложното й поле, като се ограничи само до административните
актове, издавани по реда на АПК, като незаконосъобразните НП, с оглед на
правораздавателния им характер, няма основание да бъдат изключени от предметния
обхват на закона. Независимо, че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателноправни последици, по
своя правен резултат е санкционираща административна дейност. Неговото издаване
е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. На
следващо място, законодателят към момента на приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционният съд не е предвиждал ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно НП,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, при липса
на специален ред, подлежат на разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХI, а за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като
исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо
наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена
вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред, като в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление следва
да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт. Към момента на
постановяване на съдебното решение за отмяна, ЗАНН не е предвиждал специален
ред за обезщетяване във връзка с настъпили имуществени вреди за лицето,
определено като нарушител. Ето защо към момента на приключване на съдебното
следствие не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за
вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на
воденото административнонаказателно производство. С
плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с
издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право
да ползва адвокатска защита в административнонаказателния
процес. Поради това, че съдебните разноски не са подлежали на присъждане в
рамките на проведеното административнонаказателно и
съдебно производство по обжалване, за жалбоподателя не съществува друг правен
способ да претендира същите, освен по исков ред на осн.
чл.1 ЗОДОВ. В случаят ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе
съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП. Тези съображения
обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП,
отменено по съответния ред, за ищеца са настъпили претендираните
имуществени вреди в размер на 600 лева за процесуално представителство пред
една съдебна инстанция. От изложеното следва, че искът е доказан по основание и
размер и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на въведените с отговора възражения на ответника,
същите са неоснователни. Настоящия съдебен състав счита, че адвокатската защита е в пряка и
непосредствена последица от отмененият незаконосъобразно НП. Правото
на защита на гражданите е едно от основните конституционни права, което предполага
задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да
обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или
застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Правото на
гражданите да организират защитата на правата си с използване помощта на
адвокат, придобива особено значение тогава, когато за гражданина е необходимо
при защитата му познаване на законите, съдебната практика, правната теория и
съдебните и административните процедури. С оглед на изложеното,
съдът счита, че предявеният иск по чл.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде
уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
за имуществени вреди в размер на 600.00 лева. В тази връзка, основателно се явява и искането за
присъждане на законната лихва върху сумата от 600 лв., което съобразно трайната
съдебна практика, изразена последователно в Решение №15973/19.12.2018 г. по адм.д.№8875/2018 г. на ВАС; Решение №13065/29.10.2018 г. по
адм.д.№8399/2017 г. на ВАС; Решение №12894/24.10.2018
г. по адм.д.№8483/2017 г. на ВАС и др.. следва да
стане от датата на предявяване на исковата молба- 28.10.2019 г., до окончателното й изплащане, а не от датата
на отмяна на административният правораздавателен акт.
При този изход на делото на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 25.10.2019г.,
видно от който ищецът е заплатил на адв. А. адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00лв. Така представеният размер на адвокатско
възнаграждение е неоснователно завишен, като същият следва да бъде присъден в
минималния размер от 300.00 лева, определен съобразно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и
правна сложност на делото. С оглед на изложеното, в полза на
ищеца съдът присъжда направените по делото разноски общо в размер на 310,00лв.
Поради изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК
Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив, ул.Княз Богориди №7, ЕИК129009870 да заплати на С.К.Д.,ЕГН**********,
постоянен адрес *** сумата от 600.00/шестстотин/
лева имуществени вреди.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив, ул.Княз Богориди №7, ЕИК129009870 да заплати на С.К.Д.,ЕГН**********,
постоянен адрес *** разноски по делото в размер на 310.00 /триста
и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: