Решение по дело №1416/2009 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 382

гр. Силистра, 23  ноември 2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи октомври 2009 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря Н. Г. като разгледа докладваното  от районния съдия бр.д. № 1416 по описа на съда за 2009 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Ищцата Г.Н.Т. твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да го прекрати без да се произнася по въпроса за вината. Твърди, че още през 2003 г. отношенията между страните са се влошили в резултат на допусната от насрещната страна брачна изневяра. Макар съпрузите да успели да преодолеят разрива помежду си и отново да заживеят заедно, стабилизирането на разклатената им брачна връзка се оказало краткотрайно – през 2008 г. ответникът повторил брачното си провинение и по този  начин предизвикал окончателната им раздяла. След прекратяването на брака ищцата моли съда да й предостви упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца,  като осъди ответника да заплаща на сина си О.Д. Т. месечна издръжка в размер на 70 лв., а на другия си син М. Т. – издръжка в размер на 50 лв. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име „М.”.

            Ответникът Д.Г.Т. не се явява в съдебно засдание и не взема отношение по предявения срещу него иск.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

            Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 99, ал. 1 и 2 СК /отм./, чл. 106 СК /отм./ и  чл. 82, ал.1 от СК /отм./, чл. 326 ГПК.

            Видно от удостоверение на Община Силистра страните по настоящото дело са сключили граждански брак на 06.06.1998 г., за който е съставен акт за граждански брак № 114 от същата дата. От същото удостоверение се установява и предбрачното фамилно име на ищцата – „М.”. От брака на страните са се родили две деца - О.Д. Т. и М. Т., към настоящия момент малолетни.

            Разпитаните по делото свидетели Садия Мустафова, майка на ищцата, и С.М. установиха, че от края на миналата година страните прекратили съвместното си съжителство и ответникът се завърнал при своите родители в гр. Русе. Причините за разстройството на брачната връзка се дължали на обстоятелството, че ответникът поддържал интимни отношения с друга жена. Майката на ищцата заявява, че нейният зет не криел своята извънбрачна връзка и открито споменавал  за нея пред по – голямото си дете. То съобщило на свидетелката за разговор между ответника и неговата /на ответника/ майка, при който двамата се скарали по повод на приятелката му, която живеела в  Стара Загора. Свидетелката Дочева от своя страна гостувала на ищцата, докато ответникът провеждал телефонен разговор с по – големия си син. Детето се разстроило от разговора и след приключването му споделило, че баща му е пожелал да го запознае с новата си приятелка. Бабата на детето, свидетелката Мустафова, свидетелства и за предходна извънбрачна връзка на ответника, при която отново нейният внук й споделил, че по време на гостуването му при неговия баща, последният довел и приятелката си, която пренощувала заедно с тях в една обща стая.

Въз основа на така изслушаните свидетелски показания съдът приема, че нееднократните брачни провинения на ответника са безспорно установени – обстоятелството, че по – големият му син, макар не по свое желание, е регулярно запознаван с извънсемейния живот на своя баща, говори за явния маниер на тяхното извършване, в резултат на който те са странали достояние на неограничен кръг лица.

Съдът счита, че при анализа на така установената фактическа обстановка по безспорен начин се налага извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което искането за неговото прекратяване се явява основателно. Установи се, че ответникът е проявил крайно несериозно отношение към своята брачна връзка и непростимо е нарушил своите съпружески задължения. Същият е проявил поведение, несъвместимо с целите и функциите на брака, с което е демонстрирал неприемливо и обидно отношение към своята съпруга. С действията си той е разрушил основните крепежни елементи на своето семейство, които се изразяват в безвъзвратно унищожените от него взаимно доверие, уважение и разбирателство. Брачната връзка на страните е престанала да ги обединява и насочва усилята им в една обща посока, а се е превърнала в един формален остатък от функциониращият в предходен период от живота им брак. Фактическият край на семейната обвързаност на съпрузите е несъмнено окончателен и непреодолим. Поведението на ответника представлява не проява на временно влошаване и дестабилизиране на отношенията на съпрузите, а израз на тяхното пълно разрушаване. Няколкократното му обвързване с други жени разкрива липсата на желание от негова страна да търси укрепване на брачните си отношения и обединяване на разрушеното си семейство. Казаното говори за трайното и невъзвратимо отчуждение на страните, отпадането на общността между тях, а заедно с това и на възможността за възстановяване на техния нефункциониращ брак. В този смисъл поддържането на неговото юридическо съществуване се оказва ненужно и безпредметно, поради което следва да бъде преустановено чрез уважаване на молбата за неговото разтрогване. Тъй като ищцата изрично заявява нежеланието си съдът да се произнася относно вината за дълбокото и непоправимо  разстройство на брачната връзка и с оглед отпадането на задължението на съда служебно да стори това с чл. 49, ал. 3 от  новия СК, който съдът приема, че съдържа процесуална правна норма с незабавно действие, бракът между страните следва да бъде прекратен без да се издирва вината за неговото  разрушаване.

По делото се установи, че след фактическата раздяла на страните именно майката е поела грижите за родените от брака деца и е положила максимални усилия да задоволи нуждата им от издръжка въпреки своето затруднено финансово положение /за което свидетелства нейната майка/. В тази насока дори се събраха данни /от показанията на същата свидетелка/, че бащата и неговите родители не могли да изтърпят децата, когато се наложило временно да поемат грижите по тяхното отглеждане в момент, когато майката провеждала болнично лечение, а баба им по майчина линия била твърде ангажирана с помощта, която се налагало да окаже на дъщеря си. Отделно от това се наслагва и обстоятелството, че ответникът не е проявил никакво смущение да разкрие изневерите си пред своя син, като най – неблагоразумно му е натрапил присъствието на новата си партньорка без да съобрази нежеланието и липсата на готовност у детето да приеме спокойно остъпеното й място в живота на баща си. Казаното аргументира преценката на съда, че именно майката е по – отговорния и по – способен от двамата родители да осигури пълноценни грижи за отглеждането и възпитанието на родените от брака деца, поради което нейното искане да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо тях следва да се уважи. По силата на чл. 106, ал.1 СК /отм./ съдът  служебно е длъжен да се произнесе относно начина на осъществяване на личните отношения между децата и родителите. Тъй като ответникът не изрази предпочитанията си за начина, по който би желал да се осъществяват контактите му с неговия син, съдът  намира, че режимът следва да се съобрази с практиката на съда, а именно всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч. до 18 ч. по местоживеенето на децата и  един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката. Предложението на ищцата личните контакти между децата и ответника да се осъществяват само през последната събота и неделя от месеца не се споделя от съдебния състав, тъй като неоправдано ограничава възможността на бащата да общува със своите синове в случай, че той желае да се възползва от нея.

Съгласно чл. 82, ал. 1 СК /отм./ родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка според разпоредбата на чл. 85, ал.1 СК /отм./ се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя в граници, определени от МС. В хода на процеса настъпи промяна в нормативната база, уреждаща размера на дължимата издръжка, която на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразена в настоящия съдебен акт. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата /240 лв./. По – голямото от двете деца – О.Д. Т. е към момента на 11 г., а по – малкото - М. Т. - на 1 г. Те безспорно се нуждаят от средства за храна, облекло и отопление, а по – голямото дете – от средства за учебници и учебни пособия, както и от средства за покриване на допълнителните разходи, свързани с учебния процес и личните му нужди. С оглед установения по нормативен път миниален размер на дължимата издръжка и възрастта на детето О.Д. Т. съдът намира, че претендирания от ищцата размер е напълно оправдан, поради което искането й ответникът да бъда осъден за заплаща на сина си сумата от 70 лв.  месечно следва да се уважи. Издръжката на по – малкото дете М. Т. следва да се определи на сумата от 60 лв., тъй като претендирания й размер следва да се завиши до минималния, предвиден по новия СК и съобразен с актуалните социално – икономически условия в страната. Като аргумент за определяне на издръжката на децата в посочения размер следва да се приведе и пасивното поведение на ответника, който бе задължен по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи удостоверение за своите доходи под угрозата, че при неизпълнението на това задължение съдът ще приеме за установено, че той разполага с финансовата възможност да заплаща търсените с исковата молба суми.

Съгласно чл. 107, ал. 6 СК /отм./ когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно де произнася за ползването на семейното жилище.  В случая всички относими  за произнасянето по този въпрос факти по недвусмислен начин налагат ползването на семейното жилище да се предостави на ищцата, тъй като именно тя ще упражнява родителските права спрямо родените от брака деца, а освен това жилището се явява собственост на нейните родители.

            Естествена последица от прекратяването на  юридическата брачна връзка между страните е възстановяването на предбрачното име на съпруга, който при сключването на брака и приел фамилното име на другия съпруг. За нейното настъпване не са необходими никакви допълнителни предпоставки извън разтрогването на брака, който е съставлявал основанието за приемането и носенето на чуждата фамилия.  По силата на чл. 326 ГПК при допускането на развода съдът се произнася и по въпроса за името, което съпрузите ще носят за  бъдеще, като разрешението на съда в настоящия случай следва изцяло да се съобрази с искането на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име.     

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК съдът определя окончателната държавна такса за това производство в размер на 50., от които 25 лв. са платени от ищцата при завеждане на делото, а останалите 25 лв. следва на основание чл. 329, ал.1 ГПК да се възложат върху ответника. Същият следва да заплати и държавна такса върху определената издръжка в размер на 187,20 лв.   Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен  на 06.06.1998 г., за който е съставен акт за граждански брак № 114 от същата дата на община Силистра между  Д.Г.Т. с ЕГН ********** и Г.Н.Т. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца О.Д. Т. с ЕГН ********** и М. Т. с ЕГН ********** на тяхната майка Г.Н.Т. с ЕГН ********** ***, като на бащата се определя следния режим на лични отношения: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч. до 18 ч. по местоживеенето на децата и  един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на майката.

ОСЪЖДА Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, „Й.Д.” №  82 да заплаща на сина си О.Д. Т. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.Н.Т. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 70 лв. считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2009 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, „Й.Д.” №  82 да заплаща на сина си М. Т. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Г.Н.Т. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 60 лв. считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2009 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му, в която се присъжда издръжка.

ПРЕДОСТАВЯ на ищцата Г.Н.Т. с ЕГН ********** *** ползването на семейното жилище, находящо се на същия адрес, което е собственост на нейните родители.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ищцата – „М.”.

ОСЪЖДА Д.Г.Т. с ЕГН ********** ***, „Й.Д.” №  82 да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв. и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 187,20 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Силистренски окръжен съд.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/