Определение по дело №618/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба, подадена от Г. Т. К., [ЕГН], гр.Карлово, ул.“Земеделска“№26, против разрешение за строеж № 238/15.12.2023 г. за изграждане на обект „Две самостоятелни жилища-преустойство и промяна на предназначенито на самостоятелен обект-жилище с идентификатор 36498.503.2741.1.14“.

Жалбата е недопустима като подадена от лице без правен интерес по смисъла на чл.149, ал.2, т.3/т.4 от ЗУТ.

От приложената проектна документация по административната преписка се установява по безспорен начин, че в конкретния случай е разрешено разделянето на самостоятелен обект, представляващ жилище с ИД 36498.503.2741.1.14 в жилищна сграда, намираща се в ПИ с ИД 36498.503.2741 по КККР на гр.Карлово, съответстващ на УПИ кв.121 по УП – Карлово, без смяна на предназначението. Процесното РС касае жилището на първия жилищен етаж, което се състои от две предверия, два самостоятелни санитарни възли, две отделни помещения, в които са ситуирани кухненски бокс, трапезария и дневна и три спални. Площта на обекта по архитектурно и геодезическо заснемане е 143.67 кв.м. РС предвижда разделянето на това жилище в две самостоятелни жилища. Жилище 1 със ЗП 68.20 кв.м. и жилище 2 със ЗП 60.80 кв.м. В жилище 1 се помещават входно предверие, санитарен възел, кухненски бокс, дневна и трапезария и две спални. Складовото помещение на жилището се намира в приземния етаж. Жилище 2 се обособява като се монтира входна врата след еднораменното стълбище, за да се оформи самостоятелно предверие. Състои се от предверие, санитарен възел, кухненски бокс, дневна и трапезария, спалня, балкон и малък склад, който се отделя с нови леки преградни стени.

Именно по отношение на отделянето с леки преградни стени на този малък склад се позовава жалбоподателя, за да обоснове правния си интерес. Твърди се, че този нов склад е предвиден да се изгради върху обща част – предверие и площадка към стълбището, което е обща част, без за целта да е искано изрично писмено съгласие на жалбоподателя.

Тези доводи не се споделят от съда по следните съображения:

Видно от обяснителната записка на арх.Г. (л.38) с процесното разделяне на две жилища на съществуващото жилище на първия етаж на сградата не се засягат общи части на сградата и по никакъв начин не се възпрепятства достъпа до горния жилищен етаж и подпокривното пространство на жалбоподателя. Съдът счита, че посредством настоящото РС по никакъв начин не се засягат неблагоприятно правата и интересите на жалбоподателя, за да обоснове той правен интерес от оспорването му. Видно и от текстовата и от графичната част на инвестиционния проект (конкретно л.44 и л.45 от графичната част) достъпът до жилището се осъществява освен от общата стълбищна клетка и от отделно еднораменно стълбище, което води до второто по-високо ниво на жилището, разположено в пристройката. Второто ниво не е отделено чрез врата и е отворено към стълбищната клетка. С проекта за разделяне жилище 2 се обособява като се монтира входна врата след еднораменното стълбище. Видно от графичната част, това еднораменно стълбище води и обслужва единствено жилището на А. К.. Входната врата се монтира след еднораменното стълбище т.е. това предверие/малък склад, които се обособяват след еднораменното стълбище не засягат общата стълбищна площадка на сградата и не препятстват достъпа на жалбоподателя до неговото жилище. Съобразявайки последното, дори и да се приеме, че има някакво минимално засягане на общи части, то приложение в случая ще намери чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ във връзка с чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ, а именно, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се изменят съществено общите части на сградата, съответно за жалбоподателя отново липсва правен интерес от процесното оспорване.

Кръгът на заинтересуваните лица по отношение на издаденото РС е правно регламентиран от разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 3/т.4 от ЗУТ.

В настоящия случай, преустройството попада извън изрично изброените случаи, за които се изисква съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях - в чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗУТ, следователно жалбоподателят, легитимиращ се като собственик на жилището на втория етаж на процесната сграда не е в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и не разполага с активна процесуална легитимация за оспорване на РС. Липсата на качеството заинтересувана страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ изключва правния интерес от обжалване и е пречка да се осъществи валидно това процесуално правомощие. Затова, на основание чл. 159, т. 4 АПК, жалбата е недопустима.

Всички останали доводи на жалбоподателя относно разпределението правото на ползване на отделните обслужващи обекти в сградата/идеални част в нея или правото на собственост върху дворното място са ирелевантни към предмета на спора (РС) и към правния интерес на жалбоподателя по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ дотолкова доколкото тези въпроси са с вещноправен елемент и нямат общо със самото РС.

Ето защо и на основание чл.159, т.4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от Г. Т. К., [ЕГН], гр.Карлово, ул.“Земеделска“№26, против разрешение за строеж № 238/15.12.2023 г. за изграждане на обект „Две самостоятелни жилища-преустойство и промяна на предназначенито на самостоятелен обект-жилище с идентификатор 36498.503.2741.1.14“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 618/2024 год. по описа на Административен съд Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.