№ 1358
гр. Варна , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501260 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на СВ. ЯС. ХР. ЕГН ********** срещу решение №260775/05.03.2021г.,
с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „ГИЛПЕТ“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от П. А. С., иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че е собственик на еднофамилна ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор № 83404.503.23.3, намираща се в село
Шкорпиловци, ведно с прилежащите към сградата 250,00 кв.м. идеални части
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 83404.503.23, намиращ се в село
Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна по КК, на основание
давностно владение, осъществявано за периода от средата на 2009г. до
завеждане на исковата молба в съда – 21.02.2020г., на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК. Жалбоподателката счита, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено, като се приеме, че
са налице материално-правните предпоставки за уважаване на иска по чл. 124
ал.1 ГПК. Счита, че в хода на производството по реда на пълното и главно
доказване се е установило както осъществяваното от ищцата давностно
владение, така и осъщественото от нейните прехвърлители владение в
рамките на заявения давностен период. Твърди, че продавайки по силата на
нотариални актове сгради с идентификатори № 83404.503.23.1 и
идентификатор № 83404.503.23.2, Д. П. П. и Л. Я. А. продават и сграда №3,
като предават и владението върху нея. На това основание ищцата се явява
1
частен правоприемник на двамата владелщи по отношение на процесната
сграда идентификатор № 83404.503.23.3, поради което и следва да се приеме,
че към момента на подаване на иска -21.02.2020г. давността е изтекла. От
допуснатите свидетелски показания на разпитаните по делото свидетели П. Д.
П. и Л. Я. А. се установява, че прехвърлителите на двата имота с
идентификатори 83404.503.23.1 и 83404.503.23.2 са осъществявали
фактическа власт с намерение за своене върху сграда №3, считано от 2009г.
Налице са и двата елемента на владението- обективен, осъществяваната
фактическа власт върху вещта е трайна, явна и необезпокоявана и субективен-
вещта е държана като своя от въззивницата. По изложените съображения
моли да се приеме, че е налице и субективния елемент, не само по
презумпцията, установена в чл. 69 ЗС, но и от събраните по делото
доказателства. Дори да се приеме, че най -ранната година, от която се
осъществява владението е 2011г., то доколкото съдът следва да проверява
дали към датата на постановяване на решението е изтекла придобивната
давност, е следвало да съобрази, че към момента на постановяване на
решението-05.03.2021г. давността е била изтекла. Моли да бъде допуснат
един свидетел при условията на водене, тъй като още с ИМ в първа инстанция
е поискала същия. Счита, че третият свидетел е необходим предвид
обстоятелството, че при обстоятелствена проверка давностното владение се
доказва с трима свидетели. По изложените съображения, моли обжалваното
решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с
което да бъде уважен предявеният положителен установителен иск за
собственост.
Срещу въззивната жалба не е постъпил писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, предявен от СВ. ЯС. ХР. ЕГН **********, против „ГИЛПЕТ“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от П. А. С., за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата Е собственик на следния
недвижим имот: еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №
83404.503.23.3, намираща се в село Шкорпиловци, община Долни чифлик,
област Варна, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18- 34/16.06.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес
на сградата село Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна, вилна
зона Шкорпиловци, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
83404.503.23, със застроена площ от 54.00 кв.м. и разгъната застроена площ
от 108,00 кв.м., брой надземни етажи - два, ведно с прилежащите към
сградата 250,00 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
2
№ 83404.503.23, намиращ се в село Шкорпиловци, община Долни чифлик,
област Варна, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-34/16.06.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
поземления имот село Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна,
целият с площ 1 139 кв.м. трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), номер
по предходен план 6, 7, квартал 1, парцел XI, на основание давностно
владение, осъществявано за периода от средата на 2009г. до завеждане на
исковата молба в съда – 21.02.2020г. Ищцата твърди, че през 2008г.
тогавашните собственици Е.К. К.-Т. и Т. П. Т. продават на ответника по
настоящия иск -"ГИЛПЕТ"ООД , ЕЖ ********* чрез управителя П. А. С.
поцесната сграда, като почти веднага след сделката съдружниците в
дружеството П. А. С. и Г. С. са заминали за Англия и оттогава не са се
връщали в имота. Излага, че в началото на 2009г. в жилищна сграда с
идентификатор № 83404.503.23.3, както и в другите две жилищни сгради,
находящи се в същия поземлен имот-№№ 83404.503.23.1 и 83404.503.23.2 бил
извършен обир, като била изнесена цялата покъщнина, включително били
свалени всички климатици, прозорци и врати. Към средата на 2009г.
собственикът на жилищни сгради с №№ 83404.503.23.1 и 83404.503.23.2 -Е.К.
К.-Т., по предварителен договор предал владението върху тях на Л. Я. А. и Д.
П. П., които с цел опазване на собствеността си и спиране набезите на пияни и
дрогирани в имота, поставили прозорци и врати и на трите жилищни сгради,
находящи се в имота. Според ищцата били правени опити да бъдат открити
представители на „Гилпед" ООД, за да предприемат съвместни действия по
опазване и стопанисване на имуществото, но след като не били открити към
края на 2009г. Л. Я. А. и Д. П. П. установили фактическа власт върху
жилищна сграда с идентификатор № 83404.503.23.3, ведно с прилежащите
идеални части от дворното място, в което е построена същата, като
предприели действия по опазване на недвижимите имоти, извършили ремонт,
включили COT, сложили своя покъщнина и започнали да владеят жилищната
сграда и дворното място непрекъснато, трайно, необезпокоявано и
манифестирано по ясен и недвусмислен начин. Ищцата твърди, че през 2017
г. Д. П. П. продал жилищна сграда с идентификатор № 834047.503.23.1,
ведно с прилежащите й идеални части от дворното място, в което е построена
сградата, а Л. Я. А. й продал жилищна сграда с идентификатор
№834047.503.23.2, ведно с прилежащите й идеални части от дворното място,
в което е построена сградата, като на същата дата те й предали и владението
върху недвижимия имот, предмет на настоящия иск, а именно жилищна
сграда с идентификатор № 834047.503.23.3 , ведно с прилежащите й идеални
части от дворното място, в което е построена сградата. От тогава и до
настоящия момент, присъединявайки владението си към това на своите
праводатели, ищцата СВ. ЯС. ХР. излага, че владее свободно, трайно и
необезпокоявано недвижимия имот без някой някога да е оспорвал това
нейно владение. Същевременно в правния мир съществува нотариален акт,
3
съгласно който ответникът „ГИЛПЕТ"ООД е собственик на процесния имот,
макар да не е упражнявал правото си на собственост повече от 10 години и
съответно го е загубило по давност, а не съществува документ, който да
прогласи, че СВ. ЯС. ХР. е придобила правото на собственост по давностно
владение, присъединявайки своето владение към това на праводателите си. По
изложените съображения моли предявеният от нея положителен иск за
собственост да бъде уважен като основателен и доказан.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба №41, том 3,
рег. № 4861, дело № 403/10.11.2017г., се установява, че на 10.11.2017г. Д. П.
П.-лично и в качеството на пълномощник на съпругата си, продава на СВ.
ЯС. ХР. жилищна сграда с идентификатор № 834047.503.23.1, намираща се в
село Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 34/16.06.2015г.
на Изпълнителен директор на АГКК, ведно с прилежащите й идеални части
от дворното място, в което е построена сградата.
Видно е, че с нотариален акт за покупко-продажба №42, том 3, рег. №
4861, дело № 403/10.11.2017г. , на същата дата -10.11.2017г., Л. Я. А. -лично и
в качеството на пълномощник на съпругата си- й продава жилищна сграда с
идентификатор № 834047.503.23.2, намираща се в село Шкорпиловци,
община Долни чифлик, област Варна, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 34/16.06.2015г. на Изпълнителен
директор на АГКК, ведно с прилежащите й идеални части от дворното място,
в което е построена сградата.
Процесната жилищна сграда №3, находяща се в същия ПИ е
собственост на Гилпет ООД, по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 25.09.2008г., обективиран в НА 194, том 5, дело
№1136/2008г.
В о.с.з., проведено на 05.02.2021г. са разпитани водените от ищцата
свидетели.
Св. П. Д. П. –син на Д. П.-праводател на ищцата знае, че преди около 2
години С. е купила две къщи в С. Шкорпиловци –едната от баща му, а другата
от Л.. Излага, че за третата къща в имота от 2009г. са се грижили баща му и
Л.. Чия собственост е тази трета къща, свидетелят не знае. Когато купили
тяхната къща през 2009г., тази другата си била донякъде добре-имала си
заключени врати и здрави прозорци. В последствие обаче-след около 2
4
години тази къща бил поне два пъти разбивана и ограбвана. Затова взели
мерки- защото това рефлектирало и върху техните имоти. Имало външна
ограда, бетонна ограждаща двора, в който се намират и и трите къщи.
Процесната къща била разбита - изкъртена била вратата, поради което се
наложило да бъде сложена нова такава и я заключили, след което започнал да
се грижат за имота. Наложило се отново да прекарат ток, както и да подсилят
с куфраж – бетон, подпорната стена защото тя щяла да падне. Грижили се за
имота изцяло. Отваряли прозорците- когато имало влага, покривът й
оправили. Свидетелят не знае имената на собствениците на тази къща, само
знае, че били някакви хора от Англия, но никога не ги е виждал. Търсили ги в
началото да дойдат и да си я поддържат, но не могли да ги открият и към
2011г. спрели. След като С. купила техните къщи, тя продължила да се грижи
и за тази къща-живеела в нея, подържала я, чистела я. Виждал е, че има нова
кухня и нови мебели, освен тези, които били останали от тях.
Свидетелят Л. Я. А. –бивш собственик на другата къща в имота,
споделя, че за периода 2009-2017г. никой не е идвал в третата къща. Те
търсили собствениците, защото къщата била разграбена; вратите липсвали и
била разбивана няколко пъти, но никой не открили. Самият той направил
много подобрения в общия двор, в който се намирали и трите къщи-
направили ограда сложили подпорна стена, сложили видео-наблюдение. От
както са купили техните къщи, никой не е идвал и не се е интересувал от
третата, но трябвало да се направи ремонт, затова двамата с Д. се грижели и
за нея – ремонтирали я, замазали я, пуснали ток, оправили вратите, сложи
паркет, звънец. За ремонтите плащали и двамата, също и двамата я ползвали
като се разбирали кой кога ще отсяда в нея. С., когато закупила техните две
къщи, те дали ключ и за третата. Свидетелят е влизал в нея и знае, че е
правен ремонт, като са сложени нови мебели.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
5
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването на едно право, когато има интерес от това.
Интересът на ищцата произтича от твърдението , че е придобила
собствеността върху еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №
83404.503.23.3, на осн. чл. 79 ЗС въз основа на давностно владение,
осъществявано повече от 10 години.
Когато се твърди придобиване на собственост, въз основа на давностно
владение, следва да се докажат следните факти- основанието, на което се
упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът и
непрекъснатост и необезпокояваност на владението.
Доколкото ищцата твърди, че упражнява фактическа власт върху
процесната сграда, считано от датата на закупуването на останалите две,
находящи се в същото дворно място-на 10.11.2017г., то владението е
недобросъвестно. В нейна тежест, е да установят началната дата на
владението, упражняването на фактическа власт върху вещта, непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на 10 години, считано от 10.11.2017г.
В тази връзка, на първо място следва да се отбележи, че от твърдяната
дата -10.11.2017г., до датата на предявяване на иска – 21.02.2020г., е изтекъл
период само от около 2 години и половина
Досежно възможността за присъединяване на владението на нейните
праводатели -собствениците на другите две къщи, които са й продали същите
на 10.11.2017г, съответно от тогава и владението върху процесната,
осъществявано от тях от 2009г., съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на Чл. 82 ЗС, владелецът може да присъедини
към своето владение и владението на праводателя си. По смисъла на
цитираната разпоредба може да бъде присъединено само владение на
праводател, т. е. само когато се установи наличие на основание за настъпване
на правоприемство по отношение на владението. В настоящия случай обаче
не е налице правна сделка за процесната сграда с идентификатор №
834047.503.23.3 и прилежащите й ид. части от парцела.
Според изложеното в исковата молба, на което съответстват и
приложените НА, двамата праводатели са прехвърлил собствеността върху
останалите две къщи, като са предали само владението върху процесната,
6
без никакви предполагаеми или твърдяни права по отношение на нея.
Както беше отбелязано по-горе обаче, според константата съдебна
практика присъединяването на владението е допустимо само при наличие на
общо или частно правоприемство между двамата владелци, т.е. само когато
вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния
владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността
върху имота.
Доколкото в настоящия казус липсва правно основание за прехвърляне
на вещни права, то и ищцата не би могла да присъедини към своето владение
това, осъществявано преди това от прехвърлителите на другите две къщи, но
може на собствено основание да започне да осъществява фактическа власт,
считано от датата на която те са предали владението. При тази хипотеза, за
разлика на хипотезата на универсално правоприемство при наследяване/ не
може да се приеме, че е налице правоприемство и по отношение на
субективния елемент на владението
Доколкото, по делото не се установява от началната дата на владението
– 10.11.2017г. до предявяване на иска да е изминал период повече от 10
години, то искът на С.Х. за признаване правото на собственост на осн. чл.
79 ЗС вр. чл. 124 ГПК следва да бъде отхвърлен като недоказан. Тъй като
периодът е по-кратък от посочения в същата разпоредба, то безпредметно се
явява обсъждането дали е била осъществявана фактическа власт по см. на ЗС,
и дали владението е било непрекъснато, спокойно и необезпокоявано.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
районния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на въззивницата не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260775/05.03.2021г., постановено по гр.
дело №2443/2020г. по описа на ВРС, 18-ти състав.
НЕ присъжда разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8