Решение по дело №494/2018 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е      

№

град Р у с е, 23. 05. 2018 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

          заседание на 19.04.2018 год, в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

          при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

          разгледа докладваното от съдията АНД N 494

          по описа за 2018 год. на Русенски районен съд

          и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.Р.И., ЕГН:**********, срещу наказателно постановление №17-1085-001445/2017г, издадено от Началник група към ОДМВР-Русе, сектор ПП, с което за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, на основания чл. 182 ал. 1, т.6от ЗДвП й е наложено административно наказание: глоба, в размер на 950лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност  на НП – твърди за допуснати процесуални нарушения.

Наказващият орган не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

          На 15.04.2017год. неустановено по делото лице управлявало л.а., рег.№ РА7818ВХ по бул.”България” в гр.Русе, като до пешеходен светофар бил заснет с автоматизирано техническо средство № ТFR1M 501, установило че превишава разрешената максимална скорост до 50км/ч със 76км/ч. Видеоклипът от автоматизираното техническо средство № ТFR1M 501 бил изпратен на ОДМВР-Русе, сектор ПП на св.А., който установил, че регистрираното МПС - л.а., рег.№ РА7818ВХ било собственост на Т. И.И..***, сектор ПП - св.А., по представения видеоклип съставил на 07.06.2017год. на жпод.И., дъщеря на собственика на автомобила, акт, обвиняващ я за нарушение на чл.182 ал.1, т.6  от ЗДвП. Актът бил връчен чрез ПП – Търговище на жпод.И. Раев на 20.06.2017год., която го подписала без възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което било наложено горепосоченото административно наказание.   

          Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

          При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по съображения, различни от наведените от адв.Д..

Съдът намера, че издаденото наказателно постановление за необосновано, както и наличие нарушена процедура по съставянето на акта.

Процесното нарушение било установено чрез видеоклип, заснет с автоматизирано и мобилно техническо средство № ТFR1M 501, установило че процесният автомобил превишава разрешената максимална скорост до 50км със 76км/ч. Св.А. сочи, а и приложените писмени доказателства /писма от ПП – Русе и ПП – Търговище/ потвърждават, че актът е съставен от него на 07.06.2017год. и изпратен на ПП – Търговище за предявяване. Това било сторено на дата 20.06.2017год.

Процесният акт обаче не бил съставен в присъствието на жпод.И.– това се установява от разликата в датите между съставянето и връчването на акта. Приложените писмени доказателства /клип №3427/ сочат, че актът е съставен само по видеоклип и при отсъствие на жпод.И.. Не става ясно, поради липса на доказателства защо като субект на нарушението е посочена именно тя, след като в акта е вписано обстоятелството, че  л.а., рег.№ РА7818ВХ бил собственост на Т. И.И.. Въз основа на какво св.А. преценил, че субект на нарушението е жпод.И., още по-вече че се събраха доказателства от разпита на св.М., че автомобилът се управлява от друго лице – бащата на жалбоподателката.

При така установеното по категоричен начин се установява, че актът е съставен в отсъствие на жпод.И., която не била известена, че на 07.06.2017год. ще й бъде съставен такъв. Принципно правило, визирано в чл.40 ал.1 ЗАНН е, че “АУАН се съставя в присъствието на нарушителя…” Изключенията от него, даващи възможност за съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, са изчерпателно посочени в чл.40 ал.2 ЗАНН, и същите не са налице в конкретния случай. В резултат съдът намира, че жпод.И. не е знаела, че на посочената дата ще й бъде съставен такъв, поради което намира, че е допуснато тежко процесуално нарушение, тъй като с акта се предявява обвинение, поради което принципа е да става в присъствие на нарушителя, с оглед гаранция на правото му на защита. Това е основание за отмяна на наказателното постановление.

Отделно от това, липсват доказателства сочещи за автор на нарушението – жпод.И.. Последната не е установена в автомобила, чрез спиране при заснемането на с автоматизирано и мобилно техническо средство № ТFR1M 501, установило, че процесният автомобил превишава разрешената максимална скорост до 50км/ч. В акта е посочено, че собственик на лекия автомобил е друго лице и не става ясно въз основа на касви доказателства св.А. свързал жпод.И. със субекта на нарушението. Това прави наказателното постановление и  необосновано. 

Предвид изложеното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съдът намира претенцията на адв.Д. за присъждане на разноски – хонорар от 500лв, в настоящото производство за неоснователна. В административнонаказателното производство по реда на ЗАНН, не е предвидена процедура за присъждане на разноски в полза на страна в процеса/ арг. от чл.84 от ЗАНН/. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН за неуредените случай в това производство/и в частност за присъждане на разноски - за свидетели и вещи лица/, субсидиарно приложим е Наказателно - процесуалния кодекс, който урежда съвсем различни хипотези. Съгласно уредбата на чл.190 от НПК, в случаите, когато подсъдимия бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, като в същия процесуален закон липсва разпоредба, съгласно която на подсъдимия да бъдат присъдени разноски за правна помощ. Реда, по който жалбоподателя може да претендира средствата, които е направил за правна помощ в хода на административнонаказателното производство, е друг и е посочен в чл.1 от ЗОДОВ.

 

          Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-1085-001445/2017г, издадено от Началник група към ОДМВР-Русе, сектор ПП, с което за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, на основания чл. 182 ал. 1, т.6 от ЗДвП, на А.Р.И., ЕГН:**********, е наложено административно наказание глоба, в размер на 950лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

 

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните, по реда на АПК.       

                                               

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………