Р Е Ш Е Н И
Е № 261788
гр. Пловдив, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тридесет и първи март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19584 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от И.К.П. против К.П.П. и Д.И.П.,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е собственик по наследство на ¼ ид. ч. от УПИ *** от квартал ** по плана
на с. ****, общ. ****, обл. ****, ведно с построената
в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., ведно с
всички подобрения и приращения в имота,
представляващи навес с площ от 50 кв.м. и външна тоалетна с площ от 1,50 кв.м.
Ищецът излага твърдения, че ½ идеална част от дворното място с площ от
1300 кв.м., представляващо имот пл. № ***, за който е отреден парцел ** в кв.**
по плана на село ****, било придобито от наследодателите П. Г. В. и К. П. Г. с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***. Със заповед № ***г.
от парцела били обособени два нови имота - УПИ *** и УПИ *** от кв. **,
съответстващи на парцел *** от кв. ** от обезсиления план на с. ****, като в
разписната книга към него за УПИ *** от кв. ** били записани като собственици П.
В. и К. Г., а за УПИ *** от кв. ** били записани като собственици Р. Г. и П. И..
Ищецът поддържа, че праводателите му упражнявали давностно владение по отношение
на имота за периода от 1966 г. до 2006 г., поради което още към 1976 г. П. В. и
К. Г. се легитимират като изключителни собственици при равни дялове по ½
ид.ч. за всеки от тях, върху УПИ ***, ведно с построената в него паянтова жилищна
сграда. Твърди, че след смъртта на К. Г. през 1982 г. ***** му Ц. Г. станала
собственик на ¼ ид.ч. от имотите в резултат на прекратяване на СИО, а
останалата ¼ ид.ч. била наследена от *** му И.К.П. /ищец/ и П. К.П.,
всеки от който придобил по 1/8 ид.ч. от имотите при действието на СК от 1968 /в
сила до 01.07.1985 г. /отм./, според който преживелият *** не получава дял от
наследството, когато наследява с *** на починалия. След смъртта на П. В. през
1983 г. ***** му М. В. станала собственик на ¼ ид.ч. от имотите в
резултат на прекратяване на СИО, а останалата ¼ ид.ч. част била
наследена, както следва: *** му Е. М. придобила 1/8 ид.ч. от имотите, а *****
му И.П. и П. П. придобили по право на заместване по 1/16 ид.ч. от тях. Така към
1983 г., в резултат на наследяване от **** им К. Г. и от **** им П. В., И.П. и П.
П. се легитимират като собственици на по 3/16 ид.ч. от процесните имоти. С НА
за дарение № **** Ц. Г. дарила собствената си ¼ ид.ч. от имотите на ****
си П. П., вследствие на което той станал собственик на общо 7/16 ид.ч. от
процесиите обекти. След смъртта на М. В. през 2006 г. притежаваната от нея
¼ ид.ч. била придобита от *** й Е. М., която наследила 1/8 ид.ч. от
собствеността, както и от ***** й И.П. и П. П., които придобили по право на заместване
по 1/16 ид.ч. от процесните имоти. Така от 2006 г. насетне И.П. се легитимира
като собственик на общо 4/16 /т.е. ¼ ид.ч./ от процесните имоти,
придобити по наследство от **** му К. Г., **** му П. В. и **** му Ц. Г..
Съответно **** му П. П. се легитимира като собственик на общо 8/16, т.е.
½ ид.ч. от имотите. След смъртта на П. П. през 2012 г. притежаваната от
него ½ ид.ч. от процесните имоти, представляващи лично имущество,
придобити по наследство и дарение, били наследени по равно от преживялата *** Е.
П. и *** му и ответница по настоящото дело К.П.П.. В
резултат от описания по-горе фактически състав, след 2012 г., ответницата К.П.
и *** й Е. П. се легитимират като собственици на по ¼ ид.ч. от
процесиите имоти за всяка от тях, каквато ид. ч, притежава и ищецът И.П. –
¼ ид.ч., както и *** му Е. М., също собственик на ¼ ид.ч., като
съсобствеността върху имота е възникнала в резултат от наследяване. Ищецът твърди,
че 08.03.2017 г. съсобственичката К.П. се снабдила с НА за собственост върху
целия имот по обстоятелствена проверка, като на 10.03.2017 г., продала имота на
втория ответник. Поддържа, че ответницата К.П. никога не е владяла целия имот
за себе си, отблъсквайки по явен и несъмнен начин владението на останалите.
Твърди, че от възникване на съсобствеността през 1966 г. къщата и дворът са
били ползвани по един или друг начин от всички съсобственици, без никой да
оспорва правата на останалите или да ги лишава от ползване, противопоставяйки
им собствени претенции. Сочи, че през 2006/2007 г. двамата **** заедно
извършили ремонт на къщата, като участвали в дейността, както с материали, така
и с личен труд. Малко след абитуриентския си бал през 2007 г. ответницата П.
напуснала имота и той продължил да се ползва по посочения по-горе начин от
съсобствениците. През 2016 г. ищецът настанил в къщата *** си Ц. Г., като
ремонтирал една от стаите и банята, както и покрива. От октомври 2016 г. до
смъртта й през 2018 г. гледал *** си в къщата. Твърди, че на 03.06.2019 г.
отишъл до имота, но патронът бил сменен, поради което не успял да влезе вътре. Предвид
изложените твърдения моли да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че е собственик на ¼ идеална част от процесния имот, както и
да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението по отношение на спорната
идеална част. Прави искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен до
размера на ¼ идеална част нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***.
Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата К.П.П. със становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорва ищецът да притежава собственост върху процесния имот, като твърди, че
същият е нейна собственост /придобита по наследство и давностно владение/ до
момента, в който продала същия на втория ответник – Д.П.. Сочи, че откакто е
родена, в къщата са живели тя, *** й и **** й. С тях до 2006 г. живяла и пра****
им М.. Владението им било явно, постоянно, необезпокоявано, непрекъснато,
несъмнено и спокойно, докато придобила имота през м. март 2017 г. Твърди, че
ищецът и ***** му идвали на гости, но не са живели с тях, като не са
престоявали в къщата повече от едно посещение. Заявява, че ищецът никога не е
правил ремонт, такъв бил направен през 2007 г. от ****та на ищцата. За всичко
по къщата се грижил единствено **** й, той плащал и данъците всяка година на
всички, на които се водила партидата, плащала ги и тя. Твърди, че не е
прекъсвала да живее в къщата до края на 2016 г., началото на 2017 г. През 2012
г. направили основен ремонт. През 2013 г. тя правила последния по-голям ремонт
– сложила ново кухненско обзавеждане, оградила целия двор. Не било вярно, че
цитираните в допълнителната искова молба подобрения били направени от ищеца –
навеса на къщата го направил лично и единствено **** й, а „клозета“ е външен и
съществува от закупуването на къщата. Твърди имотът никога да не е имал други
собственици, като не бил третиран и като съсобствен.
С *** й продължили да живеят в с. **** до края на 2016 г. – началото на 2017 г.
След като решила да продаде къщата, в началото на 2017 г. се сдобила с
констативен нотариален акт. Твърди, че в продължение на повече от 10 години тя
и праводателите й владели спокойно, непрекъснато и необезспокоявано
процесния недвижим имот като свой и демонстрирали действия, с които са
отблъсквали останалите наследници и явно, непрекъснато са показвали на
останалите съсобственици намерението си да своят тази къща с двор в село ****.
Никога никой не проявявал каквито и да е претенции спрямо имота. Владението,
което е осъществявала лично и при условията на чл. 82 ЗС е от 1982 г. – смъртта
на **** й К. Г. до 10.03.2017 г. – датата, на която продала имота.
Неоснователно било да се иска от нея и предаване на владение, тъй като с имота
се разпоредила на 10.03.2017 г. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.П. със
становище за неоснователност на предявения иск. Праводателката
му К.П. представила по сделката всички необходими документи, от които черпи
правата си и от които да се направи извод, че същата притежава в пълен обем
правата и няма пречка да се разпореди с тях. От момента на закупуване на имота
влязъл във владение като собственик, като е приел владението само от К.. Правил
е подобрения, ремонти, поддръжка по него. В нито един момент не е бил
обезпокояван като нов собственик от други лица, нито пък от ищеца. Счита, че
ищецът неоснователно претендира да е собственик на ¼ ид. ч. от имота към
настоящия момент. Поддържа, че е собственик и добросъвестен владелец на имота,
като на валидно правно основание праводателката му К.П.
е придобила собствеността върху имота, предмет на посочения нотариален акт,
като на същото валидно правно основание – продажба, същата се е разпоредила с
него. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***, П. Г. В. и К. П. Г. са придобили следния недвижим имот, а именно: ½
идеална част от дворно място с площ от 1300 кв.м., съставляващо имот пл. № ***,
парцел ** в кв. ** по плана на село ****, с реално ползване на западната
половина от парцела, заедно с построената в северозападната част на парцела
паянтова жилищна сграда.
Съгласно удостоверение № ***, издадено от Община ****,
по силата на действащия КРП на село ****, одобрен със Заповед № *** от имот пл.
№ ***, за който е отреден УПИ ***, се
образувано два нови имота – УПИ *** и УПИ *** от кв. **.
Видно от удостоверение № ****, издадено от **** КРИП,
общ. ****, УПИ *** в кв.** по КРП на село ****,
одобрен със Заповед № ***, попада в УПИ ***, кв.** по обезсиления КРП на село ****, одобрен със
Заповед № ***, описан в нотариален акт № ***.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, Ц.
Г. Г. дарява на **** си П. К.П. ¼ идеална част от дворно място с площ от
650 кв.м., представляващо парцел ***, пл. № *** в кв.** по нов план на село ****,
ведно с ¼ идеална част от построената в имота едноетажна жилищна сграда
с площ от 70 кв.м.
Съгласно удостоверение за наследници изх. № ***,
издадено от Община ****, район ***, се установява, че К. П. Г., починал на ***,
е оставил за свои законни наследници Ц. Г. Г. – ***, И.К.П. – *** и П. К.П. – ***,
починал на *** и оставил за свои законни наследници Е. Х. П. – *** и К.П.П. – ***.
Видно от удостоверение за наследници изх. № ***,
издадено от кметството на село ****, община ****, П. Г. В., починал на *** е
оставил за свои законни наследници М. Д. В. – ***, починала на ***, Е. П. М. – ***,
К. П. Г. – ***, починал на ***
От удостоверение за наследници изх. № ***, издадено от
Общински център – ****, се установява, че М. Д. В. е починала на ***, като е
оставила за свои законни наследници Е. П. М. – *** и К. П. Г. – ***, починал на
*** и оставил за свои законни наследници лицата, описани по-горе.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот –
констативен № ***, вписан в СВ Пловдив под акт № *** К.П.П.
е призната за собственик на основание наследяване по закон и давностно владение,
продължило непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години, за собственик
на процесния УПИ *** от кв. ** по плана на село ****,
община ****, одобрен със Заповед № ***с площ от 650 кв.м., ведно с построената
в имота жилищна сграда с площ от 70 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ *** К.П.П. е продала на Д.И.П. процесния недвижим
имот.
Видно от удостоверение за семейно положение изх. № ***,
издадено от Общински център – ****, К.П.П. е неомъжена.
Представени са приходни квитанции за заплащане на
данъка на недвижимия имот, за периода 2006 г. - 2008 г. и 2011 г. – 2015 г.
Видно от препис извлечение от акт за смърт, издаден на
***, П. К.П. е починал на ***
Видно от удостоверение за настоящ адрес изх. № ***,
издадено от кметството на село ****, община ****, Ц. Г. Г. е регистрирала за
свой настоящ адрес:***, считано от 22.11.2016 г.
Видно от удостоверение за семейно положение изх. № ***
Д.И.П. е неженен.
С постановление от 08.11.2019 г. на Районна
прокуратура Пловдив № 4390/ 2019 г. е образувано досъдебно производство за това,
че през месец март 2017 г., умишлено са били склонени свидетели устно
съзнателно да потвърдят неистина пред друг надлежен орган на властта – ***.
От писмо изх. № ***, издадено от Дирекция „МДТ“ към
Община Пловдив, се установява, че с декларация вх. № *** ответницата К.П. е
декларирала недвижим имот, находящ се в гр. ***, като жилището не е декларирано
като основно.
По делото са ангажирани гласни доказателствена
средства. От показанията на свидетеля А. П. И. се установява, че процесната
жилищната сграда била построена от неговия **** през 1944 г., като била
продадена през 1965 г. на К. и **** П.. Когато закупили имота, всички живеели в
къщата – **** П. и **** М., К. и Ц., както и П.. След това се родил И. (ищецът)
и той заживял там. След като се оженил, ищецът заживял в ******, идвал и в село
**** с **** си и с двете си ***. П. правил ремонт в къщата, защото имали
абитуриент, за който ремонт и И. помагал. След смъртта на П., К. и Е. живеели в
имота, около една година, след което къщата останала празна. Между имота на
свидетеля и на страните имало един синор. След като К. и Е. се изнесли, И.
идвал в къщата, като преди известно време довел *** си – Ц., да живее там, тъй
като била болна. И. идвал сутрин и вечер да носи храна и да я гледа. След
смъртта на Ц., в имота дошли хора, които донесли лампи и окосили тревата. Оградата
между двата съседни имота била направена от ответницата К.. В имота били
правени подобрения от ****та на К.. Свидетелят по разрешение на К. разхождал
кучето си в процесния имот, както и разположил дървени палети на двора.
От показанията на свидетеля С. Н. С. се установява, че
знае процесния имот в село ****. Ходил е в имота през 2016 г. с И., защото ***
на ищеца била болна и той я завел там да живее. За целта, И. поставил бойлер в
имота и направил ремонт, за който той заплатил. Преди да се настани *** на
ищеца, къщата била необитаема. Свидетелят не е виждал ответницата и *** и в
имота. Там **** Ц. живяла две години до смъртта си.
От показанията на свидетелката А. П. Г. се установява,
че в процесния имот са живели П., К., Л. (Е.) и **** на П. – М., за която се
грижил **** на ответницата. Други хора никога не били живели в имота, поне в
последните 25 години. След смъртта на **** само семейството на П. живеело в къщата.
Ищецът никога не е живял в имота, защото се е преместил в ****, в апартамент в
ж.к. ****, макар че е идвал за кратно на гости на **** си и по празниците със
семейството си. **** на ответницата – П. е извършвал ремонти в имота, като
направил много подобрения – нова баня и тоалетна, ремонт на фасадата на къщата,
камина с водна риза, сменил дограмата; изградил в двора навес за събиране на
багаж. След смъртта на П., ответницата направила с ***** и нова ограда със
съседите, както и към улица, заедно с нова входна врата. Ищецът не бил правил
ремонти в имота. Свидетелката изяснява, че никога не е имало спор между двамата
**** за къщата – тя била на П. и семейството му, а И. ***. ****та на
ответницата през 2016 г. се разболяла и заживяла в процесния имот. Свидетелката
установява, че ищецът е знаел за извършваните от **** на ответницата ремонтни
дейности в имота и не се е противопоставял. Докато **** на ответницата живеела
в къщата, ищецът идвал там един-два пъти. Ответницата също идвала да донесе
продукти, а основно за **** се грижила ****. Свидетелката не знае преди
завеждане на делото И. да е имал претенции за къщата. Преди да се нанесе **** Ц.
да живее в къщата, нямало нужда от ремонти, защото всичко било ремонтирано от П..
След смъртта на **** си, ответницата закупила имот в *****, но докато да го
обзаведе и ремонтира живеели с *** й в ****.
От показанията на свидетелката М. П. М. се установява,
че ответникът П. купил процесния имот през месец март 2017 г., като постигнали
уговорка с прехвърлителката в имота да остане да
живее **** й до смъртта си. Последната починала през 2018 г. След това
ответникът сменил ключовете в имота и монтирал голяма лампа. Ответникът не живеел
там в момента, макар че държал свои вещи в къщата.
От показанията на свидетеля К. Р. Р. се установява, че
ответницата е живяла в процесния имот до ноември 2016 г. **** й поддържал къщата,
като имал уговорка с ищеца, че за него е къщата, а за ищеца – апартамента в *****.
Преди да почине, П. – **** на К., направил в имота ремонти – вътрешна и външна
изолация, камина, парно и водна риза. Ищецът не присъствал и не участвал в
ремонтите. Той не живял в имота, а само идвал със семейството си на гости. К.
направила в имота ограда и входна врата. През 2016 г. в имота отишла да живее ****
Ц. – *** на ищеца и **** на ответницата, която живяла там до смъртта си през
2018 г. През това време И. идвал в имота, но не оставал да нощува там. Свидетелят
изяснява, че от П. знаел за уговорката между двамата ****.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По
предмета на спора и допустимостта на иска:
Съдът е сезиран с осъдителен ревандикационен иск с правно основание
чл.108 ЗС, с който ищецът претендира защита на правото си собственост,
произтичащо от наследяване, с твърдения, че с ответницата П. са били съсобственици
на процесния имот, находящ се в село ****, община ****. Интерес от предявяване
на иска, ищецът обосновава с твърденията, че ответницата се е снабдила с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, въз основа на
наследяване и придобивна давност, за целия имот. Впоследствие е прехвърлила
имота на втория ответник с договор за покупко-продажба. Претендира предаване на
владението от двамата ответници, в частта за притежаваната от ищеца ¼ идеална
част.
По въпроса „При иск по чл.108 ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим
имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи искането за предаване на владението
върху претендираната идеална част?“ е образувано тълкувателно дело № 3 от 2020
г. на ОСГК на ВКС, поради противоречивото му разрешаване от различни състави на
ВКС. Доколкото образуваното тълкувателно дело не е основание за спиране на
настоящото производството пред първата инстанция, разглеждаща спора, обусловен
от поставения правен въпрос, то настоящият състав следва да изложи своето
становище, което е в следния смисъл: С иска по чл.108 ЗС се търси защита на
нарушеното владение от страна на собственик срещу всяко лице, което владее или
държи вещта без основание. Ревандикационен иск може
да бъде предявен от съсобственик, притежаващ идеална част, както срещу трето за
съсобствеността лице, така и срещу друг/ други съсобственици. Това е така,
доколкото всеки съсобственик съгласно чл.31, ал.1 ЗС разполага с пълния обем от
правомощия на правото на собственост – да владее, ползва вещта и да се
разпорежда с нея (като се имат предвид ограниченията на чл.33, ал.1 ЗС). Когато
съсобственик не е допускан до съсобствения имот от другите съсобственици и никога
не е упражнявал правомощието си да го владее, то е допустимо той да поиска от
съда предаване на владението по отношение на притежаваната от него идеална
част. В действителност, останалите съсобственици имат право да владеят
съсобствената вещ, но то не изключва основателността на иска по чл.108 ЗС,
предявен от невладеещия съсобственик. В този смисъл – решение № 15/ 02.08.2012
г. по гр.д. № 1299 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 204/ 11.01.2013 г. по гр.д. № 272/
2012 г. на ВКС, II г.о. и др. В цитираните решения
се приема, че исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не осигуряват
предаване на владението на съсобствената идеална част. С първия иск правото на
лично ползване се трансформира в право на обезщетение, с втория иск се получава
единствено правото да се ползва реална част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на съсобствеността.
Нито един от трите иска не може да замести защитата, която дава иска по чл. 108
от ЗС - предаване на владението върху идеална част. Съсобственикът може да
търси защита чрез иска по чл. 108 ЗС, както в случаите, когато върху имота се
упражнява фактическа власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение
на друг съсобственик, който го завладее, без да има основание, тъй като основанието
да се владее имотът е обусловено от обема на притежаваното право. Изпълнението
на съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС става чрез съставяне на
протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като се
осигурява достъп на съсобственика до имота. Съвладението
на целия имот е също форма на упражняване на правото на собственост от
съсобствениците. Приема се още, че искът за собственост по чл. 108 ЗС на
идеална част от недвижим имот между съсобственици е процесуално допустим, като
проблемите на изпълнението на евентуалното позитивно /осъдително/ решение не са
от категорията на основанията, обуславящи надлежното упражняване правото на
иск. Правото на собственост, в пълен или ограничен обем - като идеална част от
съсобствен недвижим имот, винаги може да бъде защитено с осъдителния иск по чл.
108 ЗС.
В
част от решенията на Върховния касационен съд, цитирани в определението, с
което е направено предложение за образуване на тълкувателно дело, например,
решение № 100/ 02.08.2017 г. по гр.д. № 3560/ 2016 г. на ВКС, I г.о., се приема, че когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но
упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им,
интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа
власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза
търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след
разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 ЗС, на
когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да
иска предаване на владението от нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки
съсобственик има противопоставимо на останалите
съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл.31, ал.1 ЗС, в пределите
на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права
върху един и същи обект. Разрешението, дадено с това решение, не намира
приложение в настоящия случай, доколкото фактическата обстановка е различна. В
случая, ищецът твърди да е лишен изцяло от възможността да ползва съсобствените имоти, докато в цитираното решение всички
съсобственици ползват вещта, но някои от тях ползват в повече от притежаваната
от тях част. В последния случай, допустимостта на ревандикационния иск е
обусловена от провеждането на производство за разпределение на ползването,
което обаче не е необходимо по настоящия казус.
Предвид
изложените по-горе принципни разбирания, съдът приема, че предявеният от
съсобственик ревандикационен иск на идеална част срещу друг съсобственик е
допустим и следва да се разгледа по същество.
Ищецът
е насочил иска си както срещу сънаследника, така и срещу приобретателя,
след извършено разпореждане с целия имот. Съгласно задължителните постановки на
т.3Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС е налице правен интерес от предявяване на
иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждане на исковата молба в съда. Поради това е допустим предявения иск срещу
сънаследника (първата ответница), която се разпоредила с целия имот в полза на
трето за наследственото имущество лице.
По разпределението на доказателствена
тежест при издаден в полза на съсобственик констативен нотариален акт:
При
спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са
собственици, като една от тях се легитимира с констативен нотариален акт, при
разрешаването на правния спор следва да се вземат предвид задължителните
разяснения, дадени с ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкувателното
решение, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно констатациите на *** за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признато с акта право на собственост
тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение
редът на чл.193 ГПК. В мотивите към тълкувателното решение се дава разяснение
за същността на легитимиращото действие на констативния нотариален акт за
принадлежността на правото на собственост, а именно, че правният извод на *** е
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За оборването на
обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт досежно удостовереното
право на собственост е необходимо пълно основно доказване, проведено от
оспорващата констатациите на *** страна. Във връзка с разпределението на
доказателствената тежест, се разграничават две хипотези: Първата е, когато
оспорващият не разполага с документ за собственост. Тогава, той следва да
докаже несъществуването на признатото от *** право. Втората хипотеза касае
случаите, при които всяка от страните по спора разполага, легитимира се с титул
за собственост – нотариален акт. Тогава разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК,
като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическият състав на
съответното удостоверено от *** придобивно основание.
В съдебната практика за приема, че по отношение на
възражението за придобивна давност констативният нотариален акт няма легитимиращо действие и обвързваща
доказателствена сила, поради което не ищецът следва да опровергава
констатацията на ***, а позовалите се на придобивна
давност следва да доказват по делото, че по отношение на техния праводател са
осъществени предпоставките за придобиване на идеалните части от съсобствения
имот на останалите сънаследници. Към това следва да се добави и че дори и в
случай, че констативният нотариален акт имаше легитимиращ ефект по отношение на
възражението за придобивна давност и приетото с ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на
ВКС, да имаше приложение, то тъй като ищецът също разполага с документ за
собственост на своя наследодател (нотариален акт за правна сделка, който
легитимира всички сънаследници), то съгласно приетото
с ТР № 11 /2012 г., разпределението на доказателствената тежест при оспорването
би се извършила по правилото на чл.154, ал.1 ГПК - като всяка страна би
следвало да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното
удостоверено от *** придобивно основание. Ответницата
не оспорва придобивното основание на общия
наследодател, но ищеца оспорва нейното придобивно
основание, поради което именно ответницата носи доказателствената тежест да
установи, че е придобила целия наследствен имот по давност. В този смисъл:
решение № 117/ 15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 4431 по описа за 2017 г.
на ВКС, I
г.о.
При така изложените принципни правни постановки,
отнесени към настоящия казус, в доказателствена тежест на всяка от страните по
спора е да докаже по реда на чл.154, ал.1 ГПК, пълно и главно, реализирането на
предпоставките на твърдения придобивен способ. В този
смисъл съдът е дал указания с доклада си, срещу който страните не са възразили
в първото по делото съдебно заседание. Затова, в тежест на ищеца е да установи придобното основание, което твърди, а именно – покупко-продажба
и наследствено правоприемство. Първата ответница от своя страна следва пълно и
главно да докаже, че е придобила идеалните части на ищеца по давност, въз
основа на упражнявано от нея явно, несъмнено и необезпокоявано владение,
продължило повече от 10 години, както и че е манифестирала своята воля да владее
частта на съсобственика си, и по този начин е транформирала
държането на неговите идеални части във владение. Вторият ответникът е придобил
целия имот по силата на транслативна правна сделка, поради което за него от
значение е дали праводателката му е била едноличен
собственик.
По
съществото на правния спор:
С ревандикационния иск по чл.108 ЗС се цели защита на накърненото право
на собственост на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Съгласно
задължителните постановки на т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС съдът,
сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Може да се приеме, че ревандикационният иск съдържа в себе си искане за защита на
правото на собственост на ищеца, като съдът се произнася с отделен
установителен диспозитив по отношение на принадлежността на правото на собственост
на ищеца и отделен осъдителен диспозитив досежно предаване на владението на
имота.
Между
страните не се спори, а и по делото се установява, че наследодателите на ищеца
и на първата ответница П. Г. В. (**** на ищеца) и К. П. Г. (**** на ищеца) са
придобили правото на собственост по отношение на ½ идеална част от дворно
място с площ от 1300 кв.м., представляващо имот с пл. № ***, парцел ** в кв.**
по плана на село ****, обл. ***, по силата на договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 1966 г. В последствие със
заповед № ***от имота от 1300 кв.м. са образувано два нови имота – УПИ *** oт кв.**, който по разписен лист се води на П. Г. В. и К.
П. Г. и УПИ **** от кв.**, който се води на Р. И. Г.(прехвърлителя
по сделката от 1966 г.) и П. Р. И. . По делото няма данни да е извършвана делба
между посочените лица, поради което след приемането на новия КРП със заповедта
от 1976 г. имотите са останали съсобствени между тях.
По настоящото дело спор досежно принадлежността на пълното право на собственост
досежно процесния имот от наследодателите П. Г. В. (**** на ищеца) и К. П. Г. (****
на ищеца) не е налице. Не е спорно, че след разделянето на имота с пл. № ***, парцел
** от 1300 кв.м., посочените лица са упражнявали
фактическа власт по отношение на УПИ *** от кв.
** – процесния имот, а другият УПИ *** от кв.
** е останал в собственост на Р. И. Г.и П. Р. И. . В този смисъл са и
записванията в разписния лист към КРП от 1967 г. Тези обстоятелства се
потвърждават и от разпитания свидетел на ищеца А. П. И. (*** на Р. И. Г.),
който изяснява, че неговия **** е прехвърлил старата къща на наследодателите на
ищеца, като е построил нова къща в съседния парцел. Поради това следва да се
приеме, че П. Г. В. (**** на ищеца) и К. П. Г. (**** на ищеца) са придобили
процесния недвижим имот при равни права през 1966 г. по силата на транслативната правна сделка, при равни квоти – по ½
идеална част за всеки от тях.
Твърди
се от ищеца, а и не се оспорва от ответниците, че към момента на придобиване на
имота през 1966 г. всеки от приобретателите е бил в
сключен граждански брак. Към този момент правната уредба досежно имуществените
отношения между съпрузите се е съдържала в нормите на Закона за лицата и
семейството, Глава II. Семейство, А. Брак, като е предвиждала
режим на разделност – всеки от съпрузите запазва
имуществото си, управлението и ползването от него – чл.33 (отм. - ДВ, бр. 23 от
1968 г.) ЗЛС. С приемането на Семейния кодекс от 1968 г. - Обн.
- ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г.; в сила от 22.05.1968 г., е въведен институтът на
съпружеската имуществената общност - Недвижимите и движимите вещи и права върху
вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване
нуждите на семейството – чл.13 СК от 1968 г. (отм.). Нормата на чл.103 СК от
1968 г. (отм.) регламентира, че правилата на този кодекс относно имуществените
отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди
влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове. По този начин е придадено действие
на нормите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, като придобитите
от съпрузите вещни права преди 1968 г., са станали съпружеска имуществена
общност след приемането на първия Семеен кодекс през 1968 г. Поради това с
придобиването на имота през 1966 г. от П. Г. В. (**** на ищеца) и К. П. Г. (****
на ищеца), всеки от тях заедно със *** си е придобил по ½ идеална част
от поземления имот. След прекратяване на брака, поради смъртта на всеки от
посочените лица, в наследствената им маса е преминала съответно по ¼
идеална част от имота.
От
събраните по делото доказателства се установява, че К. П. Г. (**** на ищеца) е
починал на ***, като е оставил за свои законни наследници ***** си и двете си ***
– ищеца и наследодателя на първата ответница – П. К.П.. Частта на наследодателя
в размер на ¼ идеална част е преминала в собственост на неговите
наследници, като това са само *** на наследодателя. Съгласно нормата на чл.14,
ал.7 от СК от 1968 г. (отм.) При прекратяване на имуществената общност поради
смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и
делбата. Но когато преживелият *** наследява заедно с *** на починалия ***, той
не получава дял от частта на починалия *** от общото имущество. Поради
това ***** на К. П. Г. не е придобила по наследство идеална част от имота, а в
нейния патримониум е само придобитата в режим на СИО
¼ идеална част. *** на наследодателя са придобили общо ¼ идеална
част от имота по наследство, или по 1/8 идеална част.
Със
смъртта на П. Г. В. на *** притежаваната от него ¼ идеална част е преминала
в наследство на неговите *** – *** Е. П. М. (1/8 идеална част) и по право на
заместване (чл.10, ал.1 ЗН) наследниците на К. П. Г., посочени по-горе – общо
1/8 идеална част за двете му ***, или по 1/16 идеална част. През 1987 г. *****
на К. Г. – Ц. Г. се е разпоредила с притежаваната от нея ¼ идеална част
от имота в полза на прекия наследодател на първата ответница. Притежаваната в
режим на СИО ¼ идеална част от М. В. (***а на П. Г. В.), след нейната
смърт на *** е преминала в наследство на нейните наследници – *** Е. М., както
и наследниците на **** й К. П. Г. по право на заместване (чл.10, ал.1 ЗН) –
двама **** – ищецът и наследодателят на първата ответница. От това следва, че
ищецът е придобил по наследство от **** си М. В. 1/16 идеална част от имота.
Или общият дял на придобитите от ищеца по наследство от К. П. Г., починал на ***
(1/8 идеална част), П. Г. В., починал на *** (1/16 идеална част) и М. Д. В.,
починала на *** (1/16 идеална част) е ¼ идеална част. По този начин
ищецът доказа придобивното основание, на което твърди
да е собственик на процесната идеална част от имота. От своя страна първата
ответница се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
за целия имот през 2017 г., като в писмения отговор навежда възражение за
придобивна давност.
По
възражението на ответницата за придобивна давност:
Придобивното основание давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в
определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е
легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни
елементи са обективният (corpus) – осъществяването на
фактическа власт, и субективният (animus) –
намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на
упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба,
преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това
правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да
е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци
на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и
субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали
упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот
от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее
изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от
съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението
на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже,
че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията
по чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от
наследяване, се приема, че съсобственикът, упражняващ фактическа власт по
отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част
на останалите съсобственици. Няма пречка обаче да настъпи промяна в
намерението на съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на
другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност
правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец да превърне с едностранни
действия държането им във владение. В тези случаи презумпцията по чл.69 ЗС
се счита оборена и доказателствената тежест се размества.
От ангажираните от ответницата доказателства за съда
не се формира изводът същата да е придобила по давност наследствените на ищеца идеални
части от процесните недвижими имоти. По делото се доказа безпротиворечиво,
че в процесния имот са живели П. и М. (**** и **** на ищеца), както и К. и Ц. (****
на ищеца и **** и **** на първата ответница), заедно с техните *** – П. и И.. Безспорно
е също, че ищецът е напуснал къщата, след като се е оженил и е заживял в
апартамент в гр. ***. Прекият наследодател на първата ответница е живял заедно
със семейството си в къщата до своята смърт през 2012 г. До този момент ищецът
е посещавал имота по повод семейни празници, но не е живял там. През 2016 г. в
къщата е заживяла *** на ищеца и **** на първата ответница, за която са се
грижили страните. Има данни по делото, че ищецът е носил всеки ден храна на ***
си, както и че ответницата я е посещавала, за да разбере дали има нужда от грижи
или храна. По делото обаче не се установиха обстоятелства, които да доведат до
извода, че първата ответница или нейният пряк наследодател са извършили
действия, с които са преобърнали държането на чуждите идеални части във
владение, което да са манифестирали спрямо съсобственика. За такива действия не
биха могли да се приемат извършването на ремонтни дейности в имота през
2006-2007 г. или впоследствие по поставянето на ограда между процесния и
съседния имот. Безспорно, ответницата и семейството и са живеели в къщата и
ремонтирането и поддържането й са свързани с употреблението на недвижимата вещ.
Извършването на подобрения в съсобствен имот не е
чуждо на правния мир, като законът е създал правна регламентация за уреждане на
отношенията между съсобствениците, когато един от тях е извършил подобрения в
имота. Фактът, че през 1987 г. *** на ищеца е прехвърлила на неговия **** и
наследодател на първата ответница притежаваната от нея идеална част, не разколебава
извода на съда. Едно от правомощията на собственика е да се разпорежда с притежаваната
от него вещ, при условия и в полза на който намери за добре. Не би могло да се
счете като индиция за манифестиране за своене фактът,
че ответницата П. не е декларирала като основно жилище закупения от нея
апартамент в гр. ****, от което следвало, че живеела в къщата в село ****.
Както се посочи по-горе, от значение за наведеното в писмения отговор оригинерно основание – придобивна давност, е не само
упражняването на фактическата власт, но и преобръщането на държане на чуждите
идеални част във владение, което да е манифестирано ясно и непоколебимо спрямо
сънаследника – ищец. По делото не се установи наследодателят на ответницата П. да
е отблъснал владението на ищеца, като например не го е допускал до имота, нито
пък се установи да му е заявил, че имотът е изцяло негов и той няма място там
или под някаква друга форма недвусмислено е заявил собственическите си права и
по отношение на неговата наследствена част.
Изложените от свидетелката А. П. Г. обстоятелства, че
никога не е имало спор между двамата **** за къщата, защото тя била на П. и семейството
му, а ищецът живеел в апартамента в гр. ****, не разколебават извода на съда. В
случай, че двамата **** са имали воля имотът да остане в изключителна
собственост на наследодателя на ответницата П., то те са могли да обективират тази воля в правна сделка. Това обаче не е сторено.
Обстоятелството, че ищецът не е живял в процесния имот,
не би могло да доведе до загубване на притежаваните от него по наследство идеални
части. Правната теория и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че правото на собственост не се изгубва поради неупражняването му.
За да е реализиран фактическият състав на наведеното с
възражение оригинерно придобивно
основание, ответниците не само следва да установи, че е упражнявала постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено владение по отношение на целия имот с
намерение да го свои и това нейно субективно усещане да е достигнало до
знанието на сънаследника, т.е. да е манифестирала своята воля. Нито едно от действията,
изложените в писмения отговор и в хода на процеса, не е от характер да „обърне“
държането на чуждите идеални части във владение. Съставянето и вписването на
констативен нотариален акт, издаден в полза на наследник, също не е действие, манифестиващо промяната на намерението. В този смисъл
решение № 95/ 04.12.2020 г., по гр.д. № 4004 по описа за 2019 г. на ВКС, II г.о. както и цитираните в него решение № 7 от
10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, второ г. о., решение № 705/29.10.2010
г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по
гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр.
д. № 763/2016 г. на ВКС, първо г. о. Декларирането на имота в данъчните служби
на свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите
сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права. Плащането
на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота
също не са такива действия, защото съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е
длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а
когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от
останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която
съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден
имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе си не означава, че
този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици. В този смисъл –
решение № 635/ 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405/ 2009 г. на ВКС, I г.о., както и цитираните в него.
Ответницата
П. не доказа наведеното възражение за придобивна давност, поради което процесният
имот е съсобствен между наследниците на общите
наследодатели. С прехвърлителната сделката от 10.03.2017 г. П. не е прехвърлила
целия имот на ответника П., тъй като процесната ¼ идеална част е
собственост на ищеца. Ищецът доказа да е придобил по наследство ¼
идеална част от поземления имот и построената в него сграда, ведно с всички
подобрения и приращения, представляващи навес с площ
от 50 кв.м. и външна тоалетна с площ от 1,50 кв.м. До този размер на правото на
собственост следва да бъде признат за собственик спрямо ответниците.
За предаването на владението:
По
делото се установи, че фактическата власт по отношение на имота се упражнява от
втория ответник, тъй като на него е прехвърлена собствеността през 2017 г. и
владението след смъртта на **** на ответницата П. през 2018 г. Ответницата П.
не упражнява фактическа власт по отношение на имота, поради което няма как да
бъде осъдена да предаде владението на имота на ищеца. За това следва да бъде
задължен ответникът П., а искането ответницата П. да бъде осъдена да предаде
владението на имота на ищеца ще се отхвърли като неоснователно.
Последицата
по чл.537 ГПК:
Като последици от уважаването на иска е отмяната на
основание чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на ответницата П. констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка до размера на притежаваната от ищеца
¼ идеална част, а именно: Нотариален акт за собственост на недвижим имот
- констативен № ***, вписан в СВ Пловдив под акт № ***.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената
част от иска право на разноски има ищеца. Ответникът П. следва да бъде задължен
да заплати на ищеца сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение, както и
половината от разноските за държавни такси (272,20 лв. /2) – 136,10 лв., или
сумата от общо 736,10 лв. По отношение на ответницата П. следва да се присъдят
половината от разноските, поради отхвърляне на искането за предаване на
владението на имота, или сумата от 436,10 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата
П. има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.03.2020 г.
– сумата от 270 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.П.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Д.И.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, че И.К.П., ЕГН: **********, адрес: *** е собственик на основание наследствено правоприемство от К. П. Г.,
ЕГН: **********, починал на *** (1/8 идеална част), П. Г. В., ЕГН: **********,
починал на *** (1/16 идеална част) и М. Д. В., ЕГН: **********, починала на ***
(1/16 идеална част), придобит от наследодателите съгласно договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, на ¼ идеална част от УПИ *** от кв.** по плана на село ****, общ. ****, обл. ***, одобрен със Заповед № ***, с площ от 654 кв.м. по скица, при граници: улица,
УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, ведно с
построената в имота полумасивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. по скица и 70 кв.м. по
нотариален акт, ведно с всички подобрения и приращения
в имота, представляващи второстепенна постройка - навес с площ от 50 кв.м. и външна тоалетна с площ от 1,50 кв.м.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН: ********** да предаде владението на И.К.П., ЕГН: ********** по отношение на ¼ идеални части от УПИ *** от кв.**
по плана на село ****, общ. ****, обл. ***, одобрен
със Заповед № ***, с площ от 654 кв.м. по скица, при граници: улица, УПИ ***,
УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. по скица и 70
кв.м. по нотариален акт, ведно с всички подобрения и приращения
в имота, представляващи второстепенна постройка - навес с площ от 50 кв.м. и
външна тоалетна с площ от 1,50 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на К.П.П.,
ЕГН: ********** да предаде на И.К.П., ЕГН: ********** владението по отношение
на ¼ идеални части от УПИ ***
от кв.** по плана на село ****, общ. ****, обл. ***,
одобрен със Заповед № ***, с площ от 654 кв.м. по скица, при граници: улица,
УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, ведно с построената в имота полумасивна жилищна сграда с площ от 65 кв.м. по скица и 70
кв.м. по нотариален акт, ведно с всички подобрения и приращения
в имота, представляващи второстепенна постройка - навес с площ от 50 кв.м. и
външна тоалетна с площ от 1,50 кв.м.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за
собственост на недвижим имот - констативен № ***, вписан в СВ Пловдив под акт №
***. до размера на ¼ идеални части от УПИ *** от кв.** по плана на село ****, обл.
***, одобрен със Заповед № ***, с площ от 654 кв.м. по скица, при граници:
улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, ведно с
построената в имота полумасивна жилищна сграда с площ
от 65 кв.м. по скица, ведно с всички подобрения и приращения
в имота, представляващи второстепенна постройка навес с площ от 50 кв.м. и
външна тоалетна с площ от 1,50 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.И.П., ЕГН: ********** да заплати на И.К.П., ЕГН: **********
сумата от 736,10 лв. (седемстотин
тридесет и шест лева и десет стотинки) – разноски в производството за
адвокатско възнаграждение и държавни такси.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.П.П., ЕГН: ********** да
заплати на И.К.П., ЕГН: ********** сумата от 436,10 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и десет стотинки) –
разноски в производството за адвокатско възнаграждение и държавни такси.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И.К.П., ЕГН: **********
да заплати на К.П.П., ЕГН: ********** сумата от 270 лв. (двеста и седемдесет лева) –
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.