Решение по дело №9102/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 696
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20191100509102
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

град София, ……01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

               ЧЛЕНОВЕ: М. ГЕОРГИЕВА 

                                                                                                 СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

с участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 9102 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 21696/24.01.2019г., постановено по гр. д. № 1594/2017г., Софийски районен съд е признал за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу М.Н.Г., че последната дължи сумата от 865,24лв. за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2013г.-30.04.2016г., сумата от 9,29лв. законна лихва за забава върху главницата за периода 31.12.2013г.-19.09.2016г., сумата от 42,37лв. – такса за дялово разпределение за периода 01.11.2013г.-30.04.2016г., като е отхвърлил иска за заплащане стойността на доставена топлинна енергия за разликата над 865,24лв. до пълния предявен размер от 871,33лв., иска за законна лихва върху главницата за разликата над 9,29лв. до пълния предявен размер от 99,60лв., както и изцяло иска за заплащане на лихва за забава върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода в размер на 6,88лв. За посочените сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58426/16г. по описа на СРС.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника – М. Н.Г., който обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове. В жалбата се поддържа, че по делото не е установено наличието на облигационно правоотношение между страните, доставяне на топлинна енергия от ищеца до процесния имот, начинът на изчисляване на същата, както и настъпването на забава за заплащане на сумите и размерът на лихвата. Посочва се, че ответникът не живее на адреса и не потребява топлинна енергия. Съобразно изложеното се моли решението да бъде отменено в обжалваната част и се претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

По делото е депозирана и въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на законна лихва за забава върху сумите. В жалбата се поддържа, че на основание чл. 539 ГПК има издадени констативни протоколи за публикуване на месечните фактури и на общата фактура за отоплителен сезон 2014г.-2015г. на интернет страницата на дружеството, поради което е настъпила забава на ответника и дължи мораторна лихва за периода. По отношение на иска за лихва за забава върху вземането за дялово разпределение се посочва, че самото издаване на фактурата за предоставената услуга и качването й на интернет страницата на дружеството представлява покана до длъжниците за плащане, поради което ответникът е изпаднал в забава и за това задължение. Съобразно изложеното се моли решението да бъде отменено в обжалваната част и се претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище.

Решението в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Приел е, че за периода след 02.2014г. са в сила общи условия към договора за продажба на топлинна енергия, съгласно които потребителят изпада в забава за плащане на задълженията в 30-дневен срок от публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството, а по делото не са представени доказателства това обстоятелство да е изпълнено, поради което е отхвърлил иска за лихва върху стойността на потребената топлинна енергия за разликата над 9,29лв. и изцяло иска за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение.

По въззивната жалба на ответника:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно §1, т. 2а от ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

От приложения по делото нотариален акт за дарение /л. 14/ се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.

От представения протокол от ОС на етажните собственици в сградата се установява, че същите са взели решение за сключване на договор за предоставяне на услугата „топлинно счетоводство“ от „Т.С.“ ЕООД. От приложения договор на л. 17 е видно, че етажните собственици са възложили на „Техем сървсис“ ЕООД да извършва индивидуално измерване на потребената в сградата топлинна енергия и разпределение на потребеното количество между етажните собственици.

По делото са представени индивидуални отчети за потребената топлинна енергия за имота за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г., в които като потребител фигурира ответникът М.Н.Г.. В отчетите има положени подписи от клиента, като ответникът не е твърдял, че тези подписи не са негови.

В хода на въззивното производство е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за обективна и компетентно изготвена, поради което кредитира изцяло. От нея се установява, че в процесния период в имота на ответника е имало налични 3 броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1бр. водомер за топла вода, като на трите отоплителни тела са поставени ИРРО. Вещото лице е направило разграничение между сградната инсталация и щранг-лирата в банята, като е посочило, че сградната инсталация представлява съвкупност от тръбопроводи предназначени да захранват отоплителните тела с топлоносител и тяхна второстепенна функция е да отопляват, докато щранг-лирата е отоплително тяло и целта й е да отдава топлинна енергия, тоест да отоплява. Посочено е, че общият топломер в сградата съответства на одобрения тип, както и че извършеното разпределение на доставената топлинна енергия между потребителите е вярно. В експертното заключение е изчислено, че за процесния период дължимата сума възлиза на общо 871,35лв., от които 443,37лв. за сградна инсталация и 427,98лв. за отдадена топлоенергия в имота.

Съобразно изложеното, съдът приема, че между страните по делото е съществувало облигационно правоотношение по сключен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период м.11.2013г.-м.04.2016г., по силата на който ищецът е доставил топлинна енергия на обща стойност от 871,35лв. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, при установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответната страна е да докаже изпълнение на основаното си задължение по договора, изразяващо се в заплащане на дължимата цена за доставена топлоенергия. Същата не е ангажирала доказателства за това, поради което предявеният иск се явява основателен. Доколкото обаче първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът за топлинна енергия за разликата над уважената част от 865,24лв. до пълния предявен размер от 871,33лв., то същото е влязло в сила и въззивната инстанция не може да го ревизира. Следователно решението на районния съд в частта, с която е уважен искът за заплащане на топлинна енергия на стойност 865,24лв. за периода 01.11.2013г.-30.04.2016г., е правилно и следва да бъде потвърдено.

Както бе посочено, по отношение правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от въведените от жалбоподателя доводи – чл. 269 ГПК. В частта, с която е уважен искът за заплащане на услугата дялово разпределение, няма наведени доводи от страна на въззивника, поради което решението следва да бъде потвърдено и в тази част.

По въззивната жалба на ищеца и оплакването на ответника, свързано с лихвата за забава:

С исковата молба се претендират главни вземания за доставена топлинна енергия за периода м.11.2013г.-м.04.2016г. За този период приложими в отношенията между страните са общите условия от 2008г., както и тези, влезли в сила от 14.03.2014г. Съгласно общите условия от 2008г., действали в отношенията между страните до приемането на тези от 2014г., месечните суми са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. За периода, в който са били приложими тези общи условия, лихвата за забава възлиза на сумата от 9,29лв., както е приел районният съд. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия към договора за продажба на топлинна енергия, в сила от 14.03.2014г., приложими след тази дата в отношенията между страните, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже настъпването на това обстоятелство в обективната действителност. Ищецът не е предприел действия в изпълнение на това свое процесуално задължение нито пред районния съд, нито до приключване на съдебното дирене пред настоящата въззивна инстанция, поради което същият следва да понесе процесуалната тежест, изразяваща се в отхвърляне на предявената претенция като недоказана.

По отношение на иска за законна лихва за забава върху стойността на услугата за дялово разпределение, правилно първоинстанционният съд е приел, че в общите условия към договора не е предвиден срок за заплащането й, поради което длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото липсват данни да е изпращана покана до насрещната страна, от което следва, че искът е отхвърлен законосъобразно.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на въззивното производство, всяка страна следва да понесе сторените от нея разноски.

Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21696/24.01.2019г., постановено по гр. д. № 1594/2017г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 72-ри състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.