Определение по дело №1808/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 94 и сл. от ГПК във връзка с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ ЗПП) във връзка с чл. 144 Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба от Н. Г. О., ЛНЧ **********, с адрес [населено място], община Първомай, област Пловдив, [улица], за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 21, т. 2 от ЗПП под формата на процесуално представителство. Твърденията са, че страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, като желае да се ползва от адвокатска защита по делото. Молбата за правна помощ е подадена едновременно с жалба против Заповед № ЗСПД/Д-РВ-ПМ/2083 от 01.08.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с които и е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за децата С. Г. и А. Г..

Само за яснота съдът намира за нужно да уточни, че жалбоподателката е подала две жалби за всяко дете поотделно срещу посочената заповед, ведно с две молби за правна помощ, като настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с една жалба, съответно с една молба за правна помощ.

Заедно с молбата за правна помощ жалбоподателката е подала и Декларация за семейно и материално положение и състояние, според която Олеговна има три деца и съпруг, като общия доход на семейството е 1147 лв. (787 лв. от трудови възнаграждения + 360 лв. други доходи). Съпругът й притежава лек автомобил и мотор.

При тези факти настоящият съдебен състав намира, че искането е неоснователно.

Според чл. 23, ал. 1 и ал. 2 Закона за правната помощ (ЗПП) Системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 от същия закон (под формата на процесуално представителство) обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Следователно, правна помощ се предоставя в два случая: първо, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита (чл. 23, ал. 1 от ЗПП) и второ, по преценка на съда (чл. 23, ал. 2 ЗПП). В случая характерът на производството пред Пловдивския административен съд е такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита, следователно предоставянето на правна помощ е по преценка на съда.

Освен при наличие на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, което се установява от съда по реда на чл. 23, ал. 3 от ЗПП, правна помощ не се предоставя и когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима (чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП).

В случая следва да се приеме, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ на тази страна с оглед конкретното развитие на процеса пред настоящата инстанция, характера на правния спор и дължимите съдопроизводствени действие - спорът е правен, в жалбата достатъчно ясно е формулирана тезата на страната, респ. липсват искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция. Тези съображения, наред със засиленото служебно начало, обосновават извода, че приложима се явява нормата на чл. 24, т. 1 от ЗПП, а именно предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ.

Изложеното до тук налага молбата на Олеговна за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. О., ЛНЧ **********, с адрес [населено място], община Първомай, област Пловдив, [улица], за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 21, т. 2 от ЗПП под формата на процесуално представителство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.