№ 785
гр. Б., 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204152 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на „И.“ ЕООД с ЕИК ... чрез управителя
си С. Й. И. със седалище в гр.Б. и адрес на управление в ул.“М.“ №... против наказателно
постановление №1281-F596250/08.07.2021г., издадено от заместник директора на ТД на
НАП-Б., с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от
КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/2019г за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
С жалбата се навеждат доводи за това, че въпреки, че е подадена навреме декларацията
е била отхвърлена. Забавата за новото подаване е била поради технически причини. Счита,
че със закъснение от осем дни нарушението представлява маловажен случай. Не се сочат
нови доказателства в подкрепа на тезата.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Н есе
представлява. Моли за отмяна на НП и не претендира разноски.
За административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт, надлежно упълномощен,
който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно. Претендира се ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от лист втори на НП (л.9 от делото) НП е връчено на
жалбоподателя на 10.08.2021г., а жалбата е депозирана на 16.08.2021г видно от лист 3 от
делото. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
1
допустима. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд. Разгледана по
същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 25.01.2021г дружеството–жалбоподател, в качеството му на осигурител подало
декларация Образец 6 в ТД на НАП-Б. за месец Декември 2020г по Интернет и подписана с
квалифициран електронен подпис. Декларацията била приета под № 02000213035892 и
отхвърлена. Подадена била отново и приета под №0200021051589/09.02.2021г от
служителката в НАП А.Д.. Същата констатирала, че задълженото лице е трябвало да подаде
въпросната декларация до 31.01.2021г, а го е сторило едва на 09.02.2021г. – т.е. извън
законоустановения срок със осем дни. Свидетелят Д. преценила, че с бездействието си
дружеството-жалбоподател е осъществило административно нарушение, поради което и
пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 5, ал.4, т.2 КСО. Изпратила на
01.03.2021г до жалбоподателя покана за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (лист 13 и 14 от делото), която била получена и на 02.03.2021г
пред упълномощено лице (с пълномощно на лист 15 от делото) съставила АУАН № F596250
(лист 12 от делото). В него правната квалификация на нарушението е по чл. 5 ал.4 т.2 от
КСО вр.чл. 2 ал.2 и чл.4 ал.3 т.1 от Наредба Н-13 от 17.12.2019г на МФ. В срока по чл.44
ал.1 ЗАНН не били депозирани писмени възражения по акта.
След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката
по акта, на 08.07.2021г пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите
констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл. 5, ал.4, т.2 от КСО и във връзка с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №
Н-13/2019г. от 17.12.2019г на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на дружеството
„имуществена санкция” в размер на 500 лева. Изрично в постановлението било посочено, че
същото се издава срещу жалбоподателя в качеството му на осигурител като не подало в
срока по чл.5 ал.4 от КСО данни с декларация образец 6 в ТД на НАП-Б. за месец декември
на 2020г. Датата посочена в декларацията на начисляване/изплащане на заплатите била
31.01.2021г и същата следвало да бъде подадена до 31.01.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.(лист 18, 19 и 20 от делото). От формална страна са
спазени реквизитите на акта и НП по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта са съставени в
сроковете на чл.34 ЗАНН.
2
В конкретния случай Декларация Образец 1 и 6 за декември 2020г. са били подадени
от дружеството на 09.02.2021г., вместо в срока до 31.01.2021г. Нарушението е на просто
извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към първия работен ден,
след датата следваща последния срок 31.01.2021г., а именно 01.02.2021г., т.е. закъснението е
8 дни.
Съдът счита, че деянието съставлява и "маловажен случай" по смисъла на чл. 28,
ал.1, б."а" от ЗАНН.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за
маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването
му в противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че
не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н.,
като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед
горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
В конкретния случай няма данни жалбоподателят да е извършвал други
административни нарушения, поради което и съдът приема, че това е негова първа
противоправна проява. Освен това се сочат технически причини, което е отнело от времето
на жалбоподателя да подаде в срок декларацията образец 1 и образец 6 в ТД на НАП-Б..
Горните обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен
начин маловажност на случая на административно нарушение. Изрично в този смисъл е и
съдебната практика, обективирана в Решение № 1553 от 4.10.2016 г. на АдмС-Б. по к.а.н.д.
№ 1206/2016 г.
Всичко описано по-горе сочи, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да
3
се уважи.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение трето от ЗАНН, Б.кият
районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1281-F596250/08.07.2021г., издадено от
заместник директора на ТД на НАП-Б., с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-
13/2019г за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4