№ 186
гр. Перник, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А.а Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720102365 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д. Г. В.в срещу
„Ай Ти Еф Груп“ АД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски
кредит № ********* на стойност 1500,00 лева (Договора), която сума е следвало да
бъде върната в рамките на 12 месеца (до 18.01.2025 г.), съгласно погасителен план при
ГЛП от 34,75% и ГПР 65% и общо задължение за погасяване от 1947,12 лева.
Признава, че сумата е получена изцяло. Счита Договора за нищожен тъй като ГПР е
над максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в погасителния
план е предвидена и неустойка в общ размер на 1522,94 лева за непредоставяне на
обезпечения, като с включването му общото задължение по Договора е в размер на
3470,04 лева. Така уговорената неустойка счита за нищожна, тъй като представлява
92% от размера на кредита.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че Договора е нищожен предвид
уговорения в т. 9 от Приложение № 1 към Договора ГПР в размер на 65%, както и да
признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер на 1522,94 лева, тъй като начисляването на тази сума
(неустойка) е в противоречие с добрите нрави.
Ответникът депозира отговор в срок и предявява насрещен иск.
Признава твърденията на ищеца относно сключването на Договора и неговите
параметри като подробно описва процедурата по кандидатстване и отпускане на
кредита. Твърди, че ищецът е в забава и са налице предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем (чл. 12а от Общите условия), като прави изявление в
тази насока.
Предвид твърденията на ищеца за недействителност на Договора, позовавайки
се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предявява насрещен иск за осъждане на ищеца да му
1
заплати част от чистата стойност по кредита, аргументирайки се с приетото в Решение
№ 50259/12.01.2023 г., постановено по гр.д. № 3620/2021 г. по описа на III г.о. на ВКС
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отсъди
ищеца да му заплати сума размер на – 1180,00 лева (частичен иск от 1500,00 лева),
ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба по обратния иск (11.09.2024
г.) до окончателното плащане, представляваща част от падежиралата и предсрочно
изискуемата чиста стойност на кредита по Договора.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и представляват.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сума в общ размер на 1522,94 лева - задължение произтичащо от Договора
за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение по същия договор - уговорено
в противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и за прогласяване
на т. 9 от Приложение 1от Договора за недействителен поради противоречието му със
закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като предвижда ГПР е в
размер на 65%.
Предявен и насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК,
за осъждане на ищеца да заплати на ответника сума в размер на 1180,00 лева (частичен
иск от 1500,00 лева), ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба по
обратния иск (11.09.2024 г.) до окончателното плащане, представляваща част от
падежирала и предсрочно изискуемата чиста стойност на кредита по Договора.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит № ********* на стойност
1500,00 лева, която сума е следвало да бъде върната в рамките на 12 месеца (до
18.01.2025 г.) при ГЛП от 34,75% и ГПР 65% и общо задължение за погасяване от
1947,12 лева. Начисляването на неустойка в общ размер на 1522,94 лева за срока на
Договора, както и сумата по Договора е получена изцяло от ищеца.
Съдът приема, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски
кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
В самия Договор (страните не спорят относно съдържанието) е посочено ГПР в
размер на 65%. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК (редакцията към сключване на Договора)
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В ал. 5 от същата
разпоредба изрично се посочва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни.
Съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в член единствен е посочено, че
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер
на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Съгласно данните на БНБ, основния лихвен процент към м. януари 2024 г.,
когато е сключен Договора, е в размер на 3,79 пункта, поради което така уговорения
ГПР 65 % не надвишава размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като максималния такъв към м.
2
януари 2024 г. е 68,95 %. При тези обективни данни и приложимо право така
предявения иск за нищожност на т. 9 от Приложение 1 към Договора, в която е
уговорено ГПР 65% е неоснователен следва да се отхвърли.
Искът за установяване във взаимоотношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сума в размер на 1522,94 лева – неустойка за непредоставяне на
обезпечение е основателен и следва да се уважи. В общите условия без никаква
конкретика се посочва (чл. 10), че ищецът следва да представи обезпечение съгласно
Договора и приложенията към него. В чл. 13.4 – ако ищецът не представи обезпечение
съгласно Договора и приложенията към него дължи неустойка. Конкретен размер е
посочен единствено в т. 8 от стандартния европейски формуляр и в „кол. 6“ от
погасителния план.
Съдът намира, че принципът на справедливостта изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес, а определянето на неустойка в размер над
100% от целия размер на кредита за неосигуряване на поръчител със завидна кредитна
история и доходи към датата на Договорите (съгласно конкретните изисквания) или
банкова гаранция, ресурсът за осигуряване на която би бил по - висок от размера на
кредитите в конкретния случай, без да се държи сметка за евентуално предсрочно
погасяване е в явно противоречие с добрите нрави - несанируем порок, визиран в чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Същевременно тази клауза недвусмислено попада в хипотезата на чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Само за пълнота следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за кредит, съобразно
договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката, поради което настоящият
състав намира, че тази клауза е нищожна. В тази част процесният договор не е породил
правно действие и същата не се дължи.
Предявеният насрещен иск съдът намира за основателен, поради което следва да
се уважи. Претенцията е за 1180,00 лева (частичен иск от 1500,00 лева главница), ведно
със законна лихва от депозиране на исковата молба по обратния иск (11.09.2024 г.) до
окончателното плащане. По делото бе обявено за безспорно, че ищецът е получил
отпуснатата му сума по Договора, която е в размер на 1500,00 лева. Договорът е с
крайна падежна дата 18.01.2025 г.,поради което към приключване на съдебното дирене
е падежирал изцяло, и не се налага обсъждане на изявлението на ответника за
обявяване на Договора за предсрочно изискуем. Доказателства за погасяване на това
задължения няма.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски. Същият е бил
освободен от внасяне на разноски, поради което дължимата се държавна такса върху
уважения иск в размер на 60,92 лева следва да се възложи на ответника по правилото
на чл. 78, ал. 6 ГПК.
Представляващият ищеца процесуален представител е претендирал адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА, като съдът определя такова по 400,00 лева за всеки един
от двата иска. Предвид извода за неоснователност на един от тях, следа да му се
присъдят 400,00 лева.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски. от доказаните такива
следва да му се присъдят 642,50 лева – за ДТ и процесуално представителство по
насрещния иск и 200,00 лева от доказани 400,00 лева по предявените срещу него
3
искове предвид изхода от спора.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Г. В.,
ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* сума в
размер на 1522,94 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение договор за
потребителски кредит № *********
ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване за недействителна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК на т. 9 от Приложение 1 на договор за
потребителски кредит № *********, сключен между Д. Г. В. и „Ай Ти Еф Груп“ АД
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД Д. Г. В., ЕГН ********** да заплати
на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ********* сума в размер на 1180,00 лева (частичен
иск от 1500,00 лева), ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба по
обратния иск (11.09.2024 г.) до окончателното плащане, представляваща част от
главницата по договор за потребителски кредит № *********
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38 ЗА „Ай Ти Еф Груп“ АД да
заплати на адв. Л. А. Г. сума в размер на 400,00 лева за оказаната безплатна помощ
съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Г. В. да заплати на „Ай Ти Еф
Груп“ АД сума в размер на 842,50 лева разноски съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Ай Ти Еф Груп“ АД да заплати в
полза на Районен съд Перник сума в размер на 60,92 лева за държавна такса, както и
5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4