Р Е
Ш Е Н
И Е №260011
гр.Кюстендил, 21.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Евгения Стамова
Членове:
Веселина Джонева
мл.с.Калин Василев
при секретаря: Галина Кирилова,
като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№290/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивна жалба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„Московска“ №19, представлявано
от В.С.– гл.изп.директор и Д.М.– изп.директор, чрез пълномощника ю.к.Д.А.,
срещу решение №132 от 24.02.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по
гр.д.№1944/2019г. по описа на този съд.
С посоченото
решение РС-Дупница е признал за установено в отношенията между страните, че С.Х.Б., ЕГН **********, дължи
на „Банка ДСК“ ЕАД, вземане, възникнало на
основание договор от 31.08.2015г. за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит, в размер на 793.88 лева
- главница по договора, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 17.10.2018г., до окончателно
изплащане на сумата и е отхвърлил иска за признаване за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищеца сумите: 419. 71 лева - договорна лихва за периода от 21.11.2016г. до
16.10.2018г., 4. 84 лева - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016г. до
16.10.2018г. и 195.71 лева - дължими такси и разноски. Със същото решение С.Х.Б.,
с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД разноски по водене на
делото, съразмерно с уважената част от иска в размер на 340 лева, както и
разноски по ч.гр.д.№2084/2018г. по описа на ДнРС, съразмерно с уважената част
от иска в размер на 43.84 лева.
Решението се обжалва в отхвърлителната му част относно претендираните:
419. 71 лева - договорна лихва за периода от 21.11.2016г. до 16.10.2018г., 4.
84 лева - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016г. до 16.10.2018г. и
195.71 лева - дължими такси и разноски по договор от 31.08.2015г. за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит. Претендира се отмяната му,
уважаване на иска в тези части и присъждане на разноски, в това число и
възнаграждение за юрисконсулт.
Правят се оплаквания за неправилност на решението в атакуваните му части,
поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Изтъква се доказаност
наличието на валидно сключен договор за кредит, по силата на който на
кредитополучателя е била предоставена кредитна карта с лимит от 1 000
лева, като ответната страна по делото не е оспорвала размера на дължимите суми
и периодите за тяхната дължимост. Счита се за неправилен доводът на районния
съд за неспазване на чл.11 ал.1 т.7 и т.11 от ЗПК, поради липса на яснота в
договора относно условията за усвояване на кредита и липсата на представен
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Счита се, че съдът не е съобразил, че
процесният кредит е револвиращ продукт, поради което начинът на усвояване и
погасяване се определя от титуляра, който сам избира кога и какви суми да
усвои, а погасената част от кредитния лимит се счита предоставена за повторно
усвояване, което прави невъзможно предварителното изготвяне на погасителен
план, съдържащ месечни погасителни вноски. Обръща се внимание, че за да се револвира
кредитния лимит е необходимо кредитополучателят да внася поне минимална сума за
револвиране, за която клиентът е бил уведомяван ежемесечно по избрания от него
начин в договора – чрез SMS съобщение за минималната сума за револвиране. Във въззивната жалба е
пояснено, че определената в чл.1 ал.2 от договора договорна лихва е била
начислявана само върху размера на усвоената сума от кредитния лимит. Твърди се,
че от сключването на договора на 31.08.2015г. до 20.04.2017г., когато
ползването на кредита е било спряно, Б. е извършвала последователни вноски за
револвирането му, поради което можело да се заключи, че същата е била
достатъчно добре информирана за условията на договора и последващото пълно
неизпълнение от нейна страна се квалифицира като недобросъвестно. Посочено е,
че при нереволвиране на кредита от страна на клиента или при револвиране със
сума по-малка от минималната, е била начислявана такса за нереволвиране, а
невнесената част е била олихвявана с лихва в размер на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителна надбавка за забава – по този начин било формирано
обезщетението за забава в размер на 4.84 лева за исковия период. С оглед
естеството на сключения договор се сочи, че приложима е не разпоредбата на
чл.11 от ЗПК, а на чл.12 от същия, на изискванията на която договорът отговаря.
Не се споделя разбирането на ДнРС за неустановяване на вземане за такси и
разноски в размер на 195.71 лева, поради непредставяне на Тарифата. Счита се,
че доколкото същата е на разположение в офисите на банката, на интернет
страницата й, а и с оглед липсата на оспорване, следва да се счита, че
вземането е доказано. Поради наличието на информация по чл.12 ал.1 т.1-12 от ЗПК се твърди, че санкцията на чл.22 и последиците по чл.23 от ЗПК са
неприложими. Във връзка с договорната лихва се изтъква, че по дефиниция
сключеният договор е възмезден. Според жалбоподателя, в случая не би могло да
се говори за неравноправност на клаузата за договорна лихва, поради липсата в
договора на предвиждане за едностранно изменение на лихвата от страна на
банката. В противен случай неоснователно би се изключил възмездният характер на
договора, който е елемент от неговото съществено съдържание.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – С.Х.Б., която е участвала в производството чрез назначен й в хипотезата на
чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, не е подала отговор на
същата.
Въззивният
съд е указал на въззивното дружество да предплати сума в размер на 150.00 лева,
с цел обезпечаване участието на ответника
по иска, въззиваем в настоящото производство, посредством назначения му особен
представител, което указание е изпълнено.
В съдебно заседание особеният представител изразява становище за
неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното
решение.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, която има правен интерес от обжалване, подадена е в срок и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
КнОС, след като прецени становищата
на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема, че
въззивната жалба е неоснователна, а решението на ДнРС в обжалваната част следва да
бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните
части, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е
валидно и допустимо.
Настоящият
съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал. Окръжният съд я споделя изцяло и не
намира необходимост от нейното преповтаряне, като препраща към фактическите
изводи на ДнРС.
За да
отхвърли иска за установяване съществуването на вземане на банката за договорна
възнаградителна лихва върху неплатената главница, начислена (лихвата) за
периода от 21.11.2016г. до 16.10.2018г., за обезщетение за забава в размер на
4.84 лева за периода от 21.11.2016г. до 16.10.2018г. и за сумата от 195.71 лева
– дължими такси и разноски, РС-Дупница в обжалваното решение е приел следното:
По делото
било обявено за безспорно сключването между страните на 31.08.2015г. на договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, както и факта,
че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 20.04.2017г. От клаузите на договора се установявало, че
правоотношението е безсрочно и следователно понятието предсрочна изискуемост не
намирало приложение, а съгласно чл.69 ал.1 от ЗЗД, ако задължението е без срок,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага, без да е необходимо
предварително уведомяване на длъжника за потребността да изпълни цялото си
задължение, а спирането на плащанията от длъжника имало за последица
преустановяване на действието на клаузата за разсрочено изплащане на
използваната част от револвиращия кредит.
Съдът е
намерил за основателно възражението на ответната страна за неспазване на
изискването на чл.11 ал.1 т.7 и т.11 от ЗПК, доколкото в договора липсвала яснота относно условията за усвояване на кредита - дължимите такси
съгласно чл.52 от ОУ за издаване, обслужване и извършване на операции с
кредитната карта – размерът на таксите не бил посочен, не била приложена и
тарифата, към която се препраща в общите условия, както и не бил представен погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, предвид факта, че в договора не бил посочен размерът на минималната
месечна вноска.
Районният
съд се е позовал на чл.22 от ЗПК и е обосновал извод, че неспазването на изискванията на чл.11 ал.1 т.7 и т.11 от ЗПК е
довело до недействителност на договора за
потребителски кредит, като е приел, че в тази хипотеза намира приложение чл.23
от ЗПК, а именно - когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С горните доводи,
ДнРС е уважил иска само за главницата по договора в размер на 793.88 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
17.10.2018г., до изплащането на сумата и е отхвърлил иска за другите вземания.
Съставът на
въззивния съд счита, че обоснования в обжалваното решение извод за наличие на
хипотеза на чл.22 от ЗПК следва да бъде споделен.
Според
посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11
ал.1 т.7-т.12 и т.20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7 – т.9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В конкретния
случай несъмнено е, че договорът от
31.08.2015г. за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и С.Б., представлява договор за
потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП.
Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че по отношение
на конкретния договор е била приложима разпоредбата на чл.12 от ЗПК, тъй като същата
касае договори, при които кредитът се предоставя под формата на овърдрафт,
когато кредитът трябва да бъде погасен при поискване или в срок до три месеца,
а процесният не отговаря на поставеното изискване относно срока. Следователно
приложима е разпоредбата на чл.11 от ЗПК, поставяща общи и в съществената им
част - императивни изисквания относно съдържанието на договорите за
потребителски кредит. В този смисъл е и застъпеното от районния съд разбиране.
Според чл.11 т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа – освен друго – и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Макар въззивният съд да споделя оплакването в жалбата, че с оглед
естеството на сключения договор за кредит – револвиращ, и произтичащата от това
възможност погасената част от кредита да се усвоява отново, изготвянето
отнапред, още със сключването на договора, на погасителен план, да не е
възможно, то при никакви обстоятелства не може да се счете, че този вид
договори не следва да съдържат посочване на условията за издължаване на кредита
от потребителя. Районният съд съвсем уместно и в съответствие с доказателствата
по делото е заключил, че в настоящия казус, това императивно изискване на
Закона не е било изпълнено.
От договора е видно, че страните са предвидили, че банката предоставя на Б.
револвиращ кредит, под формата на кредитен лимит, достъпът до който се
осигурява чрез кредитна карта в размер на 1 000 лева, с посочен променлив
лихвен процент, както и, че за месечна падежна дата е определя 20-то число на
месеца. В договора относно условията за погасяване не е предвидено друго. В
Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит на Банка ДСК, относно погасяванията, в чл.28 е предвидено, че
Банката определя месечна падежна дата и минимална сума за револвиране, посочена
в месечното извлечение, която клиентът е длъжен да внесе в рамките на определен
срок след падежната дата (гратисен период), посочена в Условията за съответния вид
карта, като неполучаването на извлечение не освобождава клиента от задължението
му да погаси минималната сума за револвиране в посочения срок. Останалите
клаузи от ОУ, касаещи обслужване на кредита, нямат отношение към размера на
ежемесечно дължимите от клиента погасителни вноски. Видно е от посоченото, че
нито в договора, нито в ОУ към него не е разписан механизъм, алгоритъм,
методика и т.н. относно начина, по който ще бъде формиран размерът на
ежемесечно дължимата минимална сума за револвиране (например като определен
процент от усвоената сума). Защитата на потребителя, която законодателството
цели да осигури, се основава на създаването на гаранции за яснота, разбираемост
и прозрачност на задълженията на потребителите. Явно е, че в случая такава яснота
липсва, а неяснотата и неинформираността досежно част от договора, от която
зависи размерът на дължимите месечни минимални суми за револвиране има
отношение към условията за издължаване на кредита от потребителя, които в
договора, съгласно чл.11 т.11 пр.1 от ЗПК, трябва да са конкретно разписани и
да не поставят потребителя в неравностийно спрямо банката положение.
Доколкото и въззивният съд, както и първостепенния, приема, че е
допуснато нарушение на ал.11 т.11 от ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит следва да се счита за недействителен. Изпълнение на
задължения по недействителния договор, в това число – за заплащане на договорна
лихва, на обезщетение за забава и на такси, не се дължи.
Изложените доводи налагат потребността решението на ДнРС в обжалваните
части да бъде потвърдени като правилно.
Относно разноските:
С оглед извода за правилност на решението на районния съд, не се налага
корекция на присъдените с решението суми за разноски.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, сторените от жалбоподателя
разноски остават за негова сметка.
Въззиваемата не е направила разноски, които да й се следват.
С
настоящото решение съдът ще постанови на особения представител на Б. да бъде
изплатено дължимото и предплатено възнаграждение в размер на 150.00 лева. Съдът
не споделя доводите на процесуалния представител на въззивното дружество за
недължимост на подобно възнаграждение, тъй като независимо, че не е подала
отговор на въззивната жалба, адв.Р.Д. се е явила в съдебното заседание и е
изразила становище по жалбата и доводи в хода по същество. Следва да се обърне
внимание и върху факта, че сумата е редуцирана от съда в половин от минималния
дължим размер.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №132
от 24.02.2020г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№1944/2019г. по
описа на този съд, В ЧАСТТА, в която
е отхвърлен предявения от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.„Московска“ №19, срещу С.Х.Б., ЕГН **********, иск за признаване
за установено по отношение на Б., че дължи на дружеството суми по договор от 31.08.2015г. за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, представляващи:
419.71 лева - договорна лихва за периода от 21.11.2016г. до 16.10.2018г., 4.84
лева - обезщетение за забава за периода от 21.11.2016г. до 16.10.2018г. и
195.71 лева - дължими такси и разноски.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
Да се
изплати на особения представител на С.Х.Б., ЕГН ********** - адв.Р.В.Д.
*** възнаграждение за процесуалното представителство на същата пред въззивната
инстанция в размер на сумата от 150.00
лева (сто и петдесет лева), внесени от жалбоподателя по сметка на
ОС-Кюстендил.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.