Р Е Ш
Е Н И
Е № …..
гр.
София, 25.10.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Биляна
Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. дело № 14009 по описа
за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба на ищцата К.В. Н., чрез представителя й, срещу решение № 430759/15.06.2018 г. по гр. д. № 13623/2017 г.
на СРС, 74 с - в, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу З. „О.З.“ АД над сумата от 4 500
лв. до размер от 20 000 лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 29.02.2012 г., ведно със законната
лихва от 01.03.2017 г. (завеждане на иска) до окончателното изплащане на
задължението и над сумата от 1 374 лв.
до размер от 6 098, 72 лв. законна лихва за забава за периода
01.03.2012 г. до 28.02.2017 г. и в частта по разноските.
Въззивницата -
ищца поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при противоречие
с материалния закон в оспорените части. Излагат се съображения за нарушения на
чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Възразява се срещу
определения от съда процент съпричиняване - 50 %. Поддържа се, че не са налице
действия, свързани с причиняването на вредоностният резултат от страна на
увреденото лице в размера, преценен от СРС. От събраните по делото
доказателства се установява, че вина за настъпване на ПТП има единствено водача
на л. а. „Форд Фиеста“, рег. № *******, управляван от А.В.. Механизмът на ПТП
се установява от приетия по делото констативен протокол за ПТП, показанията на
свидетеля водач на л. а. „Форд Фиеста“, дадени пред СРС и заключението на САТЕ.
Според жалбоподателката става въпрос за навлизане на л. а. „Форд Фиеста“ от
страничен път в лентата, в която се е движел л. а. „Фолксваген Поло“, без да му
се осигури указаното предимство. Поддържа се, че причина за ПТП е поведението
на водача на л. а. Форд Фиеста, който е поставил другите двама участници в движението
в аварийна ситуация и в невъзможност да избегнат настъпването му. Според
жалбоподателката не става ясно на база какви доказателства СРС е достигнал да
извод за 50 % съпричиняване на вредите. Ищцата е предприела всички разумни и
предвидими мерки, с оглед състоянието на пътя и движението, но не е имала
възможност да предвиди неочакваното навлизане на другия автомобил от път без
предимство не в крайната дясна лента, а в средната лента на движение, в която
тя се е движела. Дори да се приеме, че е налице съпричиняване на резултата
поради това, че ищцата не е могла да спре своевременно, то се възразява срещу
определения висок процент съпричиняване. Излагат се и съображения, че
определеният размер на обезщетението не съответства на принципа на справедливостта,
като при определянето му не са взети предвид всички неимуществени вреди причинени
на ищцата от ПТП. По делото е установен дългият възстановителен период на
ищцата, последствията от увреждането и периодите на търпени интензивни и
затихващи болки. Определеното от съда обезщетение от 4 500 лв. не е адекватно
на претърпените увреждания. Моли да се постанови решение, с което да се отмени
решението на СРС в отхвърлителните части и вместо това - исковете да се уважат
изцяло. Претендира направените разноски.
Въззиваемата страна - ответникът З. „О.З.“ АД, чрез процесуалния си
представител, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва жалбата и моли
да се потвърди първоинстанционното решение в оспорените части, като правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението съдът е
съобразил всички събрани по делото доказателства, като в хода на производството
са доказани вида, степента и тежестта на получените от ищцата травматични
увреждания и са взети предвид последиците от уврежданията. В производството не
е доказано, че водачът на л. а. „Форд Фиеста“ е навлязъл внезапно и неочаквано,
без да осигури предимство в платното на движение на ищцата. Правилно СРС е
съобразил САТЕ и показанията на свидетеля, според които неосигуряването на
достатъчна дистанция от страна на ищцата е довело до принос за настъпване на
ПТП. Неоснователни са и възраженията за неспазен принцип на справедливост при
определяне размера на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Съдът е отчел
всички релеван тни факти в това число - заключението на СМЕ. Според него ищцата
е търпяла болки до 3 месеца, след което получената от ПТП травма е зараснала. Според
ответника при определяне размера на обезщетението следва да се държи сметка и
за съществуващите социално – икономически условия. Неоснователни са възраженията за по - ниска
степен на съпричиняване. Моли да се потвърди решението, както е постановено. Претендира
разноски, в това число - юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца, ако надхвърлят размерите по НМРАВ.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо в оспорените части, поради
което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.
Предмет на
разглеждане е иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. понастоящем но действащ към
момента на ПТП и приложим в случая) - срещу застрахователя на гражданската
отговорност на лицето причинило увреждането при ПТП, за което са претендират
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.
226, ал. 1 от КЗ
(отм.) увреденият,
спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за
обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора
за гражданска
отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално
-
правните
предпоставки на тази претенция са : валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта -
застрахователното
събитие, за което застрахования е отговорен. При деликтната отговорност вината
се предполага, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а презумцията не е оборена от
ответника, чиято е била доказателствената тежест.
По делото е
установено, че е
налице договор по застраховка „гражданска отговорност“, по който ответното дружество е обезпечавало деликтната
отговорност на водача на л. а. марка „Форд”, модел „Фиеста”, с рег. № *******,
управляван от А.А. В., който - на 29.02.2012 г. в 8, 45 ч., при движение по
бул. „Алея Яворов“, в района на пътния възел свързващ „Алея Яворов“ с бул.
„Цариградско шосе“, се завърта внезапно с предната част обратно на посоката на
движение в съседната крайна дясна лента. В резултат на това, в него се удря л.
а. „Фолкваген Поло“, управляван от ищцата, в който се блъска попътно движещият
се л. а. „БМВ“, управляван от Валери Владимиров.
Механизмът на
произшествието, описан в констативния протокол за ПТП се потвърждава, както от
приетата пред СРС САТЕ, така и от показанията на свидетелката А.Спасова, която
е управлявала МПС „Форд Фиеста“. Според нея завъртането е станало поради
хлъзгавия път. Карала е бавно към светофара на Румънското посолство, който е би
червен, в средна лента, след което се е завъртяла и е спряла в посока на
насрещното движение в крайната дясна лента и колите са се ударили в нея.
Според САТЕ,
която не е оспорена от страните, л. а. „Форд Фиеста“ се е движел след
отклонението за включване от бул. „Цариградско шосе“ към „Алея Яворов“ (от път
без предимство) и се е насочил към средната лента. След загуба на устойчивост се
е завъртял с предна част в посоката на движение и се е оказал в дясната лента
на движение. Вещото лице е определило, че л. а. „Фолксваген Поло“, управляван
от ищцата, преди настъпването на ПТП се е движел със скорост от около 30 км. ч.
Според експертизата ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, но пътя е
бил кишав и хлъзгав, с мокра асфалтова настилка.
На база доказателствата
събрани пред СРС, както и въз основа на заключението на СМЕ, приета пред този
съд и неоспорена от страните, основателно са приети за установени
настъпилите вследствие на произшествието вреди за ищцата, които се изразяват в счупване на гръдната кост.
Въззивният съд споделя извода на СРС, че характера на телесните увреждания и
пряката им причинна връзка с настъпилото ПТП се установява от съдебномедицинска
експертиза, приета пред СРС.
След
установяване на материално
-
правните
предпоставки за ангажиране на застрахователната отговорност на ответното
дружество, основният
спорен въпрос е бил какъв е справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД и съгласно ППВС № 4/1968 г.
Въззивният съд
намира, че при определяне на този размер следва да се вземат предвид установените
по делото претърпени от ищцата болки и страдания, техния интензитет и
продължителност, продължителността на възстановителния период, възрастта на
пострадалата.
Според СМЕ
ищцата е претърпяла болки с по - голям интензитет след ПТП за 14 - 15 дни, след
което болките са намалели до 3 месеца. С оглед характера, степента и
местоположението на травматичните увреждания ищцата е била с правилно поставен
предпазен колан по време на ПТП. Вещото лице е направило личен преглед на
ищцата, от който е констатирало, че състоянието й е стабилно и гръдната кост е
заздравяла в момента.
В съдено заседание вещото
лице е уточнило и че при прегледа на ищцата е установило, че в средната трета
на гръдната кост се вижда твърда, болезнена при натиск подутина. Според
ренгеновата снимка, гръдната кост е зараснала в неправилно положение с ъгъл 35
градуса. Ищцата съобщава за непостоянни болки в гръдната кост при влажно и
студено време.
Други относими доказателства
относно претърпените от ищцата болки и страдания не са били ангажирани.
Настоящият
състав намира, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземе
предвид преживения безспорно стрес от травмата, дефекта при зарастване на
гръдната кост и обстоятелството, че ищцата продължава да търпи неприятни
усещания при всяка промяна на времето, независимо, че озравителния процес е
приключил към момента.
При съобразяване на всички посочени обстоятелства СРС е приел, че
справедливият размер на обезщетение за неимуществените вреди претърпени от
ищцата от процесното ПТП е 9 000 лв. Доколкото ответникът не е оспорил
решението и поради забрана за влошаване положението на ищеца, въззивният съд не
може да приеме различен размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивният съд намира, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да
се направи заключение за по - висок размер на обезщетението. Въпреки
предоставената на ищцата от СРС възможност за разпит на свидетел относно
търпените от нея конкретни болки и страдания и периода им, тя не довела такъв и
не е ангажирала други относими доказателства относно претърпените вреди.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат :
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат.
По въпроса за
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, обобщена в ППВС
№ 17/18.11.1963 г. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от
страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е
винаги конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните по
делото доказателства.
Граматическото и
логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това,
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди - в случая
с настъпилата смърт.
Подобно разбиране,
свързано с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, макар и в различни от разглежданата хипотези, е застъпено в множество постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС : решение № 39 от 16.07.2010 г., по т. д. № 551/2009 г. на
ІІ - ро т. о.; № 25/2010 г.,
по т. д. № 211/2009 г.; решение № 97/2009
г., по т.д. № 745/2008 г. на ІІ - ро т. о., решение № 59/2011 г., по т. д. № 286/2010 г. на
І - во т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на
ВКС, ІІ т. о., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010
г. на ІІ т. о. и т. н.
Ако се установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението за вреди следва да се намали, като намаляването
е въпрос на преценка във всеки конкретен случаи в зависимост от събраните
доказателства.
Като съобрази всички събрани доказателства в съвкупност, настоящият състав
не споделя извода, до който е достигнал и СРС, че пострадалата К.Н. със своето
поведение по време на ПТП е допринесла за възникналите вреди, по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Не е обоснован извода на СРС за противоправно поведение на ищцата, което да се намира в пряка причинна връзка с
настъпилия резулат. От приетата
пред СРС САТЕ се установява, че МПС, управляван от ищцата, се е движел със скорост 30 км. ч., съобразно
чл. 47 ЗДвП, по път с предимство - съгласно
чл. 50, ал. 1 ЗДвП, при знак „Б 1 - пропусни движещите се по пътя с предимство“
и „Г 2 Движение само надясно след знака“. Следователно ищцата е проявила „необходимата предпазливост“ при навлизане в кръстовището по
път с предимство и не е допуснала нарушения на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на скоростта
на движение или на чл. 23 ЗДвП – на необходимата дистанция, както е приел СРС.
Освен това чл. 23 ЗДвП, според който водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко, е
неприложим в случая, тъй като става въпрос за изненадващо завъртане и навлизане
на МПС от съседна лента в лентата на движение на ищцата. Освен това, от
доказателствата не е установено каква е била скоростта на л. а. „Форд Фиеста“
преди завъртането и дали е била съобразена с петните условия.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че при установената по делото
пътна обстановка - приближаване към кръстовище със съобразена скорост, ищцата не би могла, нито е била длъжна да предвиди настъпването на произшествието
- завъртането на л. а. „Форд Фиеста“ и преминаването му в нейното платно на
движение, в резултат на което е настъпил удара.
Установеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди не подлежи на
намаляване поради съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Предвид изложеното в полза на ищцата се дължи обезщетение
на неимуществени вреди в размер на 9 000 лв., определено от СРС. Решението в частта, в която иска е
отхвърлен над размер от 4 500 лв. до размер от 9 000 лв. следва да се
отмени и иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) - за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, да се уважи до този размер. В частта, в която искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лв., решението на СРС следва
да се потвърди.
По лихвите за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав споделя изводите на СРС относно лихвите
за забава върху обезщетенията за вреди от ПТП, които се дължат от момента на
деликта по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД до окончателното изплащане на сумите.
Тъй като в случая ищцата е предявила отделен иск за лихви до подаване на
исковата молба, същият е основателен за периода от 01.03.2012 г. датата на произшествието до 06.03.2017 г. - датата на предявяване на
исковата молба.
Съгласно
програмата calculator.bg
настоящият състав определя лихвата за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди от 9 000 лв. в размер на 4 598,
19 лв. Решението на СРС следва да се отмени над уважения размер от 1 374
лв. до размер от 4 598, 19 лв. и вместо това искът да се уважи. Въззивният съд
намира, че поради липса на жалба от страна на ответника, не може да се влошава
положението на ищеца по отношение претенцията за лихва.
По разноските пред
СРС: С оглед промяна в
изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъдят още 681 лв. от
направените разноски общо за държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещо
лице пред СРС.
По отношение разноските, присъдени в полза на ответника,
съдът намира, че не е налице основание за промяна на решението, доколкото
настоящият сътав ги определя в по - висок размер от присъдения от СРС.
По разноските пред
СГС:
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззивника
- ищец К.В.Н., съобразно уважената част от жалбата. В нейна полза съдът определя разноски
от платените за държавна такса пред СГС в размер на 155 лв. На основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвокат П.З. следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение, определено в размер на 434 лв., съобразно уважената част от
жалбата и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 МРАВ.
Право на разноски има и ответника, съгласно отхвърлената
част от жалбата. В негова полза съдът определя разноски в размер на 62 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. ал. 8, вр. с ЗПП.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 430759/15.06.2018 г. по гр. д. № 13623/2017 г.
на СРС, 74 с - в, в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу З. „О.З.“ АД над размер
от 4 500 лв. до размер от 9 000 лв. - главница, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 29.02.2012 г., ведно със законната
лихва от 01.03.2017 г. (завеждане на иска) до окончателното изплащане на
задължението и над сумата от 1 374 лв.
до размер от 4 598, 19 лв. законна лихва за забава за периода 01.03.2012 г.
до 28.02.2017 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „ОЗК З.“
АД с ЕИК ********, с адрес : гр. София, ул. ******да заплати на К.В.Н. с ЕГН **********,
с адрес ***, партер, чрез адв. З., сумата над
4 500 лв. до размер от 9 000 лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 29.02.2012 г., ведно със законната
лихва от 01.03.2017 г. (завеждане на иска) до окончателното изплащане на
задължението и сумата над сумата от 1
374 лв. до размер от 4 598, 19 лв. законна лихва за забава за периода
01.03.2012 г. до 28.02.2017 г., както и още 681 лв. разноски в производството пред
СРС - за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 430759/15.06.2018 г. по гр. д. № 13623/2017 г.
на СРС, 74 с - в, в частите, в които са отхвърлени исковете за неимуществени вреди
по чл. 226, ал. 1 ЗЗД над размер от 9 000 лв. до пълния размер от
20 000 лв. и за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над размер от 4 598,
19 лв. до пълния предявен размер от 6 098, 72 лв.
ОСЪЖДА „ОЗК З."
АД с ЕИК *******с адрес : гр. София, ул. *******да заплати на К.В.Н. с ЕГН **********,
с адрес ***, партер, чрез адв. З., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 155 лв. от платената държавна такса).
ОСЪЖДА „ОЗК З."
АД с ЕИК *******да заплати на адвокат П.Д.З., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес по делото : гр. София, ул. „*******, партер, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4
МРАВ, адвокатско възнаграждение в размер на 434 лв. за производството пред СГС.
ОСЪЖДА К.В.Н.
с ЕГН ********** с адрес ***, партер, чрез адв. З.,
да заплати на „ОЗК З.“ АД с ЕИК *******,
с адрес : гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение размер на 62 лв. за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.