Решение по дело №7740/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 24.9.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание на 24.9.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова,

като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 7740 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436 и сл. ГПК във вр. с чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 11694/04.06.2019г., подадена от В.В.Т. - взискател по изп. д. № 20199210400565 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ и район на действие СГС срещу постановление за прекратяване на изпълнителното дело от 23.05.2019г.

В жалбата се твърди, че взискателят по изпълнителното дело не притежава банковите сметки с IBAN: ***: BG** *********, по които длъжникът „С.Г.Г.“ ООД твърди да е превел дължимата сума за погасяване на дълга преди образуване на изпълнителното дело. Направеният превод по сметка с IBAN: ***ади несъответствие на бенефициента и номерът на банковата сметка. Твърди, че няма валидно плащане към В.Т. и не е налице доказателство за извършено плащане преди образуване на изпълнителното дело. Иска да бъде отменено постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. Претендира разноски по делото.

Длъжникът „С.Г.Г.“ ООД в депозирани писмени възражения твърди, че банковите сметки са с титуляр АД „Н.И П.“, в което дружество В.В.Т. е управляващ собственик. Твърди, че същият получава плащания по банкова сметка ***: ***, както и, че плаща държавни такси от своя банкова сметка ***: ***; В.В.Т. е законен представител на адвокатското дружество и се разпорежда със сметка с IBAN: ***. Твърди, че „С.Г.Г.“ ООД е платил по банкова сметка ***, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства е било овластено да получи изпълнение, а именно – АД „Н.И П.“, а В.Т. се е възползвал от изпълнението, доколкото сумата е постъпило по сметка, с която се разпорежда. Твърди, че с нареждане за кредитен превод с УРН BO******** от 09.01.2019г. „С.Г.Г.“ ООД е платил доброволно присъдените разноски на В.Т. по сметка с IBAN: ***не на изпълнителното дело, като изпълнението е направено на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, както и, че кредиторът го е потвърдил. Твърди също, че „С.Г.Г.“ ООД е платило доброволно задължението си и с второ плащане по банков път, а именно – нареждане за кредитен превод с УРH******* от 10.01.2019г., съгласно което, по банкова сметка ***: ***в. преди образуване на делото. Taзи сметка също била с титуляр АД „Н.И П.“ и с нея се разпореждал В.В.Т. като преведената сума от 200 лв. не била върната и това било косвено доказателство, че изпълнението било надлежно. Навежда доводи срещу претенцията за разноски. Претендира сторените по делото разноски в размер на 360 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

ЧСИ С.П. е представил пред съда мотиви, според които, подадената жалба е неоснователна.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните по изпълнителното дело, намира следното:

Изп. д. № 20199210400565 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ и район на действие СГС е образувано по молба от 22.04.2019г. на взискателя В.В.Т. срещу длъжника „С.Г.Г.“ ООД на основание изпълнителен лист, издаден на 25.03.2019г. по гр.д. № 871/2018г. по описа на РС – Монтана, ГК, V състав, влязло в законна сила на 20.12.2018г. с Определение по в.гр.д. № 344/2018г. на ОС – Монтана. Изпълнителният лист е издаден срещу „С.Г.Г.“ ООД за сумата от 200 лв. в полза на адвокат В.В.Т., като пълномощник на Д.Х.Д., за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 23.05.2019г. На същата дата по делото е постъпила молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело поради пълно погасяване на задължението преди образуване на изпълнителното дело чрез извършено плащане на сумата, посочена в изпълнителния лист по сметка на В.В.Т.. Към молбата е приложено платежно нареждане от 09.01.2019г. за сумата от 200 лв., платена по сметка с IBAN: ***ател В.В.Т. с основание „вгд 344/18 определение“, още пояснения „20.12.18 разноски“. Сумата, съгласно приложено по делото платежно нареждане, от 10.01.2019г. е върната по сметка на „С.Г.Г.“ ООД от В.В.Т. с основание „несъвпадане име на получателя“. Приложено е и платежно нареждане от 10.01.2019г. за сумата от 200 лв., платена по сметка с IBAN: ***, получател В.В.Т.. С Постановление от 23.05.2019г. изпълнителното производство по изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. На 04.06.2019г. по делото е постъпила жалба от взискателя срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. На 07.06.2019г. длъжникът е депозирал възражение по жалбата, с което поддържа искането, направено с молбата за прекратяване на изпълнителното дело поради пълно погасяване на задължението преди образуване на изпълнителното дело поради плащане на сумата, посочена в изпълнителния лист по сметка на В.В.Т..

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице – взискател в изпълнителното производство, насочена е съгласно чл. 435, ал. 1 предл. последно ГПК срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие – прекратяване на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, Жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Изпълнителния лист, на основание, на който е образувано изпълнителното дело е издаден в полза на В.В.Т., в качеството му на адвокат. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай, то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него, а според ал. 3 когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора. В конкретния случай, видно от приложеното по делото удостоверение на „А.Б.Б.“ АД с изх. № 4700-0116/23.07.2019г. на банката банковите сметки с IBAN: *********, по които длъжникът е направил превод от 200 лв. са открити на името на АД „Н.И П.“ като упълномощени да се разпореждат с двете сметки са лицата В.В.Т. и Л.П.Н.-Т.. В преводните нареждания от 09.01.2019г. и от 10.01.2019г. като получател е посочено лицето В.В.Т.. Съгласно електронна справка от регистър Булстат по партидата на АД „Н.И П.“, към датата на настоящото, В.В.Т. е вписан като съдружник с процент участие - 90.91% и единствен управител на адвокатското дружество. Съгласно приложените по изпълнителното дело документи, на 10.01.2019г. 00:00ч. сумата от 200 лв. е върната на „С.Г. Г.“ ООД като като наредител е посочено лицето В.В.Т., т.е. същият се разпорежда със сумите по сметка на АД „Н.И П.“.

Съгласно ал. 2, изр. второ на чл. 75 ЗЗД изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора. В конкретния случай, макар и банковата сметка, по която да е направен превода, да е открита на името на адвокатското дружество, В.В.Т. е мажоритарен съдружник в същото и e оправомощен да се разпорежда със сумите по сметката на дружеството. Следователно, по арг. от изр. 2 на ал. 2 на 75 ЗЗД във вр. с изр. първо, длъжникът се е освободил от задължението си към кредитора, като е превел по сметка, с която същият може да се разпорежда и надлежно е посочил получател и основание за плащане, като по този начин недвусмислено е посочил, че не става дума за грешка в плащането. Т.к. длъжникът е извършил плащане на сумата, за която е издаден изпълнителния лист, преди образуване на изпълнителното производство, е правилен извода на съдебния изпълнител, че е налице основание по чл. 433, ал. 1, т. 1 за прекратяване на изпълнителното производство.

По разноските: Разноски в настоящото производство не се дължат. Предмет на същото е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от В.В.Т. срещу Постановление за прекратяване на изпълнителното дело № 20199210400565 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

След влизането в сила на настоящето определение изпълнителното дело да се върне на частния съдебен изпълнител.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.