РЕШЕНИЕ
№ 2448
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20251110201737 по описа за 2025 година
Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 03.07.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-ми състав, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
при участието на секретаря Валентина Кьосева, като разгледа докладваното от
съдия С. Цепова н.а.х.д. № 1737 по описа на СРС за 2025г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. А. П., чрез адвокат В. срещу наказателно
постановление /НП/ №********************г., издадено от началник отдел
към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя Е. А. П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди / лв. и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24
месеца на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3
ЗДвП.
В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Твърди се, че са
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановление.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото
са постъпили писмени бележки. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2024г. около 05:35 часа в гр. София по бул. „Симеоновско
шосе“ срещу магазин „Фантастико“ жалбоподателя Е. П. управлявал л.а.
„Ауди КУ 7”, с ДК № РК 1078 КВ. Той се движел с посока на движение от ул.
„Проф. Ив. Странски” към бул. „Околовръстен път”. Моторното превозно
средство било спряно за проверка от екип, състоящ се от св.Маринов и
колегата му Хр. Вълев. Водачът на превозното средство –Е. П. лъхал на
алкохол. Поискани били документи за проверка. От тях установил
самоличността на водача. На водача била предоставена възможност да бъде
изпробвана с техническо средство – дрегер за употреба на алкохол.
Свидетелят Янислав Христов следвало да извърши тестването с техническо
средство, но Е. П. отказал. На Е. П. бил съставен талон за медицинско
изследване от св. Б. Данаилов – старши полицай при 07 РУ-СДВР.
За така констатираното св. Я. Христов съставил АУАН, в който описал
фактическите си констатации и дал съответна правна квалификация на
2
соченото административно нарушение. В съставения АУАН било отразено
обстоятелството водачът на превозното средство да отказва да му бъде връчен
акта.
В последствие било издадено НП 23-4332-031803/06.01.2025г., издадено
от началник отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя Е. П. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000/две хиляди
/лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от
24 месеца за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите Янислав Христов, Виктор Маринов, Божидар
Данаилов, както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на
основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, заповеди на
министъра на вътрешните работи, справка-извлечение за извършени
нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания по
ЗДвП, талон за медицинско изследване,протоколи.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат
фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват
противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги
кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с
време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, респективно
съставянето на акта. От показанията на свидетелите съдът установи и отказа
на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол /в тази им част те намират потвърждение в издадения талон за
медицинско изследване/.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство,
относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в
него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е отразеното
талон за медицинско изследване и справка-извлечение за нарушения на
водача, които бяха кредитирани от съда.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално
легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт,
3
подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно първото описано в
НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в
АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са
посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателя,
респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е била
правилно ангажирана.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е жалбоподателя Е.
П. да е управлявал моторно превозно средство като е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за наличие за употреба на алкохол. Заради
отказа е издаден талон за медицинско изследване приложен към делото.
Посоченото отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача
концентрирано в липсата на активно поведение, когато такова се изисква - да
бъде изпробван с техническо средство. Като е отказал тестването е
осъществил и соченото административно нарушение.
Наложените му административни наказания – глоба и лишаване от право
да управлява МПС е в рамките на законоустановеното, адекватно е на вида и
тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът
на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол / наркотични вещества
или техни аналози или не. За да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС
и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техните аналози или алкохол е отказало
да му бъде направена проверка, респективно не е изпълнил предписанието за
4
изследване.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в
АУАН и НП дата жалбоподателят Е. П. е управлявал лек автомобил, бил е
поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като
е отказал да му бъде направена проверката.
Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз
основа на което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, е дали е употребил алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство /независимо дали преди това
жалбоподателят е употребил такова или не/ е осъществил от обективна страна
състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3 пр.1 от
ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината- пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, като въпреки тези представи е формирала и волевото си отношение,
отказвайки да изпълни задължението.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изхода на производството Е. А. П. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление ПП”-СДВР, с което на Е.
А. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди / лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”
за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл.
174 ал.3 пр.1 ЗДвП.
5
ОСЪЖДА Е. А. П. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6