Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
София, 08.11.2024
г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-12 състав, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
Съдия: К.П.
при
участието на секретаря И. Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14628 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото първоначално е образувано по предявена искова молба
от О.К.Ш., която в хода на производството е починала и е заместена от
наследниците си по закон Г.Н.Ш. и К.Н.Ш., ЕГН **********, починала на 27.06.2017
г., срещу З.А.В., ЕГН **********, К.В.А.-П., ЕГН **********, Е. З.Ф., ЕГН **********,
В.П.В., ЕГН **********, А.П.А., ЕГН **********, К.С.Х., ЕГН **********, С.Й.М.,
ЕГН **********, В.Т.Р., ЕГН **********, Р.Д.В., ЕГН **********, В.С.Р., ЕГН **********
и ЕТ „Р.-Я.П.“ /в качеството му на физическо лице-търговец Я.З.П./, ЕИК ********.
Относно
частичното прекратяване на производството и правоприемството на първоначалните
страни следва да се посочи следното:
Ищцата
О.К.Ш. е починала в хода на производството на 27.06.2017 г., като е заместена
по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон Г.Н.Ш., ЕГН ********** и К.Н.Ш.,
ЕГН **********. Удостоверението за наследници е представено по ч. гр. д. №
4131/2017 г. по описа на САС /л. 16/, в което производството и са конституирани
наследниците на мястото на починалата. Пълномощно /съдържащо потвърждаване на
всички извършени действия от адв. И.А./ и договор за правна защита и съдействие
са представени от Г.Н.Ш. и К.Н.Ш. /л. 655-656 от делото/.
Производството
спрямо В.П.В. е прекратено с определение от 21.02.2017 г. /л. 69/ на основание
чл. 130 ГПК. Определението е влязло в сила.
Производството
спрямо Е. З.Ф. е прекратено с определение от 26.06.2017 г. /л. 84/ на основание
чл. 130 ГПК. Определението е влязло в сила /потвърдено от САС по ч. гр. д. №
4131/2017 г./.
Производството
спрямо първоначалния ответник З.А.В. /респ. нейните наследници/ е прекратено с
протоколно определение от 11.07.2024 г. /л. 620 гръб/ на основание чл. 233 ГПК.
Ищците са се отказали от иска спрямо З.В. с молба с вх. № от 11.07.2024 г. /л.
618/, а адв. И.А. разполага с правомощия да прави отказ от иск /л. 655/.
Определението е надлежно връчено на Г.Н.Ш. и К.Н.Ш. на съдебния адрес по делото
на 21.08.2024 г. /л. 625/ и е влязло в сила.
Производството
спрямо С.М., Н.В. А. и А.В.В. е прекратено поради
направените откази от наследство в о. с. з. на 22.02.2024 г. – л. 573 от
делото. Следващият ред наследници на З.А.В. не е конституиран от съда,
доколкото производството спрямо нея и наследниците ѝ е прекратено на
основание чл. 233 ГПК.
С
протоколно определение от 25.04.2024 г. е заличен ответникът В.Т.Р. /починал в
хода на процеса на 24.06.2020 г./, като на основание чл. 227 ГПК на негово
място е конституиран неговият наследник по закон М.В.Р., ЕГН **********.
С
протоколно определение от 25.04.2024 г. е заличен ответникът Р.Д.В. /починала в
хода на процеса на 14.07.2021 г./, като на основание чл. 227 ГПК съдът е
констатирал, че участващата и в лично качество по делото ответница С.Й.М.
занапред ще участва по делото и в качеството на наследник по закон на
починалата в хода на процеса Р.Д.В..
Така
след конституиране на наследници на починали първоначални страни и
прекратяването на производството спрямо част от първоначалните ответници, страни
в производството в производството са: Г.Н.Ш. и К.Н.Ш. /ищци/ и В.С.Р., М.В.Р., К.В.А.-П.,
К.С.Х., С.Й.М., А.П.А. и ЕТ „Р.-Я.П.“ /ответници/.
Относно
ответниците са изготвени актуални справки НБДН към 09.10.2024 г. /приложени по
делото/, от които се установява, че липсват данни за наличие на настъпила смърт
на други страни в хода на процеса.
След
дадени указания в открито съдебно заседание на 22.02.2024 г. и постъпила
уточнителна молба от ищците с вх. № от 20.03.2024 г., съдът намира, че
претенциите са редовни.
Твърди
се, че О.К.Ш. е била собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*********,
представляващ магазин 2, заедно с мазе под целия магазин. Правото на
собственост на О.Ш. било установено с влязло в сила съдебно решение. С протокол
за въвод във владение, извършен на 22.11.2011 г., О.Ш. е въведена във владение
на гореописания имот, като установила, че мазето под магазина е било зазидано,
с ограничен достъп, както и, че същото е затрупано с материали, които са го
запълнили и направили неизползваемо. Счита, че това се е случило поради
противоправно поведение на ответниците. Относно ответниците-физически лица
твърди, че същите са владеели имота до влизане в сила на съдебното решение и
протокола за въвод, като не са упражнявали контрол и надзор над вещта, като
тяхното бездействие е довело до затрупването на мазето по начин препятстващ
достъпа до същото. Докато противоправното поведение на ЕТ
„Р.-Я.П.“ твърди, че се изразява в затрупване на мазето с материали и
зазиждане на входа към него. Твърди, че ЕТ „Р.-Я.П.“ е имал сключени договори
за наем с останалите ответници. Като твърденията на ищцата са, че същата не е
сключвала договор за наем с ЕТ „Р.-Я.П.“, като наемните правоотношения са били
само между ответниците и съответния едноличен търговец. Ответниците-наемодатели
следвало да упражняват надзор и контрол върху веща с грижата на добрия
стопанин, като тяхното бездействие било довело до трайно увреждане на вещта.
Твърди,
че от посоченото противоправно поведение търпи вреди, пропуснати ползи от
невъзможността да отдава под наем мазето за периода посочен в исковата молба от
м.12.2011 г. до датата предхождаща подаване на исковата молба, а именно -
21.11.2016 г. в размер на общо 48 000 лв., както и обезщетение за имуществени
загуби в размер на 50 000 лв. – необходими за възстановяване на
предишното положение на мазето, а именно премахване на материалите и отпушване
на зазидания вход към мазето. Моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да
заплатят сумите, позовава се на чл. 53 ЗЗД.
С
уточнителната молба с вх. № от 21.03.2024 г. Г.Ш. и К.Ш. са посочили, че
претендират по ½ от първоначално посочените суми, респективно Г.Ш. и К.Ш.
претендират по 24 000 лв. за пропуснати ползи и по 25 000 лв. за
имуществени разходи за възстановяване на предишното положение на посочения
обект. Претендират и законна лихва от дата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По
делото са постъпили в срок отговори на исковата молба от К.В.А.-П., С.Й.М., Р.Д.В.
и К.С.Х., чрез адв. М.. Макар и подадени на отделен
хартиен носител, отговорите на тези ответници са идентични. Намират
производството за недопустимо, а исковата молба за нередовна. Оспорват се
претенциите изцяло по основание и размер. Оспорват елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане – не ставало ясно кой е затворил достъпът до
избеното помещение, липсвала противоправност и причинно-следствена връзка.
Оспорват претенцията за пропуснати ползи. Претендират разноски.
Постъпили
са в срок отговори на исковата молба от В.Т.Р. и В.С.Р., които са със сходно
съдържание. Намират исковата претенция за недопустима. По същество оспорват
исковите претенции. Моли се за отхвърляне на претенциите. Претендират се
разноски.
Постъпил
е в срок отговор на исковата молба и от А.П.А.. Исковата молба се намира за
нередовна, а претенциите за неоснователни. Оспорва се отдаването под наем на
имота. Оспорват се претенциите и по размер. Моли се за отхвърляне на исковете.
С
молба-уточнение от 20.03.2024 г. ищците са поискали присъждането на обезщетение
за пропуснати ползи от 22.11.2011 г. до датата на постановяване на решението. С
протоколно определение от 10.10.2024 г. съдът не е допуснал изменение на иска
за пропуснати ползи. Изложени са съображения, че искането не представлява
изменение по чл. 214 ГПК, а въвеждането на нова претенция, доколкото подобно
изменение би довело до изменение както на периода, така и на размера на
претендираните вреди. В приложното поле на чл. 124, ал. 2 ГПК не попадат
взимания за период след предявяване на иска, поради което и така направеното изменение не е допуснато. Предвид
недопускането на изменението периодът на претенцията за пропуснати ползи е
останал такъв, какъвто е формулиран в исковата молба от м.12.2011 г. /01.12.2011 г./ до датата предхождаща подаване на
исковата молба, а именно - 21.11.2016 г. Именно за този период е посочен и
средният пазарен наем със съдебно-оценителна експертиза на вещо лице Б.Т., като съображенията в писмените бележки на
ищците, че липсвало заключение, което да посочи средният пазарен наем на
процесното мазе, не се споделят от съда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД
във вр. с чл. 53 ЗЗД;
В тежест на
ищците е да докажат противоправно поведение на ответниците, както и че
ответниците-физически лица са имали задължение за контрол и надзор над вещата,
упражнявали са владение върху същата и са бездействали, а ответникът едноличен
търговец по договор за наем сключен с ответниците е бил държател на имота, като
е затрупал мазето и е зазидал входа, поради което са настъпили имуществени
вреди за ищците, сигурност за увеличаване на имуществото на ищците относно
претендираните ползи, какви са точно настъпилите вреди, причинно-следствената
връзка между твърдените имуществени вреди и поведението на ответниците, както и
конкретния размер на вредите.
По делото се
установяват, а и не са спорни, следните обстоятелства:
От представен по
делото нотариален акт за покупко-продажба № 58, том 7, рег. № 1111, дело №
1111/1954 г., се установява, че Н.М.В. на 05.06.1954 г. е придобила магазин №
2, от изток на запад, заедно с едно малко магазинче – пристройка с вход към
главния вход на къщата, заедно с мазе под целия магазин, и заедно с 10/100 ид.
ч. от общите части на сградата и от мястото, находящо се в гр. София, ул. ********С
влязло в сила на 26.10.2015 г. решение по гр. д. № 2884/2003 г. на СРС
/частично отменено с решение по в. гр. д. № 2033/2006 г. по описа на СГС/ е
уважен иска на О.К.Ш. по чл. 108 ЗС като са осъдени З.А.В., К.В.А.-П., Е.З.Ф., В.П.В.,
А.П.В.-А., К.С.Х., С.Й.М., В.Т.Р., Г.И.Р., Р.Д.В. и В.С.Р. да предадат на О.К.Ш.
владението върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ********№ 23, а
именно: магазин № 2, броено от изток на запад, при съседи – държавен имот,
входа на къщата и ул. Жданов, заедно с едно малко магазинче – пристройка към
продаваемия имот с вход към главния вход на къщата, при съседи – стълбище,
главния вход, продаваемия се магазин, държавни имоти, заедно с мазе под целия
магазин, при съседи – входа на къщата, ул. Жданов, държавни имоти и заедно с
10/100 ид. ч. от общите части на сградата и от мястото, находящо се в гр.
София, ул. ********, парцел XX в кв. 198 по
плана на гр. София, м. Центъра, сега ПИ 13 от кв. 198 по плана на гр. София,
Зона Б 2, целият с площ от 499.80 кв. м.
От препис от
протокол за въвод във владение на недвижим имот по изпълнително дело №
20118430400577 от 22.11.2011 г. се установява, че достъп до имота е предоставен
от Я.З.П. /бивш наемател на имота/. Отразено е в протокола, че мазето под
магазина е закрито – няма достъп до него. По данни от съседи – входът към мазето е бил от към магазина –
имало е вътрешни стълби, който вход впоследствие е затворен и е станал част от
пода на магазина.
Представен е и
протокол – опис на Сталински районен съвет от 10.08.1949 г., от който се
установява, че към 1949 г. под магазина е имало мазе с дървен капак и дървена
стълба.
Относно наличието на противоправност:
Разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД установява общата забрана да не се вреди другиму, като създава
задължение за виновното лице при нарушаването ѝ да обезщети увредения за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В чл.
53 ЗЗД е предвидено, ако увреждането е причинено от неколцина, те да отговарят
солидарно. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял
вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника,
той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправно действие или
бездействие /неполагане на дължимата грижа/, настъпилите вреди и причинната
връзка между поведението им и вредите. Вината се предполага /чл. 45, ал.2 ЗЗД/
до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът
следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Деликтната
отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинени вреди, но само ако
действието или бездействието, което ги е причинило, е противоправно.
Противоправно поведение е всяко действие или бездействие /непредприемане на
правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава
установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и
накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.
Ищецът твърди
наличието на противоправност както на наемателя, така и на наемодателите на
процесния имот. Т. е. наличието на противоправни и виновни действия на всеки
един от ответниците, в случая липсва възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД /доколкото сключването на договор за наем няма такъв характер/, поради
което и отговорността, както на ЕТ „Р.-Я.П.“,
така и на В.С.Р., М.В.Р., К.В.А.-П., К.С.Х., С.Й.М., А.П.А. е по чл. 45 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, когато вредоносното събитие е
причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност за възмездяване на
вредите. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не
е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като
съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД
кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от
солидарните длъжници. При иск по чл. 45 ЗЗД пострадалият може да реализира
правата си като предяви иск както срещу всеки от делинквентите отделно, така и
може да реализира солидарната отговорност на всички или на част от
причинителите /дори и в хипотеза на възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД, каквото
в случая съдът приема, че липсва, то пострадалият може да претендира вредите
солидарно срещу прекия причинител на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и срещу
възложителя на работата/.
За ответниците В.С.Р., М.В.Р., К.В.А.-П., К.С.Х., С.Й.М., А.П.А.
се твърди противоправните действия да се изразяват в
бездействие, а именно същите като владелци на процесния имот до 2011 г. да не
са упражнявали контрол и надзор върху вещта и по този начин да позволили
извършването на ремонт и затрупването на мазето. За ЕТ „Р.-Я.П.“ се твърди, че
именно същият като наемател е затрупал мазето и зазидал входа към него.
Ищците следва да
установят при условията на пълно и главно доказване противоправното поведение
на всеки един от ответниците, включително
кога и от кого е извършено затрупването на мазето и зазиждането на входа
му.
Макар и да не
ангажирани доказателства за началото на периода, в който ответниците-физически
лица са владеели процесния имот, то от писмените доказателства по делото се
установява, че най-ранната дата на този период би могла да е датата на смъртта
на Н.М.В. – 30.04.1993 г. Липсват данни
по делото, дали О.Ш. е била възпрепятствана да упражнява фактическа власт върху
имота в целия период от смъртта на Н.М.В. до влизане в сила на решението по чл.
108 ЗС. С оглед силата на пресъдено нещо, настоящият съд е обвързан да приеме,
че към датата на приключване на съдебното дирене по производството по чл. 108
ЗС фактическата власт върху имота е била упражняване от ответниците, но това не
препятства възможността за част от периода между 1993 г. – 2011 г. О.Ш. също да
е упражнявала фактическа власт върху имота /в каквато насока косвено цитираните
в решение по в. гр. д. № 2033/2006 г. на СГС договори за наем/.
Ищците не
установяват по делото при условията на пълно и главно доказване, че именно в
периода 30.04.1993 г. – 22.11.2011 г. /датата на въвода във владение/ са
извършени, посочените в исковата и уточнителните молби неправомерни действия в
процесния имот. Представеното заключение-техническа експертиза от 27.09.1993
г., има характер на частна експертиза и не съставлява годно доказателствено
средство – решение № 214/29.05.2014 г. по
т. д. № 992/2012 г. на I т. о. на ВКС. На следващо
място, така представената частна експертиза, противоречи на останалите
доказателства по делото, доколко в нея е отразено, че „мазето е с вход откъм
двора“. Всички останали доказателства по делото протокол – опис на Сталински
районен съвет от 10.08.1949 г., протокол за въвод във владение, както и косвено
СТЕ на в. л. Т. /виж л. 491, профил 006/, свидетелстват за вход към мазето от
магазина с дървен капак и дървена стълба. Не се установява по делото при
условията на пълно и главно доказване мазето някога да е имало вход от двора,
респ. дори и да е имало кога и от кого е зазидан този вход. От доказателствата
по делото се установява, че към датата на нотариален акт за покупко-продажба №
58, том 7, рег. № 1111, дело № 1111/1954 г. и на протокол – опис на Сталински
районен съвет от 10.08.1949 г., под магазина е имало мазе с дървен капак и
дървена стълба. Не се установява и какво е било предназначението на мазето,
кога същото е затрупано с материали и кога е зазидан входът откъм магазина.
От писмо от
НИНКН с вх. № от 27.05.2024 г. се установява, че сградата на ул. *******е
обявена с ДВ, бр. 40 от 1978 г. като недвижим архитектурно-строителен паметник
на културата. С писмо № 2637 от 07.06.1988 г. на НИПК за паметник на културата
с „местно значение“. Обектът попада в територия с културно-историческо
наследство със статут на групова недвижима ценност „Зона на старите пазарища“ в
гр. София, декларирана с писмо № 4469 от 22.08.1986 г, Имотът попада и в I-ва защитена зона на
археологическия резерват „Антична Сердика и Средновековен Средец“, обявен с
Постановление от 01.06.1076 г. на МС. В Националния документален архив на НИНКН
не се съхранява документация за сградата и не се съхранява информация за
извършени преустройства.
От изслушаните
СТЕ се установява, че липсват данни за височината на мазето, за да се определи
неговият обем, което е от значение за ползването му като склад към магазина. Не
се установява по делото при условията на пълно и главно доказване кога, от кого
е било затрупано/запълнено с вещи процесното мазе. От приложените писма от
НИНКН се установява, че липсват данни за извършвани ремонти и/или реконструкции
на процесната сграда, находяща се в гр. София, ул. *******или на части от нея.
От кредитираната
СТОцЕ на в. л. К. с вх. № от 11.03.2019 г. се установява, че липсват проблеми с
вентилацията на магазина. Ако е имало влага и/или течове магазинът е следвало
да бъде затворен от санитарните органи, но по делото липсват подобни данни. В.
л. К. сочи и, че влизането през дървения капак е било единственият възможен
достъп до имота. При оглед на имота в. л. е констатирало и, че в съседен
магазин е имало запазено подобно малко помещение за съхраняване на отоплителни
материали /дърва и въглища/, с приблизителна височина около 1 м. Отговорът на
в. л. Ч. в СТЕ, че ако е имало мазе, то би могло да доведе до нарушаване на
естествената вентилация на сградата, което би могло да доведе до натрупване на
влага, която да се отрази на подовата конструкция на мазето и да затрудни отстраняване
на повреди и течове във ВК инсталацията, ако така е имала в мазето, е
хипотетичен. Самото вещо лице е заявило, че не може да се твърди категорично,
че е имало мазе под магазина и какви са били размерите му, както и, че при това
положение не може да отговори категорично какви биха били последиците от
затрупването на мазето.
Пълното и главно
доказване може да бъде реализирано и чрез косвени доказателства в гражданския
процес. Косвени доказателства, установяват странични обстоятелства, които, преценени
в съвкупност следва да създават сигурно убеждение у съда относно съществуването
или несъществуването на твърдения факт – виж решение № 139 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 2508/2017 г. на IV г. о.,
решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на II т. о. и др.
Косвените доказателства дават указания за основния факт само косвено,
установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт,
отделното косвено доказателство не е от естество само да установи основния факт
пряко. За да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено
пълно доказване, е необходимо преди всичко съобразяването на косвените
доказателства в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по
безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да
доказват без съмнение главния факт. Дали косвените доказателства в съвкупност
са достатъчни за установяване на факта се преценява във всеки отделен случай с
оглед неговата конкретика.
В случая обаче
липсват каквито и да са дори косвени доказателства за това какъв е би
изначалният статут на мазето /неговата височина/, ползвало ли се е за
съхраняване на отпадъци, респ. кога е бил зазидан входа от магазина към него и
от кого е затрупано мазето с материали. Действително
съобразно силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС,
съдът е обвързан да приеме, че има мазе под магазина, но липсват данни за
височината и площта на мазето. Ангажираните от свидетелката В.С.-Д. показания, която
не е живяла на адреса до 2004 г., не съдържат относими към изясняването на
спора обстоятелства и факти.
От
недоказаността на тези обстоятелства следва и липсата на доказана
противоправност в поведението на ответниците.
Относно
ответника ЕТ „Р.-Я.П.“ следва да се посочи и:
Представен е по
делото договор за наем на магазин от 01.09.1993 г., сключен между В. ООД – трето
за спора лице
/наемател/ и наследници на Н.М.В., включително и О.К.Ш. /наемодатели/ за срок
от 4 години – л. 4. Предмет на
договора е процесният магазин, но в описанието на магазина не е посочено същият
да включва и мазе, находящо се под магазина, което представлява косвена
индиция, че е възможно още към тази дата, още повече и, че частната експертиза
не е констатирала вход откъм магазина, входът към мазето да е бил зазидан.
В решението по
в. гр. д. № 2033/2006 г. на СГС е посочено, че видно от договор за наем от
01.09.1994 г. Я. П. в качеството му на ЕТ „Р.-Я.П.“ като наемател и пълномощниците
на наследниците на Н.В. – О.Ш., С.М., Е. Г., З.П.,В.В.,
М.М.,Й.В. и С.Р. /наемодатели/ са сключили договор за
наем за процесния магазин за 5 години.
По това дело е посочен още един договор за наем от 01.09.1999 г., по
силата на който Я. П. /наемател/ е сключил договор за наем с наследниците на Н.В.,
чрез пълномощниците – С.М., Е. Г.,Й.В.,В.В., М.М., З.П., В.Р., О.Ш. с
предмет процесния недвижим имот за 36 месеца.
По настоящото
производство не са ангажирани доказателства, които да установяват наемно
правоотношение с ЕТ „Р.-Я.П.“ – предмет, срок и страни по него. Следователно по
настоящото производството освен че липсват доказателства за конкретно поведение
от страна на ЕТ „Р.-Я.П.“, действащ чрез физическото лице-търговец Я. П., които
да установяват, че именно това лице е зазидало входа и затрупало процесното
мазе, то не се установява при условията на пълно и главно доказване наличието
на наемно правоотношение, за какъв период е било то, ако е имало такова, както
и кои са били наемодатели по това правоотношение. От една страна, О.Ш.
присъства като наемодател при обсъждането на фактическата страна на решението
в. гр. д. № 2033/2006 г. на СГС, от друга страна, като наемодатели в това
решение не са посочени всички от останалите ответници по настоящото
производството.
Непредставянето
на евентуалните сключени договори за наем, препятства преценката на съда имало
ли е наемно правоотношение и от коя дата до коя дата последният ответник е бил
ползвател на имота. Още повече, О.Ш.
твърди, че не е била наемодател на ответника, което обуславя и правната
квалификация на твърденията на същата, доколкото съобразно диспозитивното
начало съдът изхожда именно от твърденията на ищеца. Наличието на наемно
правоотношение, обаче, както се сочи в представеното по делото решение, би обусловило
за срока на действие на договора за наем възможност за ангажиране на договорна
отговорност, което в случая би изключило деликтната такава. Представените по
делото частна жалба и молба към частна жалба до ВКС от О.Ш., съдържащи
твърдения за благоприятни за първоначалната ищца факти и обстоятелства и
съставени от нея, не се кредитират от съда.
Деянието
трябва да е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква
настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. В този смисъл
недоказано остава, че твърдените вреди са резултат именно на поведението на
ответниците. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който пълно и главно
следва да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
По делото ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване противоправно поведение от страна на ответниците. Липсата на
противоправност прави безпредметно
обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на претенцията и
на доказателствата по делото събрани
именно с оглед тези елементи от фактическия състав /включително доказателства
за настъпилите вредни последици и техният размер/.
За пълнота следва да се посочи и, че липсата на
противоправност обуславя и липса на причинно-следствена връзка между
поведението на ответниците и настъпилите вредни последици. Ищецът следва по
пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно
необходимо /не случайно/ свързано с резултата, респ. в цялата поредица от
явления причината – деянието, да предшества следствието – вредата, и да го
поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието /виж решение № 228/19.01.2016 г. по гр. дело №
6774/2014 г. на III г. о. на ВКС/. Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден
в чл. 45 ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за
настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното /виж решение № 196 от 10.11.2017 г. по т. д.
№ 396/2017 г. на II т. о. на ВКС/. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата
тогава, ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би
настъпила, т.е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи,
следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на
деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Доколкото не се установява
твърдяното противоправно поведение на нито един от ответниците, то няма как
поведението на ответниците да е довело до твърдяния вредоносен резултат.
Относно претенцията за пропуснати ползи, то са налице и самостоятелни обстоятелства,
обуславящи нейната неоснователност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2021 г. от
13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС причинените от деликт
пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат
доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на
договорно задължение. В мотивите на тълкувателното решение е изрично посочено,
че при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане,
включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципът
за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди. Пропуснатите ползи
представляват неосъществено увеличаване на имуществото на увреденото от
делинквента лице. Те са реална, а не хипотетична вреда. Пропусната полза е
неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото. При пропуснатата полза
трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора,
която сигурност не се предполага /виж решение
№ 124 от 04.07.2013 г. по т. д. № 184/2011 г. на II т. о., решение № 72 от
1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2010 г., III г. о./.
Следователно
в настоящия процес в тежест на ищците е да докажат действително съществуващите
факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за наличието на
възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, която не
може да почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението.
Ищците
не провеждат успешно пълно и главно доказване на факта на настъпването на вреди
под формата на пропуснати ползи вследствие поведението на ответниците.
Недоказана остана сигурната възможност за отдаване под наем на процесното мазе.
Отделно невъзможността за ползване на имота поради поведението на евентуални
делинквенти може да бъде само за времето, необходимо
за извършване на ремонт, а за останалото време причинната връзка ще бъде
прекъсната от бездействието на собственика на увредената вещ - виж решение № 180 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 527/2020 г. на III г. о. на ВКС. В
настоящия случай не може да се приеме, че заради затрупване на мазето с
материали и затваряне на дървения капак
в магазина, който осигурява достъп до мазето, ищците не са могли да го ползват
за период от почти 15 години.
Владението върху магазина е предадено на О.Ш. 2011 г., а края на
2024 г. правоприемниците ѝ все още не са изготвили конструктивно
становище и не са предприели каквито и да са действия за възстановяване състоянието
на вещта. Несъстоятелно би било да се ангажира отговорност на ответниците за извършването
на действия, които ищците е могло да извършат преди повече от десетилетие.
Невъзможността за ползването на мазето, евентуално за отдаването му под наем,
след времето необходимо за ремонт, което не може да се приеме да е повече от
4-5 месеца, е единствено и само поради бездействието на собствениците на
мазето.
По
изложените съображения, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат
единствено на ответниците.
От
ответниците разноски претендират – К.В.А.-П. сумата от 300 лв., доказателства за
заплащането на адвокатското възнаграждение на л. 91, К.С.Х. сумата от 300 лв.,
доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение на л. 126, С.Й.М. сумата от 300 лв.,
доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение на л. 96, М.В.Р. /като
правоприемник на В.Т.Р./ сумата от 850 лв., доказателства за заплащането на
адвокатско възнаграждение на л. 680 и В.С.Р. сумата от 850 лв., доказателства за заплащането на адвокатско
възнаграждение л. 678.
По
делото не е направено възражение за прекомерност, но с оглед цената на
предявените искове, продължителността на производството /образувано 2016 г./,
множеството събрани доказателства /повече от 6 приети заключение на вещи лица/,
множеството проведени открити съдебни заседание, то заплащането на
възнаграждение в подобни ниски размери /като ориентир повече от няколко пъти
по-ниските от минималните по Наредба/, дори подобно да беше направено, то
същото щеше да е неоснователно.
Защитата
на всеки един от ответниците е самостоятелна и за организирането ѝ всеки
от тях има собствен интерес от ангажирането на надлежен процесуален
представител. Корелативно на това е правото на всеки от тях самостоятелно да
бъде възмезден за разноските, които е направил при упражняване на правото си на
защита.
Оттук
и на посочените ответниците следва да се присъдят направените разноски по
производството за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Ш., ЕГН **********,***
и К.Н.Ш., ЕГН **********,*** /Г.Н.Ш. и К.Н.Ш. са конституирани на мястото
на починалия първоначален ищец О.К.Ш., ЕГН **********, починала в хода на
производството на 27.06.2017 г./, искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД във
вр. с чл. 53 ЗЗД, за осъждането при
условията на солидарност на ответниците – К.В.А.-П., ЕГН **********, с адрес ***, А.П.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, К.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, С.Й.М., ЕГН **********,
с адрес *** /С.Й.М. участва в производство в лично качество и като наследник на
починалата в хода на производството Р.Д.В., ЕГН **********/, М.В.Р., ЕГН **********, с
адрес гр. Правец, кв. ********/М.В.Р. е конституиран на мястото на починалия в
хода на производството ответник В.Т.Р., ЕГН **********/, В.С.Р., ЕГН **********, с адрес *** и ЕТ „Р.-Я.П.“
/в качеството му на физическо лице-търговец Я.З.П./, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, да заплатят на Г.Н.Ш. и К.Н.Ш., както следва: на
всеки един от двамата ищци по
25 000 лв. – разходи, необходими за възстановяване на предишното положение
на мазе, находящо се под магазин № 2, находящ се в гр. София, ул. ********,
обект 2, който магазин се намира в сграда 2, разположена в ПИ с идентификатор
68134.300.517, а именно премахване на материалите /опразване на мазето/ и възстановяване
на подхода към него /отпушване на зазидания вход към мазето/, както и на всеки
един от двамата ищци по 24 000 лв.
– пропуснати
ползи от невъзможността да отдават под наем мазе, находящо се под магазин № 2,
находящ се в гр. София, ул. ********, обект 2, който магазин се намира в сграда
2, разположена в ПИ с идентификатор 68134.300.517, за периода от м.12.2011 г.
/01.12.2011 г./ до датата предхождаща датата на подаване на исковата молба – 21.11.2016
г.
ОСЪЖДА Г.Н.Ш., ЕГН **********,*** и К.Н.Ш.,
ЕГН **********,*** , да заплатят на К.В.А.-П., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300
лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Н.Ш., ЕГН **********,*** и К.Н.Ш.,
ЕГН **********,*** , да заплатят на К.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300
лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Н.Ш., ЕГН **********,*** и К.Н.Ш.,
ЕГН **********,*** , да заплатят на С.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300
лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Н.Ш., ЕГН **********,*** и К.Н.Ш.,
ЕГН **********,*** , да заплатят на М.В.Р., ЕГН **********, с адрес гр. Правец,
кв. ********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 850 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Н.Ш., ЕГН **********,*** и К.Н.Ш.,
ЕГН **********,*** , да заплатят на В.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 850
лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: