Решение по дело №2/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Н. Г. Й., [ЕГН], с адрес гр. С., ул. „Д. К. С.“ № ... ап.... срещу Решение № УРИ – 1670з-326/19.12.2023 г. на Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, с което по молба на Й. е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони. Оспорването намира правното си основание по чл. 83 ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Твърди се, че мотивите на административния орган са общи, без конкретика и детайлен преглед на събраните доказателства. Оспорващият, в качеството на молител в административното производство изрично посочил необходимостта от притежание на посочения вид огнестрелно оръжие, обоснована с извършваната т. д., притежаването на г. п. с. в б., както и за защита на с.. Заеманата от него д. била „т. п.“, като транспортирал х. с., при което сам управлявал превозното средство, ежедневно получавал п. с. в б., като обичайно в края на работната седмица извършвал п. на същите по б. п.. До този момент той съхранявал з. с.. Предвид вида на превозваните стоки, транспортът се осъществявал обикновено през тъмната част на денонощието, а част от производствените бази на клиентите се намирали в индустриалните зони или в отдалечени части в градовете. От друга страна, със с. си притежавали с. в гр. С.. Моли съда да отмени атакувания административен акт.

В открито съдебно заседание оспорващият Н. Г. Й., редовно и своевременно призован, не се явява. В писмена молба поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски, с възражение за прекомерност на такива от ответния административен орган.

В открито съдебно заседание, ответният административен орган Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк К. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Представя писмени бележки с подробно заявени съображения за неоснователност на оспорването. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да редуцира неговия размер.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 16.11.2023 г. Н. Г. Й. депозирал пред Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен Заявление вх. № 167000-6728, в което заявил желание да му бъде издадено разрешение за придобиване на 1 бр. късо нарезно оръжие с дължина на цевта до 30 см. и до 50 бр. боеприпаси за него, чрез закупуване от територията на страната. Като основание за заявеното Й. посочил: „За самоотбрана и охрана на с. и и.“. Към заявлението били изложени допълнителни мотиви, според които заявителят има с. ф. с предмет на дейност „производство и търговия със с. и.“, в хода на работата му се налагало да пътува из страната, да транспортира стока и определена с. п.. В тази връзка оръжието му било необходимо за самоотбрана като възпиращ фактор срещу чуждо посегателство. Към заявлението Й. представил Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 07170/2023 г., издадено от Директора на ОД на МВР – Сливен, диплома за завършено в. о., медицинска бележка от 15.09.2023 г., че не се води на д. учет в единна п. база данни – С., медицинско удостоверение от същата дата, издадено от медицински специалист – п. за липса на п. з., свидетелство за с. от 13.09.2023 г., издадено от РС – Сливен, според което Й. не е о., удостоверение от 20.11.2023 г. от НСлС, според което към 17.11.2023 г. срещу заявителя няма данни за о. по неприключени н. п..

В хода на извършеното проучване разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при РУ – Сливен съставил Докладна записка УРИ 1670р-31423/12.12.2023 г., съгласно която при извършеното проучване е установено, че заявителят няма с. или к. регистрации, живее на посочения адрес със семейството си и е в добри съседски взаимоотношения, не е забелязван в н. състояние вследствие у. на у. в., не представлява оперативен интерес. Съгласно Докладна записка УРИ 1670р-31422/12.12.2023 г. на полицейски инспектор в Г“ТП“, заявителят не е забелязван в н. състояние, няма данни за употреба на с. у. в., с. е на ф. за разнос на х. с. и на с., няма данни за извършени п. прояви, няма данни за н. м. по Закона за защита от домашно насилие, не са му н. а. н. на нарушаване на обществения ред през последните 3 години.

С Докладна записка УРИ 1670р-31424/12.12.2023 г. мл. полицейски инспектор „КОС“ в РУ – Сливен предложил на преценката на Началник РУ – Сливен издаване или отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие. Съгласно данните в тази записка, преписката е окомплектована с необходимите документи, а Й. се е явил на събеседване с комисия. Съставителят на докладната записка вписал мнение, че по безспорен начин Й. не е посочил причина за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие, което е предпоставка такова да не се издава, съобразно чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ.

На 19.12.2023 г. Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен постановил Решение № УРИ-1670з-326, с което на основание чл. 83 ал. 5, във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ отказал издаване на разрешение за придобиване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони на лицето Н. Г. Й.. В мотивите си издателят на акта посочил, че заявителят не е доказал необходимостта от издаване на исканите разрешения, липсвала основателна причина, каквато е самоотбраната, която трябва да бъде подкрепена с доказателства, които да установят, че срещу лицето има и/или е имало заплаха срещу живота, здравето или имуществото, каквито не са представени.

Решението било връчено на неговия адресат Н. Г. Й. на 19.12.2023 г. Жалбата срещу същото е постъпила в настоящия съд на 02.01.2024 г.

В хода на съдебното дирене по доказателствата са приобщени представени от жалбоподателя трудов договор от 10.05.2021 г., удостоверяващ трудово правоотношение на Й. с „Л. Б.“ ЕООД като т. п., шест вносни бележки, удостоверяващи, че по б. п. Й. е извършил в. по сметка на „Л. Б.“ ЕООД на п. с., както и пътни листи на транспортно средство на „Л. Б.“ ЕООД с водач Н. Й. с посочени маршрути и изминато разстояние в километри.

По доказателствата са приложени представени от оспорващата страна Препис – извлечение от а. за с. на Г. Н. Й., Удостоверение за наследници изх. № 9400-10251/22.05.2023 г., от което се установява, че жалбоподателят е с. на п., както и Протокол за приемане на ОБВВПИ, съгласно който Н. Й. е предал в служба „КОС“ при РУ – Сливен оръжието на н. – пистолет „Макаров“ и боеприпас към него.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспореното решение е издадено от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му по силата на закона (чл. 83 ал. 5 от ЗОБВВПИ) материална компетентност. Съгласно цитираната норма, директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Следователно, формираният отказ, обективиран в оспореното решение е постановен от административен орган с нормативно призната материална и установена персонална и териториална компетентност. Атакуваният административен акт съответства на нормативните изисквания на чл. 59 ал. 2 от АПК – съдържа всички изискуеми реквизити и фактическите и правни основания за неговото издаване. Като постановено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваното решение като валиден акт.

Освен валидно, при анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на оспореното решение, същото се преценява от настоящата съдебна инстанция и като процесуално законосъобразно – постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Съображенията на съда в тази насока са следните:

При преценка на процесуалната законосъобразност на атакуваното решение съдът намира, че неговото издаване е предшествано от извършени в съответствие с нормативните изисквания процесуални действия по чл. 83 ал. 1 – ал. 4 от ЗОБВВПИ и не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаване на акта. Същото е инициирано с подаване по реда на чл. 76 ал. 1 от ЗОБВВПИ на заявление от жалбоподателя за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като в хода му са извършени надлежни проверки от компетентни органи на МВР. Видно от съдържанието на оспореното административно решение, като правно основание за неговото постановяване са посочени разпоредбите на чл. 83 ал. 5 и чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗБВВПИ. Съгласно втората от посочените разпоредби, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Според разпоредбата на чл. 76 ал. 3 т. 3 от ЗОБВВПИ, в заявлението за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие се посочва основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия, в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни и граждански цели. В ал. 2 са изброени служебните цели - охрана на собствеността, самоотбрана и други разрешени дейности или за граждански цели, а в ал. 3 гражданските цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. С оглед така установените нормативни изисквания, в производството пред административния орган жалбоподателят Й. е следвало да обоснове необходимостта си от ползване на оръжието, както по отношение на твърдяните граждански цели, така и за твърдяните служебни такива, съответно необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. В тази връзка е било необходимо да установи и докаже, че съществува потенциална опасност и непосредствена заплаха за живота, здравето и/или имуществото му, или такива за неговото с.. Обстоятелството, че работи като т. п. и приема п. с., които п. по б. п. веднъж седмично на работодателя, а с. п. със с. си търговски обект – с. не могат да се приемат като доказателства за съществуваща непосредствена заплаха за живота, здравето или имуществото на заявителя и неговото с.. Необходимостта от доказване на съществуваща опасност и непосредствена заплаха законодателят е въвел като задължителна предпоставка за разрешаване на физическото лице да придобие и носи късо огнестрелно оръжие. Следователно, издаването на законосъобразен индивидуален административен акт в случая изисква освен констатирането на обстоятелствата, за установяването на които законът изисква съответния, надлежно издаден официален писмен документ, и обсъждането на въпроса за наличието или липсата на необходимост от самоотбрана. За да се обоснове нужда в тази насока, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а да е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка, извод за потенциална опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. В тежест на заявителя е да докаже тази необходимост, чрез установяването на релевантните за издаването на акта факти. Доказателства, обосноваващи твърдяната необходимост оспорващият Й. не е приложил към заявлението си, нито в хода на административното производство са установени служебно от административния орган при възложената от него проверка. Обстоятелството, че жалбоподателят извършва дейност, свързана със съхранението и пренасянето на п. с. не обосновава непосредствена и пряка необходимост, а и не е сред основанията за издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие, което е взето предвид от административния орган при издаването на процесния отказ. Ако се приеме, че представените по делото вносни бележки удостоверяват з. с. от клиенти на дружеството – р., то следва да се отбележи, че този вид плащания, доколкото са част от търговския оборот могат да бъдат организирани, чрез извършване на банкови преводи от купувача към продавача, включително и чрез online банкиране. Освен изложеното, по делото не се установяват данни за това, че Н. Й. или ч. на с. му са били обект на конкретни заплахи или са били жертва на престъпления или посегателства срещу личността и имуществото им, поради дейността му на т. п. или с. на търговски обект – с..

Както се отбеляза по – горе, основна предпоставка за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, съгласно ЗОБВВПИ е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на изискването на чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, независимо дали са изпълнени останалите критерии на закона. Административният орган разполага с право на самостоятелна преценка за всеки отделен случай, да издаде или да не издаде разрешение Законът възлага в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Обстоятелството, че жалбоподателят упражнява дейност като т. п. и във връзка с изпълнение на служебните си задължения се налага да п. и/или с. п. с. не обосновават непосредствена и пряка необходимост, а и не са сред основанията за издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие. Ето защо, правилно ответният административен орган е приел, че Й. не е доказал необходимостта си от притежаване на късо нарезно огнестрелно оръжие, съответно е постановил отказ за издаване на разрешение за придобиване на такова. Съобразно изложените в оспорения акт мотиви, отказът за издаване на исканото разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие е постановен, доколкото изложените от заявителя данни не подкрепят с доказателства необходимостта от притежаване на посоченото оръжие с цел самоотбрана - липсват данни, че има и/или е имало заплаха срещу живота, здравето или имуществото на лицето или на ч. на неговото с. към момента на депозиране на заявлението, която не може да бъде избегната или преодоляна по друг начин. Тук следва да се отбележи, че дейностите по ЗОБВВПИ – носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие са високорискови за обществото, поради което и въведеният със закона разрешителен режим изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не разследване на възможни, но несигурни и дори малко вероятни събития, като евентуални посегателства върху живота, здравето или имуществото на заявителя или член на неговото семейство. Предвид това и необходимостта е въведен в закона критерий за установяване основателността на искането за разрешаване на дейности, свързани с носене и употреба на огнестрелно оръжие. Материалноправните предпоставки в тази насока се преценяват от органа към датата на подаване на заявлението, като той разполага с оперативна самостоятелност по отношение на преценката дали събраните данни обосновават категоричен извод за наличие на основание по чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ. Компетентният административен орган преценява наличието на необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на заявителя, като взема предвид и данните, които са събрани в хода на административното производство, но не е длъжен да издирва конкретните причини, които са го мотивирали.

Както се отбеляза по – горе, оспорващият заявява и доказва, че работи като т. п. на дружество, което развива търговия с продукти, използвани в хранително-вкусовата промишленост, като представя вносни бележки за в. от него с. по б. с. на р.. Едновременно с това обаче, не уточнява и конкретизира какви точно ситуации или лица са източник на обективна заплаха за него, нито твърди, че подобни ситуации са възниквали или са се проявявали. Т.е. не са посочени достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които да дават основание за разумно обосновано предположение за наличието на действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие за самоотбрана. Липсват каквито и да са твърдения, още по-малко доказателства, че спрямо него са отправяни заплахи или че са извършвани посегателства срещу личността или имуществото му, или н. с.. Обоснованата от Й. необходимост за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, с оглед извършвана от него т. д. не съставлява основание, което обосновава необходимостта от самоотбрана и то именно чрез притежаване на огнестрелно оръжие. От представените по административната преписка писмени доказателства по никакъв начин не се доказва наличието на конкретна и потенциална опасност за живота и здравето на жалбоподателя или на нейното с.. Пренасянето на п. с. във връзка с осъществяваното от страна на заявителя занятие само по себе си не е и не може да бъде основание за придобиване и носене на оръжие за самоотбрана (в този смисъл е Решение № 3992 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2016 г., VII отд.). Необходимостта от самоотбрана е правнозначим факт, доказателствената тежест за който е на жалбоподателя. Трайно и непротиворечиво в съдебната практика се приема, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на цитирания по – горе чл. 6 ал. 3 т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.

Доказателства в горния смисъл, респ. за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на жалбоподателя не са представени и в хода на съдебно производство. Действително, не се спори и се установява от представените такива по делото, че дейността, която извършва като т. п. е свързана с пренасяне на п. с. в б.. Самостоятелно обаче това обстоятелство не дава основание да се приеме, че по отношение на заявителя е налице по – висок риск от посегателство спрямо общия риск за всеки друг гражданин. В случая не се ангажираха доказателства за наличието на каквито и да е оплаквания, сигнали или данни за реални заплахи спрямо личната неприкосновеност на заявителя и/или неговото с.. При това положение, изложените от оспорващия доводи не обосновават необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване би довело до необоснована необходимост от снабдяване с огнестрелни оръжия на всички лица, боравещи със значителни с. в б., каквато не е целта на закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от заявителя Й. аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана, поради което правилно с оспорения акт е постановен отказ. Изложените в акта мотиви се свеждат именно до това, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие.

За пълнота на изложеното и с оглед доказателствата по делото следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 6 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ въвежда разграничение на боравенето с огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата му характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава поради наличие на опасност с източник битието на заявителя, а във втората – за нуждите на изпълняваното от него занятие. След като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг нормативно определен ред. Физическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл. 6 ал. 3 от ЗОБВВПИ. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател – юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност. Възможността за използване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване на оръжие с цел самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона.

При изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното Решение № УРИ – 1670з-326/19.12.2023 г. на Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, с което по молба на Й. е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони е валидно и законосъобразно, като издадено в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същото жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото искането за присъждане на разноски от оспорващата страна се явява неоснователно.

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Г. Й., [ЕГН], с адрес гр. С., ул. „Д. К. С.“ № ...ап. ...срещу Решение № УРИ – 1670з-326/19.12.2023 г. на Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, с което по молба на Й. е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони, като неоснователна.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните.