Решение по дело №489/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. Кюстендил, 07.10.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на Двадесет и пети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 489 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

  Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от О. Б.Ш. (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) против Н.Н.Х. с ЕГН **********, с адрес ***.

В исковата молба се сочи, че между страните по делото били сключени договори за предоставяне на услуги, както следва:

1.Договор за мобилни услуги № ********* от 08.11.2013 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********;

2.Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 08.06.2015 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов абонаментен план;

З.Договор за мобилни услуги № ********* от 21.08.2015 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********;

4.Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и Договор за лизинг от 21.08.2015 г.

Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Те1епог Smart Plus White. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 137,77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера;

5.Сертификат за пакетни услуги Соmbo+ № ********* от 21.08.2015 г. Съгласно сертификата мобилни номера **********, ********** са включени в пакет, спрямо който се прилагат процентни отстъпки от месечните абонаментни такси;

6.Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2015 г. Съгласно договора на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********;

7.Сертификат за пакетни услуги Соmbо+ № ********* от 22.12.2015 г. Съгласно сертификата мобилни номера **********, **********, ********** са включени в пакет, спрямо който се прилагат процентни отстъпки от месечните абонаментни такси;

8. Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2016 г. Съгласно договора на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********;

9. Сертификат за пакетни услуги Соmbо+ № ********* от 15.01.2016 г. Съгласно сертификата мобилни номера **********, **********, **********, ********** са включени в пакет, спрямо който се прилагат процентни отстъпки от месечните абонаментни такси.

Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Н.Х. мобилни номера се прилагали следните условия:

-  за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги№ ********* от 08.11.2013 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Соmbо+ № ********* от 15.01.2016 г.;

-  за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 21.08.2015 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Соmbо+ № ********* от 15.01.2016 г.;

-  за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2015 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Соmbо+ № ********* от 15.01.2016 г.;

-  за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2016 г., изм. със Сертификат за пакетни услуги Соmbо+ № ********* т 15.01.2016 г.;

-  за мобилно устройство Те1еnоr Smart Plus White - условията, договорени в Договор
за лизинг от21.08.2015 г.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. септември 2016 г. - м. януари 2017 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.

Фактура № **********/15.09.2016 г. била издадена за отчетния период 15.08.2016 -14,09.2016 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 6,66 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., които, след приспадане на пакетна отстъпка 1,00 лв., били в краен размер на 6,41 лв. без вкл. ДДС - 7,69 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 4,92 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., които след приспадане на пакетна отстъпка 0,74 лв., били в краен размер на 4,93 лв. без вкл. ДДС - 5,92 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., такса за доп. пакет SМS/ММS в мрежата на Теленор 1,25 лв., както и ползвани услуги 3,48 лв. (кратки текстови съобщения SМS), които, след приспадане на пакетна отстъпка 2,50 лв., били в краен размер на 19,64 лв. без вкл. ДДС - 23,57 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Те1епог Smart Plus White в размер на 5,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 5,82 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., които, след приспадане на пакетна отстъпка 0,87 лв., били в краен размер на 5,70 лв. без вкл. ДДС - 6,84 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 50,01 лв., като, след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период 6,29 лв., претендиралата сума по фактурата била 43,72 лв.

Фактура № **********/15.10.2016 г. била издадена за отчетния период 15.09.2016 -14.10.2016 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 6,66 лв., която, след приспадане на пакетна отстъпка 1,00 лв., е в краен размер на 5,66 лв. без вкл. ДДС - 6,79 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 4,92 лв., която, след приспадане на пакетна отстъпка 0,74 лв., е в краен размер на 4,18 лв. без вкл. ДДС - 5,02 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за доп. пакет SМS/ММS в мрежата на Теленор 1,25 лв., които, след приспадане на пакетна отстъпка 2,50 лв., били в краен размер на 15,41 лв. без вкл. ДДС - 18,49 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Те1епог Smart Plus White била в размер на 5,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 5,82 лв., която, след приспадане на пакетна отстъпка 0,87 лв., била в краен размер на 4,95 лв. без вкл. ДДС - 5,94 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 42,23 лв.

Фактура № **********/15.11.2016 г. била издадена за отчетния период 5.10.2016 -14.11.2016 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 6,66 лв., която, след приспадане на пакетна отстъпка 1,00 лв., е в краен размер на 5,66 лв. без вкл. ДДС - 6,79 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 4,92 лв., която, след приспадане на пакетна отстъпка 0,74 лв., е в краен размер на 4,18 лв. без вкл. ДДС - 5,02 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за доп. пакет SМS/ММS в мрежата на Теленор 1,25 лв., които, след приспадане на пакетна отстъпка 2,50 лв., са в краен размер на 15,41 лв. без вкл. ДДС - 18,49 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Теlеnor Smart Plus White била в размер на 5,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** - месечна абонаментна 5,82 лв., която, след приспадане на пакетна отстъпка 0,87 лв., била в краен размер на 4,95 лв. без вкл. ДДС - 5,94 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 42,23 лв.

Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България" ЕАД и Н.Н.Х. по нейна вина поради изпадането й в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/15.01.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесиите номера **********, **********, **********, ********** в общ размер на 594,30 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Теlеnor Smart Plus White в общ размер на 47,92 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осем неначислени лизингови вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.

Основанието за възникване на задълженията за неустойки и Определянето на размерите им за процесиите номера (**********, **********, **********, **********) били уредени в т. 3.3 от последно сключения между страните Сертификат за пакетни услуги Соmbо+ № ********* от 15.01.2016 г. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на договор за номер, включен в сертификата, по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му съгласно т. 3.1 от Сертификата, а именно 15.01.2018 г. Въз основа на така уговореното неустойките за горепосочените номера били определени в следните размери: за номер ********** - 90,12 лв., за номер ********** - 225,43 лв., за номер ********** - 78,75 лв., за номер ********** - 200,00 лв.

Общата сума, начислена и претендирала по фактурата, била  642,22 лв.

Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Кюстендил, въз основа на което беше образувано частно гражданско дело № 2582/2018 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. По делото било постъпило възражение по чл. 414 от ГПК и бил предявен настоящия иск.

            С  оглед гореизложеното, се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прието за установено наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2582/2018 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, против длъжника - ответник Н.Н.Х. с ЕГН **********, както следва: 109,82 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2016 г., по отношение на номер **********, от които 19,70 лв. стойността на месечните такси и потребени услуги за периода от 15.08.2016 - 14.11.2016 г., както и 90.12 лв., представляващи неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя; 214,39 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 21.08.2015 г., по отношение на номер **********, от които 14,39 лв., представляващи   стойността    на    месечните   такси   за    периода    от 15.08.2016            - 14.11.2016 г., както и 200,00 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя; 284,41 лв., дължими по Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.08.2015 г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 08.11.2013 г., по отношение на номер **********, от които 58,98 лв., представляващи стойността на месечните такси и услуги за периода от 15.08.2016 -14.11.2016 г., както и 225,43 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя; 95,89 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от г., по отношение на номер **********, от които 17,14 лв., представляващи   стойността   на   месечните   такси   за   периода  от 15.08.2015 г. - 14.11.2016 г., както и 78,75 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя; 65,89 лв., дължими по Договор за лизинг от 21.08.2015 г., от които три лизингови вноски за мобилно устройство Теlеnоr Smart Plus White, начислени в месечните фактури за потребени услуги за периода от 15.08.2016 - 14.11.2016 г., както и предсрочно изискуем остатък от осем лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Поддържа се искане за присъждане на деловодни разноски по заповедното производство, както и в настоящото такова.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който застъпва становище, че исковата претенция е недопустима и неоснователна. Излага съображения за това.

В хода на съдебното дирене ищцовото дружество поддържа депозираната искова молба, а ответникът, чрез назначения му особен представител, поддържа възраженията си, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, че между ответника и „Космо България мобайл“ ЕАД – понастоящем „Теленор България“ ЕАД били сключени и валидно действали договори за мобилни услуги, новирани в последствие с допълнителни споразумения.

Приложени са и Общите условия (ОУ) за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.

Не се спори, че в изпълнение на посочените договори са били предоставени мобилни услуги.

Безспорно е също, че потреблението за мобилни номера **********, **********, **********, ********** било фактурирано.

Приложени са извлечения (незаварени) за потреблението на ползваните мобилни номера.

Няма данни ответницата да е заплатила задълженията.

Видно от материалите по приетото ч.гр.д. №2582/2018 г. на КРС ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника, заради което заповедният съд указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК е предявен такъв.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по които се установява, че задължението на ответника за представената услуга, лизингови вноски и за неустойка.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

При условията на кумулативно обективно съединяване (чл. 210, ал.1 ГПК) са предявени специални установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с предмет установяване съществуването вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, както и осъдителна претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на установителния иск: Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, констатира, че е налице издадена заповед за незабавно изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.

По основателността: Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.

По делото не е спорно, че страните са били в облигационни отношения като ответникът е била потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, като същият е редовен от външна страна и обвързва страните. По делото обаче липсват каквито и да е доказателства за реално предоставени на клиента услуги. От данните по делото не може да се установи ако са доставени дали са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук и дали са коректно фактурирани. Всички тези обстоятелства са оспорени с отговора на исковата молба, заради което в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства в исковата молба.  Доколкото това не бе сторено надлежно претенцията в тази част се възприема за неоснователна.

Досежно претенцията за установяване дължимостта на сумите, претендирани като неустойка:

В принципен план неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Но, изхождайки преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги  срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга, следва да се приеме, че ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните нейни функции, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Такава уговорка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. заради което и в тази мчаст перетенцията е неоснователна.

По претенция за неплатени лизингови вноски: Страните тук не спорят, че ищецът предоставил на ответника мобилен апарат, като с положения си подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което претенцията в тази част се възприема за основателна. Няма данни, а и твърдения вещта да е върната, респ. основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер.

  

 

 

По разноските:  С оглед изхода на спора на ищеца се следват деловодни разноски по уважената част от претенцията, а на ответника по отхвърлената такава. Така на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и вземайки предвид доказателствата за сторените деловодни разноски, на ищеца ще се присъди сумата от 67,17 лв. по иска по чл. 422 от ГПК. В това производство няма доказателства за сторени деловодни разноски от ответника, които да подлежат на репариране, доколкото с договора за правна помощ не е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в исковия процес по установяване на вземането.

Изводът за частична основателност на иска с правно основание чл. 422 от ГПК поставя и въпроса за размера на вземането за разноски в заповедното производство, съгл. задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК. Съотв. н  

 

 

а основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника ще се възложи сумата от 32,94 лв., а на ищеца 274,34 лв.

Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани поради липса на искане в т.см.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по делото, че Н.Н.Х. с ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6. п.к. 1766, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от 65,89 лв. (шестдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки), дължими по Договор за лизинг от 21.08.2015 г., от които три лизингови вноски за мобилно устройство Теlеnоr Smart Plus White, начислени в месечните фактури за потребени услуги за периода от 15.08.2016 - 14.11.2016 г., както и предсрочно изискуем остатък от осем лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, като оставя без уважение исковата претенция досежно сумите: 109,82 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2016 г., по отношение на номер **********, от които 19,70 лв. стойността на месечните такси и потребени услуги за периода от 15.08.2016 - 14.11.2016 г., както и 90.12 лв., представляващи неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя; 214,39 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 21.08.2015 г., по отношение на номер **********, от които 14,39лв., представляващи стойността на месечните такси за периода от 15.08.2016-14.11.2016 г., както и 200,00 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя; 284,41 лв., дължими по Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 21.08.2015 г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 08.11.2013 г., по отношение на номер **********, от които 58,98 лв., представляващи стойността на месечните такси и услуги за периода от 15.08.2016 -14.11.2016 г., както и 225,43 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя; 95,89 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от г., по отношение на номер **********, от които 17,14 лв., представляващи  стойността на месечните такси за периода от 15.08.2015 г. - 14.11.2016 г., както и 78,75 лв. - неустойка, дължима поради предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя, като неоснователна и недоказана.

            ОСЪЖДА Н.Н.Х. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6. п.к. 1766, представлявано от Д. К. К. и М. С. сумата от 32,94 лв. (тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща сторени в производството по ч.гр.д. № 2582/2018 г. на КРС разноски, както и сумата от 67,17 лв. (шестдесет и седем лева и седемнадесет стотинки), представляващи сторени в настоящото исковото производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

            ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6. п.к. 1766, представлявано от Д. К. К. и М. С. ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Х. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 274,34 лв. (двеста седемдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки), представляваща сторени в производството по ч.гр.д. № 2582/2018 г. на КРС, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.

 

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на заповедния съд, като се върне и приложеното тук заповедно производство.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: