Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
град Велико
Търново, 15.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. д. № 190/2023г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. вр. чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „Дунавска млечна компания“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. В. Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. В, ет. 2, ЕИК
*********, чрез *** М. И., срещу Отказ за регистрация по ЗДДС №
041022203148341/25.07.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико
Търново, потвърден с Решение № 14/10.02.2023 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита издаденият отказ за незаконосъобразен, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС при достигане на оборот от 50 000
лв. приходната администрация следва да действа при условията на обвързана
компетентност и да регистрира по ЗДДС дружеството, което изпълнява законовото
условие. По тези съображения жалбоподателят моли оспорения отказ да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата, директорът
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Претендира за разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 1000
лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
С
Акт за дерегистрация по ЗДДС № 040992202590792/31.05.2022 г., регистрацията по
ЗДДС на „Дунавска млечна компания“ ЕООД е прекратена, считано от 20.06.2022 г.,
на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ вр. чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Като
фактическо основание е посочено, че дружеството не е внесло декларирания от
него със СД данък за внасяне за 18 конкретно посочени месечни данъчни периода
за времето от 01.04.2019 г. до 31.08.2021 г., общо в размер на 18902,38 лв. Актът
за дерегистрация е бил обжалван по административен и съдебен ред, като с
Решение № 405/19.12.2022 г. по адм. дело № 688/2022 г. по описа на АСВТ, влязло
в сила на 18.01.2023 г., жалбата на дружеството е била отхвърлена.
Междувременно,
от „Дунавска млечна компания“ ЕООД е подадено Заявление за регистрация по ЗДДС
вх. № 043912203005535/11.07.2022 г., с
което е деклариран облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за последните 12
месеца преди текущия в размер на 55080,62 лв. Възложена е проверка с Резолюция
за извършване на проверка № 042692203005698/11.07.2022 г. от гл. инспектор в
сектор „Регистрация“. В резултат на проверката е издаден оспорения Отказ за
регистрация по ЗДДС № 041022203148341/25.07.2022 г. на орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново. В мотивите на същия е описана дерегистрацията на
дружеството по ЗДДС и е посочено, че при извършена проверка в информационните
масиви на НАП е установено, че не е отпаднало основанието за дерегистрацията по
чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като към датата на подаване на заявлението за
регистрация и датата на издаване на отказа задълженията по ЗДДС не са внесени.
Предвид това е прието, че е налице хипотезата на чл. 96, ал. 8 от ЗДДС и е
постановен процесния отказ.
Отказът
за регистрация е оспорен по административен ред. В хода на административното
оспорване, производството е спряно от ответника на основание чл. 34, ал.1, т.2
от ДОПК с оглед неприключилото производство по адм. дело № 688/2022 г. След
като е приключило производството по оспорване на Акт за дерегистрация № 040992202590792/31.05.2022
г., производството е възобновено, като с решението си ответникът е потвърдил
оспореният понастоящем отказ. Решението е връчено на жалбоподателя на
14.03.2023 г. Жалбата срещу отказа за регистрация е подаден чрез ответника на
28.03.2023г.
Като
писмени доказателства по делото са приети материалите, изпратени с
административната преписка, както и справка за задълженията на „Дунавска млечна
компания“ ЕООД към 12.05.2023 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на оспорване акт, след
изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния
срок по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК и отговаря на изискванията
на чл. 149 от ДОПК. Като такава жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е неоснователна по следните мотиви:
След служебно извършена
проверка съдът установи, че обжалваният акт е издаден от оправомощен орган,
определен с резолюция за извършване на проверка, издадена от гл. инспектор в
сектор „Регистрация“ при ТД на НАП – гр. Велико Търново при условията на
заместване поради законоустанановено отсъствие на титуляра, в рамките на неговата
компетентност, определена с приложените заповеди на директора на ТД на НАП -
гр. Велико Търново. Актът е съставен в писмена форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Същият е издаден като
електронен документ подписан с квалифициран електронен подпис, чиято истинност
не е оспорена от жалбоподателя, като съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) №910/2014 квалифицираният
електронен подпис има значението на саморъчен подпис. Ето защо, съдът не
констатира пороци, засягащи валидността, формалната и процесуална
законосъобразност на оспорения акт.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /в относимата редакция/, всяко данъчно задължено лице, което е установено
на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период
не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно
в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е
достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително
текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на
която е достигнат оборотът.
В чл. 96, ал. 8 от ЗДДС,
на която се е позовал органът по приходите, е посочено, че независимо от ал. 1
/т.е. от достигнатия облагаем оборот и подаденото заявление-бел. м./
органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната
администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176 от ЗДДС, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието
за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца,
следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.
Разпоредбата на чл. 96,
ал. 8 от ЗДДС дава възможност за проява на оперативна самостоятелност на
съответния приходен орган, след анализ на всички факти и обстоятелства,
свързани с данъчно задълженото лице, подало заявление за регистрация по ЗДДС да
извърши преценка дали лицето да бъде регистрирано по ЗДДС или съответно да му
бъде отказана такава регистрация.
В конкретния случай
органът по приходите е приложил разпоредбата, като се е позовал на факта, че не
е отпаднало основанието за дерегистрация на дружеството по реда на чл. 176, т.
3 от ЗДДС, тъй като декларираните задължения по ЗДДС за 18 данъчни периода все
още не са внесени.
Според съда органът по
приходите правилно е приел, че не е отпаднало основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС и е издал спорния отказ за регистрация по ЗДДС. В случая от представените
справки от информационните масиви на НАП към 25.07.2022 г., 10.02.2023 г.
и 12.05.2023 г. е видно, че дружеството
не само не е погасило въпросните задължения в размер на 18902,38 лв., а
напротив – продължава да трупа нови такива. Това не се и оспорва от
жалбоподателя, а същевременно не е и спорно, че не са изтекли 24 месеца,
считано от от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията. При това приходната
администрация е приложила правилно посочената хипотеза на нормата, тъй като и
към момента на приключването на устните състезания пред настоящият състав не се
установява да е отпаднало основанието за дерегистрация, посочено в акта за
дерегистрация, по който е налице съдебно произнасяне с окончателен съдебен акт.
В акта за дерегистрация изрично е прието, че е налице основанието по чл. 176,
т.3 от ЗДДС, а именно: системно неизпълнение на задължения по ЗДДС, което е
установено несъмнено. От друга страна, както се отбеляза, до момента на
провеждането на устните състезания не са представени доказателства за
изпълнението на задълженията на жалбоподателя, които са послужили като
основание за дерегистрирането му.
Действително, в отказът
за регистрация не е обосновано изрично по какви причини издателят на отказа
упражнява оперативната си самостоятелност чрез предоставената му от закона
възможност. Въпреки това, в решението на ответника по делото обстоятелствата,
които са относими към проявата на оперативна самостоятелност са изрично и
изчерпателно посочени. Прието е, че следва да се вземат предвид общия размер на
на невнесените задължения за ДДС по СД, липсата на индикации от страна ДЗЛ да е
било коректно към фиска в продължение на дълъг период от време, а освен тези задължения не са внесени и
други задължения за данъци и осигурителни вноски и по ревизионен акт. Тези
обстоятелства са обосновали извод, че лицето е източник на опасност от загуба
на приходи, като регистрацията му по ЗДДС би довела до идентичен с вече
установения резултат - задължения по подадени декларации, които няма да бъдат внасяни. Посоченото от ответника се споделя изцяло от настоящия състав
и не е необходимо да се преповтаря. Тези мотиви са относими към аргумента за
приложената от приходната администрация оперативна самостоятелност, като от
друга страна останалите изисквания за законосъобразност на отказа за
регистрация по ЗДДС са спазени.
Съдът намира също така,
че процесната разпоредба на чл. 96, ал. 8 от ЗДДС не противоречи на Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност. В член 273, първа алинея от
Директивата за ДДС се предвижда, че държавите членки могат да налагат други
задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за
предотвратяване на данъчни измами, при спазване на изискването за еднакво
третиране на вътрешните сделки и сделките между държави членки, извършвани от
данъчнозадължени лица, и при условие че тези задължения не пораждат в
търговията между държави членки формалности при преминаването на границите. Извън
ограниченията, които налагат, разпоредбите на член 273 от Директивата за
ДДС не уточняват нито условията, нито задълженията, които държавите членки
могат да предвидят, и следователно тези разпоредби им предоставят свобода на
преценка по отношение на способите, целящи да се осигури събирането на целия
дължим на тяхната територия ДДС и да се предотвратят измамите /т. 21 от решение
на СЕС от 26 октомври 2017 г. по дело С-534/16/. В настоящия случай е видно, че
разглежданата правна уредба е въведена по силата на член 273 от
Директивата за ДДС, за да се осигури правилното събиране на ДДС и да се
предотвратят данъчните измами. Според настоящия състав тази уредба не надхвърля необходимото
за постигането на такива цели и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС. В
конкретния случай е налице деклариран с подадени СД резултат за всеки един от
18 данъчни периода ДДС за внасяне, които задължения безспорно не са внесени към
момента на приключване на устните състезания, както и останалите данъчни и
осигурителни задължения на ДЗЛ. Ако бъде подновена регистрацията по ЗДДС на
дружеството съществува риск от деклариране и невнасяне на задължения за ДДС в
бюджета и съответно от данъчни загуби. Отказът за регистрация не цели събиране
на вече възникналите задължения, а препятства възникването на нови задължения
за ДДС.
Предвид гореизложените
съображения трябва да се приеме, че оспорения отказ за регистрация по ЗДДС на орган
по приходите при ТД на НАП Велико Търново е издаден от компетентен орган, в
предвидената форма, и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на
закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид заявената
претенция от ответника в полза на
Национална агенция за приходите – гр. София, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят
разноски, представляващи ***ско възнаграждение, поискано в последното съдебно
заседание, в размер на 1000 лв. съгласно чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По
изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дунавска млечна компания“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. В, ет. 2,
ЕИК *********, срещу Отказ за регистрация по ЗДДС № 041022203148341/25.07.2022
г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение №
14/10.02.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Дунавска млечна компания“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 27, вх. В, ет. 2, ЕИК
*********, да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски по делото в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: