Р Е Ш Е Н И Е
№
790
от 22.11.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на втори ноември, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Василка Желева
ЧЛЕНОВЕ:
Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря
Ангелина Латунова………………………………………………..
и прокурор
Николай Трендафилов при ОП-Хасково………………………, като разгледа АНД (К) № 804/2022 г.
по описа на Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Димитрова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж.А.М.
*** против Решение № 198/30.06.2022г. на Районен съд, гр. Хасково, постановено
по а.н.д. № 20225640200478 по описа на съда за 2022г.
В жалбата се излагат съображения за
постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на
производствените правила и в нарушение на материалния закон, които са довели до
постановяване на неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.
В тази връзка се твърди, че съдът не бил
докладвал писмена защита от 16.06.2022 г., като не се бил произнесъл и по обективираното
в нея искане за допускане до разпит на двама свидетели. Нарушени били
разпоредбите на чл. 12 - чл. 14 и чл. 107, ал. 2 НПК, както и тези на чл. 34,
чл. 52 и чл. 53 ЗАНН. Не бил съобразен фактът, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен в отсъствието на лицето, в условията на представен
от последното болничен лист, като по делото не са представени доказателства за
нова покана или срок да се яви за съставяне на АУАН. Не били доказани по
безспорен начин нарушенията, които се твърди, че са извършени. Сочи се, че касаторът, в качеството му на управител на „СЕКЮРИТИ
ХАСКОВО СОТ“ ООД бил спазил изискванията на чл. 50, ал. 5 и чл. 51, ал. 1 от
Закона за частната охранителна дейност и е изискал от лицето М. А. З.необходимите
по закон документи. Неясно било за лицето в какво се изразяват извършените от
него деяния и под каква правна квалификация са подведени те – основание за
налагането на съответните административни наказания. Не било установено
сключването на трудов договор с лицето З., като свидетелите, доколкото не били
проверявали трудовото досие в цялост, не са констатирали какви документи са
изискани и представени при започване на работа, както и какви били налични и
съхранявани извън сочените в преписката. Твърди се също, че деянието за което Ж.М.
бил наказан представлявало „маловажен случай“.
По изложените в касационната жалба
съображения се моли решението и потвърденото с него НП да бъдат отменени,
алтернативно: делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на районния
съд. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Директор на
Главна дирекция „Национална полиция“ – гр. София, редовно призован, не се явява,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу
акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С
обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление
№ 423 от 18.03.2022г. издадено от
Директора на Главна дирекция“Национална полиция“, с което за извършени
на 09.04.2021г. в гр.Хасково нарушения
на чл. 50, ал.5, т.7 и чл. 50, ал.7,
изр. 2-ро от Закона за частната охранителна дейност, на Ж.А.М. са наложени
административни наказания „Глоба“, съответно в размер на 100 лева на основание чл. 75, ал.2 от ЗЧОХ и в размер на
200 лева на основание чл. 82 от ЗЧОД.
За да
постанови решението си районният съд приел, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а вменените нарушения на наказаното лице се явяват доказани
от обективна и субективна страна .
При
касационната проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Не
се споделят доводите на касатора за постановяване на решението при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Конкретно не представлява
основание за отмяна на постановеното съдебно решение по смисъла на чл. 63в ЗАНН
във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 НПК обстоятелството,
че Районният съд не се е произнесъл по искането за допускане на гласни доказателствени средства (лицата
Д. Д. М.и В.Ж. Д.), тъй като то е обективирано от ответника по спора. Не се констатира, че
жалбоподателят, писмено или чрез устно изявление, е формулирал доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства, по което Районният съд не се е
произнесъл. В този смисъл не е налице процесуално нарушение, от категорията на
съществените, което да ограничава правото на защита на лицето и участието му в
образуваното съдебно производство.
Решението е съответно и на материалния
закон.
АУАН е съставен от компетентен орган, разполагащ с
необходимите правомощия предоставени му по силата на чл. 83, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и ал.
2 от ЗЧОД и съобразно приложените по делото Заповед № 3286з-1372/30.03.2018г. и № 3286з-2867 от 17.08.2021г. на ЗА
Директора на ГД“НП“. НП е издадено от компетентен административно наказващ
орган, разполагащ с необходимите правомощия съгласно чл. 83, ал.2 от ЗЧОД и
упълномощен със Заповед № 8121ц-284 от 11.03.2021г. на Министъра на вътрешните
работи.
Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
от ЗАНН. Безспорно е , че АУАН не е
съставен в присъствието на нарушителя,
но дори и да се приеме, че е налице нарушение на процедурата по
съставянето на акта по смисъла на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, предвид и
представения болничен лист, то това нарушение не е от категорията на
съществените, така че да се обуслови извод за отмяна на оспореното НП,
доколкото същото по никакъв начин не е ограничило правото на защита на
наказаното лице. В случая АУАН е надлежно предявен и връчен на касационния
жалбоподател и правото на защита на М. във воденото срещу него административнонаказателно производство не е ограничено.Същият
не се е възползвал от правото си да реализира предоставените му от закона възможности да
възрази (чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН), гарантирани с предявяването на акта от контролните
органи, а НП е издадено след изтичане срока за представяне на възражения от
нарушителя. В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушенията, датата и мястото
на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата,
които ги потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно.
Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и
възпроизведената въз основа на цялата административнонаказателна
преписка такава в НП, като вменените от обективна страна в АУАН и НП нарушения
съответстват с дадената им правна квалификация .
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗДвП „физическо
лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на
търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено
да го управлява и представлява, което преди сключването на трудов договор с
лице от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице не
изпълни задължението си по чл. 50, ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
за всяко отделно нарушение“.
Съгласно чл. 82 ЗЧОД „за неизпълнение
на друго задължение, произтичащо от този закон и подзаконовите нормативни
актове, регламентиращи частната охранителна дейност, физическото лице се
наказва с глоба, съответно на юридическо лице и едноличен търговец се налага
имуществена санкция, в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение, ако
не подлежи на по-тежко наказание“.
В
конкретния случай не е спорно обстоятелството, че Ж.А.М. *** СОТ“ ООД и като
такъв следва да изпълнява задълженията по чл. 50, ал. 5 и чл. 50, ал. 7, изр. второ
ЗЧОД.
Съгласно чл. 50, ал. 5, т.7 от ЗЧОД „преди сключването на трудовия договор
физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния
орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, изисква от
лицето по ал. 1 и 2 да представи документ за професионална квалификация по
професия "Охранител" или за успешно преминат курс – в случаите по ал.
4, издаден от институция от системата на професионалното образование и
обучение.
Съгласно чл. 50, ал. 7, изр. второ от ЗЧОД
„при сключване на договора лицето представя декларация, че не е привлечено като
обвиняем за умишлено престъпление от общ характер“.
От тълкуването на цитираните
разпоредби се обуславя извод, че най-късният момент, в който следва да бъдат
представени така посочените документи е датата на сключване на трудовия
договор. Видно е от материалите по делото, че на 09.04.2021г. в гр.Хасково „Секюрити Хасково“ООД , представлявано от управител Ж.А.М. е
сключило трудов договор с М. А. З., като последния е назначен на
длъжността“охранител“. Към датата на проверката на контролните органи, в трудовото
досие на З. е било налично удостоверение за професионално обучение издадено от
Национална агенция за професионално образование и обучение, удостоверяващо завършен през 2021г.
квалификационен курс за обучение за професията“Охранител“, но същото е издадено на 25.05.2021г., т.е. месец и половина след назначаване Зафиров на работа Съответно няма как този
документ да е бил изискан и представен преди сключване на трудовия договор,
доколкото към този момент процесният документ не е
съществувал. Безспорно от административно – наказателната преписка се
установява също, че в трудовото досие на
последния не е била налична и изискуемата декларация по чл. 50, ал.7 от ЗЧОД.
При така установеното безспорно се
налага извода, до който е достигнал и районният съд, че вменените на касатора нарушения са осъществени, както от обективна така
и от субективна страна.
Законосъобразно за установените две нарушения
АНО е наложил на Ж.М. две наказания
„Глоба“, в минималния установения от
закона размер.
Не може да се приеме, че деянията
представляват „маловажен случай“ по смисъла на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, доколкото същите не се отличават съществено
от обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка е уместно да се
посочи, че частната охранителна дейност е търговска дейност насочена към опазване
на живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на
физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на сигурност
при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на безпрепятствено
провеждане на различни по характер и вид мероприятия. За да могат адекватно да
се постигнат целите на закона свързани със защита живота и здравето на
охраняваното лице, респ. имущество, то при сключване на трудови договори с
лица, които ще извършват охранителна дейност, работодателят е длъжен да се
увери, че лицето е годно да извършва
съответната дейност, вкл. като изиска представяне на доказателства, че е
преминало необходимото за тази цел обучение и че не е привлечено като обвиняем
за умишлено престъпление от общ характер. Неизпълнението на задължението на
управителя и и представляващ съответното дружество извършващо частна
охранителна дейност да се увери, че лицето с което сключва трудово договор разполага с необходимите познания и умения и
не е изискването от същото да декларира липсата на обстоятелствата по чл. 50,
ал.7,изр. 2-ро от ЗЧОД е от естество да
компрометира осъществяването на съответната охранителна дейност, респ. да
постави в риск охраняваните лица, обекти и имущество.
Доколкото направените от Районен съд –
Хасково изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице
основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния
кодекс, то съдът намира, че постановеното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен
съд – Хасково.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 198/30.06.2022г. на
Районен съд, гр. Хасково, постановено по а.н.д. № 20225640200478 по описа на
съда за 2022г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.