Решение по дело №7718/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 452
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 22 март 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20215330207718
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330207718 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-0273-000493/19.10.2021 г., издадено от
Началникa РУ Хисар, с което Р. Г. П., ЕГН: **********, е санкциониран с
глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за
срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Р. Г. П., представляван от своя процесуален
предствител – адв. Е.А., обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и
незаконосъобразност, като се претендира за отмяна на обжалваното НП с
присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна, РУ Хисар, излага писмено становище, с което
оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 03.10.2021 г. около 17.00 часа в с. Горна Махала, ул. „10-та“, преди
кръстовището и посока на движение към ул. „5-та“ *** на ***, сред които ***
П.Г., спрели за проверка водача на л.а. „***“ с рег. № ***. *** бил установен
като Р. Г. П.. В хода на извършената проверка *** на *** П. бил тестван с
1
Дрегер Алкотест, който отчел 0.88 промила в издишания въздух. За така
констатираното нарушение бил съставен АУАН. Тъй като водачът не приел
показанията на Дрегера, на същия бил издаден талон за кръвна проба, като му
били предоставени 120 мин., за да се яви в *** (Окръжна болница). Часът на
съставянето на Талона бил 17.25 ч., като крайният срок за явяване бил 19,25 ч.
Тъй като водачът П. се явил в болничното заведение 10 мин. след крайния
час, а именно в 19,35 ч., на същия било отказано да му бъде взето кръвно
изследване. В последствие било издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което Р. Г. П. бил санкциониран с глоба в размер на 1000.00
лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца - за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Недоволен от този резултат останал жа;лбоподателят П., който оспорва
издадено НП и претендира за неговата отмяна. Твърди се нищожност на
издадения АУАН, поради некомпетентност на лицето, което го е съставило,
както и незаконосъобразност на НП, тъй като в същото не е обсъдено
допустимото отклонение на анализатора за алкохол. Оспорва се и
материалната законосъобразност на НП, тъй като в същото не е съобразена
допустимото отклонение от отчетения резултат. Твърди се и некоректно
описание на самото нарушение, което накърнявало правото на защита, а също
така и липса на обсъждане на предпоставките за квалифициране на деянието
като „маловажен случай“.
По същество описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се
оспорва, но се твърди, че жалбоподателят се е явил в болничното заведение
около 19.00 часа, но бил помолен да изчака, за да се дезинфекцира от
предходен Ковид болен пациент. След като бил поканен за изследване, било
установено просрочие на времето и му било отказано да му бъде взета кръв.
В подкрепа на горните твърдения е ангажиран един свидетел от страна
на жалбоподателя – *** – свид. А. П., който в своите показания е потвърдил
изложеното от жалбоподателя, че на процената дата е получил обаждане от
*** си с молба да го вземе от с. Горна Махала и да го закара до гр. Пловдив.
Свидетелят твърди, че веднага е твъргнал към селото, взел е *** си и не по-
късно от 20 мин. преди крайния час е бил в болницата, но лекарят там ги
помолил да изчакат, за да извършат дезинфекция след Ковид болен пациент,
след което се установило, че са просрочили времето и отказали кръвен тест
2
на *** му. Съдът подлага под съмнение показанията на този свидетел в
последната им част, касаеща причината за просрочието, като отчита факта на
*** между свидетеля и жалбоподателя, което за съда е индиция за
предубеденост и даване на показания, обслужващи защитната теза. Съдът
намира, че в случая е налице проявление на тази заинтересованост, доколкото
заявеното от свидетеля се опровергава от обективните данни получени от
изисканата писмена документация от *** (Лист за преглед, Талон за
изследване и Писмен отговор от Началника на Спешно отделение), видно от
която, жалбоподателят се е явил в болничното заведение в 19,35 ч. - 10 мин
след крайния час за вземане на кръвно изследване. От представените
документи не се потвърждава заявеното от свид. П. по-ранно пристигане и
изчакване за дезинфекция от друг пациент, напротив – изрично се посочва, че
жалбоподателят е пристигнал в 19,35 ч., както и че в същото дежурство няма
други регистрирани лица за кръвно изследване. Предвид горното съдът не
кредитира показанията на свид. П. в частта, касаеща часа на пристигане в
болничното заведение. Отделно от горното следва да се посочи и че в тази
част показанията се явяват неубедителни предвид близостта на с. Горна
Махала до град Пловдив (около 30 км.), при което отиването от град Пловдив
до с. Горна Махала и о***но до град Пловдив със сигурност би могло да се
осъществи в рамките дори на час.
Като свидетел по делото е бил разпитан и *** – свид. П.Г., който в
своите показания е поствърдил изцяло отразените от него в АУАН
фактически констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите
се явяват неопровергани от доказателствата по делото, в това число от
жалбоподателя.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че видно от приложените по
преписката оправомощителни заповеди от министъра на МВР както АУАН,
3
така и НП са издадени от компетентни органи. В тази връзка възраженията за
некомпетентност на издалите ги органи се оценяват като неоснователни.
На следващо място, в хода на съдебното следствие се установява по
безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от
субективна и обективна страна състава на вмененото му административно
нарушение.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на
алкохол. В конкретния случай се установява по категоричен начин (от
кредитираните от съда свидетелски показания, АУАН, Талон за медицинско
изследване, Лист за преглед, Талон за изследване и Писмен отговор от
Началника на Спешно отделение ), че на посочената в АУАН и НП дата и
място жалбоподателят П. е управлявал МПС под въздействие на алкохол.
Категорично установено е, че концентрацията на алкохол в кръвта в случая е
била значително над 0,5 на хиляда. В тази връзка са събраните по делото
доказателства, според които жалбоподателят е бил изпробван с техническо
средство Дрегер № 7510 № ARВA 0061, който отчел 0.88 промила наличие на
алкохол в кръвта – резултат, който е останал неопроверган, предвид
просрочието на часа за явяване в болничното заведение. За последното съдът
се доверява изцяло на обективните данни, получени от писмените
доказателства, изискани от болничното заведение, изрично посочващи, че
жалбоподателят се е явил едва в 19,35 ч., в които съдът няма причина да се
съмнява. Фактът, че жалбоподателят е употребил алкохол в деня на
управление на МПС и на проверката намира потвърждение дори в неговите
обяснения – същият заявява в съдебно заседание, че по-рано в деня на
проверката, същият е употребил неустановено количество бира. Предвид
горното и като намира, че в конкретния случай липсват основания
показанията на Дрегера да се поставят под съмнение, следва да се приеме, че
вмененото на жалбоподателя П. нарушение, следва да се приеме за доказано
по категоричен начин.
Съдът не споделя и възраженията за некоректно описание на
нарушението в АУАН и НП. Видно е, че в същите се съдържат факти и
обстоятелства относно това кой, кога, какво нарушение се твърди да е
извършил с коректно посочване на правната квалификация, която изцяло
4
съответства на установените факти.
Съдът не споделя и доводите за материална незаконосъобразност на
НП, поради необсъждане на допустимото отклонение на показанието на
Дрегера, доколкото в конкретния случай не се касае за гранична стойност,
при която да съществува възможност за отпадане на отговорността или за
приложението на по-леко наказуем състав на нарушение.
Не са налице и основания за редуциране на размера на глобата,
доколкото същата е в размер изрично предвиден в закона.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, защото
конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по
степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения.
Нещо повече, с измененията в ЗАНН в сила от декември 2021 г. изрично е
изключена възможността нарушения, свързани с употреба на алкохол да се
квалифицират като маловажен случай (чл. 29 ЗАНН), което е недвусмислен
показател за отношението на законодателя към нарушенията от този вид.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед крайния изход на делото в тежест на жалбоподателя следва да
се възложат и сторените по делото разноски за явяване на свидетел в размер
на 20 лв.

По изложените съображения, Пловдивският районен съд, 25 н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0273-000493/19.10.2021 г., издадено от
5
Началникa РУ Хисар, с което Р. Г. П., ЕГН: **********, е санкциониран с
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право на управлява МПС
за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-
Пловдив сумата от 20.00 /двадесет/ лева, представляваща разноски за
явяването на свидетел.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6