Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2020 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и трети юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря ПЛАМЕН ПЛАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2095 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Г.Г. А. ЕГН **********, депозирана чрез адв.А., против НП №20-0819-000453/ 04.03.2020г. на
Началник група към ОД на МВР- Варна-
сектор ПП, с което на въззивника са наложени административни наказания, както
следва: “Глоба” в размер на 1000 лв. и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 месеца, на основание чл. 174
ал.1т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като със същото НП на
основание Наредба N Із-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, визира се прекратяване на наказателно
производство, касаещо същият инцидент, тъй като
деянието не съставлява престъпление/ визира се в скоби чл.9 ал.2 от НК/ и се
сочи, че НП е било издадено именно въз основа на горепосоченото постановление
на ВРП, за което се приема, че е нарушен принципът „ne bis in idem“, алтернативно се излагат
аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, и се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.А.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, ангажира доказателства в
подкрепа на същата, заявява, а в хода на
делото по същество моли за отмяна на НП,
като незаконосъобразно и неправилно въз основа на доводите, изложени в жалбата,
като допълнително аргументира единствено наличие на предпоставки за прилагане
на чл.8 от ЗАНН.
Представител на органа издал НП, не се явява
в с.з. , като се депозират писмени бележки, съгласно които НП е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,
оспорват се доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в
жалбата и се иска потвърждаване на НП е присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 19.12.2019г., св.Г., на
длъжност мл. автоконтрольор в сектор ПП- ОД на МВР-Варна, съвместно с колегата
си С. Г. изпълнямали служебните си задължения, като
със служебен автомобил на сектор ПП-ОД на МВР-варна се движили по
бул.Владислав.в посока Автогара-Варна, като около 03,00ч. преди кръстовището с
ул.“Дрин“, служебният автомобил бил спрян в дясно на
пътното платно, в близост до магазин за кафе.Докато автомобилът бил спрян,
полицейските служители забелязали движещ се по бул.“Владислав“ лек автомобил,
който отбил в близост до сградата на РС-Варна за кратко, след което отново
потеглил към мястото, където били позиционирани полицейските служители.На
пресечката с ул.“Дрин“ въпросният лек автомобил,
който се оказал л.а.“Волво ХЦ 90“ с рег.№ В 5845 НР,
се отклонил на ляво и продължил по ул.“Дрин“ в посока
бел.“Сливница“Полицейските служители с управлявания от тях служебен автомобил
последвали горепосоченият лек автомобил „Волво ХЦ 90“
и около 03:14ч. автомобилът бил спрян за проверка.Установило се, че водачът се
управлява от въз.А., като на седалката до него имало пътничка, негова приятелка.На
водача била извършена проверка за
употреба на алкохол с Алкотест 7510 АRDМ № 0230, като техническото средство
отчело концентрация на алкохол в издишания от въззивника въздух
1,23 промила.В хода на проверката водачът на автомобила обяснил, че на
приятелката му, която първоначално е управлявала процесния
автомобил, й прилошало, поради което се наложило той да седне зад волана и да
управлява автомобила.
За констатираното
нарушение – управление на лек автомобил с недопустима концентрация на алкохол
срещу въззивника бил съставен АУАН,подписан
от жалбоподателя без възражения, като бил издаден и талон за кръвна проба.
Предвид установената
концентрация на алкохол в кръвта на въззивника, първоначално било образувано
ДП№543/19г. по описа на сектор „ПП“-ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.343 Б
ал.1 от НК, но тъй като резултатът от медицинското изследване на взетата кръвна
проба от жалбоподателя доказъл наличие на алкохол в
кръвта му 0,99 промила, с постановление от 30.01.2020г. горепосоченото ДП било
прекратено, тъй като прокурорът приел, че извършеното от въз.А. деяние не
осъществява състав на престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК, а съставлява
нарушение на правилата на ЗДвП.Постановено било, след влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство материалите да
бъдат изпратени на Началник сектор „ПП“- ОД на МВР-Варна за ангажиране на административнонаказателната отговорност.
Въз основа на изпратените
материали и постановлението на ВРП, на 04.03.2020г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка, с което е наложено административно наказание за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,99 промила.
В съдебно заседание от
показанията на св.Н. се установи, че тя също е пътувала в автомобила,
управляван от въз.А. преди да бъде спрян за проверка, като непосредствено преди
проверката автомобилът му е бил управляван от приятелката му, на която й
прилошало и той я е сменил като водач на процесното МПС.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът напълно кредитира и
показанията на св.Н., тъй като същите са искрени, последователни,
непротиворечиви и не са оборени по категоричен и несъмнен начин, още повече, че
още при проверката въззивникът е заявил, че здравословното състояние на
предходния водач на процесното МПС се е влошило, поради което се е наложило той
да управлява автомобила.
Съдът кредитира писмените
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
взаимно се допълват.
Гореописаното се установява
от приобщените материали по делото-, НП, АУАН, заповед, талон за медицинско
изследване, постановление на ВРП, протокол за химическа експертиза за
установяване концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, от
др. писмени материали, приобщени по делото, както и от показанията на
свидетелите Г. и Н..
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на
акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните
правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден
от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата
страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.
АУАН също е съставен от компетентно лице.
НП и АУАН са издадени при
спазване на сроковете, визирани в ЗАНН и съдържат всички необходими
реквизити.Нарушението е описано пълно точно и ясно от фактическа страна,
посочени са обстоятелствата, при които е извършено, посочена е нарушената
правна норма, поради което съдът не констатира служебно нарушение на чл.57
ал.1т.5 от ЗАНН..В този смисъл съдът намира, че по никакъв начин, при
изчерпателно посочени факти, не е било ограничено правото на защита на
нарушителя, който е имал възможност да разбере в извършването на точно какво
нарушение е обвинен, като безспорно както в АУАН, така и в НП са били посочени
конкретните обстоятелства, при които е било прието, че е извършено
нарушението..Други конкретни процесуални нарушения в жалбата и в с.з. не се
сочат, поради което съдът не би могъл да изложи други конкретни мотиви.
АНО се е ръководил и от
постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 543/19г.
по описа на сектор „ПП“-ОД на МВР-Варна, поради което съдът намира, че в хода на АНП не е допуснато
нарушение на чл.52ал.4 от ЗАНН.
Съдът не споделя становището,
изразено в жалбата, че е нарушен принципът „ne bis in idem“,тъй като на първо място
наказателното производство не е прекратено на основание чл.9 ал.2 от НК, както
е посочено в жалбата, а тъй като установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е била по-ниска от
първоначално установената с техническото средство и от изискуемата от НК за
съставомерност на деянието по чл.343 Б ал.1 от НК, като последната правна норма
и нормата на чл.174 ал.1т.2 от ЗДвП визират различни състави- чл.343 Б ал.1 от НК изисква концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, а нормата на ЗДвП
предвижда ангажиране на административнонаказателна
отговорност на дееца за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от
0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда няма как
да се приеме, че се касае за едно и също деяние.
По приложението на
материалния закон:
Правилно АНО
е приел, че въз.А. е извършил нарушение на чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, тъй като на
посочената в АУАН и НП дата, е
управлявал МПС под въздействието на алкохол и с недопустима от закона
концентрация от 0,99 промила.
Съдът не споделя и
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че в конкретния
казус деянието е извършено от А. при крайна необходимост.
В чл. 8 от ЗАНН действително се посочва, че не са административни нарушения деяниеята, извършени при условията на неизбежна отбрана или
крайна необходимост, но липсва правна уредба на тези институти на
административно-наказателното и наказателното право. Предвид препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 13 от НК, в която е уреден институтът на крайната необходимост. Въпреки визираните
мотиви за извършване на деянието- да бъде отведено лице, за което се твърди, че
е било с моментно влошено здравословно състояние, за оказване на медицинска
помощ, не е налице хипотезата на "крайна необходимост", защото за да
бъде налице такава, е необходимо спасяването на чуждите лични блага
("здравето на друго лице") от непосредствена опасност, да не могат да
се избегнат по друг начин, освен чрез причиняване на определени вреди, които са
и по-малко значителни от предотвратените. В конкретната хипотеза, макар по
принцип запазването на живота и здравето на определено лице да е по-важно от
санкционирането на даден гражданин, е "съществувал друг начин" за
решаването на "проблема" – поръчване на такси или сигнализиране за
спешна медицинска помощ, с помощта на които лицето да бъде транспортирано за
оказване на евентуална медицинска помощ. Съществуването на "друг
начин" за решаване на този проблем изключва прилагането на института по чл. 13 от НК. И още нещо – няма крайна необходимост тогава, когато самото отбягване от
опасността съставлява престъпление (вж. чл. 13, ал.2 от НК) , такава няма и в случаите, когато "избягването на опасността" представлява административно нарушение –
шофиране в пияно състояние, което е забранено от закона (вж. чл. 5, ал.3, т.1, предл.1
от ЗДвП). По тези аргументи съдебният състав счита, че доводите
на жалбоподателя за наличието на "крайна необходимост" следва да се
приемат за неоснователни. Отделен е въпросът, че както безспорно се установи,
състоянието на приятелката на нарушителя не е изисквало оказване на медицинска
помощ и такава изобщо не е била потърсена.
Нарушенията от този вид
сериозно застрашават живота и здравето на всички участници в движението,
концентрацията на алкохол в кръвта на въз.А. не е такава, за която може да се
приеме, че надхвърля незначително допустимата от закона, нарушението е
формално, не визира настъпване на съставомерен
резултат, извършеното от жалбоподателя не се отличава със степен на обществена
опасност, по-ниска от обичайната за съответния вид нарушения, поради което
съдът не счита, че е следвало да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно АНО е наложил
санкция на основание чл.174ал.1т.2 от ЗДвП, като наложените административни
наказания : „Глоба” от 1000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от дванадесет месеца и доколкото тази санкционна норма визира абсолютен размер
на административните наказания за управление на МПС с концентрация на алкохол
над 0,8 до 1,2 на хиляда включително, а именно глоба в размер на 1000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12м. , а установената
концентрация на алкохол е 0,99 на хиляда,
съдът ги намира за справедливи и е лишен от възможност да ги ревизира.
Контролните точки не са
"наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН, те следва да се отнемат само
при влязло в сила наказателно постановление, същите са извън предмета на
настоящия въззивен контрол, отнемането им не се
оспорва в нито един момент, поради което съдът намира, че не следва да се
произнася.
С оглед крайния изход на
спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва
да бъде осъден на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение процесуално представителство по ЗАНН за една инстанция в размер от 80 до 120 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй
като липсва фактическа и правна сложност на случая,
изискваща специални процесуални усилия
на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
При цялостната служебна
проверка на акта, съдът не установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0819-000453/ 04.03.2020г.
на Началник група към ОД на МВР- Варна-
сектор ПП, с което на Г.Г. А. ЕГН **********,
са наложени административни
наказания, както следва: “Глоба” в размер
на 1000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл. 174 ал.1т.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.5ал.3т.1 от ЗДвП, като със същото НП на основание Наредба N Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА Г.Г. А. ЕГН **********,*** сумата от
80/осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна
проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от
съобщението до страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП и оригинал на НП да се изпратят на по компетентност на
Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: