Р Е Ш Е Н И Е № 638/
гр. Ямбол, 17.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря В. Д. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1346/ 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Г.Р.Д. *** срещу МГ – гр.Ямбол., в която ищецът твърди, че между страните съществува въз основа на трудов договор трудово правоотношение за длъжността „***”, на която ищцата е възстановена през 2014 г. с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ ***/2013 г. на ЯРС след отмяна на незаконно уволнение, извършено през 2013 г. Работодателят отказва да й изплати сума за представително облекло за 2014 г. в размер на 300 лв., а за 2013 г. е удържал неоснователно от получената от ищцата сума за такова облекло сумата от 107 лв., на която е имала право, тъй като не е напуснала по свое желание, а е била уволнена по инициатива на работодателя, като следва да се счита, че с възстановяването й на работа трудовото правоотношение въобще не е било прекратявано. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумите в общ размер от 407 лв., включваща дължима сума от 300 лв. за представително облекло за 2014 г. и дължима сума от 107 лв. за такова облекло за 2013 г., както и законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът признава съществуването на трудовото правоотношение, възстановяването на ищцата на работа след признаване за незаконно на уволнението, отказа за изплащане на ищцата на сума за представително облекло за 2014 г. и удържането на сумата от 107 лв. за 2013 г..Възраженията му се основават на фактите, че на ищцата не се дължат сумите, тъй като за времето след уволнението не се дължат средства на лицето за представително облекло, независимо по чия инициатива е прекратено трудовото правоотношение, а след възстановяването на работа ищцата реално не е изпълнявала трудовите си задължения, като е била в престой и е ползвала отпуск за временна неработоспособност.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях съществува трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, за длъжността “***”.
Не е спорно възстановяването на ищцата на работа със съдебно решение по в.гр.д.№ ***/2013 г. на ЯОС поради отмяна на незаконно уволнение, извършено със Заповед № ****/28.08.2013 г. Не се спори, че въз основа на разпореждане на работодателя в заповедта, й е удържана от дължимите възнаграждения сумата от 107 лв. за представително облекло, предоставена й за 2013 г., видно и от платежния фиш за месец август 2013 г.
Въз основа на съдебното решение ответникът е издал Заповед № ***/10.03.2013 г., с която е възстановил ищцата на работа, определил е работното й време, почивките и работното място-учителската стая, мотивирайки се с извършеното съкращение в щата от 01.09.2013 г. и липсата на свободно учителско място по специалността й. Разпоредил е по време на престоя в училище да изпълнява поставени от директора задачи, както и на осн. чл. 225 ал.3 от КТ да й се изплати обезщетение за времето от явяването й на работа-11.03.2014 г. до действителното й допускане до работа. Впоследствие със Заповед № *** от 31.03.2014 г., издадена в изпълнение на предписание от Дирекция „Инспекция по труда”-Ямбол е изменена предходната заповед, като вместо обезщетение е определено за времето на престоя на ищцата не по нейна вина да й се заплати брутното трудово възнаграждение на осн. чл. 267 ал.1 от КТ.
От показанията на свидетелите Ц. и М. не се установява на ищцата да са възлагани задачи за изпълнение от директора по времето на явяването й в училището, където е пребивавала в учителската стая.
Не е спорно, че от 24.03.2014 г. до 12.08.2014 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което са представени 7 бр. болнични листове, а от 13.08. до 15.09.2014 г. е ползвала платен годишен отпуск, видно от молби от 12.08.2014 г. и от 08.09.2014 г. за ползването му и заповеди от 12.08.2014 г. и 08.09.2014 г. за разрешаването му.
Средствата за представително облекло за 2013 г. на работещите по трудово правоотношение от категория „педагогически персонал” са определени със Заповед № ***/07.01.2013 г. на директора на МГ в размер на 320 лв. на 1 лице. По делото е представен списъкът на лицата, имащи право да получат сумата, между които е и ищцата, удостоверили получаването й с подписа си.Със Заповед № ***/22.01.2014 г. на директора на МГ са определени средствата за представително облекло за 2014 г. на работещите по трудово правоотношение от категория „педагогически персонал”-в размер на 340 лв. на 1 лице. Не е спорно, че ищцата не е включена в списъка на лицата, имащи право да получат сумата, на които паричните средства са и изплатени. Определените от директора на гимназията средства за двете години са в съответствие с взетите решения от общото събрание на колектива, видно от Протокол №5/03.12.2012 г. и Протокол №6/05.12.2013 г. В КТД не е уговорен конкретен размер на средствата, а същият препраща към общото събрание (чл.24).
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 357 от КТ вр. чл.2 ал.2 от Наредба №1/09.04.2012 г. за представителното облекло на лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена, приета на осн. чл. 40б ал.1 от Закона за народната просвета.
Съгласно чл.2 ал.1 от Наредбата, възпроизвеждаща законовата разпоредба на чл. 40б ал.1, лицата от педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена имат право на представително облекло за всяка календарна година при изпълнение на служебните си задължения. Ал.2 предвижда, че стойността на представително облекло се дава в пари, като изборът на облеклото се осигурява от всяко лице от педагогическия персонал съобразно благоприличието и деловия вид, съответстващ на служебното му положение.
Основният спор по делото се състои в това, дали изискваното от наредбата изпълнение на служебните задължения, като предпоставка за изплащане на парични средства за представително облекло, означава реално престиране на труд или явяване от служителя на работа в готовност да работи, съответно необходимо ли е лицето да е отработило времето, за което се предоставят средствата или е допустимо предоставянето им и за периодите на ползвани отпуски на различни основания.
В самата наредба, към която ЗНП препраща за определяне на условията и реда за предоставяне на облеклото, в чл. 4 са уредени изискванията при постъпване на работа от лицето през календарната година да му се заплати сума пропорционално на оставащите до края й месеци (ал.1) и при напускане лицето да възстанови получената сума, установена пропорционално на неотработените месеци за годината. Т.е. от значение е продължителността на трудовото правоотношение, като за времето на несъществуване на такова, било поради по-късно постъпване на работа, било поради напускането й, не се дължат средства за представително облекло. Разпоредбата не предвижда лишаване от средства за облекло при ползване на отпуск (независимо на какво основание-платен годишен или за временна неработоспособност, каквито е ползвала ищцата). Разширителното й тълкуване в противния смисъл е необосновано. Разпоредбата на чл.2 следва да бъде тълкувана систематично във връзка с чл.4, при което под „изпълнение на служебните задължения” следва да се разбира съществуването и правомерното развитие на трудовото правоотношение. След възстановяването й на работа със съдебно решение ищцата се е явила на работа и през определен период от време се е явявала с готовност да престира своя труд, независимо, че не са й поставяни задачи за изпълнение. По времето на престоя, разбиран като преустановяване на работата за работното място на ищеца поради организационно-технически причини, като това бездействие не е по вина на служителя (каквото определение е възприето в съдебната практика, а цитираната от ищцата касае други хипотези, при това не се явява задължителна за съдилищата), ищцата се е намирала в учителската стая. Т.е. не е налице неправомерно поведение от нейна страна, явяващо се нарушение на трудовите й задължения. Поради това за периода на явяването й, както и на ползваните отпуски на законово основание, същата има право на средства за представително облекло за периода на съществуване на трудовото й правоотношение. За времето, през което същото е било прекратено, до възстановяването му, не следва да се заплащат такива средства (каквато претенция за този период не е и налице, като в писмената си защита ищцата изрично заявява, че претендира сумата от датата на явяване на работа -11.03.20134 г.). Без значение е основанието, на което е прекратено правоотношението. Няма законово основание за тълкуване на израза „когато лицето напусне”, употребен в чл. 4 ал.2 от Наредбата, като „прекратяване на трудовия договор по инициатива на лицето”, тъй като нито в КТ е употребено такова понятие, нито е дадено такова тълкуване, нито логически може да се изведе от нормите на Наредбата и чл. 40б от ЗНП, които обвързват субективното право с „изпълнение на служебните задължения”, каквито съществуват само при времетраенето на трудовото правоотношение (подобно тълкуване е направено по сходна хипотеза в Решение № 156 от 07.01.2010 г. по адм. д. № 7288/2009 г., V отд. на ВАС).
Поради това за 2014 г. ищцата има право на средства за представително облекло пропорционално на времето от явяването й на работа (за 9 м. и 21 дни) до края на календарната година, в размер на 274,19 лв., за която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер от 300 лв.-да бъде отхвърлен.
Що се отнася до средствата за 2013 г., определени в размер на 107 лв. за времето след прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание гореизложеното съдът счита, че такива не й се дължат. Доводите на ищцовата страна за тълкуване на понятието „напусне”, които не се споделят от съда, освен това противоречат на позицията й по другата й претенция –че има право на парична сума за облекло само за периода от явяването й на работа, не и за предхождащия го, през който трудовото правоотношение е било прекратено по инициатива на работодателя. Поради това искът за сумата от 107 лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход от делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, както и на осн. ал.6 следва да заплати държавна такса върху иска, която се определя в размер на 4% върху цената, съобразно Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, но не по-малко от 50 лв.. Ответната страна има право на разноските, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА МГ – гр.Ямбол, ул. „***” № *, да заплати на Г.Р.Д. ***, ЕГН **********,***, адв.В.К., сумата от 274,19 лв.-средства за представително облекло за 2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.04.2014 г. до окончателното изплащане на същата, и направените по делото разноски в размер на 202,11 лв., а искът за разликата до 300 лв., както и искът за сумата от 107 лв. –средства за представително облекло за 2013 г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Р.Д. *** да заплати на МГ – гр.Ямбол направените по делото разноски в размер на 97,90 лв.
ОСЪЖДА МГ– гр.Ямбол да заплати държавна такса в размер на 50 лв., както и 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: