№ 583
гр. Враца, 03.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20231400200744 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода С. А. П., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на
Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения П..
В съдебно заседание участието на лишения от свобода, с негово съгласие, е
осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Заедно със служебният
защитник-адв.П. С. от ВрАК, поддържат молбата и правят искане осъденият да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца застъпва
идентично становище за неоснователност на молбата. Поддържа, че е налице само една
от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК- изтърпяната
част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за
поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без
уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, приема следното:
Молбата е неоснователна по следните съображения:
Осъденият С. А. П. търпи наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване
от свобода, наложено му по НОХД № 67/2021 г. по описа на РС-Луковит, за деяние по
чл.198, ал.1 НК, което е активирано на основание чл.68, ал.1 НК с определение по
НОХД № 1508/2022 г. по описа на ОС-Бургас. Със същия съдебен акт отделно е осъден
на 6 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.142, ал.2 НК.
На 22.09.2022 г. осъденият е започнал да търпи приведеното в изпълнение
1
наказание от 1 години и 4 месеца лишаване от свобода първоначално в Затвора
гр.Бургас. На 24.03.2023 г. е преведен в Затвора гр.Враца за доизтърпяване на
наказанието. На 28.03.2023 г. е разпределен в ЗООТ-Враца към Затвора гр.Враца.
Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието бил общ. С определение №
519/05.10.2023 г. по ЧНД № 686/2023 г. по описа на ОС-Враца, в сила на 19.10.2023 г.,
в производство по реда на чл.445 и сл. от НПК режимът му е заменен от общ на строг.
Осъденото лице отново е приведено в корпуса на Затвора-Враца. Към датата на
постановяване на настоящото определение - 03.11.2023 г. от това наказание е изтърпял
1 година, 1 месец и 14 дни, от които 1 година, 1 месец и 11 дни фактически, а от
работа 3 дни. Остатъкът за изтърпяване е 2 месеца и 16 дни.
От изложеното е видно, че фактически е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка
подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за
неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е 44 точки, в границите на средните стойности. Като дефицити,
по които има остра нужда от корекции, са определени зоните: отношение към
правонарушението – осъденият не приема в достатъчна степен отговорността за
извършеното деяние и не проявява необходимата самокритичност към постъпките си;
умения за мислене - не разрешава проблемите си по приемлив начин, не анализира
поведението си и не се замисля за последствията, липсва устойчивост при постигане на
поставените цели, не винаги разбира вижданията на останалите и е импулсивен.
Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от характера на
настоящото правонарушение и криминалното минало на лишения от свобода. Рискът
за всички останали категории е нисък.
При последващата ревизия на оценката на риска е констатирано, че рискът от
рецидив при осъдения числово е повишен до актуалните към момента 55 точки,
запазвайки се трайно в границите на средните стойности. Констатирани са дефицити в
първоначално установени две проблемни зони, към които е причислена още една
дефицитна зона, а именно начин на живот и обкръжение. Отбелязано е, че под влияние
на обкръжаващата среда П. е склонен да действа импулсивно и в разрез с установените
правила, причинявайки вреди на обществото. От нисък на среден е повишен рискът от
вреди за останалите лишени от свобода, поради случаи на вербални конфликти с други
осъдени лица, прераснали във физическа разправа. Отчетено е също така, че осъденият
омаловажава последиците от престъпната си дейност, няма емпатия към жертвата и е с
ниско ниво на критичност; системен нарушител е на ЗИНЗС, има импулсивно
поведение и продължава да не осъзнава нуждата от позитивна промяна.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС и личното досие на осъдения е видно, че по време
на престоя в затвора, за периода 04.05.2023 г. - 14.09.2023 г., лишеният от свобода П. е
бил дисциплинарно наказван пет пъти, за разнородни нарушения – за притежание на
забранени вещи, за словесна и физическа разправа с други лишени от свобода. Според
ИСДВР многократните дисциплинарни наказания, както и замяната на режима от общ
на строг са показателни за това, че той не е реформирал криминалния си профил,
модела, манталитета и стереотипа си на мислене и поведение.
Не е награждаван, поради липсата на системни положителни прояви за
продължителен период от време.
За периода на престоя си в ЗООТ-Враца не е включван в корекционни
2
програми, поради липса на инициативност и заявено желание, въпреки че графикът за
провеждането на такива е поставен на общодостъпно място. Взел е участие единствено
в турнир по белот.
На 12.07.2023 г. е включен в работна група с охрана за ремонт на сградата на
Съдебна палата-гр.Враца, а в периода 17.07.2023 г.-19.07.2023 г. е полагал труд като
общ работник по чл.80 ЗИНЗС.
Според доклада поставените цели и договорените дейности в плана на
присъдата не се изпълняват, тъй като осъденият не разбира смисъла да оказва
съдействие за реализирането им. Все още среща затруднения при формирането на
алтернативни и законосъобразни решения, пренебрегва отрицателните последствия от
предприетите действия и е склонен да не се замисля за последствията, въпреки
санкциите, които търпи. Предложено е корекционната работа с лишения от свобода да
продължи в посока постигане на положителна промяна в нагласите, формиране на
изцяло критично отношение към досегашното криминално поведение и гъвкав модел
на мислене, намаляващ вероятността от извършване на повторно престъпление.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода
С. П. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене
на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно
предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание на
съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето реално поправяне и превъзпитание,
съгласно чл.439а НПК. Съдът съобрази, че стойностите на риска от рецидив при него -
55 точки, не само че не са коригирани спрямо първоначалните, но са и завишени с 10
пункта и остават в регистъра на средните стойности. Запазени са и средните граници
на риска от вреди за обществото. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на
присъдата, а от две от дефицитните зони – отношение към правонарушението и умения
за мислене, трябва да бъдат обект на продължителна корекционна работа, тъй като
осъденият не осъзнава нуждата от трайна позитивна промяна в поведението си и не е
самокритичен към извършеното. Липсват доказателства, от които да бъдат изведени
еднозначни изводи за трайното му поправяне. Тъкмо обратното, от данните по делото е
видно, че за престоя в затвора лишеният от свобода е бил дисциплинарно наказван пет
пъти за разнородни дисциплинарни нарушения, които го очертават като системен
нарушител на ЗИНЗС. Очевидно е, че той все още е затруднен да спазва правила, и то в
условията на контролирана среда, не осъзнава наличните си проблеми, не полага
достатъчно усилия за преодоляване на създадения порочен модел на поведение и
продължава да притежава степен на обществена опасност от повторяемост на
престъпната му дейност. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до
безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Доказателство за липсата на
необходимата положителна промяна при осъдения е и обстоятелството, че поради
грубо и системно нарушаване на установения ред и отрицателно влияние върху
другите лишени от свобода, през м.октомври 2023 г. режимът му е сменен със
следващия по-тежък /от общ на строг/ в производство по чл.445 и сл. НПК. Налице е
необходимост от продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице
в насока снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна
степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на
установените дефицитни зони. Не бива да се забравя и че след изтърпяване на
настоящото наказание, осъденият П. следва отделно да изтърпи и наложеното му по
НОХД № 1508/2022 г. по описа на ОС-Бургас наказание в размер на 6 месеца лишаване
от свобода.
При това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
3
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното
е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода С. А. П., роден на
*** в гр.Бяла Слатина, обл.Враца, българин, български гражданин, с постоянен адрес
***, понастоящем в ЗООТ-Враца към Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка - в размер на 2 месеца и 16 дни,
от наказанието в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, наложено му по
НОХД № 67/2021 г. по описа на РС-Луковит, приведено в изпълнение по реда на чл.68,
ал.1 НК с определение по НОХД № 1508/2022 г. по описа на ОС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4