РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Сливница, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100698 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Р. И. срещу „Ю.К. Б.“ ЕООД, с
която е предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата за такса за разглеждане,
предвидена в чл.6.1 от договор за кредит № 77043 от 17.03.2022 г., сключен между страните,
като противоречаща на чл.10а, ал.2 ЗПК, противоречаща на добри нрави и заобикаляща
закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, както и да се присъди сума в размер на 5 лева, частичен
иск от общо дължима сума в размер на 147.84 лева – недължимо платена сума по
недействителната клауза за такса за разглеждане от договора за кредит, ведно със законната
лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 25.09.2024 г. до окончателното
плащане на вземането.
Твърди се, че между страните е сключен договор за кредит № 77043 от 17.03.2022 г.,
по който ответникът е заемодател, а ищецът заемател. В договора била уговорена клауза за
такса за разглеждане, която счита, че е недействителна на посочени по-горе основание,
доколкото била в противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, също така неоправдано висока, била
скрита лихва и заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди се, че ищецът е заплатил по договора
сума в размер на сума в размер на 147.84 лева, която е недължимо платена и подлежи на
връщане, от която частично претендира сума в размер на 5 лева, доколкото договорът бил
нищожен. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва иска по
допустимост и основателност. Счита, че ищецът няма интерес от предявяване на иска,
доколкото не се е отказал от договора, съгласил се е с него. Счита, че договорът е сключен
при наличие на изискванията по чл.11 от ЗПК. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски..
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
По допустимостта на иска:
Ответникът е направил възражение за недопустимост на предявения иск за
нищожност, поради липса на интерес от предявяване на такъв, което съдът счита за
неоснователно. Ищецът, като страна по потребителски договор винаги има правен интерес
от предявяване на иск за нищожност на клауза от същия, доколкото го обвързва. В този
смисъл е и Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело С - 321/22 г. Не се касае е и до
злоупотреба с права, доколкото с предявяването на иска ищецът се стреми да оспори клауза,
която го обвързва и създава за него задължения за заплащане на разходи по кредита.
По същество:
Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26,
ал.1, пр.3 и пр.2 и пр.1 ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и
противоречаща на закона и иск по чл.55, ал., пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че изложените
твърдения за недействителност на оспорваната клауза, както и че е заплатила по тази клауза
сума в размер на 147.84 лева. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор
за паричен заем и валидна клауза за такса за бързо разглеждане., както и основание да
задържи платената по клаузата сума.
С определение от 21.11.2024 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем № 77043 от 17.03.2022 г. с посоченото от ищеца
съдържание, в който е уговорена клауза за такса за разглеждане, така както е посочена като
съдържание в исковата молба. Не се спори, че ищецът е заплатил по клаузата за такса
разглеждане сума в размер на 147.84 лева.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Ю.К. Б.“ ЕООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на такса за експресно обслужване:
В исковата молба са изложени основания за нищожност на целия договор, като
доколкото не е предявен иск за нищожност на целия договор съдът счита за безпредметно да
ги обсъжда.
По отношение на клаузата за такса за разглеждане на кредита, в исковата молба, са
наведени различни основания за нейната нищожност – поради противоречие със закона –
чл.10а, ал.2 ЗПК, накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК.
Доколкото ищецът не е заявил поредност на разглеждане на основанията за нищожност,
съдът ще ги разгледа съобразно тежестта на порока, като започне от най-тежкия порок -
противоречие със закона, а именно противоречие с чл.10а, ал.2 ЗПК, каквото е и първото
основание, обосноваващо недействителността на процесната клауза, развито в исковата
молба.
Разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК предоставя възможността на кредитодателя да
събира такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление
на кредита.
2
В чл.6.1 от договора е предвидена такса за разглеждане в размер на 147.84 лева, която
се дължи от потребителя в деня на подписване на договора за кредит.
По своята същност разглеждането на документите и изплащане на кредита е дейност
на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита - разглеждане на искането,
отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи, като това са все действия,
които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената
на основната услуга – по предоставянето на кредит. В този смисъл това не е допълнителна
услуга, която следва да се заплаща, а представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит за разглеждане на искането и изплащане на съответната
сума.
С уговарянето на такава такса на практика се изисква плащане за права, които
потребителят има - правото да му се разгледат документите при кандидатстване за кредит,
което е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.
Именно и поради това закона забранява да се събират такси за тези дейности.
Независимо дали същата е включена в ГПР и дали потребителят предварително е имал
възможността да се запознае с нея, предвид изричната забрана за заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът приема, че ответникът не
е имал правото да начислява или да претендира заплащане от страна на кредитополучателя
на такса за разглеждане на кредита, поради което тази клауза, обективирана в чл.6.1 от
договора, противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК и като такава е недействителна.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Предвид обстоятелството, че съдът прие, че клаузата е недействителна на това
основание, не дължи произнасяне по другите, посочени от ищеца основания за нищожност.
По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Предвид обстоятелството, че съдът прие, че клаузата за такса за разглеждане е
недействителна, то заплатените по нея суми се явяват недължимо платени, платени при
липса на основание за това.
С молба от 15.01.2025 г. ответникът е признал, че заплатена от ищеца сума по клаузата
за такса за разглеждане, обективирана в чл.6.1. от договора, е в размер на 147.84 лева.
С Протоколно определение от 25.02.2025 г., по искане на ищеца и по реда на чл.214,
ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменени на размера на предявения осъдителен иск, като същият
е увеличен от 5 лева, предявен като частичен от 147.84 лева, на 147.84 лева.
Предвид изложеното и този иск се явява основателн и като такъв ще се уважи за
сумата от 147.84 лева.
Като законна последица от уважаване на осъдителния иск ще се присъди и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.09.2024 г. до
окончателното плащане, каквото искане е напарвено още в исковата молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 100
лева, платена държавна такса.
По делото ищецът се е представлявал от ЕАД „Д. М.“ , което е поискало присъждане
3
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.64/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от ЕАД „Д. М.“. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1, вр с чл.2а от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за ЕАД „Д. М.“ в
размер на 480 лева с ДДС, което ще му се присъди.
Съдът приема, че в случая се дължи едно адвокатско възнаграждение, доколкото с
предявените искове се защитава един и същия правен интерес да се получи недължимо
платена сума по клауза за неустойка. Защитата по двата иска е идентична с предявените два
иска, в случая, се постига една и съща защита за потребителя. В тази връзка съдът споделя
съдебната практика на ВКС, обективирана в Определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д.
№ 1649/2017 г., I ТО на ВКС и изброените в този съдебен акт други определения на ВКС,
съгласно които е прието, че в хипотеза на обективно съединени искове материалният
интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на база този сбор се определя
адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатките
възнаграждения.
С оглед изложеното, в посочените случаи, съдът приема, че е налице злоупотреба с
права да се претендира адвокатско възнаграждение по всеки един от предявените искове, при
положение, че с двата иска се защитава един и същи интерес. Единствената обозрима цел от
предявяване на иск за нищожност на клаузата за таксата за разглеждане при липса на
непогасени задължения по нея и претендиране на адвокатско възнаграждение по този иск, е
да се навреди на кредитора, което не се допуска от закона - чл.3 ГПК. В случая търсеното
адвокатско възнаграждение е повече от осем пъти по-голямо от интереса по делото, което
съдът приема, че е в разрез с всякакви допустими граници за справедливост и
добросъвестност.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за разглеждане, обективирана в чл.6.1 от
договор за кредит № 77043 от 17.03.2022 г., сключен между Д. Р. И., ЕГН ********** и
„Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ***************, като противоречаща на закона, а именно чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Р. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.Д., ул. „С. п.“ № * сумата в размер на 147.84 лева – недължимо
платена сума по клауза за разглеждане, обективирана в чл.6.1 от договор за кредит № 77043
от 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сума, считано от подаване на исковата
молба в съда – 25.09.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 100 лева
– разноски в производството.
ОСЪЖДА „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ НА ЕАД „Д. М.“,
с БУЛСТАТ: ******************* сумата в размер на 480 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение по чл.38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5