Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 767
гр.Бургас, 06.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 1443 по описа на БРС за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на В.Р.М. с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. К.К. ***, срещу Наказателно постановление № 19-0769-006673/11.02.2020г., издадено от
Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и
отнемане на 10 контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения при
съставянето на АУАН, които водят до опорочаване на административнонаказателната
процедура.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и се представлява от адв. К.
– БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на
НП, като допълнително посочва, че нарушението е извършено в границите на завод,
а не по републиканската пътна мрежа. Моли за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява,
като в писмено становище претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на
самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 20.03.2020г., а жалбата е
депозирана на 25.03.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 22.12.2019 г., св. Д. Героев бил на работа като охранител в Свободна безмитна
зона в гр. Бургас, в която се влизало от ул. „Крайезерна“.
Имало два портала, като след първия имало място за паркиране на автомобили. На
това място св. Героев видял и паркиран автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. номер А4259НА- собственост на
жалбоподателя М.. Последният в този момент работел като охрана на друг обект в
близост. На територията на безмитната зона възникнал пожар. Около 21:50 часа жалбоподателят
решил да провери какво се случва, качил се на личния си автомобил и потеглил навътре в безмитната зона. След
като изминал около 30-40 метра от втория портал, бил спрян за проверка от
полицейски служители от 02 РУ-Бургас, сред които бил и св. К.В.. Служителите
повикали екип на „Пътна полиция“, който пристигнал на място. На водача била
извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+ ARBB” с № 0029,
който отчел положителна проба, а именно - 1,04 на хиляда в издишания въздух. Актосъставителят Д.Г.- мл. автоконтрольор,
пристъпил към съставянето на талон за медицинско изследване с номер 0069956,
който бил връчен на водача. Към датата на проверката техническото средство било
годно и калибрирано, видно от приложената по делото справка. Полицейският
служител квалифицирал деянието на водача като административно нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и му съставил АУАН с бл. № 692759/22.12.2019г.
Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В законоустановения срок също не били депозирани възражения.
В последствие, въз основа на АУАН
било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на: чл. 5, ал.3,
т.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и отнемане
на 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Съдът
кредитира показанията на св. В., които са последователни и безпротиворечиви.
Също така, съдът кредитира и показанията на св. Героев.
На практика, между страните липсва спор по установената фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. По отношение на възражението за описание на
нарушението в АУАН и НП следва да се отбележи, че и в двете е записано, че водачът
е управлявал автомобила „от ул. „Крайезерна“ към
Свободна безмитна зона“. От това следва, че не се вменява във вина управление
по самата ул. „Крайезерна“, а същата е посочена като
отправна точка. В този смисъл са и показанията на свидетелите. Героев посочва, че тази улица минава пред входа на завода,
а В. посочва, че жалбоподателят е бил в границите на завода и се е движил
навътре. В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Безспорно е доказано, че
жалбоподателят е управлявал МПС- собствения си лек автомобил, както и че по
надлежния ред е била установена концентрация на алкохол в кръвта му- 1.04
промила. Както бе посочено по-горе, самият жалбоподател не оспорва
осъществяването на тези признаци от обективния състав на нарушението.
Основният спор се съсредоточава
върху това дали правилата на ЗДвП важат и на територията на въпросния частен
имот. Съдът намира този довод за неоснователен. Видно е, че мястото, където е
бил водачът, не се намира върху пътното платно за движение, а в рамките на
определен имот, но не се констатира никакво основание да се подкрепи едно
становище, че в рамките на обекти, (без значение формата на собственост върху
които), непопадащи в обхвата на пътното платно, не действат правилата на ЗДвП,
включително тези за употреба на алкохол. Това ограничение не следва по никакъв
начин от разпоредбите на ЗДвП, които се отнасят за всички случаи на управление
на МПС, съответно – когато определено правило за поведение или група такива се
отнасят за определени места, видове пътища и т.н., същото е изрично посочено в
закона. Още повече очевидно е, че при управление на МПС в рамките на
предназначени за това обекти като паркинги, бензиностанции, автомивки и т.н.,
независимо чия собственост са същите,
всеки водач е длъжен да съобразява поведението си с правилата за движение по
начин, да не застрашава живота, здравето и собствеността на околните и в този
смисъл – неясно остава какви правил са приложими в горния смисъл, ако не тези
на ЗДвП. Още повече, св. Героев посочва, че между
двете бариери е имало обособен паркинг, където жалбоподателят бил паркирал и
откъдето е започнал управлението на автомобила. Очевидно е, че мястото където
се е движил жалбоподателят е било предназначено именно за движение на МПС,
поради което не може да се приеме, че там не важат правилата за движение,
регламентирани в закона.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда
до 1,2 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. За извършеното нарушение на водача правилно и
законосъобразно са наложени - "глоба" в размер на 1000 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца. Видно от
санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя
размер, който е фиксиран и не може да се изменя.
В заключение –
конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно
и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост
на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не
се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на
чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Не следва да се
забравя и че шофирането след употреба на алкохол и то в толкова високи граници,
безспорно поставя в опасност всички участници в движението и категорично не
може да се квалифицира като маловажно нарушение на правилата за движение по
пътищата. Освен това, по време на извършване на нарушението жалбоподателят би
трябвало да е изпълнявал трудовите си функции.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед решението за
изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в
негова полза следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски
за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № */11.02.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
с което за нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на В.Р.М. с ЕГН: **********,
адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право
да се управлява
МПС” за срок от 12 месеца, както
и отнемане на 10 контролни точки.
ОСЪЖДА В.Р.М. с ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на ОДМВР-Бургас сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.