Решение по дело №255/2019 на Софийски градски съд

МОТИВИ по ВАНД 255/2019 година по описа на СГС – НО, IV въззивен състав.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест от прокурор при Софийска Районна прокуратура срещу решение от 11.07.2017 година по НОХД № 19740/2016 година на Софийски районен съд, НО, 133 състав, с което обвиняемият А.К.М. е признат за невиновен в това, че на 07.08.2016 година около 12.50 часа в гр.София на бул.“************, с посока на движение от бул.“Сливница“ към бул.“Княз Александър Дондуков“, е управлявал МПС - специален автомобил, марка „Фиат” 290 – И, с рег.№ *********, след употреба на наркотични вещества, а именно - канабис, установено по надлежния ред /съгласно Наредба № 30 от 2001 г. на M3, МП и МВР/ с техническо средство Драг тест 5000 с фабр.№ ARAM - 0007, проба № 336, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

В протеста се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Представителят на СРП твърди, че са събрани категорични доказателства за осъщественото от обвиняемия деяние, моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и бъде постановено ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като същевременно бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста на СРП. Счита, че престъплението е доказано по категоричен начин. Посочва, че според събраните доказателства процедурата,  предвидена в Наредба № 30/2001 година за реда за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, е спазена изцяло. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов, с който да признае обвиняемия за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

Защитата на обвиняемия М. моли за оставане без уважение протеста на прокуратурата, респективно за потвърждаване решението на първоинстанционния съд. Счита, че извършеното деяние е несъставомерно от обективна и субективна страна.

Обвиняемият М. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и споделя становището на своя адвокат, моли за потвърждаване на решението на СРС.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че протестът на прокурора при СРП е основателен и следва да бъде уважен.

От събраните в хода на досъдебното производство и съдебно следствие пред първата инстанция гласни доказателства и приобщени писмени и веществени такива се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А.К.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, собственик на фирма, неосъждан, с постоянен адрес:***, ЕГН: **********.

На 07.08.2016 година около 10.00 -10.30 часа обв. А.М. се срещнал с приятеля си свид. Л. С. и двамата заедно отишли в гр.София, кв. „Орландовци”, ул. „********, където свид. П.П.съхранявал собствения си специален автомобил - кемпер „Фиат 290П” с per. № *********, който отдавал под наем. Обв. М. подписал със свид. Пелов договор за наем на МПС с предмет описания кемпер, при което свид. Пелов провел подробен инструктаж на М. относно ползването на уредите, системите и начините на функциониране и управление на автомобила, който продължил около час и половина. След това му предал ключовете и документите на кемпера, а М. заедно със С. се качили в него и обвиняемият потеглил, като излязъл нормално и безпроблемно от паркинга, въпреки че пространството било малко и съответно изисквало добри шофьорски умения и реакции.

Около 12:50 часа същия ден обв. М. управлявал специалния автомобил - кемпер „Фиат 290П” с per. № ********* в гр. София, по бул. „*****Левски”, с посока на движение от бул. „Сливница” към бул. „Кн. Ал. Дондуков”. Заедно с обв. М. в кемпера се возел и свид. Л.П.С.. Обв. А.М. бил спрян за полицейска проверка на бул. „********от свид. Р.Б.Г., Р.Т.М.и Р.И.К.- служители на ОПП - СДВР. Проверката била рутинна, без да е било осъществено нарушение на ЗДвП от водача. М. бил изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух, като резултатът бил отрицателен. След това бил изпробван с техническо средство Драг тест 5000 с фабр. № ARAM - 0007, проба № 336, което отчело положителен резултат за употреба на канабис. Свид. М. съставил АУАН на обв. М., а свид. Г. издал на обвиняемия талон за медицинско изследване с № 0009457/07.08.2016 година, като свид. Г., М. и К. го придружили до ВМА, клиника „Спешна токсикология”, където М. отказал да даде кръв и урина за провеждане на медицинско изследване за употреба на упойващи вещества.

В хода на ДП е изготвена СПЕ, видно от заключението на която при М. е налице вредна употреба на марихуана без прояви на зависимост. При разпита на вещото лице се уточнява, че ефектът върху психиката при употреба на марихуана продължава няколко часа и може да включва психомоторна превъзбуда, еуфория или забавяне на рефлексите и финната координация на движенията. Относно посоченото в експертизата, че след употреба на марихуана не може правилно да се преценява пътната обстановка, забавят се рефлексите и може да се появят халюцинаторни и илюзорни преживявания, вещото лице заявява, че това се получава при хронична употреба на марихуана със зависимост, каквато при обв. М. безспорно не е налице.

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен материал по делото - гласните доказателствени средства - обясненията на обвиняемия М., показанията на свидетелите - Л. С., Р. К. и П.П., писмените доказателствени средства - протоколи за разпити на свидетелите - Р. М. и Р. Г. /намиращи се на л. 37, л. 39 от ДП/, заключението на СПЕ / л. 31 - 34 от ДП/, АУАН № 540082/07.08.16 г. / в оригинал - л. 14 от ДП/; писмените доказателства - справка за съдимост, справка от ОПП - СДВР, Заповед за прилагане на ПАМ, както и останалите писмени доказателства, прочетени и приобщени по реда на ч. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си, обвиняемият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, тъй като не била установена концентрацията на наркотичното вещество в телесните течности на обв.М., както и наличието на повлияно съзнание вследствие именно употребата на наркотичното вещество.

За да мотивира извода си за несъставомерност на деянието първостепенният съд е счел, че въпросното наркотично вещество е било прието в един сравнително по-дълъг период от време преди управлението на МПС, което пък автоматично изключва проявата на каквато и да е било вина като елемент от субективната страна на деянието.

Въззивният съд споделя фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, но не и изведените въз основа на тях правни изводи.

При така установените фактически обстоятелства въззивният съд намира, че от обективна и субективна страна обвиняемият М. е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, за това че на 07.08.2016 година около 12.50 часа в гр.София на бул.“************, с посока на движение от бул.“Сливница“ към бул.“Княз Александър Дондуков“, е управлявал МПС - специален автомобил, марка „Фиат” 290 – И, с рег.№ *********, след употреба на наркотични вещества, а именно - канабис, установено по надлежния ред /съгласно Наредба № 30 от 2001 г. на M3, МП и МВР/ с техническо средство Драг тест 5000 с фабр.№ ARAM - 0007, проба № 336.  

За обективната съставомерност на престъплението по  чл.343б ал.3 от НК е необходимо доказателствената съвкупност да установява данни за това, че обвиняемият е управлявал МПС след употреба на наркотично вещества. По делото е безспорно установено, че обвиняемият М. е управлявал процесното МПС. За да приеме сред фактическите си констатации, че той е бил употребил наркотични вещества, съдът се е позовал на данните от извършеното тестване с полеви наркотест - "Драг тест 5000", отчел наличие на канабис. Също така е констатирал, че на обвиняемия М. е бил връчен талон за медицинско изследване и е бил заведен от полицейските служители до съответното медицинско заведение, където е отказал да даде проба за кръв и урина /факт отразен в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество/. Въззивната инстанция е направила фактическите си изводи в рамките на доказателствената съвкупност и съобразно с регламентирания в Наредба № 30/2001 г. (отм.) ред за установяване употребата на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, който предвижда използването на техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, като еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване /чл. 1, ал. 2 от Наредбата/. Съгласно чл. 6 от Наредбата, при отказ на водача на даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество се установява въз основа на показателите на техническото средство.

Признаците от състава на посоченото престъпление по чл.343б ал.3 НК са очертани в закона, а именно: за да възникне наказателна отговорност, следва деецът да е управлявал превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Известно е, че нормите на НК следва да бъдат тълкувани стриктно / буквално /, за да се спази принципът за законоустановеност на престъплението. Действително, в практиката е налице и друго разбиране, че освен употребата на наркотични вещества е необходимо да е налице и повлияване на водача от приетите вещества, но настоящият въззивен състав не го споделя. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по  чл.343б ал.3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в следните решения: решение на ВКС, Трето НО, № 116 от 8.08.2016 г., по н. д. № 34/16, решение на ВКС, Трето НО, № 81 от 15.05.2018 г., по н. д. № 237/18, решение на ВКС, Трето НО, № 4 от 11.05.2018 г., по н. д. № 1244/17, решение на ВКС, Трето НО, № 79 от 8.05.2018 г, по н. д. № 318/18 и т.н./ Във всички тези решения е застъпено становището, че от обективна страна съставът по  чл.343б ал.3 НК изисква единствено управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества, като не се изисква да е достигната определена концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала неспособност за управление на превозното средство.

В допълнение към изложеното становище следва да се има предвид и следното: в нормата на чл.343б ал.1 НК е очертана забрана за водачите да управляват превозно средство с определена концентрация на алкохол в кръвта си / над 1, 2 на хиляда, за да е съставомерно деянието /. Известно е, че употребата на алкохол поначало е разрешена, но що се отнася до управление на превозно средство след употреба на алкохол, законът е поставил изискване алкохолната концентрация в кръвта на водача да не надхвърля 0,5 на хиляда. Различно е положението, когато лицето е употребило наркотични вещества или техни аналози, което поначало е забранено от закона. В този смисъл, след като съществува законова забрана за употреба на наркотични вещества, на още по-силно основание е забранено да се управлява МПС след употреба на такива вещества. И в двата случая, законът не се интересува какво е било тяхното количество и вид и по какъв начин приемът на такива вещества се е отразил на съзнанието, респективно, на поведението на лицето, което ги е употребило. В същото време, макар и количеството на употребените наркотични вещества и степента, в която те са повлияли на способността на водача да управлява МПС, да не са елемент от състава на престъплението по  чл.343б ал.3 НК, тези обстоятелства не са без правно значение, тъй като биха били релевантни за степента на обществена опасност на конкретното деяние, откъдето и имат отношение при преценката как да бъде индивидуализирано наказанието. Следователно, когато водачът е бил повлиян в значителна степен от приема на наркотични вещества, това обстоятелство би било отегчаващо неговата отговорност и би било ценено в такава насока.

На следващо място, за разлика от чл.343б ал.1 НК, където елемент от състава на престъплението е алкохолната концентрация, надвишаваща 1,2 на хиляда, да е установена по "надлежния ред", то за съставомерността на  чл.343б ал.3 НК, такова изискване липсва. Следователно, доказването на обстоятелството, че деецът управлява след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими доказателствени средства. В случая, доказателственият стандарт е надхвърлен многократно, тъй като са събрани множество доказателства: гласни, писмени и веществени, за това, че водачът е управлявал превозното средството след употреба на наркотични вещества, а именно: обвиняемият е заявил в обясненията си, че е употребявал няколко пъти наркотично вещество, макар и не в деня на проверката. Полицейските служители, извършили проверката, също са констатирали наличието на част от признаците при употреба на наркотични вещества – психомоторна възбуда и разширени зеници. Извън това, техническото средство Драг тест 5000 с фабр.№ ARAM - 0007, проба № 336, е отчело положителен резултат за употреба на канабис. Касетата от теста е приложена като веществено доказателство. Резултатите от проверката са разпечатани и фигурират и като писмени доказателства. Отделно от това, подробно е изяснена процедурата на проверката, сочеща категорично, че е бил спазен редът по действалата по това време Наредба № 30/01.

Както беше посочено по-горе за обективната съставомерност на деянието е необходимо водач на МПС да го управлява след употреба на наркотични вещества. Престъплението по  чл.343б ал.3 от НК не е резултатно, а формално, на просто извършване и за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретен престъпен резултат. Неоснователно е оплакването на защитата за несъставомерност на деянието, поради неустановяването на признак от обективната страна на престъплението, а именно промяна в съзнанието/поведението на обвиняемия, водещи до опасност при шофиране в резултат на употреба на наркотични вещества, тъй като материалния закон не визира такъв. Настоящият състав не споделя тезата на защитата, че не е достатъчно следи от наркотично вещество да се установят в телесните течности на водача, а е необходимо поведението му да е повлияно от техния прием, аргументирана с особеностите на наркотичните вещества да се натрупват в тялото и по-трудно да се елиминират във времето за разлика от алкохола.

Престъплението по  чл.343б ал.3 от НК е от категорията на формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. За прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисъла за осъществяване на престъплението. Законът не е въвел критерии за въздействието на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е отразило на способността му да шофьора. Без правно значение е и времето на употреба - непосредствено преди управлението на МПС или по - ранен момент. Поради това отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо момента на управлението на МПС, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на своето деяние. Управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е инкриминирана като престъпление. В тези случаи е ирелевантно дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от времето на приемане на наркотични вещества, тяхното количество, качество и действие. В случая, обвиняемият е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е управлявал лекия автомобил.

Не се възприемат аргументите и за малозначително деяние по смисъла на чл.9 ал.2 НК, доколкото и 

 

звършеното от обвиняемия М. престъпление по никакъв начин не се явява и такова с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от този вид. Дори напротив – в случая е бил управляван специален по рода си автомобил – „кемпер“ /самоходна каравана/, отличаващ се със значителни по обем габарити и сложност на управление. Показателно в тази насока е обстоятелството, че собственикът е отделил повече от част и половина, за да обясни и запознае обвиняемия М. с механизмите на работа на превозното средство. Нещо повече, управляван е бил автомобил на значителна стойност и взет под наем, с кого е възнамерявано да се отиде на почивка с други лица. При преценяване на обществената опасност на конкретното деяние следва да се има предвид и личността на обвиняемия М.. Същият се явява личност със завишена степен на обществена опасност, предвид множеството нарушения по ЗДвП, извършени през един непродължителен период от време, които го характеризират като личност с рецидивно поведение по отношение на този тип общественоопасни деяния.

По наказанието:

Разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК  предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

В същото време са налице предпоставките за приложение на чл.78а ал.1 НК – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба, имайки предвид датата на извършване на деянието и нормата на чл.2 ал.2 НК. Макар и впоследствие променена тази разпоредба, имайки предвид наложеното ограничение за деяния, извършени след употреба на наркотични вещества, то в случая следва да се приложи закона, който би бил най-благоприятен за дееца, а няма спор, че налагането на административно наказание винаги е по-благоприятно за дееца от понасянето на наказателна отговорност. Налице са освен това и всички останали предпоставки на закона за приложение на чл.78а НК, имайки предвид санкцията на престъплението, формата на вината, обстоятелството, че деецът не е бил осъждан и освобождаван по реда на този ред, както и че липсват причинени имуществени вреди. Ето защо съдът намира, че деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия, предвид вида на засегнатите обществени отношения. Съдът отчете като смекчаващи  отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на дееца и добрите му характеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство би могла да се приеме справката за предходни нарушения по ЗДвП.

С оглед това съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът счита, че следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 1000 лева.

Съдът намира, че за поправяне на дееца и за постигане целите на наказанието не е необходимо налагането на допълнително наказание – лишаване от право да управлява МПС, каквато възможност принципно е налице. Съдът приема, че по този начин ненужно ще се ограничи правната сфера на санкционираното лице, което би могло да се превъзпита и поправи и без тази правна санкция.

Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК съдът намира, че в тежест на обвиняемия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 176.60 лева.

Така мотивиран съдът постанови своето решение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ :1.                             2.