№ 1356
гр. Варна , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500792 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 265426/25.01.2020 г., депозирана от К. А. Б. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Нидерле“ № 3, ап. 2А, чрез пълномощника му
адвокат Н.Т., с адрес за призоваване гр. София, бул. „Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 8, срещу
Решение № 261708/17.12.2020 г., постановено по гр. д. № 7007 по описа на РС-Варна за 2017
г., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от К. А. Б. иск за намаляване на дарствено
разпореждане, извършено от наследодателя Надка Радева Б.а, до размера на 1/3 ид.ч. в полза
на ответника, обективирано в НА № 108, том I, дело № 98/ 26.10.2011 г. на нотариус
Стелиана Костадинова с предмет недвижими имоти, както следва: апартамент № 1Г с
идентификатор № 10135.2560.234.1.4 и апартамент № 2В с идентификатор №
10135.2560.234.1.8, както и е ОТХВЪРЛЕН предявения от К. А. Б. срещу Р. А. Б. иск за
делба на двата недвижими имота.
Въззивникът сочи, че изводът на решаващия състав на първоинстанционния съд за
неоснователност на претенцията е неправилен, с оглед разпоредбата на закона, която
предполага недвижимите имоти да се оценят в състоянието, в което се били при
подаряването, при което неправилно и безкритично е прието за меродавно заключението на
в.л. Рени Попова. Намира за неправилно, че по делото не е съобразено, че двете дарствени
разпореждания са извършени през значителен период от време, при различна степен на
завършеност на обектите, като за магазина това е станало преди въвеждането на обекта в
експлоатация.
Предвид изложеното, моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд, като
вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
279989/24.03.2020г., подаден от Р. А. Б. , действащ чрез процесуалния си представител
адвокат М.Ф..
1
Въззиваемият намира жалбата за неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно
и обосновано, като при постановяването му не са допуснати нарушения на
материалноправните и процесуалноправните норми. Сочи, че съдът се е позовал на
разпоредбата на чл. 31 от Закон за наследството, според която за да се определи
разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една
маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя, към момента на смъртта
му.
Твърди, че между страните е безспорно, че към момента на откриване на наследството на
Надка Радева Б.а, същата не е имала собствено имущество, поради което в наследствената
маса следва да се включат само подарените от нея имоти на двамата синове – магазин на
ищеца и две гарсониери на ответника. Сочи, че стойността на имотите е следвало да се
определи към момента на откриване на наследството, като в този смисъл е била и
поставената от съда задача на вещото лице.
Твърди, че по делото не са релевирани твърдения, че състоянието на имотите към момента
на даряването им е било различно от това, към момента на откриване на наследството.
Заявява, че от събраните по делото гласни доказателства се е установило, че след дарението
на магазина, за същия не са извършвани подобрения и той е в същия вид и състояние.
Твърди, че от всички събрани по делото доказателства се е установило, че всеки от дарените
имоти е бил довършен през 2004г. със средства на дарителката. Сочи и, че недоказани са
останали твърденията на въззивника, че се е увеличило наследството му, по смисъла на чл.
12, ал. 2 от ЗНасл.
Предвид горното моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира и
присъждане на сторените разноски пред настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 265426/25.01.2020 г.,
депозирана от К. А. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Нидерле“ № 3,
ап. 2А, чрез пълномощника му адвокат Н.Т., с адрес за призоваване гр. София, бул.
„Витоша“ № 81, ет. 3, ап. 8, срещу Решение № 261708/17.12.2020 г., постановено по гр. д. №
7007 по описа на РС-Варна за 2017 г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 792/2021 г. на ОС-Варна за 19.05.2021 г.
от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3