Р E Ш Е Н И
Е
№
06.11.2018 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело № 2987 по описа на съда за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150, във вр. с
чл. 143, ал.2 СК от С.Й.К., като
майка и законен представител на малолетното дете Н.Н.С., срещу Н.Е.С..
В исковата молба се твърди, че с решение №
1017/09.11.2016 год., постановено по гр.
д. № 3804/2016 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, ответникът бил осъден да плаща на
малолетното си дете Н.Н.С., с ЕГН **********, сега на 2 години и осем месеца, чрез ищцата като негова майка и законна представителка, ежемесечна
издръжка в размер на 145,00 лв., считано от ***
год. до настъпване на законните причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
От присъдената издръжка с посоченото по-горе решение били
изминали
една година и 6 месеца, а от задължението за издръжка - две години и половина. През този период са се изменили обстоятелствата, нуждите на детето нарастнали, а с това и разходите също. Увеличила се и минималната
работна заплата на 510,00 лева.
Видно от
представеното удостоверение, издадено на С.Й.К. от НОИ - Териториално подразделение - Стара Загора, средният й месечен доход възлизал на 390,75 лв., крайно недостатъчно за едно двучленно семейство - по 195,38 лв. на човек. Детето било на две години и осем месеца и посещавало детска ясла, където ищцата плащала ежемесечна такса в размер на
50,00 лв., за което представя доказателства
с исковата молба. Зимните месеци ищцата плащала около 200,00 лева за изразходвана ел.енергия. Грижите, възпитанието и издръжката на детето се
полагали изцяло от нея. Апартаментът, в който тя живеела заедно със сестра си бил наследствен по идеална част за нея и за
сестра й.
Към настоящия момент минималната работна заплата била в размер на 510, 00 лв., а съгласно разпоредбата на чл.142 от СК размерът на
издръжката се определял според нуждите на
лицето, което имало право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължало, като минималната издръжка била в
размер на 127,50 лева.
С.Й.К. твърди, че ответникът бил пенсионер и получавал пенсия от САЩ в долари не по-малко от 900 долара месечно,
тъй като същият имал двойно гражданство - българско и американско.
Искането на С.Й.К., като майка и законен представител
на малолетното дете Н.Н.С., до съда е да постанови решение, с което да измени определената по гр.д.№3804/2016 год. по
описа на Районен съд – Стара
Загора
издръжка за детето Н.Н.С. от 145,00 лв. на 200,00лв., считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда, ведно със законната лихва до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н.Е.С. е подал
писмен отговор на исковата молба, с който взема становище, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен. Счита, че през периода от присъждане на издръжката до
настоящия момент не били налице изменение
на обстоятелствата, които да налагат това увеличение. Ответникът твърди, че бил пенсионер и получавал социална пенсия от САЩ. Поради травма в коляното на десния крак не можел да упражнява професията си. Социалната му пенсия била в размер на 115 долара или равностойността им - 189.75 лв.
Ответникът сочи, че имал заболяване на
дясното коляно, което заболяване бил регистрирал в България /представя доказателства за това към писмения отговор/ и което налагало да се лекува и да взема постоянно лекарства. Също така ответникът
твърди, че бил осъден да изплаща издръжка на другите си две деца Жулиета Николаева
Стефанова в размер на 70 лева месечно и Явор Н.С. в размер на 80 лева месечно и двамата били студенти в САЩ. Притежавал социална карта №
********* за безплатна закуска,
обяд и
транспарт в гр.Чикаго - САЩ. Нямал финасова
възможност да плаща разноски по нови дела всяка година.
Моли съда да отхвърли така предявения
иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира за разноските по делото.
В съдебно заседание, С.Й.К., като майка и законен
представител на малолетното дете Н.Н.С., заявява, че поддържа исковата молба и
претендираната с нея издръжка от 200 лева. Твърди, че реалните доходи на
ответника не са такива, каквито са по документи и че същият развива частен
бизнес..
В съдебно заседание, ответникът Н.Е.С., заявява, че не
може да заплаща по – висока от първоначално определената издръжка на детето,
тъй като не разполага с доходи и че има още две деца, на които също изплаща
издръжки.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора,
редовно призовани, не изпраща представител, депозират социален доклад, в който се
взема становище, че увеличаването на издръжката е в интерес на детето.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 1899 от
23.09.2015 г. се установява, че детето Н. е родено на *** г. и негови родители
са С.Й.К. и Н.Е.С..
Видно от приложеното гр.д. № 3804/2016г. на РС – Стара Загора, с решение от
09.11.2016г. по същото Н.Е.С. е осъден да заплаща на малолетното си дете Н. ежемесечна издръжка в размер на 145 лева,
считано от ***г.
От служебна бележка № 11/15.05.2018 г., издадена от Детска ясла „Първи юни“,
се установява, че Н.Н.С. посещава детското заведение, считано от 13.09.2017г.,
като видно от приходна квитанция от 10.04.2018г. за месец март 2018г. е
заплатена такса от 50 лева за посещението на детето на яслата.
Представена е разписка (на л. 8 от делото) за
заплатена консумирана ел. енергия за месец януари 2018г. в размер на 200.26
лева на адрес град Стара Загора, АПК 8 (жилището, в което живее майката с
детето).
С декларация от 05.06.2018г. С.Й.К. е декларирала, че
е безработна. Представено е удостоверение, издадено от ТП на НАП – Стара
Загора, видно от което на С.Й.К. за периода от м.февруари до м.май 2018г. й е изплатено
обезщетение за безработица в размер на 1560 лева, което прави 390 лева
средномесечно.
С декларация от 05.07.2018г. Н.Е.С. е декларирал, че
получава социална пенсия в размер на 189.75 лева месечно. Видно от писмо,
издадено от Администрация „Социално осигуряване“, Чикаго, на ответника му се
изплаща месечно социално осигурително плащане в размер на 115 щатски долара.
Представен е изпълнителен лист т 11.06.2009 г., с
която ответникът е бил осъден да заплаща на дъщеря си ************, ЕГН: **********
ежемесечна издръжка в размер на 70 лева, а на сина си **********., ЕГН: **********
ежемесечна издръжка в размер на 80 лева.
Видно от документ, издаден на 15.07.2016г. от ДКЦ
„Пълмед“ ООД, за ответника са били налични ренгенови данни за гонартроза
двустранно.
От свидетелските показания на разпитаната по делото В.А.Я.
се установява, че детето Н. от раждането си живеело при майка си С., която
полагала непосредствените грижи за него. Разказва, че доходите на майката били
крайно недостатъчни за покриване на нуждите на Н., че издръжката, която бащата
плащал също не била достатъчна, което налагало често свидетелката да й помага с
каквото може – с храна, с памперси, с лекарства и др. Детето вече било на три
годинки и ходило на градина и започнало по – често да боледува. С. се
принуждавала от време на време да ходи да прави масажи в един хотел, а сега
започнала работа в един ресторант, само и само да осигури средства за детето.
Същата не можела да разчита на подкрепа от роднините си за отглеждането на
детето (майка й била починала, а баща й имал ново семейство). Съдът кредитира
тези показания като пълни и вътрешно непротиворечиви, като не се събраха други
доказателства, които да ги оборват или да поставят под съмнение тяхната
достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на
¼ от размера на минималната
работна заплата, която в момента е 510 лева, т.е. минимално дължимата от
родителя издръжка е 127,50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Необходимо е изменението
да е трайно и съществено, като то може да се изразява в трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото се установи безспорно, че последно
присъдената на детето издръжка е в размер на 145 лева и че оттогава до сега е
изминал период от 2 години и че детето вече посещава детско заведение, таксата
за което е 50 лева месечно (общоизвестен факт за яслите и градините на
територията на Община Стара Загора). Поотделната и съвкупната преценка на тези
три факта налага извода за трайно и съществено изменение на обстоятелствата,
при които е определена първоначалната издръжка на детето - увеличение на
нуждите на търсещия издръжка съотнесени към променените икономически условия на
живот в страната за изтеклия дълъг период от време. Следователно са налице
предпоставките за увеличение на същата.
Затова съдът като отчете възрастта на детето (на 3 год.),
неговите нужди (от дрехи, обувки, храна, отопление, лекарства и т.н. и ноторно
известните им цени), възможностите на неговите родители (майката е безработна, като
по данни на разпитана свидетелка от време на време прави масажи и работи в
ресторант, за да изкара някакви пари, а бащата получава социална пенсия от 115
щатски долара, отпусната от Социално осигуряване, Чикаго, а живее в България,
като не се събраха доказателства за обективни пречки за започване на работа тук),
кой от тях полага непосредствените грижи за детето (майката - т. 7 от ППВС №
5/1970 г.), нормативната уредба за размера на дължимата издръжка и обичайно
присъжданата такава в аналогични случаи, приема, че нужната цялостна издръжка
на детето е 280 лева, от които бащата следва да заплаща на сина си издръжка от 175
лева. Остатъкът от 105 лева за издръжката следва да бъде поет от майката, като
се има предвид непосредствените грижи, които тя полага за детето.
Съдът не възприема довода на ответника, че същият
заплаща издръжки и на другите си две деца. Видно от представения от него
изпълнителен лист от 2009 г. издръжките за другите две деца са били определени,
когато те са били непълнолетни. Понастоящем те са вече пълнолетни. Отделно от
това, самият ответник заяви в първото по делото заседание, че синът му му е
купил билет за Америка и че ще пътува до там, за да се снабди с удостоверение
за получаваната от него пенсия там. Оттук следва, че същият не издържа другите
си две пълнолетни деца. Що се отнася до проблемите му с коленете – това не е
факт, освобождаващ го от заплащане на издръжка, нито пък са представени
доказателства, че това е пречка за започване на работа от него. Също така
самият ответник призна в последното по делото съдебно заседание, че имал
приятели в цяла Европа и им ходил на гости, като отрича да развива търговия с
техника при тези си пътувания. Действително не се събраха по делото
доказателства за развиване на търговска дейност от стана на ответника. Но сам
по себе си признатият от него факт за пътувания в Европа означава, че след
заплащане на издръжка от 145 лева (безспорен факт, че редовно я плаща), на него
му остават доходи, позволяващи му не само да се издържа, но и да пътува в
чужбина.
Съдът намира за недоказани твърденията на майката за
доходи на бащата над 1000 щатски долара и за „изфабрикуването“ на документи за
по – ниски доходи, защото същата не представи никакви доказателства в тази
насока, а представените от ответника такива оборват твърденията й (включително
представения на съда за констатация оригинал на документа за отпусната пенсия).
Предвид горното, съдът намира, че определяне на
издръжка в по – нисък размер няма да бъде в интерес на детето, предвид неговите
нужди и предвид предвидената от законодателя минимално дължима от родителя
издръжка в размер на 127,50 лева. Детето е във възраст на интензивен растеж,
което увеличава нуждите му от издръжка. По делото се установи, че майката не
може да разчита на роднини при грижите за детето и че налага нейната приятелка
– св. Веса Янева да й услужва с храна, дрешки, лекарства за детето.Родителите
дължат издръжка на непълнолетните си деца, дори да са нетрудоспособни и да не
могат да се издържат от имуществото си. Определянето на по – висок размер на
издръжката би било несъобразено с възможностите на бащата, такива, каквито се
доказаха по делото.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за увеличаване
на издръжката на детето Н. следва да бъде уважен в размер на 175 лева, като
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, над този размер до пълния
претендиран от 200 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, държавна
такса върху увеличения размер на издръжката, която възлиза на 43,20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка по гр.д. № 3804/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, КАТО:
ОСЪЖДА Н.Е.С., с ЕГН: **********,
с адрес ***, да заплаща на малолетното си дете Н.Н.С., с ЕГН: **********, чрез неговата
майка и законен представител С.Й.К., с ЕГН **********,
с адрес
***,
ежемесечна издръжка в размер
на 175 лева /вместо досега определената от 145 лева месечно/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 07.06.2018 г. до настъпване
на законни основания за нейното изменение или прекратяване,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на ежемесечна издръжка над сумата
от 175 лева месечно до претендираните 200 лева месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Е.С., с ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати в полза на Държавата по Бюджета на
съдебната власт, сумата от 43,20 лева,
представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 06.11.2018 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: