Р Е Ш Е Н И Е
№ 452
гр. Горна Оряховица, 12.10.2009 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря С.Г., като разгледа
докладваното от съдията Велкова гр. д. № 595 по описа за 2009 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК.
ИЩЦАТА М.М.С. твърди в исковата
си молба до съда, че с ответника И.К.С. са съпрузи, сключили граждански
брак на 05.07.1987 г. в
гр. Горна Оряховица
с акт за граждански брак № 0161/05.07.1987 г. на общ.
Горна Оряховица. От него имат родени две деца – Кольо Ивалинов С., ЕГН **********
и Мартин Ивалинов С., ЕГН **********. Ищцата твърди, че първоначално отношенията между тях са се развивали
нормално, но с течение на
времето всеки от тях
е осъзнал, че брачната им връзка е само
формална. Многократно ответникът е
създавал извънбрачни връзки, но в името на семейната общност е преглъщала
обидите. Твърди, че
са били чести случаите на
физическо малтретиране и тормоз, особено след употреба на алкохол от страна на ответника. Сочи, че ответникът е сменял постоянно местоработата
си, често и за големи периоди от време е оставал без доходи. Тези обстоятелства
са ги принуждавали да мизерстват. Чести били случаите, в
които след като е спечелил
някакви пари на частно, ответникът не се е прибирал с дни, в които само пиел алкохол. Ищцата твърди, че тормозът, на който е била подложена, незачитането й като съпруга и жена,
както и липсата на достатъчно средства са я принудили да
потърси работа в чужбина - в Италия.
Грижите по отглеждането и възпитанието на второто им дете
Мартин С. е поела нейната сестра С.М.Х.. Същата разполага със собствено жилище, където
понастоящем Мартин живее с нея.
Ответникът не е
пожелал да се грижи за детето. Ищцата твърди, че не е
преустановявала
контакт с децата
си,
като ежемесечно им превежда чрез
сестра си 200 /двеста/ евро.
С. моли съда да постанови решение, с което да прекрати
брака, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответника; да предостави след развода упражняването на родителските права
върху непълнолетното дете Мартин Ивалинов С., ЕГН ********** на майката М.М.С.;
да определи режим на лични отношения на бащата с детето; да осъди
ответника да заплаща на М.М.С.
в качеството й на майка и законен представител
на непълнолетното дете Мартин Ивалинов С. месечна издръжка в
размер на 80,00 лв.
/осемдесет лева/, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 08.04.2009 г. до настъпване
на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за просрочие, както и издръжка за
минало време за период от една година назад – от 07.04.2008 г. до 07.04.2009 г. След допускане на развода ищцата желае да носи брачната си фамилия С.. Претендира направените разноски.
Назначеният по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител на ответника И.К.С. адв. М.С. от ВТАК депозира писмен отговор в законоустановения едномесечен срок. Не оспорва допустимостта и
основателността на иска, но прави възражения. Заема становище, че посоченият в
исковата молба режим на лични отношения между бащата и детето Мартин Ивалинов С. не е удачен, тъй като не е известно
къде се намира бащата. Моли да бъде определен свободен режим на лични контакти
с непълнолетното дете Мартин Ивалинов С.. Счита, че
искът за издръжка за минало време е недопустим в бракоразводния процес. Счита,
че изложеното в исковата молба не е законно основание за запазване на фамилното
име на съптругата.
В съдебно заседание ищцата М.М.С., редовно призована,
не се явява. Представлява се от адв. Р.И. от АК - Разград, с пълномощно по
делото. Поддържа исковата молба.
Ответникът И.К.С., редовно призован чрез адв. М.С.,
не се явява. Представлява се от адв. Николай И. от ВТАК, преупълномощен от адв.
С., с пълномощно, представено в съдебно заседание. Не поддържа възражението,
изложено в отговора относно запазване на брачното фамилно име от страна на
ищцата.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбите
на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Видно от представеното и прието
като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак,
молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак с акт за граждански
брак № № 0161/05.07.1987 г. на общ. Горна Оряховица. От брака
имат родени две деца – Кольо Ивалинов С., ЕГН ********** и Мартин Ивалинов С.,
ЕГН **********. От тях едното дете - Кольо
Ивалинов С. е пълнолетен.
По делото не се спори, че
страните са във фактическа раздяла от 4 години. В подкрепа на това твърдение са
свидетелските показания на допуснатия свидетел С.М.Х., както и обясненията на
детето Мартин Ивалинов С., събрани по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за
закрила на детето.
Събраните гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелката Х., подкрепят твърденията на ищцата за наличието на
фактическа раздяла между съпрузите за период по – голям от 4 години по вина на
ответника. Същата излага, че страните не се разбират и уважават. Бащата не е
търсил и не е предоставял издръжка на децата си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, предявеният брачен
иск за допустим и основателен и доказан, поради което същият следва
да бъде уважен, ведно с произтичащите от това правни последици. Страните са във фактическа
раздяла. Ищцата, чрез пълномощник, е заявила непоколебимо желание да се
разведат. Ответникът не оспорва предявения иск. Тези две обстоятелства са
достатъчни, за да мотивират съда да приеме, че брака не би могъл занапред да
осъществи предвидените в закона социални функции. Страните са се отчуждили един
от друг, липсва близост от каквото и да е естество. Всичко това, съдът приема
като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Това мотивира
съда да приеме, че са налице основанията по чл. 99, ал. 1 от СК за прекратяване
на брака с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Анализът на събраните по делото
доказателства води до извода, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство е на ответника С.. В исковата молба ищцата е поискала от съда да
се произнесе по отношение на вината, че същата е на ответника. Особеният
представител на ответникът е изразил становище по така направеното искане, като
е поискал от съда да не се произнася по отношение на вината. Същият е проявил
бездействие и не е оспорил твърденията на ищцовата страна по отношение въпроса
чия е вината за прекратяване на брака, както и не е ангажирал доказателства. Събраните
доказателства са в подкрепа на твърдението в исковата молба, че вината за
прекратяване на брака е на ответника. Изложеното до тук мотивира съда да
приеме, че С. не е предприел действия за запазване на брака, поради което
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака следва да се вмени на него.
Предвид изхода на делото, съдът
дължи и произнасяне и по реда на чл. 106 от СК. Ищцата е направила искане за
предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака
непълнолетно дете. За целта е бил изготвен социален доклад и е било изслушано
детето по реда на Закона за закрила на детето. Установено бе, че ищцата С.,
чрез сестра си е поела изцяло грижата за отглеждането на непълнолетното дете Мартин
и финансовото му обезпечаване чрез ежемесечното
изпращане на средства за издръжка. Детето живее в жилище, собственост на сестрата
на С.. След
фактическата раздяла на страните майката е заявила желание детето да бъде при
нея. На следващо място по делото няма доказателства майката да не притежава
необходимите качества и морал за да не е в състояние да възпитава детето си.
Предвид всички доказателства по делото налагат в съда убеждението, че
упражняването на родителските права следва да бъде възложено на майката.
На следващо място, съдът следва
да определи и режим на лични отношения между бащата и детето. Това се налага с
оглед необходимостта детето да общува с родителя си, предвид правилното
формиране и изграждане на същото като личност. В този смисъл и след като взе
предвид заявеното от ищцата и особения представител на ответника, както и
възрастта на детето, съдът намира, че следва да определи свободен режим на
лични отношения.
Съобразно
разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от СК, съдът следва да определи и размера на
дължимата издръжка. Видно от доказателствата по делото, ищцата работи в Италия
и получава добро възнаграждение. Въпреки дадените разпореждания от съда на
ответника, същият не е представил удостоверение за доходи. Възрастта на детето
– 17 години и оттук произтичащите нужди предвид обикновения начин на живот,
мотивират съда да приеме, че детето има нужда от издръжка в размер поне на 160,00
лв. месечно. Така определеният общ размер следва да се разпредели по равно
между страните по делото, като съдът съобрази, че ищцата ще полага и лични
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. В този смисъл така определеният
размер на издръжката не би била в негова тежест и същият е във възможност да я
дава. Началният момент за заплащането на издръжката следва да бъде от датата на
предявяване на исковата молба. С оглед направеното искане съдът и доказването
на факта, че бащата не е заплащал издръжка на сина за период по – голям от 4
години, съдът следва да присъди и издръжка за минало време в общ размер на
960,00 лв.
Съдът намира за основателен
съединеният брачен иск за фамилното име на ищцата. След прекратяването на
брака, същата следва да носи брачното си фамилно име С..
Съобразно чл. 329, ал. 1 от ГПК
съдът определи окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на
40,00 лв., платима от ответника, поради вменяване вината за прекратяване на
брака, в полза на съда. Върху ответника следва да бъдат възложени и направените
по делото разноски от страна на ищеца в размер на 100,00 лв. Последният ще
следва да заплати по сметката на ГОРС и сумата от 230,40 лв., съставляваща ДТ
върху размера на присъдените издръжки за
минало време и занапред, както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното и на основание чл. 99, ал. 1 от СК, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД по реда на чл. 99, ал. 1 от
СК, сключеният на 05.07.1987 г. в гр. Горна Оряховица с акт за
граждански брак № 0161/05.07.1987 г. на общ. Горна Оряховица, граждански
брак между М.М.С., ЕГН **********,***, и И.К.С., ЕГН **********,***, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ВИНАТА за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака е на И.К.С..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака непълнолетно
дете МАРТИН ИВАЛИНОВ С., ЕГН **********,
на майката М.М.С., като определя на
бащата И.К.С., свободен режим на лични
контакти с детето.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на МАРТИН
ИВАЛИНОВ С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.С., ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на по
80,00 лв. /осемдесет лева/, считано от датата на
предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
просрочието до окончателното изплащане на сумата и до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на МАРТИН
ИВАЛИНОВ С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.М.С., ЕГН **********,***, издръжка за минало време за
период от една година назад – от 07.04.2008 г. до 07.04.
След развода, жената М.М.С. ще
носи брачното си фамилно име С..
ОСЪЖДА И.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 100,00 лв. /сто лева/,
съставляваща направените от нея разноски.
ОСЪЖДА
И.К.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРС, сумата от 40,00 лв. /четиридесет лева/,
съставляваща окончателна ДТ по допускането на развода, сумата от 230,40 лв. /сто лева и
80 ст./, съставляваща ДТ върху размера на присъдените издръжки за минало време
и занапред, както и 5,00 лв. /пет лв./
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: