№ 2975
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110204667 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. Г. с ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление /НП/ № 23-4332-032308 от 08.01.2024 Г., издадено от Началник
група към СДВР, отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на сумата от 200. 00 /двеста/
лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
сумата от 200. 00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и
претендира за отмяна на обжалваното НП, като заявява, че не е разбрал за
настъпилото ПТП, поради което е напуснал произшествието.
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща процесуален
представител.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
1
С акт за установяване на административно нарушение Серия АД бл. №
069958 от 04.11.2023 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна
полиция” при СДВР е установено, че на 22.06.2023 г., около 09. 30 часа, в гр.
София, на ул. „Ген. Михаил Савов”, с посока на движение от ул. „Стефана
Клинюарова” към бул. „Царица Йоанна” и пред блок 276, жалбоподателят Г.
Д. Г., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил, марка „Нисан”, модел
„Примера”, с рег. № ********, като при извършване на маневра отклонение на
дясно, реализирал ПТП в спрял автомобил „Микро компакт кар смарт” с рег.
№ *********, в който по същото време се намирала свидетелката П. Т.,
нанасяйки материални щети на задна дясна част, след което напуснал мястото
на ПТП, без да уведоми съответната териториална служба за контрол на МВР.
Тази фактическа обстановка се установява несъмнено от показанията на
свидетеля П. Т., които съдът приема за достоверни гласни доказателствени
средства и от писмените доказателства по делото.
С показанията си свидетелят Т. подкрепя твърдението на жалбоподателя
за това, че изобщо не е разбрал за настъпилото ПТП. Ето защо съдът приема,
че това твърдение на жалбоподателя отговаря на обективната действителност
и следва да бъде взето предвид при решаването на въпроса за основателността
на жалбата.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е
от легитимирано за това лице и в законоустановения срок. Ето защо жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и частично
основателна.
Относно нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съдът намира за
установено от правна страна следното:
В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
наказателно постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, според която водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
По отношение на това нарушение съдът намира, че АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като са
описани всички факти и обстоятелства, обуславящи съставомерността на
деянието по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
От обективна страна съдът намира за безспорно установено, че
2
жалбоподателят като водач на процесния лек автомобил, марка „Нисан” с рег.
№ ********, движейки се по ул. „Ген. Михаил Савов” с посока на движение от
ул. „Стефана Клинчарова” към бул. „Царица Йоанна” и пред бл. 276, при
извършване на маневра „отклонение на дясно” е разлизирал ПТП в спрелия
автомобил „Микро компакт кар смарт” с рег. № *********, в резултат от което
нанесъл материални щети на задна дясна част на последния автомобил.
Извършването на това нарушение не се оспорва от самия жалбоподател и се
установява, както от писмените доказателства по делото, така и от
показанията на свидетеля Т., която заявява, че в резултат от
съприкосновението на управлявания от жалбоподателя автомобил, по нейния
автомобил е имало одраскване на задна дясна броня, което макар и минимално
е настъпило в резултат от причиненото от Г. ПТП. Свидетелката е имала
непосредствени впечатления за случилото се, тъй като се е намирала в
паркирания автомобил „Микро компакт кар смарт” с рег. № *********”. От
показанията на тази свидетелка се установява също така, че по време на
самото ПТП и непосредствено след това между нея и водача на лек
автомобил, марка „Нисан” с рег. № ******** не е имало комуникация, а и
свидетелката останала с впечатление, че водачът на другия автомобил не
разбрал какво се е случило. При тези факти следва, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя правилно е
ангажирана за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В случая като причина за
настъпване на ПТП следва да се приеме именно поведението на
жалбоподателя, който е предприел маневра, създаваща опасност за
участниците в движението, без да се съобрази с тях, в частност със спрения
лек автомобил на свидетеля Т.. С поведението си Г. Д. Г. е извършил от
обективна и от субективна страна нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, санкция
за което е предвидена в чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Съгласно
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП „Който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.”. Съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се наказва с
глоба водач на МПС, който „не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението;”. При доказаност на
нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят законосъобразно е
санкциониран на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП с налагане на
административно наказание „глоба” в размер на сумата от 200 /двеста/ лева. С
оглед на това, обжалваното НП се явява законосъобразно в тази част, а именно
в частта, с която жалбоподателят е санкциониран по реда на чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид ограничителната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, в случая не
може да се обсъжда хипотезата на маловажен случай и приложението на чл.
28 ЗАНН.
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 123, ал.
3
1,т. 3, б. „в” от ЗДвП съдът приема от правна страна следното:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
На първо място, в акта и издаденото наказателно постановление никъде не е
отбелязано, че между участниците в произшествието е нямало съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него. От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че след инцидента жалбоподателят е
продължил движението си с управлявания от него автомобил, а другият
автомобил е бил паркиран, като се установява без съмнение и това, че
жалбоподателят изобщо не е разбрал за настъпилия инцидент, както и че
между него и свидетеля Т. не е имало никаква комуникация, още по-малко да
са възникнали разногласия. От горното следва, че след настъпване на ПТП
контакт между жалбоподателя със собственика на другия автомобил, не е
имало. Видно от показанията на свидетеля Т., приложения Протокол за ПТП и
докладна записка, служителите на ОПП СДВР са били изпратени по сигнал за
ПТП с напуснал водач. От доказателствата по делото се установява, че
възведеното в обвинение нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП не е
осъществено от обективна страна от жалбоподателя, респ. последният
неправилно е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на сумата от 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, поради което
обжалваното НП в тази негова част следва да се отмени.
Страните не са сторили разноски, поради което такива не следва да им
се присъждат.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-032308 от
08.01.2024 Г., издадено от Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция",
в частта, с която на жалбоподателя Г. Д. Г. с ЕГН: **********, на основание
чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на сумата от 200. 00 /двеста/ лева за нарушение
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-032308 от 08.01.2024
Г., издадено от Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция", в частта, с
която на жалбоподателя Г. Д. Г. с ЕГН: **********, на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
4
сумата от 200. 00 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
- град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5