Решение по дело №2934/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260514
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120202934
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   260514

 

гр.Бургас, 27.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                              

Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 2934/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Г.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление /НП/ № Б-40/06.07.2020г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Бургас/ РДНСК –гр.Бургас/, с което на инж.Д.Г.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева за нарушение по 23, ал.2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ и чл.55, ал.2, т.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г.  и  чл.233 от ЗУТ.

Във въззивната жалба се излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се претендира отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв.С., надлежно упълномощен.Същият поддържа жалбата, излага подробни доводи, претендира разноски.

За административнонаказващия орган, се явява главен експерт Албена Костова. Същата пледира ,че жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно, като излага доводи в тази насока. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят инж. Д.Г.П., е  специалист по част „Пожарна безопасност“ от екипа на правоспособните физически лица в „А”ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****. В това си качество същият на 22.10.2019г. е подписал окончателен доклад за установяване на годността на строеж: „Конферентен и бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж” с местонахождение: поземлен имот с идентификатор 07079.2.2826 по КК на гр. Бургас, УПИ 1-2006, 2007 /бивш масив 80, м. Под шосето/ община Бургас. Процесният доклад е заведен с вх.№ СТ-04/3491-02-073/19.02.2020г. в ДНСК. В същия, в раздел „В. По спазване нормативните изисквания" е записано, че са изпълнени изискванията за пожарна безопасност на строежа.

При проведено на 17.03.2020г. заседание на Държавна приемателна комисия /ДПК/ за горецитирания строеж, назначена със заповед № РД-19-152/06.03.2020г. на началника на ДНСК, се установило, че гореописаният строеж е изпълнен в несъответствие с основните изисквания към строежите за безопасност в случай на пожар. Било установено, че на седми етаж, гаражът и коридорът на складовете в подземния етаж на гореописания строеж не е изпълнено заложеното в проектната документация аварийно- евакуационно осветление, а на останалите етажи от сградата същото е частично изпълнено. В тази насока е и становище от 17.03.2020г. от член на ДПК, назначена със заповед № РД-19-152/06.03.2020г. на началника на ДНСК - началник на група ДПК и ПД в Първа РСПБЗН Бургас - представител на РДПБЗН-Бургас, дадено след извършен оглед на строежа и запознаване със строителните книжа. В тази връзка контролните органи са приели, че не са спазени изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, поради което жалбоподателят бил извършил нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ ,  чл. 55, ал. 2, т. 1 от Наредба 1з 1971 от 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и чл.233 от ЗУТ.

Въз основа на констатациите, установени на проведеното заседание на 17.03.2020г. на ДПК за горецитирания строеж, и отразеното в становището от 17.03.2020г. на член на ДПК, назначена със заповед № РД-19-152/06.03.2020г. на началника на ДНСК - началник на група ДПК и ПД в Първа РСПБЗН - Бургас - представител на РДПБЗН - Бургас, на основание чл. 36 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 238, ал. 2, т.2 от ЗУТ арх.А.М. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Б-37/07.05.2020г. на жалбоподателя в негово присъствие. В законоустановения 3 /три/ дневен срок, срещу Акт №Б-37/07.05.2020г. не било постъпило възражение, видно от акт за приключило обявяване от 26.05.2020г.

АНО е възприел констатациите, изложени в АУАН и е издал процесното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По така изложената фактическа обстановка страните не спорят. Възраженията на жалбоподателя са от правно естество.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Бургас , видно от разпоредбата на чл.239, ал.1, т.2 от ЗУТ вр. чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ и заповед № РД-13-171/13.06.2019г. на началника на ДНСК. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – старши инспектор в отдел „Въвеждане и експлоатация“ в РДНСК Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая, както и административнонаказващият орган посочва, нарушението е извършено на датата, на която наказаното лице, в качеството на специалист по част „Пожарна безопасност“ към „А”ООД –фирмата, която упражнява строителен надзор върху описания строеж, е подписало окончателния доклад, с който е преценило, че са изпълнени изискванията за пожарна безопасност на строежа и това е датата, на която този доклад е постъпил в ДНСК – 19.02.2020г. В този смисъл е и Решение № 1498/20.07.2018г. по КАНД № 1365/2018г. по описа на Административен съд Бургас.

При издаване на НП обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили производството и да са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като е ограничено правото на защита на санкционираното лице,  вследствие на допусната в НП неяснота относно конкретно извършеното нарушение.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че е подписал окончателен доклад на 22.10.2019г, с вх.№ СТ-04/3491-02-073/19.02.2020г. на ДНСК, и като специалист по част „Пожарна безопасност“ е удостоверил, че са изпълнени изискванията за пожарна безопасност на строежа, с което е нарушил следните норми: чл.23, ал.2, т.1 , предл.второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. вр. чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ,  чл.55, ал.2, т.1 от Наредба № Iз- 1971 от 29.10.2009г. и чл.233 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за  безопасност в случай на пожар.  

Разпоредбата на чл.23, ал.2 , т.1 предл.второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. от своя страна сочи, че управителят на лицето, упражняващо строителен надзор, и наетите от него по трудово или друго правоотношение специалисти, отговарящи за съответния строеж, техническият ръководител за строежите от пета категория се наказват по чл. 233 ЗУТ, ако не подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ и други закони, когато се установи несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време на строителството и/или със съставения окончателен доклад, което е от съществено значение за доказване съответствието на строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за спазване изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ.

Третата посочена като нарушена норма  на чл.55, ал.2, т.1 от Наредба № Iз- 1971 от 29.10.2009г. регламентира, че за строежи от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.3 и Ф1.4) в помещенията със системи и апарати, осигуряващи безопасността на строежа и на хората в него, и в кабините на асансьорите се проектира аварийно работно осветление. Алинея втора, точка първа на същата разпоредба гласи, че за осигуряване на осветеност на участъците от пътя по време на евакуация се проектира аварийно евакуационно осветление в сгради от всички класове на функционална пожарна опасност (с изключение на Ф1.3 и Ф1.4), при които броят на хората в най-населения етаж е повече от 50.

    На първо място посочената  нарушена правна норма – чл.169, ал.1,т.2 от ЗУТ е бланкетна и за всеки конкретен случай изисква изрично посочване на други нормативни актове, които установяват съответните изисквания за безопасност в случай на пожар. Нормата конкретно посочва къде следва да се търсят тези изисквания, а именно Приложение 1 на Регламент № 305/2011 на ЕП и Съвета. В наказателното постановление наказващият орган не се е позовал на такива норми. Посочената като нарушена норма на чл. 23, ал.2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. не е норма от посочения Регламент и същата регламентира на общо основание ангажиране на административнонаказателната отговорност на посочените субекти, като не освобождава административнонаказващият орган да посочи в какво точно се изразява процесното несъответствие и същото от съществено значение ли е за доказване съответствието на строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните  работи и за спазване изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 3 ЗУТ. В този смисъл са Решение № 1117/21.08.2020г. по КАНД № 1263/2020г. на Адм.съд –Бургас, Решение № 724/24.06.2020г. по КАНД № 649/2020г. на Адм.съд –Бургас,  Решение № 1665/15.10.2019г. по КАНД № 2122/2019г. на Адм.съд –Бургас, Решение № 1989/18.11.2019г. по КАНД № 2123/2019г. на Адм.съд –Бургас и др.

Посочената като нарушена норма на чл.55, ал.2, т.1 от Наредба  Iз- 1971 от 29.10.2009г. от своя страна конкретизира нарушение на  строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар и по своята същност касае дейност по проектиране на аварийно евакуационно осветление, което очевидно не е относимо към фактическите установки по делото, доколкото жалбоподателят не е проектант и доколкото очевидно в проекта е заложено процесното аварийно евакуационно осветление, но се твърди, че то не е изпълнено в цялост.

На последно място следва да се спомене, че в АУАН и НП е посочено, че с поведението си санкционираното лице е осъществило състава на чл. 233 от ЗУТ. Тази правна норма регламентира правомощията на Началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, да налага глоба за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. Видно от текста на разпоредбата, тя не съдържа правило за поведение, което обективно да може да бъде нарушено.

Формулирани по този начин, нарушенията са неясни и не дават възможност на нарушителя да разбере за какво точно административно нарушение се ангажира отговорността му.           Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.6 от ЗАНН в АУАН и НП следва да бъдат посочени нарушените правни норми. В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере, за какво точно нарушение е санкционирано. Задължение на административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени, което задължение в настоящия случай не е изпълнено.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора разноски се полагат на жалбоподателя, който претендира такива в размер на 300лева , за което представя договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020г, имащ характер на разписка/л.66/.

По изложените съображения, на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-40/06.07.2020г., издадено от Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.Бургас /РДНСК –гр.Бургас/, с което на инж.Д.Г.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100/сто/ лева за нарушение по 23, ал.2, т.1, предл. второ от Наредба № 2 от 31.07.2003г. вр. с чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ , чл.55, ал.2, т.1 от Наредба Iз 1971 от 29.10.2009г. и чл.233 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол-гр. София да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********, сумата от 300/триста/лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                    

                                                                              Районен съдия:...............

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.