Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 16.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 22 юли…..…………………………………………… през две хиляди и двадесета
година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
545 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за
цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което
вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.253 по описа на БРС за 2019
година. Приети са за съвместно разглеждане и насрещно предявени искове с правно
основание чл.344, т.4 КТ, както и за заплащане на дължими суми за
командировъчни средства.
Ищецът Галоп Груп” ЕООД - София в производството твърди, че от
21.01.2019 година с ответника били в трудово правоотношение, сключено при
условията на чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ. Договорено било
месечно възнаграждение в размер на 560.00 лева, променено на 950.00 лева с
допълнително споразумение от 01.02.2019 година. Твърди, че на 04.03.2019 година ответникът депозирал молба
за напускане, считано от същата дата. Била издадена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 във връзка с чл.220, ал.1 от КТ. Ответникът не отработил договореното в трудовия договор предизвестие.
Именно за това ищецът претендирал обезщетение по чл.220 КТ в размер на 1 БТВ.
Правата си предявил в заповедно производство, където съдът издал заповед за
изпълнение за сумата от 950.00 лева. Поради подадено от ответника възражение,
предявява правата си в настоящото производство и моли съда да постанови
решение, с което установи вземането му към ответника в посочените по – горе
размери. Претендира и направените в производството разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Б.Л.Б. оспорва предявения
иск. Твърди, че ищецът няма към него вземане на посоченото основание, тъй като
трудовото му правоотношение следва да се счита прекратено „по взаимно
съгласие”, а не на основание чл.326, ал.1 КТ. Предявява насрещен иск по чл.344,
т.4 КТ, съединен с иск за заплащане на парично задължение, произтичащо от
задължения по командировъчни заповеди. Твърди, че с подадената от него на
04.03.2019 година молба не е отправил предизвестие за напускане, а е предложил
на работодателя да прекрати трудовото му правоотношение по взаимно съгласие.
Затова правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да
се счита чл.325 КТ, а не вписаното в трудовата книжка – 326, ал.1 КТ. В този
смисъл моли съда да постанови решение. Твърди също, че през целия период на
действие на трудовия договор 22.01.2019 – 05.03.2019 година бил командирован
извън пределите на страната. За този период работодателят му дължи по 35 Евро
на ден или сумата от 2810 лева. Отделно от това към датата на прекратяване на
трудовия договор имал и задължение от 907 лева, представляващо неизплатено
трудово възнаграждение. От общата дължима сума от 3717 лева работодателят му
заплатил едва 1203 лева. Към настоящия момент му дължи сумата от 2810.00 лева
(уточнена с допълнителна молба). Моли съда да осъди ответника по насрещния иск
да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане.
От ищеца е депозиран отговор на насрещния иск, в който взема следното
становище:
По отношение на иска по чл.344, т.4 КТ: намира същия за недопустим,
предявен извън предвидения за това в чл.358 КТ срок. Алтернативно моли съда да
го отхвърли като неоснователен, като излага съображения, че нито към момента на
подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, нито към
момента на издаване на заповедта не са били налице индиции за приложение
разпоредбата на чл.325 КТ.
По отношение на предявения „паричен иск” – оспорва изцяло същия.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Изслушано е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което
съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено. От
доказателствата се установи следното :
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по
делото, че между тях е възникнало трудово правоотношение на 21.01.2019 година.
Ответникът е постъпил на работа на 22.01.2019 година. Приел да извършва дейност
като шофьор на товарен автомобил
международни превози. Считано от 01.02.2019 година между страните било
уговорено трудово възнаграждение в размер на 950.00 лева. На 04.03.2019 година
ответникът се явил в офиса на работодателя и представил заявление, в което
заявил, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност от същия ден. На
05.03.2019 година била издадена заповед 46, с която трудовото му правоотношение
било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ. Заповедта е връчена на лицето
същия ден. В нея изрично било вписано като основание подадената предния ден
молба от ответника за прекратяване на трудовото правоотношение без отработване
на уговореното предизвестие. От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява по несъмнен начин, че към момента на подаване на молбата работодателят
изрично е заявил, че не желае да прекрати трудовото правоотношение по взаимно
съгласие на страните, както и че ответникът дължи отработване, респ.заплащане
на срока на предизвестие.
Съгласно разпоредбата на чл.220 КТ, страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди
да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на БТВ на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестие. В т.3 от трудовия договор страните са се договорили срокът на
предизвестие да е 30 дни и да е еднакъв и за двете страни.
С оглед на това, ответникът дължи на ищеца обезщетение за неспазен срок
на предизвестие в размер на 1 БТВ или сума в размер на 950.00 лева. Това свое вземане
ищецът е предявил в заповедно производство, но предвид подадено от ответника
възражение е инициирано и настоящото производство. Установявайки дължимостта на
вземането, съдът намира предявения установителен иск за основателен.
На искането на ищеца, ответникът е предявил насрещна претенция: 1.съдът
да промени основанието, вписано в уволнителната заповед и 2.да осъди ответника
да му заплати сумата от 2 810.00 лева, представляваща дължими суми за
дневни средства по командировъчни заповеди за периода 22.01.2019 – 05.03.2019
година.
Искът по чл.344, т.4 КТ, чрез който се цели промяна на основанието
вписано в уволнителната заповед е процесуално недопустим, предявен извън срока
по чл.358 КТ. Срокът е преклузивен и за него съдът следи служебно. Според
чл.358 , ал.1, т.2 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в 2 месечен
срок по спорове, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и започва
да тече от датата на прекратяване. В случая срокът за предявяване на този иск е
изтекъл на 05.05.2019 година, т.е. много преди ответникът да предяви насрещния
си иск. Ето защо производството в тази част следва да бъде прекратено.
Ответникът твърди, че за целия период на действие на трудовия му
договор е бил в командировка в чужбина, изпълнявайки трудовите си задължения
(22.01.2020 – 05.03.2020 година). За установяване на тези твърдения, както и за размера на евентуално
дължими суми за командировъчни, по делото е назначена съдебно – икономическа
експертиза. На вещото лице е представена заповед703/28.01.2019 година и заповед
015/01.03.2016 година, издадени от съответните ръководители при работодателя,
които са приложени към заключението на вещото лице. От тях се установява, че за
времето 28.01-04.02 и 15.02-28.02 ответникът е бил командирован за извършване
на трудовите си функции на различни дестинации по реда на Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, за което в предприятието са
определени дневни пари по 27 Евро на ден. Размерът на определените дневни
средства съответства на предвиденото в Приложение 3 към Наредбата. Разходите по
пътуването са за сметка на работодателя. За тези 27 дни полагащите се дневни
средства от командировъчни възлиза на сума в размер на 1 425.90 лева, като
вещото лице е изчислило тази сума, при положение, че началото на
командироването на Б. е от дата 23.01.2019 година. За периода 05.02.2019 –
14.02.2019 година лицето се е намирало на територията на Германия по реда на
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители
в рамките на предоставяне на услуги. За този период лицето не получава
командировъчни средства, а заплата, съобразена със заплатата в командированата
държава. Според заключението на вещото лице за същия период на ответника е
преведана сума в общ размер на 1 233.97 лева, осчетоводена като служебни
аванси. В тази стойност е включена сумата от 600 лева, преведена по сметката на
Б. на 23.01.2019 година В основанието за превода е вписано, че сумата е за
смяна на стартер. От тази сума за действителна смяна на стартера на камиона е
изразходена сумата от 439.67 лева. Сумата от 600 лева, респ.частта от 439.67
лева се оспорва от работодателя да е изразходвана за закупуване на стартер на
камиона. Твърди, че същата сума е преведена предния ден на другия шофьор
Д.Добрев. Тъй като последният не е получил своевременно сумата по сметката си,
се наложило да преведат същата сума по сметката на ответника, за да бъде
платено на доставчика. Д.Добрев и Б.Б. се намирали на територията на Румъния.
Работодателят твърди, че при извършване на плащането Добрев вече разполагал по
сметката си със сумата и именно той, а не Б. е заплатил за смяната на стартера.
В подкрепа на това възражение се ангажират показанията на свидетели, пряко
ангажирани с дейността на дружеството -
работодател. Настоящият състав намира това възражение за недоказано. На първо
място следва да се отчете фактът, че разпитаните по делото свидетели са съпрузи,
пряко заинтересовани от изхода на делото, доколкото са пряко ангажирани с
организацията на дейността на дружеството, в т.ч. и с разходване и отчитане на
средствата. На следващо място в преводното нареждане за сумата от 600.00 лева
към ответника изрично е посочено основание – служебен аванс за смяна на
стартер. В преводното нареждане към другия шофьор Д.Добрев е вписано единствено
основание – служебен аванс. Същевременно работодателят застъпва становище, че
командировъчни средства се дължат от момента на изпълнение на възложената
работа, както и че към този момент камионът е управляван единствено от Добрев,
който е обучавал Б.. Налага се извода следователно, че към 23.01.2019 година
Добрев реално е изпълнявал курс, управлявайки камиона и обучавайки Б.. Логично
е при това положение на Добрев да е преведен служебен аванс при отпътуване на 22.01.2019
година. Именно на тази дата Б. е постъпил и на работа според вписаното в
трудовия договор. На вещото лице Б. е предоставил и 3 броя талони. Всеки на
стойност 10 Евро. За същите последният претендира да са направени от него
разходи за паркиране на товарния автомобил по време на пътуване. Съдът не
приема разходите по тези талони. На първо място, доказателствата се представят
по делото и то във връзка с конкретно наведени твърдения или възражения, а не
на вещото лице, какъвто е настоящия случай. Т.наречените талони за паркиране са
представени на вещото лице на чужд език, без данни по делото да са използвани
конкретно от Б., конкретно за управлявания от него товарен автомобил и с явни
поправки в тях. По отношение на разходите, които тези талони установявали,
съдът не приема заключението на вещото лице.
Между страните е налице и спор за времето, през което Б. е бил
командирован. В качеството си на ищец последният твърди, че е бил в
командировка през целия период от 22.01.2019 до 05.03.2019 година. За тези свои
твърдения ищецът не ангажира доказателства. Съдът приема въз основа на
доказателствата по делото, че Б. е бил в командировка за периода 23.01.2019 –
29.02.2019 година (на 22.01. е постъпил на работа според трудовия договор; за
периода е налице заповед за командироване; на 23.01.се е намирал вече на
територията на Румъния, където товарният автомобил е имал проблем със стартера;
на 04.03. е подал лично в офиса на дружеството молба за напускане).
Работодателят оспорва периода 22/23.01 – 28.01.2019 година, като твърди, че в
този период той се е придвижвал с автомобил, управляван от друго лице до
Германия, от където реално е следвало да започне изпълнението на възложените му
трудови функции. От разпоредбите на чл.31 и 37 на Наредбата за командировките и
специализациите в чужбина, се налага извода, че дневни пари (не пътни) се
полагат и за времето на пътуване до дестинацията на командироване (чл.31 Персоналът
на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за
времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3. и чл.37 Дневните
пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и времето на
пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и
излизане. При липса на такива печати и отметки се приемат данните от
транспортния документ).
С оглед
гореизложеното следва да се приеме, че за установения период 23.01.2019 –
28.02.2019 година на ответника са дължими средства за дневни от командировка в
размер на 1 425.80 лева. Преведена е сума в размер на 1233.97 лева, като в
нея работодателят е приел и спорната сума от 600.00 лева. Реално за
командировъчни на Б. са платени 794.30 лева (сумата от 439.67 лева съдът
приема, че е платена от него за стартер, а сумата от 58.67, посочена от вещото
лице съдът не приема). Следователно дружеството му дължи сумата от 631.50 лева.
Страните си
дължат разноски съразмерно на уважената, респ.отхвърлената част от предявените
искове.
При този
разбор на доказателствата съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено вземането на ГАЛОП ГРУП ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Средец, ул. Солунска № 9, ет.1, ап. Ляво, представлявано от управителя
Даниел Иванов Троев срещу Б.Л.Б. с ЕГН **********,***-ти септември № 18 за
сумата от 950.00 лева, представляващи обезщетение по чл.220 КТ за неспазен срок
на предизвестие, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.05.2019 година до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение по ч.гр.д. 253/2019
година.
ОСЪЖДА ГАЛОП ГРУП ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Средец, ул. Солунска № 9, ет.1, ап. Ляво, представлявано от управителя
Даниел Иванов Троев ДА ЗАПЛАТИ на Б.Л.Б. с ЕГН **********,***-ти септември № 18
сумата от 631.50 лева, представляваща дължими средства за дневни разходи от
командироване за периода 23.01.2019 – 28.02.2019 година, ведно със законната
лихва, считано от 05.11.2019 година до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ИЗВЪРШВА прихващане между двете вземания
до размера на по – малкото от тях.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявения от Б.Л.Б. с ЕГН **********,***-ти септември №
18 иск за допускане на промяна на
основанието, вписано в трудовата му книжка като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА
Б.Л.Б. с ЕГН **********,***-ти септември № 18 ДА ЗАПЛАТИ НА ГАЛОП ГРУП ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, ул. Солунска № 9, ет.1, ап. Ляво,
представлявано от управителя Даниел Иванов Троев сумата от 1000.00 лева,
направени в настоящото и в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА
ГАЛОП ГРУП ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. Солунска № 9, ет.1,
ап. Ляво, представлявано от управителя Даниел Иванов Троев ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Л.Б.
с ЕГН **********,***-ти септември № 18 сумата от 300.00 лева направени в
настоящото производство разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.253/2019 година за произнасяне
по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :