Решение по дело №810/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Бестимар“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], бл.77, партер, представлявано от пълномощника адв. Р. Й. П. от АК- Бургас, против решение № 243 от 02.04.2024 г., постановено по АНД № 43/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като счита, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 02-2300387/02.11.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 4, вр. ал. 3 от Кодекса на труда е наложено на касатора „Бестимар“ ЕООД административно наказание- имуществена санкция в размер на 15 000 лева, за това, че на 10.08.2023 г. в 12.20 часа, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. С. С. с [ЕГН], в нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Прието е от съда, че на посочената в НП дата е осъществявана от лицето трудова дейност в обекта на санкционирания търговец, без сключен договор в писмена форма, с което е осъществен съставът на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ, като деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 416, ал. 8 от КТ, тъй като деянието е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателни постановления № 02-2200266/28.11.2022 г., № 02-2200267/28.11.2022 г., № 02-2200268/28.11.2022 г., № 02-2200269/28.11.2022 г.

Решението е правилно.

На 10.08.2023 г. в 12.20 часа е извършена проверка от служители на ДИТ- Бургас в търговски обект- бирария „Даляна“, находящ се във в.с. „Отманли“, парк „Росенец“, стопанисван от касатора „Бестимар“ ЕООД. В хода на проверката е установено лицето И. С. С. да полага труд в проверявания обект. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ е изискана от С. информация относно основните елементи на трудовото правоотношение, предоставена от нея под формата на собственоръчно попълнена справка-декларация с данни за работодателя, заеманата длъжност и работното време, почивките в работния ден и междуседмичните почивки, както и трудовото възнаграждение. В справката изрично е посочено от същата, че е постъпила на работа в обекта през м.юли 2023 г. Описана е и изпълняваната към момента на проверката трудова дейност- пържене на картофи. При тези данни обосновано е прието от съда, че С. е предоставяла работната си сила за изпълнение на задълженията, произтичащи от заеманата длъжност и съобразно императивната разпоредба на чл. 61, ал.1 от КТ, работодателят „Бестимар“ ЕООД е следвало да сключи с нея трудов договор в писмена форма, а неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ.

В касационната жалба се сочи, че при изграждане на фактическите констатации районният съд едностранчиво е оценил само част от доказателствените източници. Тези доводи са неоснователни. В производството пред БРС са събрани посочените от страните доказателства и оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в производството по обжалване на наказателното постановление съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. В постановения съдебен акт са обсъдени всички доказателствени източници както самостоятелно, така и в съпоставка помежду им, извършена е цялостна преценка на доказателствата и са формирани обосновани изводи по съществото на спора.

От показанията на свид. С. е установено, че по време на проверката И. С. е установена да извършва фактически действия, сочещи изпълнение на трудова функция- пържене на картофи в кухнята на обекта. В този смисъл са и показанията на свид. Сиромахова. Описаните обстоятелства са възприети от свидетелите лично и непосредствено, и показанията им правилно са кредитирани от съда, като последователни и непротиворечиви. Обосновано не са кредитирани с доверие показанията на свид. С. А. в частта им, относно извършваните от И. С. фактически действия. Пред съда същият заявява, че по време на проверката тя не е полагала труд в обекта, а седяла на една от служебните маси в търговската зала. В тази част показанията му не съответстват както на приложеното по делото писмено доказателство- справка-декларация от С., съдържаща описание на извършваните при започване на проверката фактически действия в обекта, така и на гласните доказателства по делото- показания на свид. С. и Сиромахова. Поради това и с оглед данните за обвързаност на свид. А. с наказаното търговско дружество (негов работодател), тези показания правилно не са взети предвид от съда при формиране на изводите по съществото на спора. По същите съображения не са кредитирани и показанията на свид. К. С., като съдът отбелязва, че те не съответстват и на показанията, дадени от свид. А., досежно изявлението на същата, че справката-декларация е попълвана под диктовката на проверяващите служители. В тази връзка свид. А. изрично заявява, че И. С. имала въпроси към майка си, докато попълвала справката, защото не знаела какво да попълни, а отправеното от служител на ДИТ предупреждение към нея, че при отказ да попълни справката ще бъде потърсено съдействие от органите на реда чрез Националната система 112 е ирелевантно, доколкото не е от естество да се отрази върху съдържанието на справката. Справката-декларация е изрично регламентирана с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и съдържа посочените в нормата данни, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 405а, ал. 1, изр. 2 от КТ, съставлява годно доказателствено средство. Съдържащите се в нея данни съответстват на установените при проверката на място, поради което следва да се приеме, че са установени чрез съответните доказателствени способи всички съставомерни елементи на деянието.

Горните изводи не се променят от данните, съдържащи се в приложената по делото преписка № 15893/2023 г. С постановлението на прокурора от 21.12.2023 г. е прието за доказано, че касаторът е приел на работа в кухнята на бирария „Даляна“ непълнолетната И. С., навършила към датата на проверката 17 години и 9 месеца, но деянието не е престъпно, тъй като, макар и формално да осъществява признаците на предвиден в закона престъпен състав, поради своята малозначителност не е обществено опасно.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Предвид горните съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 243 от 02.04.2024 г., постановено по АНД № 43/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.