№ 199
гр. Стара Загора, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря ДиА. Д. И.а
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело №
20215500901204 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба ,предявена от СТ. Ш. П. от
гр.Ч. против ЗК „Б.“ АД – гр.С. с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че ищцата СТ. Ш. П. е пострадала в резултат на
ПТП, при което е загинала сестра й А.Ш.Б..
Изложени са обстоятелства, че на 07.10.2020 г., на път I - 8, км 249, Д. К.
П., управлявайки л.а. „Тойота Авенсис“ с peг. № СВ 0344 НХ, нарушил
правилата за движение по пътищата и блъска пресичащите СТ. Ш. П. и
А.Ш.Б.. Вследствие удара, С. е понесла телесни увреждания, а А. е починала.
За настъпилото произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 72, издаден от РУ на МВР - А.. Образувано е наказателно
производство - ДП № 755/2020 г. по описа на РУ на МВР - А., пр.пр. №
7629/2020 г. по описа на ОП П., което към настоящия момент не е
приключило с влязъл в сила акт.
Посочено е, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите
от водача на л.а. „Тойота Авенсис“ с peг. № СВ 0344 НХ нарушения на
правилата за движение по пътищата, които се намират в причинно -
следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици - телесни
повреди на СТ. Ш. П. и смърт на А.Ш.Б..
Сочи се, че за л.а. „Тойота Авенсис“ с peг. № СВ 0344 НХ, управляван от
Д. К. П., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със срок на
валидност една година, считано от 13.08.2020 г. до 12.08.2021 г. към ЗД „Б.“
АД. Отбелязано е, че по силата на този договор, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
1
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, от името на ищцата е
предявена претенция за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.“ АД и са
представени всички документи, с които е разполагала. Заявено е, че по случая
е заведена щета, но към настоящия момент ответникът не е изплатил
обезщетение на ищцата, поради което за нея е налице правен интерес да
предяви претенцията си за определяне на размера на обезщетение и
присъждането му пред съда.
Изложено е, че СТ. Ш. П. е била откарА. в ЦСМП - П. с оплаквания от
силни болки и деформация в областта на лявата ръка и рамо, главоболие,
световъртеж, временна загуба на съзнание и загуба на спомен. Била е
прегледА., извършени са били рентгенови и ехографски и микробиологични
изследвания и е установено настъпването на следните травми: контузио
капите, комоцио и фрактура на ляв хумерус. Ищцата е отказала
хоспитализация и е напуснала болницата заради смъртта на сестра си А.. Тя е
била дълбоко разтърсена от настъпилата трагедия. Освен, че е пострадала
поради собствените си травми, нанесени й от катастрофата, С. е била
очевидец на смъртта на сестра си А., което я е разстроило и травмирало и С.
много е държала да присъства на погребението на сестра си, да я изпрати в
последния й път.
Сочи се, че поради силните болки в рамото и ръката, С. отново е приета на
22.10.2020 г. в УМБАЛ „С.“ ЕАД – гр. П.. Отново са й направени
микробиологични изследвания, рентгенография и е поставена диагноза:
счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито. Направена й е
операция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Поставена
й е била метална остеосинтеза за фиксиране на фрактурата поради наличието
на дислокация. Поставена е оргеза. Поради обездвижването на ръката й,
продължило за много дълъг период от време, ищцата не е могла да извършва
елементарни действия по самообслужването си - обличане, хигиена, тоалетна,
хранене, пазаруване, готвене, простиране, чистене. За всичките тези дейности,
ищцата се е нуждаела от постоянно съдействие от някого, била е безпомощна
сама да се грижи за себе си и се е наложило да бъде обгрижвА. от своите
близки.
Посочва се, че въпреки извършеното лечение, С. не е възстановена от
претърпените травми. Твърди се, че движенията в травмирА.та област не са
възстановени в пълен обем, при физическо натоварване и при промяна на
времето има болка и се налага да приема обезболяващи средства.
Преди процесното ПТП С. е била активна и работоспособна жена, грижела
се е за себе си и семейството си, не е имала здравословни проблеми, но
поради травмите, получени при инцидента продължава да бъде ограничена
при движенията си и не може да извършва в пълен обем обичайните си
дейности. Освен болките, ищцата е изживяла и силен стрес и страх от
инцидента, както поради понесените от нея травми и поради настъпилата
пред очите й при същия инцидент смърт на сестра й А., с която С. е била
много близка.
2
Заявено е, че причинените и предстоящите болки и страдания на ищцата
следва да бъдат компенсирани. Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат
на виновното поведение на водача на лекия автомобил Д. К. П., а за
причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.“ АД, като се
излагат аргументи съгласно чл. 432 от КЗ.
Направено е искане да се постанови решение, с което да бъде осъден
ответника ЗД „Б.“ АД да заплати на СТ. Ш. П. сумата в размер на 26 000 лв.,
предявена като частична от 40 000 лв. за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от понесени травми вследствие на
ПТП от 07.10.2020г.Претендира законната лихва върху сумата, считано от
14.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумите съгласно разпоредбите
на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ.
Моли, да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС и настоящата молба да се
счита за списък на разноски.
С допълнителна молба е взето становище от ищцата по отношение
претенцията за лихви за забава, че при деликт лихви за забава се дължат от
датата на непозволеното увреждане. В тази връзка счита, че задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на
застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Заявено е,
че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено
задължение на застрахователя за заплащане на лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице. Според ищцата, тъй като
за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-
дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за
застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от
7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 14.10.2020 г.
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който взема становище по предявените искове. Отбелязва, че приложения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20656/12.10.2020год.
няма обвързващата сила по смисъла на чл. 300 ГПК, както и в настоящия
случай не съдържа никакви данни за виновен за настъпилото ПТП водач на
МПС. Сочи, че съвсем отделен остава и въпросът, че в протокола не е
посочен втори участник в настъпилото ПТП. Оспорва изцяло ищцовата
претенция, както по основание, така и по размер, както и изложените в
исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Твърди, че предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен,
необоснован и недоказан, прекомерно завишен по размер, по следните
съображения: Твърди, че ЗД „Б.“ АД не е дало повод за завеждане на
настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати определеното
застрахователно обезщетение. Посочва, че по реда на чл. 380 КЗ, ищецът е
подал застрахователна претенция пред застрахователното дружество.Сочи,
че увреденото лице - ищец по настоящото дело - СТ. Ш. П., не е изпълнило
визираните в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на
3
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди. Заявено е, че по подадено
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е образувА.
застрахователна преписка - щета № ********** от 08.10.2020год. Твърди се,
че с предявената извънсъдебно от ищеца претенция, на застрахователното
дружество не е представен документ установяващ виновността на някой от
участниците в ПТП. Заявено е, че тъй като в конкретния случай, липсват
безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водач,
управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано в ЗД „Б.“ АД, това
обстоятелство е попречило на застрахователното дружество да се произнесе
по щетата.
Счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй като отговорността на ЗД
„Б.“ АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" е функционално обусловена от
отговорността на водача, чийто риск носи. Навежда твърдение, че в
процесния случай, както със застрахователната претенция, така и с исковата
молба не са представени доказателства водачът на лек автомобил „Тойота
Авенсис" с peг. № СВ 03 44 НХ - Д. К. П. да има вина за настъпване на
процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата.
В тази връзка, оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил
„Тойота Авенсис" с peг. № СВ 03 44 НХ - Д. К. П.. Посочва, че с исковата
молба не са представени доказателства, установяващи виновността на някой
от участниците в ПТП от 07.10.2020год., още повече на водач на МПС,
застраховано в ЗД „Б." АД. Счита, че в конкретния случай, не е установена и
доказА. виновността на водач управлявал участващо в ПТП МПС и
застраховано при ответното застрахователно дружество.
Посочено е, че в представения като доказателство към исковата молба
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20656/12.10.2020год., в
частта му и по отношение на съдържанието му, касаещо описания механизъм
на настъпване на ПТП, като обстоятелства и причини за произшествието не е
посочено нищо конкретно като факти. Счита, че не са посочени подробности
от значение за изясняване на механизма на ПТП. Твърди се, че от посочения
документ не може по несъмнен и безспорен начин да се установи механизма
на настъпване на процесното ПТП, понеже липсва посочен механизъм на
ПТП. Намира, че вписаните в протокола обстоятелства не са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно
произшествие, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е
осъществил изключително по причина (вина) от действията на водача на лек
автомобил „Тойота Авенсис" с peг. № СВ 03 44 НХ - Д. К. П..
Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на
пътнотранспортно произшествие от 07.10.2020год., на ищцата са причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали
заявените от нея неимуществени вреди.
4
Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция за неимуществени вреди.
Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на вредите от стрА. на
пострадалата СТ. Ш. П. при осъществяване механизма на ПТП, като в тази
връзка оспорва твърденията, че заявените с исковата молба травми и
съответно - неимуществени вреди са възникнали единствено поради
виновните действия на водача. Твърди съпричиняване на вредоносния
резултат от стрА. на ищцата СТ. Ш. П., като поддържа, че причина за
настъпване на претендираните вреди са и извършени от нея нарушения на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващи се в пресичане
на пътното платно не по пешеходна пътека, без да възприеме цялостната
пътна ситуация, т.е. при неупражнен визуален контрол към посоката на
движение, от която са идвали автомобили и/или е било възможност да дойде
автомобил. Счита, че принос за настъпване на ПТП има ищцата, която в
нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от
ЗДвП при предприетото пресичане на пътното платно не е съобразила
разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата скорост на
движение, пътната обстановка, а също така и ненужно е удължила времето си
за пресичане. Наред с това, според ответника, ищцата е навлязла внезапно на
платното за движение и го е пресякла на нерегламентирано за това участък от
пътя. С това си поведение, нарушавайки разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП ищцата сама се е поставила в
превишен риск спрямо нормалния и е създала предпоставките за
осъществяване механизма на произшествието.
Счита, че ако ищцата е спазила правилата на чл. 113, ал. 1 т. 1 и т. 2 от
ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, не би се стигнало до настъпване на
вредоносния резултат. В тази връзка поддържа, че травмите на ищцата са
настъпили като резултат и от нейното собствено виновно поведение,
осъществено в нарушение на посочените императивни правни норми. Заявява,
че съпричиняването от стрА. на ищцата е в пряка причинно - следствена
връзка с тежестта на получените от нея увреждания. Според ответника,
спазването на горепосочените правни норми би осуетило изцяло или поне
значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищцата претърпени
телесни увреждания.
Ответникът счита, че посочените обстоятелства осъществяват, както от
правна, така и от фактическа стрА., състава на съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и счита, че същото следва да бъде
отчетено от съда при постановяване на решението му по съществото на спора,
дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на
ответника и излага доводи в тази връзка.
Счита, че са налице основания за намаляване на обезщетението на
пострадалия поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като
обезщетението следва да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
5
Твърди, че посоченото по - горе нарушение се намира в причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и обуславя извода за наличие на
съпричиняване в размер на поне 50%.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита
същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като
вид и характер, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност -
представените медицински документи не обосновават нито твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Посочва,
че не са налице медицински документи, обвързани с твърдените
рехабилитационни процедури и възстановителни процеси на пострадалия.
Оспорва твърдението, че ищцата е преживяла силен емоционален стрес,
който да се отразил негативно на здравословното й и емоционално състояние,
както и че този стрес, респ. състояние ще остане за цял живот. Сочи, че по
делото няма каквито и да е било обективни данни ищцата да е посещавала
специалист за твърдяната психическа травма, както и да са й предписвани в
тази връзка лекарства и да е приемала. Заявява, че не са представени
доказателства за проведена медикаментозна психиатрична терапия и
посещения при психотерапевт във връзка с психоемоционалното състояние
на ищцата вследствие на ПТП, което води до извод, че такива не са били
провеждани. Твърди, че изпитания от ищцата стрес при ПТП, е нормална
реакция и с течение на времето е отшумял.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1, т.1 КЗ застрахователят
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт. Отбелязва, че описаните в
исковата молба силен емоционален стрес и психически дискомфорт по
естеството си не са резултат от телесно увреждане на ищеца, а засягат
неговата психо - емоционална сфера. С оглед горепосочената разпоредба,
ограничаваща отговорността на застрахователя, ответникът счита, че тези
вреди не подлежат на репариране по силата на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима
поради самоувреждане на ищцата, по изложените вече съображения, респ.
прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Намира, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е несъответстващо на реално
претърпените от пострадалата болки и страдания.
В случай, че се приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди е доказан по своето основание, то заявява,
че прави и възражение за прекомерност на претенцията.
Оспорва иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния
6
иск.
На самостоятелно основание, при основателност на главните искове,
оспорва момента, от който се претендира обезщетение за забава, считано от
07.10.2020год., датата на която е изтекъл срокът за уведомяване на
застрахователя от стрА. на застрахованото лице. В разглеждания случай
намира, че отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди,
причинени от застрахования, е производна от тази на делинквента. Изложени
са подробни аргументи и се заявява, че в случая ищецът е изпаднал в забава
поради бездействието си, поради което счита, че претенцията за лихва е
дължима от датата на завеждане на исковата молба в съда, при нейна
евентуална основателност и доказаност.
Моли, съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от СТ. Ш. П. искове, като неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че се счете за основателна исковата претенция
на ищцата, то да се намали размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като претендираният размер не кореспондира с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се
доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищеца. В
случай, че настоящият съдебен състав, намери за установено наличието на
твърдените неимуществени вреди, моли, да се определи размера на
дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и
справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД и се вземе предвид и отчете съпричиняването от стрА. на ищцата.
Моли, да се осъди СТ. Ш. П. да заплати на Застрахователно дружество „Б."
АД всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар
,свързани с настоящото исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважи исковата претенция, да му се
присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар
съразмерно на отхвърлената част от иска.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата взема
становище по възраженията на ответника.
Намира за неоснователни изложените от ответника доводи, че същото не
било дало повод за завеждане на настоящото дело, както и счита, че такива са
и твърденията му за непроведена редовна застрахователна претенция по реда
на чл.380 от КЗ, поради непредставяне на документи. Отбелязва, че съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се дава право да
получи необходимата информация, съхранявА. от органите на МВР,
разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и
здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват
настъпването на обстоятелствата за установяване на застрахователното
събитие и причините от него, както и да получава заверени преписи от
документи. Заявено е, че ако за произнасяне на ответника са му били нужни
още документи, то той е имал правото и възможността да се снабди с тях и
при желание да се произнесе по предявената претенция, като определи
справедливо обезщетение.
7
Твърди се, че по делото е установено, че преди подаване на исковата молба
ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по
реда на чл.380 от КЗ, което обстоятелство не се оспорва от ответното
дружество и очевидно е изтекъл предвидения 3-месечен срок. Сочи се, че
ищцата е представила всички документи, с които разполага. Счита, че в този
смисъл, уреденото в КЗ производство по искане за плащане на
застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като
възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и на
ищцата се предоставя възможност да предяви претенциите си по съдебен ред.
Счита, че неоснователно ответникът оспорва механизма на процесното
ПТП, както и вината на водача на л.а. Д.П. и противоправността на
извършеното от него деяние. Отбелязва, че механизмът не е част от
фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на
доказване в настоящето производство. Следвало да се има предвид, че
представеният по делото Констативен протокол за ПТП, представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател
за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е
нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви
документи са представени от участниците в произшествието.
Обръща внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите
на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на
противното, с оглед установената презумпция за вина, счита, че не е в тежест
на ищцата да доказва обстоятелства от механизма.
Отделно от това се посочва, че в гражданското право за да се приеме, че
има вина по см. на чл.45 от ЗЗД не се изисква същата да е установена с влязла
в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция е въведена в
гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите.
Изложено е, че дори наказателното производство да не приключи с влязла в
сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се
обори установената презумпция за вина. Сочи се, че присъдата има действие
само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл.343 от МК и те
могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени
от гражданския съд.
За неоснователно намира възражението на ответника относно наличието на
причинно - следствената връзка между ПТП и настъпилите при ищцата
увреждания. Твърди се, че всички получени от нея увреждания, травми и
страдания, стрес и техния интензитет и проявление са настъпили следствие
процесния пътен инцидент. Сочи се, че с исковата молба са представени
редица медицински документи, установяващи причинените й травми
вследствие ПТП, както и са направени доказателствени искания.
8
Във връзка с възражението за претърпян от ищцата силен емоционален
стрес и не били представени доказателства за проведена медикаментозна
психиатрична терапия, се посочва, че не се сочи ищцата да има психиатрични
заболявания.
Намира за неоснователни възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от стрА. на пострадалата ищца и сочи, че в подкрепа
на същото ответникът не представя никакви доказателства, а от
представените писмени такива няма данни, от които да се направи извода, че
ищцата е извършила нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на вредоносния резултат. Сочи се, че при наведени от
ответника такива възражения, същите подлежат на доказване в настоящото
производство от него при пълно и главно доказване. Заявява, че не са налице
основания за намаляване на претендираното обезщетение, в каквато насока е
искането на ответника.
Оспорва твърдяното от ответника самоувреждане от стрА. на самата
пострадала и посочва, че доказателства в тази насока не са представени.
Намира за неоснователно оспорването на предявения иск за неимуществени
вреди по отношение неговия размер. Твърди се, че в случая искът е съобразен
от една стрА. с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на ищцата, а от друга стрА. - с лимита на отговорност
на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от
този вид.
По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за забава,
посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното
увреждане. Заявява, че в конкретния случай застрахователят не оспорва, че
това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за плащане на
лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба
- 14.10.2020 г.
Счита, че най -късният момент, от който възниква задължение за лихви е
02.03.2021 г., за която дата са представени доказателства, че от ищцата е
постъпило уведомление до застрахователя.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор на исковата
молба, с който изцяло поддържа възраженията, твърденията и
доказателствените искания изложени в отговора на исковата молба.
Счита, че липсва пълно описание на процесното ПТП, в резултат на което се
твърди, че са причинени неимуществени вреди. Заявява, че не е посочен
механизма на настъпване на ПТП, липсват подробности за поведението на
всеки един от участниците в ПТП. Твърди, че както в исковата молба, така и в
допълнителната искова молба, липсва каквото и да било изчерпателно
описание на това в каква посока са се движили лекия автомобил и
пострадалата пешеходка, с каква скорост се е движил автомобила, съответно
пешеходеца, какви са били конкретните атмосферни условия, какви са били
хоризонталната и вертикалната пътна маркировка в зоната на
произшествието, каква е била пътната настилка, какъв е бил релефът на
местността, какви са били условията на видимост за участниците в ПТП,
9
каква е била интензивността на движението, имало ли е други автомобили
преминаващи в зоната на ПТП, с коя си част лекият автомобил е контактувал
с пострадалия и в кои части на тялото, както и други релевантни факти.
Поддържа цялостното оспорване на ищцовата претенция, както по
основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения
и наведени обстоятелства по съображения, подробно изложени в отговора на
исковата молба.
Намира, че предявените искове са неоснователни, необосновани и
недоказани, прекомерно завишени по размер.
Поддържа становището си, че ответникът не е дал повод за завеждане на
настоящото дело и не му е дадена възможност да изплати определеното
застрахователно обезщетение, като поддържа съображенията си в отговора на
исковата молба.
Оспорва твърдяния в исковата молба механизъм на пътнотранспортно
произшествие, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е
осъществил изключително по причина (вина) от действията на водача на лек
автомобил „Тойота Авенсис“ с peг. № СВ0344 НХ-Д. К. П..
Поддържа оспорването на твърденията в исковата молба, че в резултат на
осъществяване механизма на пътнотранспортно произшествие от
07.10.2020год., на ищцата са причинени описаните в исковата молба
травматични увреждания и са възникнали заявените от нея неимуществени
вреди.
Изцяло поддържа оспорването на твърденията за настъпили в причинно -
следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени
вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са
търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да
обосновават размера на исковата претенция за неимуществени вреди.
Поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от
стрА. на пострадалата СТ. Ш. П., като поддържа, че причина за настъпване на
претендираните вреди са извършени от нея нарушения на разпоредбите на
Закона за движение по пътищата. Счита, че ако ищцата бе спазила правилата
на чл. 113, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както и на чл. 114, т. 1 от ЗДвП, не би се
стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В тази връзка поддържа, че
травмите на ищцата са настъпили като резултат и от нейното собствено
виновно поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни
правни норми. Твърди се, че съпричиняването от стрА. на ищцата е в пряка
причинно - следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания.
Намира, че спазването на горепосочените правни норми би осуетило изцяло
или поне значително би ограничило тежестта на твърдените от ищцата
претърпени телесни увреждания.
На самостоятелно основание поддържа, че исковата сума е недължима
поради самоувреждане на ищцата, по изложените вече съображения, респ.
прекомерна по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е несъответстващо на реално
претърпените от пострадалата болки и страдания.
10
Поддържа оспорването на твърдените с исковата молба травми, получени от
ищцата като вид и характер, оспорва твърденията за тяхната
продължителност, както оспорва и твърдението на ищцата, че не е
възстановена от претърпените травми. Според ответника, представените
медицински документи не обосновават твърдените неимуществени вреди,
тяхната продължителност, както и искания размер на обезщетение за тях.
Поддържа оспорването на твърдението, че ищцата е преживяла стрес и страх
от инцидента.
Заявява, че остават изцяло важими всички доводи, с които оспорва размера
на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за недължим,
респ. за прекомерен, намиращ се в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Поддържа алтернативното искане, изразено в случай, че се приеме, че
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди за доказан по своето основание, то счита, че претенцията е предявена
от ищцата в прекомерен размер и не отговаря на реално причинените
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Възразява и счита за неоснователно искането от стрА. на ищцата в
настоящото производство за присъждане на законна лихва от 14.10.2020год.
Изцяло поддържа твърдението си, че при евентуална основателност на
главния иск, претенцията за лихва е дължима от датата на завеждане на
исковата молба в съда, като посочва, че подробни съображения за това са
развити в отговора на исковата молба, които изцяло поддържа.
Алтернативно моли, в случай, че се счете за основателна исковата претенция
на ищцата, то да се намали размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като претендираният размер не кореспондира с
принципа на справедливостта и установената съдебна практика и не се
доказват твърдените за претърпени в исковата молба травми от ищцата. В
случай, че настоящият съдебен състав, намери за установено наличието на
твърдяните неимуществени вреди, ответникът моли, да се определи размера
на дължимото обезщетение като се съобрази с принципа на съразмерност и
справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД и се вземе предвид и отчете съпричиняването отстрА. на ищцата.
Моли, да му се присъдят всички съдебни и деловодни разноски, в това число
и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство. Моли, в
случай, че частично се уважи исковата претенция, да му се присъдят съдебни
и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен иск с правно основание чл. чл.432, ал.1 във вр. чл.429, ал.1, т.1,
във вр. с ал.3 от КЗ.
В хода на производството се установява следното: На 07.10.2020 г. на път
I-8, около 20:20 часа, л.а. „Тойота Авенсис” с рег.№ СВ 03-44 НХ, управляван
11
от Д. К. Т. от гр. П. към гр. П. в посока от запад на изток, при движение по
прав хоризонтален, равен, прав и сух участък от пътя, през тъмната част на
денонощието, при видимост на изкуствена светлина от автомобилни фарове
се движи със скорост от около 81 км/ч и опасна зона за спиране около 82 м. В
същото време в дясната част на лентата за движение на лекия автомобил и
попътно са се движели пешеходките - СТ. Ш. П. и А.Ш.Б.. Водача на лекия
автомобил предприема спиране без отлагане на следи по терена, когато
лекият автомобил се е намирал на около 4,0 м зад движещите се попътно
пешеходки. Настъпва удар, като мястото на удара между лекия автомобил и
пострадалите е изцяло в лентата за движение на автомобила, като в надлъжно
направление мястото на удара отстои на около 134-135 м западно от
ориентира. Ударът с пострадалата Б. се е реализирал на около 0,75 м на ляво
от десния край на платното за движение.
Ударът с П. се е реализирал на около 0,5 м на ляво от десния край на платното
за движение.
Към момента на удара пострадалите са били на платното за движение,
разположени с гръб спрямо посоката на движение на автомобила. Ударът с
пострадалата Б. се е реализирал с предната дясна челна част на автомобила, а
с пострадалата П. с дясното странично огледало на автомобила. Скоростта на
лекия автомобил към момента на удара е тази и преди настъпване на ПТП - 81
км/ч. След удара, лекият автомобил се установява в дясната част на платното
за движение.
В хода на производството е назначена комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза,от чието заключение се установява ,че
техническите причини за настъпване на ПТП са следните:
-Движение на пешеходката СТ. Ш. П. по платното за движение на
междуградски път и в тъмната част на денонощието;
-Движението на л.а. „Тойота Авенсис” със скорост технически несъобразена с
далечината на видимата пред водача на автомобила зона в конкретните
условия на видимост към пешеходките. При движение на лекия автомобил
със скорост на движение 57 км/ч и по-ниска от нея няма да настъпи ПТП.
Лекият автомобил ще спре преди мястото на удара.
От експертното заключение се установява още,че кинематичните
пресмятания определят, че водача на автомобила няма техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение с така
изчислената си скорост на движение 81 км/ч. Скоростта на движение на
автомобила е технически несъобразена с дължината на видимата пред него
зона към пешеходките, при включени технически изправни и правилно
настроени къси светлини на фаровете.
Видно от медицинската част на експертното заключение пострадалата
СТ. Ш. П. при ПТП, настъпило на 07.10.2020 год. е получила закрито
счупване на тялото на лявата раменната кост в крайната й част.
Проведено е специализирано оперативно лечение, изразяващо се в открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация чрез метална остеосинтеза за
наместване и фиксиране на костните фрагменти. Поставена е ортеза за
12
имобилизация в продължение на три месеца.
Установява се още,че оздравителният процес е приключил без усложнения.
Неговата продължителност обичайно е шест месеца. Към настоящия момент
пострадалата продължава да изпитва дискомфорт при застудяване на времето
и при по-големи физически натоварвания на лявата ръка, което е нещо
обичайно за една-две години след подобни травми. Обективно е налице
забележима разлика в мускулния обем на левия горен крайник в сравнение с
този на десния горен крайник.
Експертите са категорични,че е налице е пряка причинно-следствена
връзка между телесните увреждания, описани в исковата молба и ПТП
настъпило на 07.10.2020 год. Лечението на получените травматични
увреждания е забавено с две седмици по причини ,зависещи от пострадалата.
Лечението на СТ. Ш. П. е правилно, макар и забавено във
времето.Направеният първоначален отказ от хоспитализация на пострадалата
е причина за продължение на периода на възстановяване с две седмици. С
толкова е увеличена и продължителността на болките и страданията. Въпреки
забавянето на лечението не са настъпили усложнения.
Видно от експертното заключение мястото на удара между лекия
автомобил и пострадалите е изцяло в лентата за движение на автомобила,
като в надлъжно направление мястото на удара отстои на около 134-135 м
западно от ориентира. В напречно направление:Ударът с пострадалата Б. се е
реализирал на около 0,75 м на ляво от десния край на платното за движение
.Ударът с П. се е реализирал на около 0,5 м. на ляво от десния край на
платното за движение.Към момента на удара пострадалите са били на
платното за движение, разположени с гръб спрямо посоката на движение на
автомобила. Ударът с пострадалата Б. се е реализирал с предната дясна челна
част на автомобила, а с пострадалата П. с дясното странично огледало на
автомобила.В зоната на движение на пострадалите няма пешеходна пътека.
Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара и преди
настъпване на ПТП е била около 81 км/ч. Скоростта на движение на
пешеходката при попътно движение, съобразно съответната възрастова
граница и движение със спокоен ход е била около 5,3 км/ч.
Според автотехническия експерт,пешеходката СТ. Ш. П. е имала
техническа възможност да възприеме светлините на лекия автомобил Тойота,
да се придвижи към близкия южен банкет и да предотврати настъпването на
ПТП.
Във връзка с установяване на фактическите обстоятелства по делото,
свързани с уврежданията на ищцата и здравословното й състояние, както и
възстановителния период след ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства.Според показанията на свидетеля И.А.Д., който живее с ищцата
на семейни начала за катастрофата разбрал от непознат човек, който
отговорил на телефона на ищцата. Видял съжителката си след катастрофата,
като отишъл в болницата. Била много зле, ревяла, много я боляло, кършела се
от болка. В болницата й сложили гипс, след изписването лявата ръка я
боляла. Лекарите предложили да оперират П., но свидетелят нямал пари за
13
операцията. Разказва, че после ръката пак я боляла, мислела за сестра си, за
себе си. Надута й била ръката, посинена. Направили операция на ръката. След
като я изписали ищцата не можела да се грижи за себе си и за домакинството.
Имали момче на 6 - 7 години и момиче на 5 години. Не можела да се грижи за
тях. Свидетелят й помагал, тъй като не й давали да вдига тежко. Той перял,
готвил, гледал децата, обличам и събличам ищцата. Твърди, че П. шест
месеца имала нужда от помощ. Като е студено я боляла ръката. Живеели
заедно с децата си, без други близки. Преди ПТП ищцата не ходела на работа,
след катастрофата също, защото свидетеля не я пускал. След операцията една
година носила гипса.
Във връзка с установяване механизма на ПТП по делото е разпитан Д. К. Т.,
водач на лек автомобил „Тойота Авенсис"с per. № СВ 03 44НХ, който пред
съда заявява, че пътният инцидент стА.л на 07.10.2020г. вечерта, около 8:20 -
8:30 часа вечерта. Било тъмно, със съпругата му пътували от П. към село Д.,
община Д.. Били натоварени с багаж. След село Ч., няколко километра след
това, докато карал по права отсечка се случило ПТП. По пътното платно
липсвала маркировка, на много места и осевата линия я нямало, имало
значителна растителност върху банкета, и на платното дори на някой места,
имало храсти и малки дървета. Било на прав участък, предполага, че бил на
къси светлини, тъй като имало движение и често превключвал от дълги на
къси светлини, и докато шофирал, изведнъж отпред вдясно видял силует, и
веднага последвал удар. Нямал време за реакция. Вследствие на удара
настъпила смъртта на едно момиче, а друго било с наранявания. След ПТП
спрял, зачудил се какво се е случило, чул силни викове, писъци, тогава
разбрал, че имало ударени хора. Отпред в дясно стА.л удара. Движил се с
нормална скорост, в рамките на ограниченията, тъй като се съобразявал с
пътната обстановка. Най - вече обърнал внимание на загиналата, която била с
черни дрехи, била изцяло в черно. За дрехите на ищцата не може да посочи с
категоричност. Пострадалата ищца била легнала, но била в съзнание,
говорели й, задавали й въпроси, каза ,че имало и втори човек. По негов
спомен първо дошла линейка, след това и полиция. Пострадалата видял
първо. Била върху пътя, в неговата лента за движение. На метър, метър и
нещо навътре в платното. Свидетелят няма спомен да е била със светли дрехи.
Помни, че починалата била с тъмни дрехи. Бил в шок, не знаел какво се
случва. Имало и друга спряла кола, светлини имало пуснати. Доста често му
се налагало да превключва светлините. Имало трафик, тъй като пътя бил
главен. В момента на настъпване на ПТП предполага, че бил на къси
светлини, имало насрещно движение. ПТП стА.ло на дълга права отсечка.
Било тъмно и сухо. ПТП стА.ло на пътя от с. Ч. към село П.. Движил се по
средата на неговата пътна лента, на около метър от банкета. Непосредствено
преди удара видял силует и веднага се случил удара. Нямало време да
натисне спирачки, случило се изненадващо. Уведомил писмено
застрахователя на 09.10.2020год., два дни след ПТП, в офиса на
застрахователното дружество в гр. П..
С оглед на изложеното съдът намира,че вина за настъпилото ПТП има
водачът на лек автомобил „Тойота Авенсис"срег. № СВ 03 44 НХ - Д. К. Т.,
14
тъй като в конкретните условия на видимост към пешеходките управлявал
автомобила със скорост технически несъобразена с далечината на видимата
пред водача на превозното средство зона.
Относно възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат съдът намира следното:Ищцата е предприела пресичане
на пътното платно без да упражни визуален контрол към посоката на
движение, от която са идвали автомобили и/или е било възможност да дойде
автомобил, както и при предприетото пресичане на пътното платно не е
съобразила разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата
скорост на движение пътната обстановка - движила се е по платното на
междуселищен път, в тъмната част на денонощието.
Видно от заключението на комплексната експертиза ищцата е имала
техническа възможност да възприеме светлините на лекия автомобил
„Тойота" и да се придвижи към близкия южен банкет и по този начин да
предотврати настъпването на ПТП.
В този смисъл доводите за съпричиняване на вредоносния резултат и
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД са основателни.С оглед събраните по
делото доказателства съдът приема,че съпричиняването на вредоносния
резултат е 30 %.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което
застрахователното дружество е поело задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се
обезщетение.Ищцата е отправила писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Видно от
данните по делото - писмо до ищцата с изх. НЩ - 1946/17.03.2021год. от ЗД
„Бул Ине" АД е отказало да определи обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди за ищцата, тъй като последната не е представила
документи доказващи вината на застрахования водач за настъпването на
ПТП.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
"справедливост" не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968год.,
то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
15
увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата при които е стА.ло,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалия,
причинените морални страдания и др.
Видно от показанията на свидетеля И.А.Д., който живее с ищцата на
семейни начала я видял непосредствено след инцидента в болницата. Била е
много зле, плакала, много я е боляло. Лявата ръка я е боляло много. Сложили
са й гипс. Предложили са да я оперират, но не са имали пари за операция.
Ръката й е била подута, синя, имала е силни болки. На погребението на сестра
си е била със счупена ръка, със шина. След това са й направили операция на
ръката. След операцията е носила гипс доста време. След като са я изписали
не е можела да се грижи за себе си и за домакинството. Около 6 месеца е
имала нужда от помощ.
С оглед събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че в
резултат на уврежданията, получени от настъпилото ПТП ищцата С.П. търпи
силни болки и много страдания, като същата не се чувства добре физически и
емоционално. През периода на възстановяване за ежедневното си обслужване
и задоволяване на елементарните си жизнени потребности пострадалата е
разчитала единствено на своите близки. Въпреки извършеното лечение, С. не
е възстановена от претърпените травми. Движенията в травмирА.та област не
са възстановени в пълен обем, при физическо натоварване и при промяна на
времето има болка и се налага да приема обезболяващи средства. Освен
болките, ищцата е изживяла и силен стрес и страх от инцидента, както поради
понесените от нея травми и поради настъпилата пред очите й при същия
инцидент смърт на нейната сестра, с която С. е била много близка.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск за
обезщетение на причинени неимуществени вреди на ищцата е основателен и
доказан в пълен размер,а именно 38 000 лв., предявен като частичен от
40000лв. за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от понесени травми вследствие на ПТП от 07.10.2020 г.Предвид
приетият по-горе процент на съпричиняване на вредоносния резултат съдът
намира,че предявеният иск следва да бъде уважен до размера на 26 600 лв.
ведно със законните последици.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до
основателност и на акцесорната претенция. Настоящият състав на съда
намира, че лихвата за забава се дължи от 14.10.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
16
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната стрА. е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата стрА. да го заплати.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на адвокат П.К.
адвокатско възнаграждение в размер на 1402,80 лв. с ДДС съразмерно с
уважената част от иска.В полза на ответното дружество следва да се присъди
сумата 1080,60 лв.–разноски по делото съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК „Б.“ АД гр.С. бул.***
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 1 064 лв.за държавна такса, както и сумата от
421,40 лв. за възнаграждение на вещи лица платена от бюджета на съда,
съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Б.“ АД гр.С. бул.*** да заплати на СТ. Ш. П. ЕГН
********** от гр.Ч. ул.“*** сумата от 26 600 лв.., частичен иск от сумата от
40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди вследствие на настъпило ПТП на 07.10.20 г. ведно със законната лихва
от 14.10.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
над сумата от 26 600 лв. до претендирания размер от 38 000 лв. като част от
общо предявения размер от 40 000 лева като неоснователен .
ОСЪЖДА ЗК „Б.“ АД гр.С. бул.*** да заплати на адв. П.К. от САК, със
съдебен адрес: гр. К., ул. *** адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ в общ размер на1402,80 лв. с ДДС съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Б.“ АД гр.С. бул.*** да заплати на СТ. Ш. П. ЕГН
********** от гр.Ч. ул.“*** сумата от 20 лв./двадесет лева/-разноски по
делото/депозит за свидетел/ съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА СТ. Ш. П. ЕГН ********** от гр.Ч. ул.“*** да заплати на ЗК
„Б.“ АД гр.С. бул.*** направените по делото разноски в размер на 1080,60
лв.–съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Б.“ АД гр.С. бул.*** да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт сумата от 1 064 лв.за държавна такса, както и
сумата от 421,40 лв. за възнаграждение на вещи лица платена от бюджета на
съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
17
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
18