РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Силистра, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Ана Аврамова
НатА. Яс. Жекова
при участието на секретаря Г. Н. Йовчева
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно частно наказателно
дело № 20233400600333 по описа за 2023 година
установи:
След като е било одобрено от РС-Силистра Споразумение
№111/19.09.2023г., с което е прекратено с последиците на влязла в сила
присъда наказателното производство срещу М М. А., за престъпление по
чл.343б ал.1 НК, с отделно Определение №325/2023г. , по реда на чл.306 ал.1
т.4 НПК, на основание чл.343б ал.5 НК, съдът е присъдил в полза на
държавата сумата от 20 000лв, представляваща равностойността на МПС,
което не е собственост на А..
Последното определение е обжалвано от защитника на обвиняемия.
Посочва се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като
отнемането или присъждането като санкционна последица не е предвидено
като самостоятелно наказание в НК, нито може да бъде елемент от
съдържанието на споразумението съгласно чл.381 ал.5 НПК, нито е
веществено доказателство, за да бъде отнето по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК,
не е приложим и реда по чл.306 ал.1 т.1 НПК вр. чл.53 НК, тъй като МПС не е
нито предмет, нито средство на престъплението. Поради липсата на
процесуален ред, по който да се приложи чл.343б ал.5 НК се моли
1
Определение №325/2023г. да бъде отменено.
Предвид предприетата от първоинстанционният съд съдебна процедура,
въззивното производство е било образувано по реда на глава ХХII НПК.
Въззивният съдебен състав преобразува производството в такова по чл.
306, ал. 3 във вр.ал.1 т.1 и чл. 313 и сл. от НПК.
В съдебно заседание, защитникът поддържа въззивната жалба и
обосновава становища за липса на процедура за приложение на чл.343б ал.5
НК, моли съдебният акт да бъде отменен.
Прокурорът намира определението за правилно и пледира за неговото
потвърждаване.
Съдът, след като се запозна с материА.те по делото и обсъди
становищата на страните, приема за установено следното:
Безспорно, съдът не е разполагал с възможност да се произнася по реда
на чл.306 ал.1 т.4 НПК, не само защото МПС не е веществено доказателство
по делото, а защото въпросът за ВД е елемент от споразумението съгласно
чл.381 ал.1 т.6 НПК/ с изключение на случаите, когато това ВД подлежи на
отнемане по реда на чл.53 НК, в т.см. Решение №550/2012 н.д. 2067/2012 II
НО ВКС; Решение №150/2005г. н.д.№590/2004г. II НО ВКС/ , и най-важното,
произнасянето по чл.306 ал.1 т.4 НПК не е предвидено в специалната норма
на чл.383 НПК.
С измененията ДВ 67/2023г. е създадена нова ал.5 на чл.343б НК,
според която в случаите на ал.1-4 съдът отнема в полза на държавата
МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на
дееца, а когато деецът не е собственик- да присъди равностойността му. С
тази юридически и граматически непрецизна формулировка на законодателя,
се създава объркване, че МПС е средство, предвид използваното
словосъчетание „послужило за извършване..“. Мотиви към законопроекта
липсват, липсват защото кратките такива са свързани с това, че се цели
„повишаване на наказанията за тези и подобни деяния“, а както правилно
сочи защитника, отнемането в полза на държавата не е наказание, предвидено
в общата част на НК/ Решение №162/1988г. н.д.№109/88г. I НО ВС/. Това
отнемане всъщност е санкционен институт за осъществяване санкционната
политика на държавата посредством извъннаказателни механизми, една
мярка, която не се съобразява с тежестта на извършеното общественоопасно
посегателство и преди да бъде наложена не се индивидуА.зира както
наказанията, защото законодателят е казал „независимо от наказателната
отговорност..“ и налагането й е единствено в провомощието на съда, както
правилно е съобразил СРС. Последното потвърждава становището, че тази
мярка не може да бъде предмет на споразумението/Решение №105/2015г. н.д.
№51/2015г. I НО ВКС/.
Πpecтъплeнията пo чл. 343б, aл. 1-4 HK ca чacт oт пpecтъплeниятa пo
тpaнcпopтa, чиито обект на защита ca oбщecтвeнитe oтнoшeния, cвъpзaни c
бeзoпacнocттa нa движeниeтo, пpaвилнoтo фyнĸциoниpaнe и нopмaлнaтa и
бeзaвapийнa paбoтa нa тpaнcпopтa. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, чe пpи вcичĸи пpecтъплeния пo тpaнcпopтa, ĸoитo ca cвъpзaни c
yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa пpeвoзнo cpeдcтвo e eлeмeнт oт
зaщитeнитe oбщecтвeни oтнoшeния, пopaди ĸoeтo и e чacт oт пpecтъпният
cъcтaв, това oзнaчaвa, чe пpeвoзнoтo cpeдcтвo e пpeдмeт нa пpecтъплeниeтo.
2
Сpeдcтвoтo нa извъpшвaнe нa пpecтъплeниeтo e yпoтpeбeният aлĸoxoл, pecп.
нapĸoтичнo вeщecтвo.
Изменението в чл.343б с ал.5 НК, не е ново за НК. Предвидени са и
други такива или други санкционни механизми в материалният закон, които
съдът групира така:
-предмета на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако
липсва или е отчужден се присъжда неговата равностойност: в чл.108а
ал.9; чл.159 ал.9 ; чл.208 ал.6; чл.225в ал.5; чл.233 ал.4; чл.234б ал.2; чл.235
ал.7; чл.237 ал.3; чл.253 ал.6; чл.260а ал.8; чл.260в ал.5; чл.278а ал.6; чл.307а;
чл.307е; чл.327 ал.5
-МПС послужило за извършване на престъплението се отнема в полза на
държавата, а ако липсва или е отчужден се присъжда неговата
равностойност: чл.234г ал.3;
-за един и същ състав на престъпление се отнемат и предмета и
средството:
- предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а
ако липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност: чл.240а
ал.6; чл.242 ал.7
- ПС послужило за превозването или пренасянето на предмета на
престъплението, се отнема в полза на държавата освен ако стойността му
явно не съответства на тежестта на престъплението- 240а ал.7; чл.242
ал.8
- МПС се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се
налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в
лева, когато не е негова собственост- чл.281 ал.4; чл.280 ал.5.
Съдът не може да се съгласи със становището, че за прилагане на
нормата на чл.343б ал.5 НК не е предвидена законова процедура. Отнемането
на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото
престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично
предвидените в особената част на НК случаи /чл.53 ал.1 б.“б НК/. Такова
отнемане е предвидено в особената част на НК – именно в разпоредбата на
чл.343б ал.5 НК, която е специална по отношение на чл.53 НК, явяващ се
общ. В този см. Определение №52/84 нд 44:84 ОСНК; ТР 2/2011г. т.д.
№2/2011г. ОСНК на ВКС; Решение №118/20 н.д.№480/20 II НО ВКС; Решение
№41/2017г. н.д.№1209/2016 II НО ВКС и др. Следователно процесуалният ред
е следвало да бъде този по чл.383 ал.2 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК. Именно в тази
законова процедура следва да се установи дА. предмета на престъплението е
собственост на дееца, а ако не е, да се приложи специалният регламент
предвиден в чл.343б ал.5 НК свързан с присъждане на равностойността му,
както е сторил съда.
За съжаление, въпреки недоволството което предизвика това
законодателно изменение в юридическите среди, текста остана непроменен, а
съдът няма право да преценява размерът на санкцията спрямо тежестта на
извършеното, да я съобразява с чл.55 НК, когато основното наказание е
определено по този ред, защото както стана реч по-горе, тази санкция не е
наказание.
Въз основа на горното се преценява, че материалният закон е приложен
правилно,поради което СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №325/19.09.2023г. постановено по
НОХД №608/2023г. от РС-Силистра.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4