№ 608
гр. Русе, 30.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520201320 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. С. И., ЕГН: **********, с адрес ***,
против Електронен фиш за налагане на глоба, серия К 3198731, издаден от ОД
МВР – Русе за това, че на 27.11.2019 г., в 16,41 ч, в гр. Русе, на бул.
„България“ № 15, посока КПП 1, жалбоподателят управлявал лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. № Е 1810 КС, като е извършил нарушение по чл. 182, ал.
1, т. 2 ЗДвП, превишавайки с 15 км/ч разрешената скорост за движение.
Жалбоподателят счита, че електронният фиш следва да бъде отменен,
поради изтекъл давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „А“ ЗАНН, тъй като
електронният фиш бил връчен след изтичане на две години от извършване на
нарушението и административното наказание не следвало да се изпълнява.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и
не се представлява. Ход на делото е даден на основание чл. 61, ал. 4 ЗАНН.
ОД МВР – Русе, редовно уведомени, не изпращат представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 07.07.2023
1
г., при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на
04.07.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3198731 е издаден от
ОД МВР – Русе за това, че на 27.11.2019 г., в 16,41 ч, в гр. Русе, на бул.
„България“ № 15, в посока КПП 1, М. С. И. управлявал лек автомобил „Опел
Вектра“, с рег. № Е 1810 КС, като е извършил нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП, превишавайки с 15 км/ч разрешената скорост за движение.
Нарушението е установено със стационарно преносим уред за контрол на
скоростта ATCC ARH CAM S1 № 11743e4, на който е била извършена
метрологична проверка на 14.06.2019 г., със срок на валидност една година
видно от представения Протокол № 30-С-ИСИС/14.06.2019 г. от БИМ. По
данни на административнонаказващият орган на 29.04.2021 г. е бил изпратен
екземпляр от обжалвания електронен фиш по пощата на постоянния адрес на
жалбоподателя, но пратката се е върнала като непотърсена. От докладна
записка от 23.06.2022 г. е видно, че са били предприети действия от
полицейските органи за издирване на жалбоподателя, включително и по
установения телефонен номер, но същите са се оказали безуспешни.
В жалбата се съдържа довод единствено за изтекла давност по чл. 82,
ал. 1, б. „А“ ЗАНН в размер на две години. Съдът намира така направеното
твърдение от страна на жалбоподателя за неоснователно. На първо място,
давността по чл. 82, ал. 1, б. „А“ ЗАНН е неприложима в настоящия случай
поради обстоятелството, че този давностен срок не е започнал да тече. Това е
изводимо от разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, според която давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието.
Според разпоредбата на чл. 64 ЗАНН електронните фишове влизат в сила, ако
не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в законния срок или са били
обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. В действащото
българско законодателство не съществуват необжалваеми електронни
фишове, следователно, трябва да е изтекъл срокът на обжалване или
обжалването на електронния фиш да е било неуспешно за жалбоподателя.
Срокът за обжалване започва да тече от момента на връчването, което е
настъпило на 04.07.2023 г., а понастоящем електронният фиш е предмет на
съдебно обжалване, следователно същият не е влязъл в сила и срокът по чл.
2
82, ал. 1, б. „А“ ЗАНН в размер на две години е неприложим в настоящата
хипотеза.
Въпреки това според т. 2 на Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСС на ВКС и ВАС, макар и в ЗАНН да
липсва изрично регламентирана изпълнителска давност, която да касае
правомощията на държавните органи да проведат
административнонаказателно производство и да го приключат с влязъл в сила
административнонаказателен акт, следователно, по силата на субсидиарното
приложение на НК според чл. 11 ЗАНН, е допустимо да се приложи давността
за налагане на наказание по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която е три години. По
силата на субсидиарното приложение на НК също така в съдебната практика е
възприето становището, че е налице и абсолютна давност за реализиране на
наказателното преследване – изтичане на срок, по-дълъг от обикновения
давностен срок, който не може да се спира и прекъсва, а изтичането му води
до окончателно погасяване възможността на държавните органи да
реализират административнонаказателната репресия спрямо нарушителя.
Този абсолютен давностен срок за административните нарушения по смисъла
на чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 11 ЗАНН е четири години и шест месеца. Сроковете
започват да текат от датата на извършване на нарушението, следователно
обикновеният давностен срок, без да е бил спиран или прекъсван, е следвало
да изтече към 28.11.2022 г., а абсолютният изтича на 28.05.2024 г.
Съдът намира обаче, че нито обиконвения давностен срок, нито
абсолютният такъв, е изтекъл към настоящия момент. Съгласно чл. 81, ал. 2
НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване на извършителя. В настоящия случай опитите на
административноанакзващия орган да сведе до знанието на нарушителя
наложеното административно наказание чрез връчването на електронния фиш
е действие предприето за преследване на извършителя, тъй като връчването
обуславя налагането на самото наказание. Видно от представената справка от
АИС АНД „История на прекъсванията в давностния период“ такъв опит е
предприет за първи път от административнонаказващия орган на 29.04.2021 г.
чрез изпращане на екземпляр от фиша с писмо с обратна разписка, което е
върнато като непотърсено. Това е създало необходимост към 23.06.2022 г. да
бъде направен опит електронният фиш да бъде връчен чрез органите на МВР,
като нарушителят е бил търсен на посочения постоянен адрес и на
3
установените мобилни телефонни номера, което не е дало резултат. Дори и да
се приеме, че справката няма доказателствена стойност и не може да
удостовери опита за връчване чрез пощенска служба, тъй като
доказателството за това следва да бъде приложената обратна разписка, то към
втория опит за връчване, а именно на 23.06.2022 г., обикновената давност
също не е била изтекла, но за това обстоятелство вече има представени и
други доказателства – Докладна записка, от която е видно освен това, че
нарушителят е бил търсен неколкократно в различни дни.
От това следва изводът, че давността за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е изтекла и
същият подлежи на административно наказване. От приложените по делото
доказателства и от текста на електронния фиш не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения, техническото средство, с което е
установено нарушението, е преминало метрологичен контрол и е било
способно правилно, в рамките на допустимата грешка, да измерва скоростта
на движение на МПС, следователно нарушението се явява доказано.
С оглед гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден, а жалбата против него – оставена без уважение.
Предвид резултата по делото и липсата на изявление от представителя
на ОД МВР – Русе за присъждане на разноски такива не следва да бъдат
присъждани на нито една от страните.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К
3198731, издаден от ОД МВР – Русе против М. С. И., ЕГН: **********, с
адрес ***, за извършено на 27.11.2019 г. нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4